РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.09.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4009 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.К.Ц. твърди в исковата молба, че на
02.04.2014г. около 21,20 ч. в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока
на движение от ул. „Никола Габровски“ към бул. „Г.М. Димитров“, в района срещу № 1, разклона за Ловен парк „Витоша“,
при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“, с peг. № ******Г. И.И.
е нарушил правилата за движение – чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, както и чл. 63,
ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на сина й Ю.Д.Г..
Във връзка с пътното произшествие е
образувано съдебно производство, като СГС с присъда от 03.10.2016 г. по НОХД №
3685/2013 г., 33 с-в е признал подсъдимия Г. И.И. за виновен за извършено от
него престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
54 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено при условията на чл. 66 от НК. С решение № 333/13.08.2018 г. по ВНОХД № 167/2017 г. САС, 6 с-в, е потвърдил
присъдата. След това ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за ново
разглеждане. В исковата молба се сочи, че водачът на автомобила има сключен
договор за „Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“ АД по полица BG/02113001005616, със срок на действие от 03.04.2013
г. до 11.04.2014 г.
Ищцата поддържа, че в резултат на
причинената нелепо смърт на детето й нейния живот се е променил драстично и
тази промяна е окончателна. Загубила е сина си, който е бил всичко за нея и е
изпълвала живота й със смисъл. Болката и страданието от трагичния край на
детето й никога няма да отминат. Станала е тревожна нервна и избухлива, като е
отнета надеждата и мечтата й за щастие. Детето е отглеждала сама и на него е
разчитала за в бъдеще. Счита, че страданието от загуба на дете са материално
неоценима за всеки родител.
Ето защо, ищцата К.К.Ц. моли съда да
осъди ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 226 от КЗ /отм./, сега чл.432, ал.1 КЗ, да й заплати сумата от
150 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на Ю.Д.Г., която е настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 02.04.2014 г., в гр. София, по
вина на Г. И.И., водач на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“, с peг.№ *******. Претендира се и законна лихва
върху застрахователно обезщетение, считано от датата на деликта.
Ответникът З. “Б.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер, като счита иска за завишен по размер. Релевира
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихва и главница.
Оспорва твърдението, че е налице деликт, като евентуално релевира възражение за
съпричиняване, конкретизирано в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, сега чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на
увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване
на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка “Гражданска отговорност”.
Видно от решение № 22 от
24.03.2021 г., постановено по кас. нак. дело № 840/2020 г. (постановено във второ по ред касационно производство) по описа на ВКС, III НО, е отменено
решение на САС № 33 от 28.01.2020 г. по ВНОХД № 274/2019 г.
С присъда № 5 от 17.03.2022 г.,
постановена по ВНОХД № 333/2021 г. по описа на САС, НО, 2 въззивен състав е
отменена присъда на СГС, НО, 33 състав, в осъдителната й част, в която
подсъдимият е признат за виновен и наказан,
и вместо това е признат Г. И.И. за невинен за това, че на 02.04.2014 г., около
21,20ч., в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул.
„Никола Габровски към бул. „Г.М. Димитров“, в района срещу № 1, разклона за
Ловен парк „Витоша“, при управление на
лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“, с
peг.№ *******, нарушил правилата за движение – чл. 37, ал. 1, из 1 от ЗДвП, с
което по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.Д.Г., поради което и на
основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 15 от НК, го оправдава по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1 ,б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3
от НК. Присъдата е потвърдена в оправдателната част. (СГС с първоначалната присъда, оправдава подсъдимия
за нарушение на правилата на движение по пътищата, визирани в чл. 25, ал.( от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 4 от ППЗДвП.)
В
мотивите на присъдата е прието, че ударът е настъпил заради усложнение в
пътната обстановка, а именно: поява на мотоциклета без включен фар, изпреварващ
първия видим и възприеман като опасност от водача на Мерцедеса обект, и
придвижващ се с многократно по-висока от разрешената за градски условия
скорост. Приел е, че нищо в пътната обстановка обаче не е определяло като възможно
предвиждането, че превозното средство в насрещната лента на платното за
движение може да се движи със скорост от 174 км./ч. и без включен фар. е
предприел давай няколко метра преди прекъснатата линия, като е пресякъл
забранената за пресичане непрекъсната линия М2. Прието е, че ако подсъдимият е
пресякъл точно на мястото, обозначаващо
разрешаване за преминаване, удар не би настъпил, но въпреки това, съдът счита, че
и в този случай не са налице основания за реализиране на отговорност. В
процесния случая единственото задължение на водача, за да извърши безопасно
маневрата е било да се увери, че няма насрещно движещи се превозни средства,
чието предимство би отнел (прието е, че дължимата преценка по този въпрос
поначало не стои в каузална връзка с минаването върху прекъснатата линия или
по- ранното пресичане на все още непрекъсната линия, за по-лесно навлизане в
завоя), а
в случая е установена обективна техническа невъзможност на подсъдимия да
възприеме движението на мотоциклета и са касае за случайно деяние – деецът не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като не е
възприел наличието на пречка за извършване
на маневра ляв завой.
С
решение № 50185 от 18.01.2023 г., постановено по кас. нак. дело № 662/2022 г. (постановено във
второ по ред касационно производство) по описа на
ВКС, I
НО, оправдателната присъда на САС от 15.03.2022 г. е
потвърдена. В мотивите на решението на ВКС е прието, че има нарушение на
правилата за движение, извършено от водача на лекия автомобил, но същото не е в
състава на повдигнатото обвинение.
По
аргумент от чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан влязлата в сила оправдателна присъда, относно обстоятелствата свързани с деянието, дееца и
неговата вина. Видно от мотивите на последната присъда на САС и ВКС, в
обвинението не е включено нарушение на чл. 62, ал. 2, т. 4 от ППЗДвП, каквото
настоящият съд приема, че е извършено от водача и което е в причинна връзка с
произшествието, поради следното:
Съгласно
заключението на изслушаната и приета по настоящето дело комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, на 02-04.2014 г., около 21,20ч. в гр. София, по бул.
„Симеоновско шосе“ в района на № 1 се е движил лек автомобил „Мерцедес ЦЛ600“,
с рег. № ******в посока от ул. „Никола Габровски4 към бул. „Г.М. Димитров“,
управляван от Г. И.И.. Едновременно с него, по същия булевард, но в
противоположна посока се е движил мотоциклет „ЯМАХА 600“ с рег. №*******, управляван от Ю.Д.Г.. Водачът на
лекия автомобил достигайки в близост до
отклонението за ресторант „Виктория“ е предприел завой на ляво и е навлязъл в
пътното платно предназначено за движение на насрещно движещите се МПС.
Платното
за движение включва (конкретна
фактическа обстановка е отразена в протокола за оглед) по две пътни ленти за всяка посока (двупосочно
движение с по две пътни ленти за движение
във всяка посока), като пътните ленти са отделени от останалите с
надлъжна маркировка (М2-двойна непрекъсната осова линия),
която в района на пицария „Виктория“ преминава в надлъжна пътна маркировка (М4- двойна прекъсната осова линия). В
случая, видно от скицата към експертизата, по посока на движение на автомобила,
маркировката М4 е от лявата страна по посоката на движение.
Двамата
водачи не са успели да спрат преди точката на пресичане на траекториите им и
настъпва удар с предните части на всяко МПС. След удара лекият автомобил
продължава движение няколко метра и спира, мотоциклетът остава около зоната на
удара, тялото на мотоциклетиста отхвръква над автомобила по посока на
първоначалното движение, пада върху настилката на значително разстояние и
получава травми с летален изход. Съгласно експертизата, причина за смъртта е
тежка и несъвместима с живота съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдно-коремна и
на опорно-двигателния апарат травма. Произшествието настъпва в тъмната част на
денонощието, при равна и в добро състояние пътна настилка, без наклони при сух
асфалт. Лекият автомобил е предприел лявой наляво, като е преминал двойната
непрекъсната осова линия.
Съгласно
чл. 62, т. 4 от ППЗДВП, пресичането на двойна прекъсната линия е разрешено само когато е разположена от дясната страна по
посока на движението на превозното средство. С нея се очертава пътна лента,
посоката на движение по която се променя периодично. Видно от скицата към
комплексната експертиза, маневрата завой
наляво се извършва при пресичане на осовата линия отляво, следователно в
случая доколкото не е изобщо разрешено на автомобила да навлезе в лентата за насрещно
движение, ако не би сторил това, в нарушение на правилата за движение,
пътнотранспортно произшествие не би настъпила. Налице е нарушение на чл. 62, т. 4 от ППЗДвП, което
е довело до настъпване на произшествието.
В
случая обаче, съобразно релевираното възражение за съпричиняване в отговора,
съдът намира че пострадалият е съпричинил и то във висока степен, поради
обстоятелството, че се е движил с много висока скорост за градски условия –
146,81 км./ч. съгласно заключението на изслушаната в настоящето производство
експертиза /в наказателното производство е приета скорост от 174 км/ч./, с
незакопчана предпазна каса. Отделно от
това, мотоциклетистът е извършвал изпреварване на друг автомобил, което се
установява от показанията на свидетеля Т. Замфиров, което е компроментирало
видимостта към него. Размерът на съпричиняването съдът определя на 80 %.
От всичко изложено следва изводът, че в
полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 30 000
лв. (съдът намира, че съобразно установените по делото
обезщетението е справедливо в пълния предявен размер – касае се син на ищцата,
отглеждан от нея и в млада възраст – в тази насока са показанията на свидетеля П.О.,
но същото следва да бъде намалено с приетия процент на съпричиняване) на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва от датата на деликта. До пълния предявен размер,
съобразно приетото по – горе, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на ищеца
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерна на уважената част от
иска в размер на 200 лв. за такса и експертиза. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати сумата от 700 лв. за държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, да заплати на К.К.Ц., ЕГН **********,***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Ю.Д.Г., в резултат на пътнотранспортно
произшествие на 02.04.2014 г. около 21,20 ч. в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на
движение от ул. „Никола Габровски“ към бул. „Г.М. Димитров“, в района срещу № 1, разклона за Ловен парк „Витоша“, реализирано
с Г. И.И., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управление на при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел
„ЦЛ 600“, с peг. № *******, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2014
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над до пълния
предявен размер от 150 000 лв,
ОСЪЖДА
Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, да заплати на К.К.Ц., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лв., представляваща деловодни
разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете по банкова сметка *** 700 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: