№ 252
гр. ЛЕВСКИ, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20254410100355 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22
от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, а при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26 а.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 17.06.2024г. ищцата е сключила с
ответното дружество договор за паричен заем № *********, при следните
параметри: Общ размер на предоставения кредит- 1400.00 лв., ФЛП - 2.50% и
ГПР в размер на 48.002%, такса ангажимент в размер на 0,3% на ден, като
същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора, такса за
експресно разглеждане на договора в размер на 1400.00 лева, която е била
разсрочена на 12 погасителни месечни всяка в размер на 118.57лв.
Ищцата счита, че процесният договор е недействителен, по аргумент от
чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12, от ЗПК.
Отделно от горното твърди, че в договора за потребителски кредит не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на
разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е
в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Заявява, че съгласно чл. 11,
ал.1, т.14 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита следва да
включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
посочения по договора годишен процент на разходите от 48.002 % като
намира процесния договор за недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че в
конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се
формира посоченият ГПР в размер на 48.002%. Заявява се, че бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
1
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, че за
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай. Заявява се, че
годишният процент на разходите в размер от 48.002% е несъразмерно висок
спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлиза
на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на банката),
което е в нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Ищцата счита, че таксата за експресно разглеждане има неравноправен
характер и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника без реално да е извършена конкретна услуга, че таксата
представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се е
целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, че таксата
за бързо разглеждане по същество е добавка към възнаградителната лихва и го
обогатявала неоснователно и липсва еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя.
Заявява се, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от
потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това
основание уговорката се явява нищожна. На следващо място се заявява, че
посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде
включена в ГПР.
Твърди се,че в ГПР по кредита е включена такса ангажимент в размер на
0.3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на
договора. Таксата, обаче за експресно разглеждане в размер на 1400.00 лева не
е включена в ГПР. Заявява се, че като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще
направи - нарушение на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така
уговорената такса по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите ще се различава от посочения в договора.
Заявява се, че макар формално процесният договор да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива
2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректнотно посочване на ГПР, в който не е
включена сумата за такса експресно разглеждане, а е следвало да бъде сторено
2
това.
Заявява се, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая, обаче, не
е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право
от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Предвид на това се твърди, че в случая не е приложима нормата на чл.
26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор. В обобщение ищцата счита, че
сключеният между страните Договор за потребителски паричен заем
№*********/ 17.06.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26,
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със
закона.
В условията на евентуалност се моли съда да прогласи клаузата от
сключен между страните Договор за потребителски паричен заем
№*********/ 17.06.2024г. , предвиждаща заплащане на „такса за експресно
разглеждане,, в размер на 1400.00 лв.за нищожна на основание чл.26, ал.1,пр.1
от ЗЗД.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявената искова
молба е нередовна, неоснователна и недоказана и се прави искане същата да
бъде оставена без уважение.
Заявява се, че следва да се има предвид, че процесният Договор за
потребителски паричен заем № ********* от 17.06.2024г. е сключен по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което
предполага специален ред по отношение на сключването на процесния
договор за кредит. В тази връзка кандидатстването се извършва посредством
уеб страница на ищеца, на която са достъпно посочени всички условия за
отпускане и усвояване на заема. Преди ищецът да е подала молба за заем, на
посочени от същата имейл адрес е изпратен Стандартен европейски
формуляр, съдържащ преддоговорна информация относно параметрите на
кредита и условията по отпускането му. В така изпратения СЕФ, част. II, т.5 са
посочени условията за усвояване на договора. В същата графа е посочена и
дължимата сума по кредита в случай, че бъде изпрана услуга по експресно
разглеждане на заявката за заем. Посочена е и сумата, която би се дължала при
такса фиксиран лихвен процент. Запознавайки се с така посочените условия
по договора за заем, ищецът е избрала изрично услугата по експресно
разглеждане на заявката за заем. Заявява се, че заявката й действително е
разгледана експресно от ответното дружество и на същата дата, на която е
подадена заявката, е сключен процесният договор за кредит, а заеманата сума
3
е преведена по посочената от ищецът банкова сметка. Заявява се, че по така
сключения договор за заем е постъпило плащане на 11.08.2024г. в размер на
общо 270,00 лв. като други плащания по договора не са извършвани.
Ответникът счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение
в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и
разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР, че
договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин са посочени
всичките му елементи, на достъпен шрифт, безспорно е, че потребителят
разполага с екземпляр от договора, доколкото го е предоставил към исковата
молба, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Заявява се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.2 ЗПК изрично изключва
от обхвата на ГПР разходите, които са различни от покупната цена на стоката
или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит, че в случая цената на предоставената услуга - предоставяне на
парична сума в брой е именно уговорената лихва. Заявява се, че заплащането
на такса за експресно разглеждане не е свързано с усвояване на паричната
сума и не е част от възнаградителната лихва. Заявява се, че таксата за
експресно разглеждане е избираема опция от всеки заемополучател, който
иска молбата му за заем да бъде разгледана експресно т.е. приоритетно в
рамките на много кратки срокове, че тази възможност може да бъде избрана
индивидуално от всеки един потребител, който подава онлайн заявка за
кредит, самостоятелно и независимо от кредитни посредници. Заявява се, че
заемоискателят има възможност да не избере опцията за експресно
разглеждане на заявката за кредит и в този случай молбата му ще бъде
разгледана по общия ред, в определените в общите условия срокове, но няма
да му бъде начислена такса за експресно разглеждане на заема.
Заявява се, че при изчисление на ГПР са включени разходите за лихва и
такса за фиксиран лихвен процент, което е изрично посочено в клаузата на
чл.2.9 и чл.З от процесния договор за кредит. ГПР е в размер на 47,676 % и не
надвишава законово определения лимит, имайки предвид, че размерът на
законната лихва за забава към 17.06.2024г. е бил в размер на 13,78 %. Заявява
се, че в настоящия случай таксата за експресно разглеждане на искането за
заем не е задължително условие за сключване на договора, нито за
разглеждане на искането и тя е начислена само и единствено поради изрично
изразеното от страна на ищцата като заемоискател желание искането й за заем
да бъде разгледано експресно, че таксата за експресно разглеждане на първо
място не е обвързана със задълженията по договора за кредит и същата се
дължи от заемоискателя в случай, че заемателят е пожелал молбата му за
кредит да бъде разгледана експресно - в рамките на 1 работен час, че тази
такса представлява допълнителна услуга и не е свързана със задълженията по
сключения след това договор за заем. Заявява се, че още в етапа на
4
преддоговорните отношения на ищцата е предоставен Стандартен европейски
формуляр, описващ всички условия по договора, съгласно изискванията на
ЗПК, в това число и възможността да се възползва от допълнителната услуга
за експресно разглеждане на искането, посочена в т.4 от част III на
предоставения формуляр, че в общите условия, налични на интернет
страницата на ответника, чрез която се приемат всички искания за кредит,
раздел „Кандидатстване за кредит и сключване на договора“ изрично е
описана възможността за ползване на тази услуга, а посочената услуга по
експресно разглеждане за искането за заем е пожелателна и същата не е
условие за сключване на договора за кредит, нито е условие за разглеждане на
искането за кредит, а е начислена поради причината, че ищцата изрично е
поискала да се ползва от услугата и искането й да бъде разгледано експресно -
в рамките на 1 работен час. Заявява се, че възможността на кредитора да
въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, че посочените услуги са
свързани с усвояването и управлението на кредита. В този смисъл се твърди,
че клаузата на т.1.5 от процесния договор за кредит се явява именно
допълнителна услуга, от която заемателката доброволно е пожелала да се
възползва и конкретната клауза представлява и реално е предоставена
допълнителна възможност и преференциални условия, от които
кредитополучателят е пожелал да се възползва и да носи допълнителни ползи
за него. Заявява се, че става ясно от представените с исковата молба
доказателства, че заявката за кредит е разгледана в рамките на 1 работен час и
кредитът е усвоен в същия ден. Поради гореизложеното ответникът счита, че
клаузата на т.1.5 от процесния договор за кредит отговаря на изискванията на
закона и не е неравноправна клауза. Отделно от изложеното и предвид
липсата на плащания от страна на заемателката по кредита, ответникът
заявява, че следва да се има предвид, че макар и уговорена в договора за заем,
конкретната клауза не е породила до момента правно действие между страните
и суми по същата не са събирани от заемодателя. Предвид всичко изложено
моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявения от
ищцата иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се направените деловодни разноски.
Възразява се против прилагане разпоредбата на чл.38. ал..2 от ЗА с
твърдение, че по делото няма представени доказателства, от които да се
заключи, че ищецът е материално затруднено лице. Заявява се, че от справка в
Търговския регистър се установява, че ищцата е Управител и едноличен
собственик на капитала на „Росмар 75“ ЕООД, ЕИК: *** и представя справка.
Заявява се, че в този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, ищецът не
следва да се третира като материално затруднено лице.
Алтернативно се възразява, че претендираните от процесуалния
представител на ищеца адвокатски възнаграждения в настоящото
производство са прекомерни.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
5
установено следното:
По делото е представен сключения договор за потребителски паричен
заем № *********, видно от който е, че същия е сключен между страните на
17.06.2024 г. по силата на който „Креди Йес“ ООД е отпуснала заем на Р. М.
М. в размер на 1400 лв., че заема следва да бъде върнат на месечни анюитетни
вноски, че размера на сумата, която следва да се върне с включени дължими
главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент е 1721,23 лв., а размера
на сумата, която следва да се върне с включени дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане е 3144 лв. Посочено е, че срока на заема е 12
месеца, като същия следва да се върне на 12 вноски. Посочено е, че договора
се сключва при фиксиран годишен лихвен процент по заема 2,50%, че
заемодателя се задължава да не променя лихвения процент по договора, за
което заемателя заплаща на заемодателя такса ангажимент в размер на 0,03%
на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключването на
договора върху размера на усвоената главница и се дължи на падежа на всяка
вноска, като е посочено и, че таксата е включена в ГПР. Посочено е, че
годишният процент на разходите на заема е 48,002%, както и, че ГПР е
изчислен при вземане предвид на следните допускания, а именно, че
договорът ще е валиден за посочения в него срок, че всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, като плащанията ще се извършват
съобразно погасителния план към договора, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и заемателя не прави и не
дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии и др./, които не са посочени в Договора за заем при
неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
оторизиран представител на Заемодателя.
В договора е посочено, че заемателя е заявил, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем,
предоставена от Заемодателя, и че за извършената от Заемодателя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателя дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 1400 лв. и че страните са се уговорили, тази такса да
се разсрочи и да се заплаща на части към всяка или към част от погасителните
вноски посочени в погасителния план.
Към договора е представен и погасителен план, от който се установява,
че на 18 –то число от конкретния месец, считано от 18.07.2024 г. до 18.05.2025
г. се дължи погасителна вноска в размер на 143,43 лв. и последна вноска на
18.06.2025 г. от 143,50 лв., като всяка една от погасителните вноски включва
главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент. В самостоятелна колона
е посочено и че към всяка вноска се дължи и такса експресно разглеждане от
118,57 лв. или общо дължимата сума е в размер на 262 лв.
Видно от заявеното от ответника в представения Отговор на исковата
молба е, че действително в ГПР не е включена таксата за експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, тъй като това не е
задължително условие за сключването на договора, а е избрана от
6
кредитополучателя допълнителна услуга, която е извършена от заемодателя и
искането за кредит е одобрено в рамките на 1 час от подаване на искането.
Съдът приема, че не е спорно, че процесният договор за кредит по своя
характер е потребителски договор, който е сключен между физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди и небанкова финансова
институция – търговец. В договора изрично е посочено, че е за потребителски
паричен заем и за него са приложими Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал.1 от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Според чл.1.5. от сключения
между страните договор, таксата за експресно разглеждане на документи
представлява допълнителна незадължителна услуга, а съгласно общите
условия, приложени към договора – т. 11 избора на тази услуга гарантира на
потребителя, че ще получи становище по заявката си за предоставяне на
кредит в срок от 1 работен час, а съгласно т. 12 ако заявката за кредит е
направена след края или преди началото на работното време за съответния
ден, то обявеното за разглеждане време от 1 работен час започва да тече от 10
часа на следващия работен ден.
От посочените дефиниции на таксата за експресно разглеждане на
искането за кредит може да се направи несъмнен извод, че разглеждането на
заявката за отпускане на кредит, като начален етап от сключването на
договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се
подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност
кредитодателя да събира допълнителни такси. Посочената правна норма е от
императивен порядък, поради което същата не може да бъде дерогирана от
страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора, които
са в противоречие с императивните й предписания се явяват нищожни поради
противоречие със закона.
От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19 ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържащ се в параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, според
която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
7
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В този смисъл е установената практика на СЕС, като с Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. е прието, че чл. 3 б.“ж“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и в понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3 буква и, когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
Настоящият случай е именно такъв. Независимо, че в договора изрично
е посочено, че ГПР не включва разходите на кредитополучателя за таксите за
допълнителни незадължителни услуги, каквато е таксата за бързо
разглеждане, то съгласно даденото тълкуване на Директива 2008/48/ЕО с
посоченото по-горе решение на СЕС тази такса се включва в ГПР и в случая
цели да прикрие действителните разходи по кредита, за да бъде формално
спазено изискването на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент, който към момента на сключване на
договора – видно от официалната страница на БНБ е 3,78%, плюс 10 пункта/,
което означава, че общите разходи по кредита не могат да надхвърлят 68,90 %
. Клаузи в договор, надвишаващи определените предели по ал.4 са нищожни
по аргумент от чл. 19 ал.5 от ЗПК.
В договора за кредит е посочено, че размерът на ГПР 48,002%. Видно от
представения отговор на исковата молба е, че в същия се заявява, че в ГПР е
включена главница, разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент и
получения ГПР не надвишава законово определения лимит, имайки предвид,
че размерът на законната лихва за забава към 17.06.2024 г. е бил в размер на
13,78%.
Видно от изложеното е, че при главница от 1400 лв., годишен лихвен
процент от 2,50% и такса за фиксиран лихвен процент /за които се твърди, че
са включени в ГПР/ е, че същия е посочен в договора в размер на 48,002%.
Повече от очевидно е, че при включване на таксата за експресно разглеждане
на документи, която е в размер на 1400 лв. и е сума равна на главницата,
полученият ГПР значително би надвишил законовия максимум за ГПР, който
към момента на сключване на договора е 68,90%. /За онагледяване на
изложеното, бе направена справка с общодостъпния калкулатор за
8
изчисляване на ГПР на кредити при размер на кредита 1400 лв., с начин на
погасяване месечни вноски, със срок на кредита 12 месеца и размер на
вноската от 262 лв. – която сума съгласно погасителния план включва и
таксата за експресно разглеждане, се получава годишен процент на разходите
454,16%./
Както бе посочено по-горе в договора за кредит е посочено, че размерът
на ГПР е 48,002%, а при включване на таксата за експресно разглеждане при
изчисление на ГПР същия би бил 454,16%. Ако таксата за процесната
допълнителна услуга бъде включена в общите разходи по кредита, то това
несъмнено води до значително превишаване на ограничението по чл. 19 ал.4
от ЗПК. След като в договора не е посочен действителния размер на ГПР, то
договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11 т.10 от ЗПК, поради
което целия договор е недействителен.
След като съгласно чл. 10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а въведената такса за бързо разглеждане за
допълнителна незадължителна услуга е свързана с усвояването на кредита и
по същество представлява скрито оскъпяване на същия и води до промяна на
ГПР многократно над допустимите размери, то клаузите са нищожни като
противоречащи на закона на основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части на договора не влече нищожност на целия договор, когато те са
заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая съдът приема, че не е налице нито една от посочените хипотези.
Нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на
ГПР не може да бъде заместена по право от повелителна норма на закона,
нито договорът за потребителски кредит би бил сключен дори и ако в него не е
включена клаузата определяща ГПР, тъй като за ГПР е въведено изричното
изискване на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Предвид изложеното, съдът приема, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за
цялото договорно правоотношение. Посочената правна норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби в
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
недействителност на целия договор за кредит е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата направените деловодни разноски общо в размер на 739,76 лв., която
сума включва 125,76 лв. заплатени като д.т. и 614 лв. заплатени като
възнаграждение за един адвокат. Договореното и платено адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и същото е изчислено в съответствие с
Наредбата за адвокатските възнаграждения, като е взета предвид цената на
предявения иск. Съдът приема, че осъществената адвокатска защита и
положения труд са съответни на заплатеното от ищцата възнаграждение. При
9
това положение направеното възражение от ответника в отговора на исковата
молба за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно и заплатената от ищцата сума за възнаграждение на
защитавалия я адвокат не следва да бъде намалявана.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
В.М.И. – кредитодател и Р. М. М., ЕГН **********, с адрес: *** –
кредитополучател, договор за потребителски паричен заем № *********
от 17.06.2024 г.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, със сочени по-горе данни да заплати
на Р. М. М. със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 739,76 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10