Присъда по дело №123/2022 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 3
Дата: 16 януари 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия: Катерина Георгиева Дедова
Дело: 20222210200123
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Котел, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Наказателно дело частен
характер № 20222210200123 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. И. Г., български гражданин, роден на *********, със
средно специално образование, работи в *********, постоянен адрес *********, ЕГН
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.10.2021 г. в *********, причинил на П. И. О.,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в две повърхностни прорезни рани по
ръцете и нанесен шамар по лицето - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
129 от НК –престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го оправдава по повдигнатото обвинение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. О., ЕГН **********, с адрес *********,
********* в качеството му баща и законен представител на П. И. О., ЕГН **********
срещу подсъдимия Т. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, граждански иск в
размер на 3000 лв. (три хиляди лева), представляващи обезщетение за причинените на П. И.
О. от твърдяното престъпление неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана от страните в 15-дневен срок пред
ОС Сливен.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НЧХД № 123/2022 г. по описа РС Котел.

Обвинението е повдигнато с частна тъжба от И. И. О., ЕГН **********
като баща и законен представител на П. И. О., роден на ***********, адрес
**********, ул. „Д. Г.“ № ** срещу Т. Д. Г., ЕГН **********, роден на
********** в гр. Котел, български гражданин, със средно специално
образование, работещ, неосъждан, с постоянен адрес гр.С. ж.к.
**************, с твърдение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, а именно за това, че на 03.10.2021г. в село **********, общ. Котел,
причинил на П. И. О., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
две повърхностни прорезни рани по ръцете и нанесен шамар по лицето –
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
По отношение на квалификацията на деянието, съдът намира, че е в
правомощията единствено на съдията-докладчик да определи правната
квалификация на деянията, като дадената от тъжителя или неговия повереник
в тъжбата правна квалификация на описаните деяния не е задължителна за
съда. Законът не задължава тъжителя да квалифицира деянието, като
съдебната практика по този въпрос е неизменна и категорична. Той е длъжен
да посочи изчерпателно само фактическите обстоятелства на престъплението,
които са необходими за предварителна преценка относно характера на
извършеното деяние и неговата правна квалификация, а на по-късен етап на
производството същите съставляват задължителния предмет на доказване.
Съдебното следствие и присъдата са възможни само по отношение на
заявеното престъпно деяние, по неговите фактически белези, а
квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда.
Задължението на тъжителя е да изясни в тъжбата своята воля по фактите, след
което в разпореждането за даване ход на тъжбата от съда следва да се
квалифицира правно повдигнатото от тъжителя обвинение и да се посочи за
какво престъпление се предава на съд подсъдимият. Именно срещу описаните
в тъжбата факти и дадената от съда правна квалификация на същите
подсъдимият следва да се защитава в процеса.
В първото съдебно заседание, проведено на 16.05.2024г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения от тъжителя И. О., в качеството си на баща
и законен представител на П. О., против Т. Г. граждански иск за сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за причинените на П. О. от престъплението
неимуществени вреди и е конституирал И. О., в качеството си на баща и
законен представител на П. О. като граждански ищец в производството.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец И. И. О., като
баща и законен представител на П. И. О., се явява лично и с повереника си -
адвокат П.. В пледоарията си по същество повереникът пледира, че въз основа
1
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обвинението се
доказва. Сочи че, подсъдимият не разбира тежестта на извършеното от него
деяние и моли съда за справедлива и строга присъда. Адвокат П. моли съда да
се произнесе и по предявения граждански иск, както и да присъди
направените от доверителя му разноски.
Защитата на подсъдимия Т. Г. – в лицето на адв. Т. иска от съда да
постанови оправдателна присъда, тъй като обвинението било недоказано.
Прави анализ на доказателствения материал като посочва, че от видеозаписът,
приложен по делото и от свидетелските показания на майката на подсъдимия,
която била единствен очевидец, ставало ясно, че нямало нанесен удар от
страна на подсъдимия. Адвокат Т. посочва още, че свидетелите Р. и М. са дали
лъжливи показания.
Подсъдимият Т. Г. се присъединява изцяло към доводите на защитника си.
В даденото му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК право на последна дума, Г.
пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди доказателствения материал по делото
поотделно и в неговата съвкупност, както и като обсъди подробно
съображенията и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият е Т. Д. Г., ЕГН **********, роден на ********** в гр. Котел,
български гражданин, със средно специално образование, работещ,
неосъждан, неженен, с постоянен адрес гр.С. ж.к. **************.
Детето П. И. О., ЕГН ********** е родено на *********** в гр. Ямбол.
Негови родители са лицата И. И. О., ЕГН ********** – баща и Х. Х. О., ЕГН
********** – майка.
На дата 03.10.2021г. в село **********, общ. Котел детето П. И. О. (на
седем години) си играело около една беседка, намираща се в непосредствена
близост до сградата на кметството на с. ********** и къщата, в която живеел
подсъдимият Г., заедно със своята майка свидетелката С. Г.а. Следобедно
време – около 15, 40 часа, докато подсъдимият Г. е миел автомобила си на
улицата пред дома си в с. **********, детето П. О. хвърлило стъклена бутилка
по входната врата на дома на подсъдимия и същата се счупила. В резултат на
счупването по земята имало стъкла. Подсъдимият, чувайки звука от
счупването на стъкла докато миел лекият си автомобил, оставя колата и се
затичва към беседката, където било детето П.. Г. и детето П. О. излизат от
беседката като подсъдимият посочва на детето да събере счупените стъкла и
да изхвърли същите в намиращия се в близост кош за отпадъци. П. събира
стъклата с голи ръце, а подсъдимият се разхожда край него и го наблюдава.
Много малко време след това към детето се приближава свидетелката Д. И. О.
(********** на П.), която дърпа детето П. настрани, след което се появяват
бащата И. О. и майката на П.. Настъпва суматоха, при която родителите на
детето нападат подсъдимия Г., при което спречкването между родителите на
детето и подсъдимия преминава в ръкопашен бой. Свидетелката Г.а започва да
2
дърпа сина си навътре в двора на къщата, където подсъдимият влиза. Така
свадата между страните е приключила. Известно време след това, още същият
ден, няколко лица, в това число и родителите на П. О., хвърлят камъни по
къщата и автомобила на подсъдимия Г..
След инцидента били подадени сигнали към телефон 112 и на място в с.
********** пристигнали органите на реда, които снели сведения и
предупредили подсъдимия и бащата на детето по реда на Закона за МВР. Било
издадено прокурорско постановление от прокурор от РП Сливен за отказ да се
образува досъдебно производство от 10.11.2021г., тъй като посочените в
преписката данни водели до извод за нанесена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, което се преследвало по тъжба на
пострадалия.
В резултат на описаните по-горе действия – събирането на счупените
стъкла от шише от страна на детето П. О. с голи ръце, П. получил травматични
увреждания, които според съдебно медицинско удостоверение № 52/2021г.,
изготвено от доктор С. С., представляват „две повърхностни прорезни
ранички на двете ръце“, които са му причинили „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на
събрания по делото доказателствен материал, а именно: показанията на
свидетелите С. Г.а, М. Н. М., Д. Р. Д., Н. П. Н., Н. Д. С., Д. Д. Д. и Д. О.,
извършената очна ставка между свидетели Д. Р. Д., М. Н. М. и С. Н. Г.а,
веществените доказателства, съдържащи видеозаписи от процесните събития
(флашка с надпис **************************), както и писмените
доказателства по делото - съдебно медицинско удостоверение, намиращо се в
кориците по преписка вх. № 5401/21 – РП Сливен, свидетелството за съдимост
на подсъдимия, цялата преписка с вх. № 5401/21 – РП Сливен, както и
останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, по установения за това ред, и прочетени по реда на чл.
********** от НПК.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля С. Н. Г.а. Същата е
м*****, но иска и дава показания като свидетел по делото. Тя е очевидец на
процесните събития и ги е възприела пряко. Съдът намира, че твърденията на
свидетелката, касаещи събитията през процесния ден са обективно изложени
и подкрепени от доказателствата по делото. Ето защо, съдът намира, че
твърденията на С. Г.а са обективни въпреки възрастта на свидетеля и въпреки
обстоятелството, че е м***** и не посочи точната дата на събитието (най-
вероятно заради изминалия дълъг период от време и възрастта й). Поради тези
съображения, съдът им дава вяра изцяло.
Съдът намира, че следва да даде вяра и на показанията на свидетелите
Н. Н., Д. Д. Д. и Н. С. – полицейски служители, с изключение единствено на
твърдението на свидетеля Н., че детето се е „спънало и паднало“, тъй като
3
това не кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал.
От показанията на тримата свидетели се установява, че същите са посетили с.
********** по подаден сигнал за пострадало дете. Същите нямат много ясен
спомен за събитията, предвид изминалия дълъг период от време. Твърденията
им не носят никаква значима за предмета на делото информация и на практика
не съдържат никакви твърдения за фактите, които подлежат на доказване, тъй
като лицата не си спомнят.
Що се отнася до свидетелските показания на свидетелите М. М. и Д. Р.
Д. съдът следва да посочи, че ги кредитира, в частите, в които свидетелите
посочват, че детето събира счупени стъкла, а в останалите части съдът не ги
кредитира, тъй като не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. В тези чати, на които съдът не дава вяра самите
изявления на свидетелите страдат от вътрешни противоречия, а в някой
твърдения и помежду си си противоречат изцяло. Ето например: съгласно
твърденията на свидетеля М. М. други деца са отишли и са извикали бащата
на П. О., а съгласно свидетеля Д. Р. Д. той и М. са отишли да уведомят бащата
на детето какво се случва. В свидетелските си показания М. заявява, че когато
подсъдимият се е приближил до детето О. той (М.) е бил застанал извън
беседката и гледал какво се случва, а при извършената очна ставка на въпрос в
същия смисъл („кой къде се е намирал когато подсъдимият е приближил
детето?“) заявява, че е бил в беседката. Свидетелят М. не можа да посочи и по
коя буза твърди, че е видял подсъдимия да удря шамар на П. О.. В показанията
си свидетелят Д. Р. Д. заявява, че не може да посочи къде точно (по коя част на
лицето) е бил нанесен удар от страна на подсъдимия, като същият този
свидетел посочва, че мисли, че детето е гледало към беседката, в която
свидетелят твърди, че е бил заедно с другия свидетел М.. Съдът счита, че
житейски погледнато колкото и време да е минало от инцидента до момента, в
който свидетелят дава показания пред съда, то житейски нелогично звучи
детето да е било обърнато с лице към тях и свидетеля (Д. Р. Д.) да не е можел
да възприеме с коя ръка и по коя част на лицето е нанесен удар от страна на
подсъдимия спрямо детето (дори да не е виждал лицето на детето, то следвада
е видял с коя ръка подсъдимият е посегнал). Съдът намира, че във връзка с
гореизложеното не се налага да прави по-задълбочен анализ на показанията на
тези две лица в частите, които не кредитира.
От допуснатата и проведена по реда на НПК очна ставка между
свидетелите Д. Р. Д., М. Н. М. и С. Н. Г.а се установи с категорично
единствено, че С. Г.а не познава другите две лица, и те също не я познават,
както и че М. М. и Д. Р. Д. са приятели.
Съдът дарява с доверие показанията на свидетелката Д. О., **********
на П. О. само в частта, в която заявява, че детето е изпаднало е нещо като
„депресия“ и, че не е можел да спи, тъй като това е посочено и в анализа на
психичното състояние на детето, приложен по делото, в който обаче е
посочено още, че „част от констатациите са направени в резултат на
отделното споделяне на всеки един от двамата родители“. В останалата си
4
част съдът намира, че свидетелските показания са хиперболизирани и не се
подкрепят със събрания по делото доказателствен материал. (например:
свидетелката на няколко пъти посочва пред съда, че подсъдимия е бил с
пръчка, каквото твърдение не се съдържа дори в подадената тъжба и което
твърдение съдът намира за опровергано от събрания по делото доказателствен
материал – видеозаписите).
Обясненията на подсъдимия следва да бъдат внимателно преценявани
при оценката на доказателствения материал от страна на решаващия съд. По
своята двойствена природа те са едновременно средство за защита и гласно
доказателствено средство. Следва да се държи сметка и за това, че
подсъдимият не носи наказателна отговорност при упражняване на правото си
да дава обяснения. Съобразявайки горните положения, съдът намира, че в
случая обясненията на подсъдимия се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Подсъдимият заявява, че е помолил детето
да събере счупените стъкла и след това се е стигнало до саморазправа между
родителите на детето и подсъдимия. Съдът кредитира изявленията м, тъй като
същите не страдат от вътрешни противоречия и не се опровергават от нито
едно доказателство, събрано по делото.
На следващо място, съдът намира, че по делото е безспорно, че в
резултат на събирането на счупените стъкла детето П. О. е получил
наранявания по ръцете си, които се изразяват в две повърхностни ранички на
двете ръце, които причинили на П. О. „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК Тези увреждания имат характер на лека телесна повреда, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е и съдебно медицинското
удостоверение, издадено от доктор С..
Съществено значение за изясняване на механизма на причиняване на
травмите – „две повърхностни ранички на двете ръце“ имат свидетелските
показания, които съдът е кредитирал, обясненията на подсъдимия,
твърденията в тъжбата, видеозаписите и посоченото от доктор С. в издаденото
от него медицинско удостоверение. Съдът намира, че всички тези
доказателства еднопосочно изясняват механизма на възникване на посочените
телесни увреждания на П. О.. Ето защо, съдът намери, че този механизъм на
причиняване на уврежданията е действително случИ.т се – детето само се е
наранило, събирайки счупените стъкла и е получило процесните травми.
Освен това, от видеозаписите, които макар да са лошо качество, се вижда, че
детето само събира нещо от земята, както и че подсъдимият не му причинява
нараняванията по ръцете.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие случайно направените
видеозаписи, които отразяват и съдържат информация за обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Доколкото тези записи съдържат
съществена за изхода на производството информация и достоверността им
може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не
5
могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност. Още
повече, че в настоящия случай автентичността на записите не бе подложена
под съмнение от никоя от страните в производството, дори напротив, лицата
посочиха, че се разпознават на процесните записи и държаха за тяхното
приобщаване по делото.
На следващо място, съдът намира, че следва да кредитира медицинските
документи, удостоверяващи здравословното състояние на детето О., тъй като
те доказват, че „двете повърхностни ранички на двете ръце“, които са му
причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и
това, че „отока и болката в лявата лицева половина са му причинили „болка и
страдание““. От анализа на психичното състояние на детето се установява, че
същото „избягва да говори и мисли по теми, свързани с травматичното
събитие“ и „мисли, че има вина и за това е попаднал в ситуация на насилие“.
Съдът кредитира с доверие и останалите писмени материали по делото,
прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
********** от НПК.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК има, когато
е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието.
От обективна страна подсъдимият Т. Г. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като не е налице причинно
следствена връзка между поведението на подсъдимия и причинените на
детето П. О. телесни увреждания – повърхностни прорезни рани на двете му
ръце.
Най-напред, за съда няма съмнение, че получените от П. О. увреждания
(прорезни рани по двете ръце) имат характер на лека телесна повреда. Този
извод е подкрепен и от съдебномедицинско удостоверение № 52/2021г. на д-р
С. С. по категоричен начин.
На следващо място, съдът намира, че в чл. 130 от НК е посочено, че
„който причини другиму … се наказва“. В настоящия случай подсъдимият не
е причинил телесните увреждания на П. О.. Безпорно детето е било накарано
да събере стъклата от счупената от него стъклена бутилка, но то само ги е
събрало и съответно се е наранило. За да се приеме, че деянието е извършено
умишлено следва да са налице доказателства за това деецът да е предвиждал
общественоопасните последици от проявата си – той следва да е увредил
лицето, и да е желаел настъпването на общественоопасните последици от
постъпката си (или да се съгласил с евентуалното тяхно настъпване). В
конкретния случай, съдът намира, че такива доказателства не са събрани,
6
защото от доказателствения материал се установява, че Г. не е причинил
телесното увреждане на детето, а като възпитателна проява на
неправомерното поведение на П. О. - замеряне на чужди домове със стъклени
бутилки, детето е следвало само да събере счупените стъкла.
Съгласно указанията, съдържащи се в ПП на ВС № 3/1979г. /т.18/ :
„когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по
вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат“. В съдебната практика е прието,
че макар и посочените в чл.130 от НК телесни увреждания да са от един и
същи характер – леки телесни повреди, то те са от различен вид, като тези по
алинея първа са по-тежки от тези по алинея втора. Следвайки правилата за
квалификация на деяния, с които са причинени леки телесни повреди на едно
лице от два вида /някои по алинея първа, а други по алинея втора/, правилната
квалификация е тази по чл. 130, ал. 1 от НК. Това означава, че следва
престъплението само да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, но не
и да се извърши поглъщане на по-леките телесни увреждания (в случая тези
по чл. 130, ал. 2 от НК) от по-тежките (това по чл. 130, ал. 1 от НК). Съдът
намира за необходимо да посочи, че следва да се държи сметка за разликата
между юридическо и фактическо обвинение. Юридическото обвинение е
правната квалификация на престъпление, за която се отнася даденото указание
в ПП на ВС № 3 от 1979г., а фактическото обвинение представляват всички
онези причинени с престъплението телесни увреждания, които лицето
действително е претърпяло. Те са обективно настъпили в действителността и
по-тежкото увреждане (две повърхностни прорезни рани по ръцете) не може
„да погълне“ останалите, попадащи под квалификацията на чл. 130, ал. 2 от
НК(шамар по лицето). Всички увреждания следва да попаднат под
квалификацията на чл. 130, ал. 1 от НК, но фактическото обвинение не следва
да се ограничава само да тази телесна увреда, която притежава тази
квалификация, а следва да съдържа и всички останали увреждания. В случая
съдът се е произнесъл по фактите, в които се съдържат твърдения и за телесни
повреждания по чл.130, ал. 2 от НК, но и по тях съдът е счел, че следва да
оправдае подсъдимия. Съдът намира, че, за да приеме, че има нанесен шамар
по лицето на детето, то следва механизмът на самото деяние да бъде
установен с категоричност от събрания по делото доказателствен материал.
Това е така, тъй като от събрания по делото доказателствен материал не се
установява подсъдимият Г. да е ударил шамар на детето П. О.. Дори съдът да
допусне, че хипотетично е възможно да е бил нанесен удар, то не се
установява нито точно къде – на кое място (беседката, извън нея, до оградата),
нито с коя ръка – лява, дясна, нито по коя част на лицето, т.е. какъв е самият
механизъм на твърдяното деяние. Както е известно присъдата не може да
почива на предположения и хипотези. Съдът отбелязва, че
съдебномедицинското удостоверение, което съдът изцяло кредитира, е
издадено на дата 04.10.2021г., т.е. един ден след процесното събитие. В
медицинският документ е посочено, че „едва набелязан разлят и леко болезнен
7
травматичен оток на меките тъкани в лявата лицева половина“ би могъл да
бъде причинен по начин и време, както е посочил бащата на детето. Съдът
обаче отбелязва, че съществува възможност детето да е получило такава
травма по лицевата част на лицето си от удар – шамар, нанесен в периода
между процесното събитие и посещението на медика, от всяко едно лице. От
видеозаписите, които макар и с лошо качество, съдът е кредитирал, които не
се оспорват от страните и не се е налагало извършване на експертизи по
отношение на тях (по отношение на това правени ли са манипулации по
видеозаписите, кои са лицата, които се виждат на тях) не се вижда нанасяне на
удар с шамар от страна на подсъдимия върху лицето на детето О..
Мотивиран от гореизложеното и като намери, че по отношение на
подсъдимия Т. Г. е налице хипотезата на чл.304 от НПК, съдът го призна за
невиновен, като го оправда по повдигнатото с тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Във връзка с приетия за съвместно разглеждане граждански иск в размер
на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените на П. О. от
престъплението неимуществени вреди, съдът намира, че с направените по-
горе правни изводи, претенцията се явява неоснователна и приетият за
разглеждане граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият не претендира за направени по делото разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по тях. Съобразно с изхода на делото
направените от частния тъжител разноски остават за негова сметка и съдът
отново не дължи произнасяне за тях.
При тези мотиви, РС Котел постанови своята присъда.
Мотивите към присъдата са обявени на 16.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8