№ 984
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител
юрк. И.С., против разпореждане №2128/26.01.2022г., постановено по
гр.д.№20215330113964 по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с
което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение
на постановеното по делото определение №10381/06.12.2021г. в частта му
за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на
въпроса по същество чрез намаляване на присъденото с определението,
чието изменение се иска, адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на длъжника.
Ответната страна по жалбата- Й. Т. Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. К. К., в писмен отговор на частната
жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
1
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционното производство е било образувано по заявление
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Й. Т. Т.. Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си в едномесечен срок. Тъй като такъв иск не е бил
предявен, с разпореждане на съда издадената заповед за изпълнение е
била обезсилена. По искане на процесуалния представител на длъжника
с определение на съда от 06.12.2021г. заявителят „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е бил осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от
ЗА на Адвокатско дружество „..............“ адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на длъжника в размер на 442,80 лв.
Срещу така постановеното определение е постъпила молба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл.248 от ГПК с искане на
изменението му. С обжалваното разпореждане съдът е оставил без
разглеждане молбата, като е приел, че съгласно разпоредбата на чл.80,
изр.2 от ГПК е недопустима, тъй като дружеството- заявител не е
представило по делото списък на разноските.
Така постановеното определение е неправилно.
Действително съгласно разпоредбата на чл.80, изр.1 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, а съгласно изр.2 в противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. От съдържанието
на разпоредбата е видно, че адресат на задължението за представяне на
списък и на санкцията за неизпълнението му, е „страната, която е
поискала присъждане на разноски“. Предвид горното обстоятелството, че
страната не е представила списък на направените разноски, е пречка тя
да иска изменение на решението в частта му за присъдените на самата
нея разноски, но не я лишава от правото й да иска изменение на
решението в частта му за разноските, присъдени на противната страна,
тъй като същите по никакъв начин не са свързани с представения
2
списък. В този смисъл следва да се тълкува разпоредбата на изр.2 на
чл.80 от ГПК, целта на която е да въведе санкция за страната,
претендираща разноски, която не е изпълнила задължението си да
представи списък на същите. В случая заявителят е инициирал
производство по чл.248 от ГПК, отнасящо се за присъдените на
противната страна разноски, поради което за допустимостта на молбата
му е без значение дали е представил списък на претендираните от него
разноски. По така изложените съображения обжалваното разпореждане,
с което молбата по чл.248 от ГПК е била оставена без разглеждане,
следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд
за разглеждането й по същество.
Направените в частната жалба и отговора искания за присъждане
на разноски следва да се оставят без уважение. В производство по
чл.248 от ГПК разноски не се дължат, включително и при обжалване на
постановения в производството акт /в този смисъл- Определение № 278 на
ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV г.о./.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №2128/26.01.2022г., постановено по гр.д.
№20215330113964 по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е
оставена без разглеждане молбата на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за изменение на постановеното по делото определение
№10381/06.12.2021г. в частта му за разноските.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба по чл.248
от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане
на направените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4