Р Е Ш
Е Н И Е
№ 251/08.04.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на пети март две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3394 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р.А.Б..
Ищецът твърди,
че бил собственик на жилище,
находящо се в гр. Хасково, местност **********, което се ползвало без правно
основание от ответника, като между страните не съществували наемни отношения за
този имот. Многократно го канил да му заплати обезщетение за
неправомерното ползване на имота за периода м. февруари 2018 г. - м. юни 2019
г. включително, но и до настоящия
момент това не било сторено. В тази връзка били издадени и следните фактури:
№ **********/01.02.2018 г. с падеж на изпълнение на 01.02.2018 г.;
№ **********/01.03.2018 г. с падеж на изпълнение на 01.03.2018 г.;
№ **********/02.04.2018 г. с падеж на изпълнение на 02.04.2018 г.;
№ **********/02.05.2018 г. с падеж на изпълнение на 02.05.2018 г.;
№ **********/01.06.2018 г. с падеж на изпълнение на 01.06.2018 г.;
№ **********/02.07.2018 г. с падеж на изпълнение на 02.07.2018 г.;
№ **********/05.08.2018 г. с падеж на изпълнение на 05.08.2018 г.;
№ **********/03.09.2018 г. с падеж на изпълнение на 03.09.2018 г.;
№ **********/05.10.2018 г. с падеж на изпълнение на 05.10.2018 г.;
№ **********/01.11.2018 г. с падеж на изпълнение на 01.11.2018 г.;
№ **********/01.12.2018 г. с падеж на изпълнение на 01.12.2018 г.;
№ **********/02.01.2019 г. с падеж на изпълнение на 02.01.2019 г.;
№ **********/01.02.2019 г. с падеж на изпълнение на 01.02.2019 г.;
№ **********/01.03.2019 г. с падеж на изпълнение на 01.03.2019 г.;
№ **********/01.04.2019 г. с падеж на изпълнение на 01.04.2019 г.;
№ **********/01.05.2019 г. с падеж на изпълнение на 01.05.2019 г.;
№ **********/01.06.2019 г. с падеж на изпълнение на 01.06.2019 г.;
като всяка една от тях била на стойност 11.02 лв., или сборът от главниците им възлизал на 187,34 лв. Освен това ответникът дължал на ищеца и лихва за забава върху тези главници, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 17.06.2019 г., която била в общ размер на 13,43 лв. Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1622/2019 г. по описа на РС – Хасково. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1622/2019 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
В с.з. на 05.03.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 267/06.02.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени и гласни доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1622/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 77 лв., от които 27 лв. за платени държавна такса и банков превод и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 208,19 лв., от които 108,19 лв. – за платени държавна такса, банкови преводи и възнаграждение на свидетел, както и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Р.А.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Иван Вазов“ № 3, съдебен адрес:*** -„БДЖ - Товарни Превози" ЕООД, сумите от 187,34 лева за главница, представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения му недвижим имот – жилище, находящо се в гр. Хасково, местност *********3, за периода м. февруари 2018 г. - м. юни 2019 г. включително, и 13,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 01.01.2018 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1622/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 21.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Иван Вазов“ № 3, съдебен адрес:*** -„БДЖ - Товарни Превози" ЕООД, сумата от 285,19 лева, от която 208,19 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 77,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1622/2019 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 785/27.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.