Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
30.12.2019 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети октомври Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1616 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. твърди в
исковата си молба, че на името на ответника имало открита при него партида с
номер -, за имот в -, която се откривала по заявено желание от абоната и с
откриването й между страните възниквали договорни отношения, по силата на които
ищецът се задължавал да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и
от имота на абоната, а той се задължавал да му я плаща през месеца, следващ
този на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по
надлежния ред от длъжностни лица на дружеството и задължени с чл. 33, ал. 2 от
Общите му условия, като при закъснения се начислявали и лихви съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За
периода 14.08.2015 г. до 14.05.2018 г. ответникът дължал на ищеца 138.93 лева
за консумираната от домакинството му вода за посочения период, за което
задължение били издадени 8 броя квитанции, приложени като доказателства към
исковата молба. За закъснялото им плащане от 01.01.2016 г. до 17.08.2018 г.
ответникът му дължал и 22.98 лева лихва. Поради обстоятелството, че в срока по
чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ - 30 дни от изготвяне на квитанция за задължението,
ответникът не му платил задълженията си, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 4251/2018 г. и
издадена заповед № 2389/27.08.2018 г., която му била връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане от 14.02.2019 г. заповедния съд
му указал да предяви процесните искове. Искането е да се признае за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за 138.93 лева
главница от неплатена цена за доставена питейна и отведена и пречистена канална
вода по партида № - за имот в -, за периода от 14.08.2015 г. до 14.05.2018 г.,
с 22.98 лева мораторна лихва от 01.01.2016 г. до 17.08.2018 г. и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
4251 описа за
Ответникът И.Г.П.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 22.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 4251/2018
г. на СтРС, по което на 27.08.2018 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 14.03.2019
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, които поради това се смятат предявени на 22.08.2018 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл.
422, ал. 1 ГПК).
Въз основа на
представените квитанции № **********/01.01.2016 г., № **********/01.02.2016 г.,
№ **********/01.03.2016 г., № **********/01.04.2016 г., № **********/01.03.2018
г., № **********/01.04.2018 г., № **********/28.04.2018 г. и №
**********/28.05.2018 г., ищецът претендира от ответника за плащане цената от 138.93
лева на доставената в исковия период от 14.08.2015 г. до 14.05.2018 г. питейна
и отведена и пречистена канална вода до и от водоснабдения апартамент -, за
който при ищеца е била открита за същия период партида с № - (л.
5-12). Само първите четири квитанции обаче, ищецът е издал на името
на ответника (л. 5-8). А останалите четири е
издал на името на третото лице З.С. П., което, видно от т. IV-2
на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, е
бивша съпруга на ответника, на която на 09.02.2017 г. ищецът е прехвърлил
процесната партида с № - за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на
канална вода до и от процесния водоснабден имот, на база на представеното му от
същата бракоразводно решение (л. 30). Поради
това издадените от ищеца след тази дата 09.02.2017 г. процесни квитанции с №№
**********/01.03.2018 г., № **********/01.04.2018 г., № **********/28.04.2018
г. и № **********/28.05.2018 г., са издадени не на ответника, а на бившата му
съпруга З.С. П. (л. 9-12). С издаването им ищецът
сам е признал извънсъдебно, че само за част от 14.08.2015 г. до 09.02.2017 г. от
исковия период, ответникът е бил титуляр на тази партида и поради това потребител
на доставената по същата за тази част от исковия период вода до процесния имот (чл.
175 ГПК). А за останалата част от 09.02.2017 г. до 14.05.2018 г. от
исковия период, титуляр на същата партида и поради това потребител на
доставената по нея вода до процесния имот, е била бившата съпруга на ответника
– З.С. П. (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи).
Поради това съдът не
възприема, защото е необоснована и възниква съмнение за нейната правилност,
останалата част от т. IV-2 на ЗСИЕ, в която
вещото лице заключило, че въпреки тази промяна на 09.02.2017 г. на титуляра на
процесната партида, като ползвател и платец по нея останал ответника (л.
30). По същите съображения съдът не възприема и т. 1 от ЗСИЕ,
в която вещото лице заключило, че през целия исков период от 14.08.2015 г. до
14.05.2018 г. процесната партида се водела на името на ответника с абонатен
номер 172964 (л. 31). В тази му част
заключението противоречи и на издадените от ищеца по същата партида
горепосочените четири квитанции с №№ **********/01.03.2018 г., №
**********/01.04.2018 г., № **********/28.04.2018 г. и № **********/28.05.2018
г., с издаването на които самият ищец е фактурирал за плащане посоченото в тях
количество вода до процесния имот по процесната партида, не на ответника, а на
неговата бивша съпруга З.С. П., на името на която от 09.02.2017 г. е променил и
се води тази партида, а същата е негов абонат с номер 313601 от същата дата (л.
9-12).
При това положение следва
да се приеме, че страните по делото са били обвързани само до 09.02.2017 г. от сключения
при влезлите в сила и действащи от 27.09.2014 г. публично известни общи условия
- договор за предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил да доставя
на ответника питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от процесния водоснабден
имот, а той се задължил да му я плаща ежемесечно, в 30-дневен срок от датата на
фактурирането й (чл. 5, т. 6, вр. с чл. 33, ал. 2 и чл. 7, т. 1 от общите
условия, при които е сключен е този договор – л. 41-50). А след като е така, ответникът
в случая носи отговорност само за плащането на цената на доставените до
09.02.2017 г. по този договор количества вода до процесния имот, респективно
само за частта от 14.08.2015 г. до 09.02.2017 г. от исковия период, през която
са издадени на негово име посочените четири квитанции, през която е бил потребител
на доставената по същите до процесния имот вода. За плащането на останалата
фактурирана в останалите четири горепосочени процесни квитанции цена на
доставената до същия имот вода за останалата част от исковия период от 09.02.2017
г. до 14.05.2018 г., носи отговорност бившата съпруга на ответника, а не той.
Този извод следва от нормата на чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която, със
заместването на 09.02.2017 г. на ответника с бившата му съпруга като титуляр на
откритата при ищеца процесна партида за доставка на вода до процесния
водоснабден имот, ответникът е освободен от паричните си задължения да плаща на
ищеца цената по договора им при общи условия за доставка на вода до процесния
имот (чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).
Този извод не търпи
промяна от обстоятелството, че въпреки това ищецът е осчетоводил на ответника
за плащане в счетоводството си цената по всички горепосочени процесни квитанции
за доставената в исковия период до процесния водоснабден имот вода, видно от т.
4 на ЗСИЕ (л. 32). Защото основанието за
плащане от ответника само на посочената част от цената на тази вода, не е осчетоводяването
от ищеца на тези квитанции в счетоводството му по партидата на ответника, а сключеният
между страните договор и извършените от ищеца по него ВиК услуги на ответника до
заместването му в дълга му по същия договор от бившата му съпруга на 09.02.2017
г., като титуляр на партидата при ищеца по него (Р 1064-2003-I г.о. и Р
987-2004-ТК на ВКС), а не ВиК услугите до същия имот, които
ищецът е извършал след това на последната (чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Други релевантни доказателства не са представени по
делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на процесното главно вземане, е доказан в своето основание, но
само за частта от 14.08.2015 г. до 09.02.2017 г. от исковия период, през която
са издадени на името на ответника първите четири процесни квитанции с №№ **********/01.01.2016
г., № **********/01.02.2016 г., № **********/01.03.2016 г., и №
**********/01.04.2016 г., през която ответникът е бил титуляр на откритата при
ищеца партида № - за процесния водоснабден имот и поради това потребител на
доставената през същата част от този период от ищеца вода до този имот, въз
основа на сключения между страните за същия период договор при посочените общи
условия, в който ответникът е бил заместен след това на 09.02.2017 г. от
бившата си съпруга, а с това и освободен след тази дата от задълженията си по
него към ищеца. Това следва от нормата на чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която,
ответникът носи договорна отговорност пред ищеца само за плащането на цената от
84.45 лева по квитанции №№ **********/01.01.2016 г., № **********/01.02.2016
г., № **********/01.03.2016 г., и № **********/01.04.2016 г., за доставените по
тях по този договор от 14.08.2015 г. до 09.02.2017 г. количества питейна и
отведена канална вода до процесния водоснабден имот, респективно само за частта
от 14.08.2015 г. до 09.02.2017 г. от исковия период, през която е бил
потребител на същата вода и дължи цената й по тези издадени през този период
горепосочени квитанции. За плащането на останалата фактурирана в останалите
четири квитанции с №№ **********/01.03.2018 г., № **********/01.04.2018 г., №
**********/28.04.2018 г. и № **********/28.05.2018 г. цена от 54.48 лева на тази
вода, доставена до този имот за останалата част от исковия период от 09.02.2017
г. до 14.05.2018 г., през който са издадени, носи отговорност само заместилата го
в дълга му по същия договор към ищеца бивша съпруга на ответника, а не той (чл.
102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).
Поради това предявеният
от ищеца главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да се
уважи само в частта му до сумата от 84.45 лева главница за неплатена цена на
доставената питейна и отведена и пречистена канална вода за периода от
14.08.2015 г. до 09.02.2017 г., заедно със законната лихва върху същата от
подаване на заявлението в съда на 22.08.2018 г. до изплащането й, а в
останалата му част, следва да се отхвърли, като неоснователен (чл.
422, ал. 1 ГПК).
Тази дължима за същите ВиК
услуги цена от 84.45 лева по процесните четири квитанции, ответникът е следвало
да плати на ищеца най-късно на 30-тия ден след датата на фактурирането й с тях (чл.
33, ал. 2 от ОУ). Въпреки това тази цена не е платена от
него до приключване на съдебното дирене (т. 6 от ЗСИЕ, л. 32). Поради
това ищецът има право да иска изпълнението/плащането й заедно с дължимата се за
забава в плащането й мораторна лихва (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 ЗЗД). Дължимостта на последната от ответника е
предвидена и в чл. 40, ал. 1, изр. 2 от Наредба 4/14.09.2004 г., според който,
при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода,
определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД.
Ищецът претендира с предявения акцесорен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването
на негово вземане за същата лихва за исковия период от 01.01.2016 г. до 17.08.2018
г., но ответникът е изпаднал в забава да му плати частта от 68.10 лева по
първата квитанция от тази цена, на следващият ден - 02.01.2016 г., след
изтичане на 01.01.2016 г. на определения в чл. 33, ал. 2 от ОУ падеж за
плащането й (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Поради това от този
ден на своята забава на 02.01.2016 г., до посочената от ищеца дата 17.08.2018
г., ответникът му дължи 21.52 лева мораторна лихва за забавата си да му плати посочената
цена от 84.45 лева на ВиК услугите по процесните горепосочени четири квитанции,
която лихва съдът сам изчисли в размер на законната лихва по реда на чл. 162 ГПК, тъй като вещото лице е изчислявало същата лихва върху претендираната от
ищеца главница от 138.93 лева, а не върху дължимата му се от ответника част от 84.45
лева от същата (т. 8 ЗСИЕ, л. 40). Поради това съдът
намери, че за периода от 02.01.2016 г. до 17.08.2018 г., ответникът дължи на
ищеца 21.52 лева мораторна лихва, до който размер и за който период, е
възникнало и съществува вземане на ищеца за същата лихва (чл.
162 ГПК). Поради това до тази сума и за този период следва да се
уважи, като основателен и предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на тази лихва, а в останалата му част, над тази сума, до
претендираната с него по-голяма от 22.98 лева и за периода от 01.01.2016 г. до
02.01.2016 г., същият иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 735 лева (от
които 75 лева внесена д.т. за производството, 360 лева внесено възнаграждение
за вещото лице и 300 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 481.06 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При
този изход делото, сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ
размер от 205 лева (от които 25 лева внесена д.т. за
производството и 180 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по
настоящото дело или сумата от 134.17 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
При този изход на делото и ответникът има право да иска да му бъдат присъдени
сторените от него разноски в настоящото и заповедното производство (чл. 78, ал.
3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). По делото обаче няма данни същият да е сторил
разноски в тези производства, нито е налице негово искане за присъждането им,
поради което такива не му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от
исковете и с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „В.” Е., с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, сумата от 84.45 лева за главница от неплатена цена на
доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № - за имот в
-, за периода от 14.08.2015 г. до 09.02.2017 г., с 21.52 лева мораторна лихва от
02.01.2016 г. до 17.08.2018 г., и законна лихва върху тази главница от 22.08.2018
г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед № 2389/27.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 4251 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „В.” Е., против И.Г.П., искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на тези вземания за главница и мораторна
лихва В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумата от 84.45 лева главница, с 21.52 лева мораторна
лихва, до претендираните 138.93 лева главница, с 22.98 лева мораторна лихва и
за периода от 01.01.2016 г. до 02.01.2016 г., както и искането за признаване
съществуването на законна лихва върху тази отхвърлена част от главницата от 22.08.2018
г. до изплащането й.
ОСЪЖДА И.Г.П. с п.с.,
да заплати на „В.” Е. с п.а., сумата от 481.06 лева за разноски по настоящото
дело съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 134.17 лева за разноски
по заповедното ч.гр.д. № 4251 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд
съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: