Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    260000              Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                  VІІІ граждански състав

На 17.08                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 27.07.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

адм. дело номер 16  по описа за   2020   година,      

за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

         Производство по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

            Образувано е по подадена от И. ***, чрез п. му а. С.П., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***на П. о. при РУ Х. при ОД на МВР – гр. П. - ПИ И.М.П., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "****". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност липса на посочени фактически основания за задържане на Жалбоподателя и липса на наличие на данни за извършване на посоченото в Заповедта деяние. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта като незаконосъобразна и необоснована. Претендира разноски. Представя писмена защита.

            Ответникът - ПИ И.М.П. *** при ОД на МВР – гр. П., чрез п. на ОД на МВР – гр. П. – ***И.П., оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана, по изложените в писмен отговор на жалбата съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от Жалбоподателя на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

            Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, наведени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество обаче същата се явява неоснователна, по следните съображения:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР – П., следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал. 2 ЗМВР.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в Заповедта норма - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението за на Жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически основания е посочено: „на **. при проверка на каса за съхранение на о., находяща се в дома му в гр. Х., на ***, се установява, че И.М. **** разрешения брой съгласно ЗОБВВПИ, по ДП № **** г.“. Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал.2 т.2 ЗМВР, доколкото процесната заповед е издадена съобразно съставен по отношение на лицето Протокол за обиск на лице от *** г., в който подробно са описани нарушенията на Жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С оглед посочения Протокол за обиск на лице съдът намира за неоснователни наведените от Жалбоподателя доводи за незаконосъобразност и необоснованост на Заповедта поради липсата на доказателства, че е извършил деянието, посочено в Заповедта.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан от полицейски органи на * г., видно от обжалваната Заповед. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл.6, ал.1 от АПК. Съдът намира, че в настоящия случай, предвид извършените нарушения на ЗОБВВПИ, е била наложена ПАМ по отношение на жалбоподателя досежно свободата на неговото предвиждане.

Поради всичко изложено, доколко обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява  законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед отхвърлянето на Жалбата, Жалбоподателят следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр. П. ю. възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от И.С.М., ЕГН **********,***, ****С.П., Жалба вх. № *** г., Заповед за задържане на лице рег. № ***на Полицейски орган при РУ Х. при ОД на МВР – гр. П. - ПИ И.М.П., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа".

ОСЪЖДА И.С.М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Д. Й.Д. Р., ю. в. В РАЗМЕР НА 100 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.