М О Т И В И
Към
Присъда на КРС по НОХД 1203/2018 г.
Кюстендилска
районна прокуратура е внесла за
разглеждане в районен съд гр.Кюстендил обвинителен акт срещу Д.Е.К., с ЕГН – **********
*** за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, при фактическа и правна
обстановка подробно изложена в обвинителния акт.
В хода на
съдебното производство пострадалият от престъплението – М.Н.С. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания.
Сумата се претендира ведно със законната лихва, считан от датата на настъпване на вредата до окончателното й
изплащане. С. е конституиран в
наказателното производство като граждански ищец и частен обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението и изразява
становище, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение
, като за извършеното от него деяние му се наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, като
изтърпяването на това наказание бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Гражданският
ищец, чрез своя повереник поддържа предявения граждански иск , както и
повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му се наложи предвиденото в НК наказание, а гражданският иск да бъде
уважен изцяло.
Подсъдимият
се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и дава обяснения.
Защитникът на К. - адв. Р.А. пледира за
постановяване на оправдателна присъда, което свое искане мотивира с твърдението, че деянието е
недоказано.
Кюстендилският
районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа
и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и
в тяхната съвкупност приема за установено следното :
Подсъдимият
Д.К. е роден на *** *** . *** е, *** гражданин, безработен, неженен, неосъждан,
с ЕГН – **********.
Пострадалият
М.С. и подсъдимият живеят в кв.“И.“.
Познавали се от дълги години.
На 19.12.2017г.
около 22,30 ч. пострадалият М.Н.С., заедно със свидетелите П.Г.Д., А.Г.А. и И.Н.С.,
се намирали в търговски обект, стопанисван от св. И.С.,***. В обекта имало маса
и столове, на която лицата седели и консумирали алкохол.
Около 23,30ч. към тях се присъединил и подс. Д.К., известен в кв.“Изток“ с прякор „Дани,
на коляча син". Последният също си взел ракия и се присъединил към
останалите. Компанията, обсъждали най различни теми, като в един момент тема на
разговора била „коне и кобили". В тази връзка подс.Д.К. и пострадалия С.
започнали да спорят, коя кобила е по-хубава и по-силна, тъй като и двамата
имали такива В спора, К. казал на С., че
неговата кобила не могла да тегли. За да решат спора подсъдимият казал на М.С.
да доведе кобилата си и да решат на място. С. видял, че и К. става от масата и
помислил, че отива да доведе кобилата си. Малко след полунощ, на 20.12.2017г. пострадалият С. станал,
отишъл, впрегнал своята кобила на каруцата си и се върнал обратно пред
търговския обект на св. С.. Влязъл вътре и казал, че е довел кобилата . Подсъдимият му
казал, да докара другата си кобила, а не тази. Това ядосало пострадалия и той казал на К. да не го разиграва по този
начин. Под въздействието на употребения алкохол двамата започнали да се
обиждат, като си отправяли-най различни обиди, псувни. Скарали се
Виждайки , че в търговския обект се създава
напрежение, а и знаейки, че лицата са употребили значително количество алкохол,
св. И.С. помолил всички да си тръгват. Пред
търговския обект подсъдимият и пострадалия продължили да се карата. Афектиран от спора подс. К. с дясната си ръка ударил
един шамар в областта на лицето на С., като св. Д. застанал между тях и ги
разделил. За да избегне по- сериозен конфликт пострадалият С. са качил на
каруцата си и си тръгнал. В този момент подс.
К. се опитал да се хване за каруцата на С. и да се качи, но не успял и паднал
на земята. Не пострадал при падането. След като станал подс. , заедно със сина
си, тръгнали към дома на неговата сестра – св. Е. Л., където бил паркирал
автомобила си. След като се качил в автомобила си, подс.Д.К. тръгнал след
пострадалия С.. Последният, докато се движел с каруцата си видял силна светлина
зад него. Обърнал се и видял, че след него се движи подс.К. с автомобила си. С.
познал автомобила по големият спойлер който имал отзад на багажника. Тъй като С.
се уплашил, ускорил движението си с каруцата с цел да избяга, но му се скъсала
юздата / гиздина / и тъй като не могъл вече да управлява каруцата без юздата /
гиздина /, спрял. Подсъдимият, слязъл от автомобила и тръгнал към пострадалия С.,
като в дясната си ръка държал черна палка. Пострадалият С. се изплашил много и започнал да моли подсъдимия да не го закача,
казвайки, че ще се разберат. Въпреки
молбите на С., подсъдимият се приближил и нанесъл удар с палката в дясната част
на главата, в областта на лицето, на пострадалия С.. Последният се опитал да
слезе от каруцата и да избяга, но си закачил крака в юздата / гиздина / и
увиснал на него. Възползвайки се от
невъзможността на С. да се предпазва, подс.
К. му нанесъл още 3-4 удара по тялото и главата.
Виковете
на С. били чути от свидетелите А.И., А.А.,Т.В. и М.А., които живеят в къщите,
пред които всичко това се случило. Тези свидетели сочат в показанията си, че са
се събудили от силен тропот на тичащ кон и викове за помощ. Свидетелите А.И. и А.А. излезли
на улицата и видели , че на
земята до каруцата си, лежи пострадалия С.. Възприли и нараняванията по лицето
му/ според твърдяното от тях – по цялото лице на М. имало кръв/. В този момент от прозореца на първия етаж на
къщата си се показали свидетелите Т.В. и М.А.. Те видели, че С. седи на земята
и св. А. подал вода на излезлите вече на улицата - А.И. и А.А., за да му дадат. Докато стояли на
прозореца на къщата си свидетелите М.А. и Т.В.
видели на известно разстояние от
каруцата, в края на улицата автомобил, чиито фарове светели в посока към
каруцата,и чиито двигател работел. Малко след като видели посочения автомобил
същият обърнал посоката на движение и с
бързо ускоряване потеглил в обратна посока.
В същото време на място пристигнала и св.Т.В., която живеела с
пострадалия С., на семейни начала. Последната се притеснила за С., тъй като същият не се прибрал и
тръгнала в квартала да го търси. Когато видяла състоянието на съпруга си св. В.
го попитала кой го е бил. С. й обяснил, че го е бил Даниел. Двамата се качили
на каруцата и си тръгнали. Докато минавали по ул. „Банщица“, пред една от
къщите видели да стои подсъдимия и да
държи в ръцете си палка. Пострадалият и
св. В. нямало как да обърнат посоката на движение на каруцата, поради което
и продължили да се движат към него. Когато минали покрай
подсъдимия той замахнал с палката и нанесъл няколко удара по гърба и на М.С. . Св. Т.В. се разкрещяла за помощ, при
което Д.К. се прибрал в дома си. Подсъдимият и св. В. преспали в дома на майката на С.. Същия ден
на 20.12.2017 г. , поради силните
болки, които С. изпитвал бил заведен от близките си в спешния център на МБАЛ „Н.
Василиев“АД - гр. Кюстендил, където на
пострадалия бил извършен преглед и насочен за лечение към СБАЛ по лицево
челюстна хирургия – София. На място било установена фрактурна линия в областта
на тялото на долната челюст в дясно, без разместване на костните фрагменти. На 22.12.2017 г. била извършена оперативна
интервенция, като на С. били поставени
назъбни венечни шини, чрез интердентални телени лигатури и е извършена интермаксиларна фиксация с ластици
Няколко
дни по-късно, св. Р.Р., който също живее в кв.“Изток“ и познава както
подсъдимия, така и пострадалия, минавал
по ул."Р." в кв."И." - гр. Кюстендил, когато чул подс.
Д.К. да разказва на непознато за св. Р. лице, как между него и пострадалия С.
възникнал спор за коне, поради което го ударил с ръка по лицето, а после го бил
настигнал с автомобила си, като му нанесъл още удари по главата и тялото,
вследствие на които С. паднал на земята, и го бил оставил с думите „ да му еба
майката, оставих го да умре".
В хода на ДП
е назначена , изготвена и приета от съда съдебно медицинска експертиза от
заключението на която е видно, че вследствие на нанесените от обвиняемия Д.Е.К.
удари на пострадалия М.Н.С. били причинени контузия на главата - хематом и
отток в областта на дясно око. Контузия /натъртване на меки тъкани/ в областта
на гърба, фрактура на тялото на долната челюст в дясно, като последната се
отнася към медико-биологичния признак -счупване на челюст на пострадалия, при
което трайно се затруднява дъвченето и говора. Последната е със срок на възстановяване
- до около 2,5 до 3 месеца.
Назначена
е и съдебно психиатрично-психологична експертиза, като от същата се установява,
че подс.Д.Е.К. не разкрива лични преживявания, свързани с афектно състояние. В
същият не е налице психично заболяване или разстройство, което да нарушава
годностите му да осъзнава свойството и значението на постъпките си, да разбира,
планува, предвижда, контролира и ръководи постъпките си, както към 20.12.2017г.,
така и към момента на изготвяне на експертизата, т.е.подсъдимият К. е вменяем.
От
приложеното свидетелство за съдимост на Д.Е.К. е видно, че същият не е осъждан.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, съдебно медицинската
документация,свидетелство за съдимост и други писмени доказателства.
Относно конкретните факти, които съдът прие
като съставомерни и бяха доказани
са нанесените удари от подсъдимия и причиняването на телесна повреда – средна
по признаците на чл. 129, ал.2 .
Нанасянето на
ударите от подсъдимия на
пострадалия , съдът намери за доказано анализирайки показанията на
свидетелите:постр. М.С., св. Т.В. - негова съпруга, Т.В., М.А., А.А., А.И., Р.Р.,
П. Д., А.А., И.С., Л.С.. Всички тези свидетели
са пряко или косвено
свидетелстват за нанасянето на ударите от К. на С.. Една част от тях са били очевидци на поведението на двамата преди нанасянето на
ударите, в който момент се коренят и подбудите за извършване на деянието / С., А.
и Д./. Други са възприели състоянието на пострадалия непосредствено след
нанасянето на ударите / В., М.А., А. А., А. И., Н.С. и Л.С./ като една част от
тях заявяват категорично, че са видели и фарове на кола недалеч от мястото, на
което е била каруцата на пострадалия, която кола е потеглила бързо след тяхното излизане на улицата при С..
Макар в
някои детайли показаният на тези свидетели
да се разминават, съдът не намира тези несъответствия за съществени и
оборващи основния подлежащ на доказване
факт, а именно, че на посочената дата и
час Д.К. е нанесъл множество удари по
постр. С., с което му е причинил описаните телесни увреждания, представляващи
средна телесна повреда. По отношение доказването на този факт от съществено
значение са показанията на самия пострадал, на неговата съпруга – св. В. и на
св. Р.Р.. Последният свидетел изрично
сочи в показанията си , че няколко дни след инцидента е чул подсъдимия
да се хвали на свой познат как е пребил С.
и „го е оставил да умре“.
Медицинската
документация, приложена по делото и послужила на вещото лице за изготвяне на
експертизата е категорична за наличието на признаците на увреждане от
категорията на „ средна телесна повреда“ , съгласно чл. 129, ал.2 от НК.
Горният
анализ на доказателствата налага извод
за съставомерност на деянието, за което К. е привлечен да отговаря.
С действията си Д.Е. К. е осъществил от
обективна и субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл, престъпление
по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От
обективна страна - на 20.12.2017г. в
гр. Кюстендил, кв."Изток" е причинил средна телесна повреда на М.Н.С.
***, изразяваща се в счупване на челюст, при което трайно се затруднява
дъвченето и говора. Нарушени са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия чрез
действие / нанесени удари в областта на главата и тялото/, което се изразило в
такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалият е
причинено травматично увреждане покриващо признаците на средна телесна повреда
- счупване на челюст, при което трайно се затруднява дъвченето и говора. Налице
е и причинната връзка между деянието на подсъдимият и настъпилия престъпен
резултат.
От
субективна страна К. е извършил деянието си при форма на вина пряк умисъл.
Същият е предвиждал, че нанасяйки ударите на пострадалия ще предизвика подобни
травматични увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние
и е допуснал настъпването им.
За извършеното от подсъдимия К. престъпление НК предвижда наказание „
лишаване от свобода” за срок до 6/шест/ години. При индивидуализацията на
размера на наказанието
, което следва да се наложи на
подсъдимия, съставът на съда взе
предвид, като смекчаващо вината обстоятелство,
чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи такива, обаче,
съдът отчете – липсата на самопризнание,
арогантността с която е извършено деянието, както и това , че
установеният по делото мотив за нанасяне на побоя, съдът не приема като
сериозен такъв , налагащ нанасянето на
каквито и да било телесни увреждания, още по-малко на описаните. Наказанието бе
определено при превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства,
като на подсъдимия бе наложено наказание
„ лишаване от свобода” за срок от 8/ осем/ година.
Съдът намери , че за постигане целите на
наказателната репресия не се налага така наложеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно, поради което и отложи същото
с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
В хода на наказателното производство
пострадалият от престъплението М.С. е предявил
и съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия за сумата от 5 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието, до окончателното й изплащане. Предявеният граждански иск е с правно
основание чл.45 и 52 ЗЗД и представлява претендирано обезщетение
за причинените от престъплението неимуществени вреди - болки и страдания. Видно от изложеното
по-горе,
установи се по делото, че подсъдимият е извършил престъплението
, в което е обвинен. Телесните увреждания, установени у пострадалия са в
причинно следствена връзка с деянието на
подсъдимия. При това положение съдът намери, че са
налице всички предпоставки на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД - К. е причинил на С. вреди, причинени са
умишлено и подлежат на обезщетяване по правилото на чл.52 ЗЗД. Причинените вреди имат неимуществен характер – С. е бил ударен многократно с палка по тялото и в областта на главата / в
областта на челюстта/, което е довело и до описаната фрактура на долната
челюст. Описаната телесна повреда е довела до негативни и
отрицателни преживявания - болка и страдание. При преценка относно размера на обезщетението по
чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид вида и характера на причинените увреждания, както и дългия период на възстановяване, описан от вещото лице в
заключението и поддържан от свидетелите В. и С. и С.. При анализ на
изложеното съдът намира, че справедливо е така причинените вреди да бъдат
обезщетени със сумата от 3 000 лева , като до пълния предявен размер от 5000 лв. съдът отхвърли
иска като неоснователен. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и
законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване
на вредите, считано от 20.12.2017 г. до окончателното му
изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК
и доколкото подсъдимият бе признат за
виновен от настоящия състав на съда с присъдата
Д.К. е осъден и да заплати сторените по делото разноски, включително и
да заплати на пострадалия сторените от него такива.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :