№ 719
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500841 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. №12219/13.02.2024г. от Н. П. А. ЕГН **********, с адрес:
****** срещу решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело №
20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която са
отхвърлени иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът "КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик Андрей
Сахаров“ № 19, офис № 1 сумата от 2493.81лв., формирана като разликата над
присъдените 902.19 лв. до пълния предявен размер от 3396.00лв.,
представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от
Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год.
за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно
място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване
на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода
от 24.11.2017 г. до 17.08.2019 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
1
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 812.20 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 3396.00 лв. за
периода от 24.11.2017г. до 02.04.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че вземането за периода 24.11.2017 г. до
17.08.2019 г. е погасено по давност. Счита се, че е приложима пет годишната
давност /а не три годишната такава, тъй като не се касае за месечни наемни
вноски/, която започва да тече на 24.11.2017г. /датата на влизане в сила на
разрешението за строеж/ и ще изтече на 24.11.2022г. По гр. дело
№12129/2019г. по описа на ВРС е направено възражението за прихващане от
страна на въззивника А. с отговора на исковата молба от 07.01.2021г., преди
да изтече пет годишната давност. Давността е спряла да тече от датата на
предявяване на възражението за прихващане, а настоящият иск е предявени
един месец след влизане в сила на решението по гр. дело №12129/2019г. по
описа на ВРС. Ако се приеме, че с възражението за прихващане е прекъснало
давността, тя ще започне да тече от влизане в сила на решението по гр. дело
№12129/2019г. по описа на ВРС.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се уважи предявените искове в тяхната цялост.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна „КОНСТРУМАКС“ ООД по жалбата, с което счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Поддържа се, че претенцията на ищеца е касаела
наемни вноски, поради което за нея важи три годишната давност и за
процесния период, тя е погасена по давност. Тя е била погасена по давност и
към момента на предявяване на възражението за прихващане по гр. дело
№12129/2019г. по описа на ВРС.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
2
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Н. П. А. срещу
"КОНСТРУМАКС" ООД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3360лв., представляваща сбор
от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от
24.11.2017 г. до 02.04.2020 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 797.07 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 3360.00 лв. за
периода от 02.04.2020г. до 18.08.2022г.
В исковата молба ищецът твърди, че e сключен предварителен договор
от 05.04.2016г. между страните, по силата който ответникът, в качеството си
на строител следвало да построи жилищна сграда в срок от 36 месеца,
считано от влизане в сила на разрешението за строеж. Разрешението за
строеж е влязло в законна сила на 24.11.2016г. Сградата е била построена и е
получено разрешение за ползване №СТ-05574/31.07.2020г.
Съгласно предварителния договор /чл.15, ал.2/ ищецът е бил длъжен да
предаде владението на имота, в срок до седем дни, считано от датата на
издаване на разрешението за строеж – 23.10.2017г. Ищецът е освободил
имота на 24.11.2017г. По силата на чл.12 от анекс от 24.02.2017г. строителят
се е задължил да заплаща обезщетение от 120.00лв. след събаряне на сградата
до акт, обр.15 за подпис. Същият е подписан на 02.04.2020г.
Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимото по анекса.
Изпаднал е в забава и дължи и обезщетение за това за периода 02.04.2020г. до
датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022г.
По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на
ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор в чл.131 от ГПК от ответника, в който
оспорва предявените искове. Не се оспорва сключения договор за
строителство, както и анекс, с уговорката за заплащане на 120.00лв. на месец.
3
Тази сума обаче се дължи от датата на събаряне на сградата. Сградата е
съборена през м.5.2018г., което се установява с протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
16.05.2018г., съгласно, който в зоната на строителната площадка няма
постройки подлежащи на събаряне. Отделно от това акт обр.15 е предоставен
на ищеца за подпис от 09.01.2020г., но той е отказал недобросъвестно. С
оглед на изложеното периода, за който строителят се задължил да заплаща на
собственика месечен наем от 120.00лв. е за периода 05.2018г. до 09.01.2020г.
Прави се възражение за изтекла ти годишна погасителна давност за
вземанията по 120.00лв. за периода 24.11.2017г. до 17.08.2019г., както и
претендираната лихва за забава.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане за
сумата от 3320 евро, представляваща общо уговорено с т. 3 от писмен анекс
от 17.04.2018г. доплащане за надвишението между реално застроената площ
на самостоятелните обекти на ответника и площта на предвидените за него
обекти по писмен предварителен договор от 05.04.2016г. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
С протоколно определение от 12.12.2023г. е допуснато изменение на
предявените искове посредством увеличаване на техния размер като искът с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да се счита за предявен за сумата от
3396.00лв. за периода 24.11.2017г. до 02.04.2020г. и искът с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 812.20лв. за периода
24.11.2017г. до 02.04.2020г.
Решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело №
20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която е осъден
ответникът да заплати сумата от 902.19 лв., представляваща сбор от дължимо
плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към
Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на жилищна сграда,
прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и
запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и
4
въвеждането й в експлоатация за периода от 18.08.2019 г. до 02.04.2020г. е
влязло в законна сила.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение частично е недопустимо.
Претенцията по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД е заявена за сумата 797.07 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата в размер на 3360.00 лв. за периода от 02.04.2020г. до 18.08.2022г.,
съгласно петитума на исковата молба.
С протоколното определение искът освен по размер е изменен и за
период, различен от първоначалния такъв - 24.11.2017г. до 02.04.2020г.
Така заявеното изменение за периода е недопустимо, тъй като се
заявява нова претенция, каквато първоначално не е предявявана, няма и
твърдения за изпадане на забава от тази начална дата.
Следователно съдът се произнесъл по непредявена претенция. В тази
връзка решението в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорния иск
следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от нов
състав, доколкото има произнасяне по основанието на иска.
В останалата част решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
По фактите за наличие на валидно сключен договор и анекс между
страните, с уговорката в чл. 12 в анекса за заплащане на сумата от 120.00лв.
месечно, както и дължимостта й за периода 18.08.2019г. до 02.04.2020г. има
формирана сила на пресъдено нещо, доколкото е налице влязло в сила
решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело № 20223110111283/2022г.
на Варненския районен съд в тази част.
За периода 24.11.2017г. до 17.08.2019г. в първоинстанционното
решение е прието, че искът е доказан по своето основание и размер, но
същият е отхвърлен като погасен по давност, съответно и спорният въпрос
пренесен пред въззивната инстанция е правилно ли е приложен материалния
закон по отношение на този институт.
5
Преди съдът да пристъпи към разглеждане на този въпрос следва да
отбележи, че възражението за прихващане направено от ответника за сумата
от 3320 евро, представляваща общо уговорено с т. 3 от писмен анекс от
17.04.2018г. доплащане за надвишението между реално застроената площ на
самостоятелните обекти на ответника и площта на предвидените за него
обекти по писмен предварителен договор от 05.04.2016г. е недопустимо.
С влязло в сила решение №955/18.07.2022г., постановено по в.гр. дело
№20223100500441 по описа на Окръжен съд – Варна, е отменено решение
№262990/23.12.2020г., постановено по гр. дело №12129/2020г. по описа на
Окръжен съд – Варна и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД от ответника „Конструмакс“ ООД срещу настоящия ищец Н. П. А.
за осъждане на последния да заплати сумата от 4093.40лв., представляваща
остатъчно плащане от общо уговореното от 3320.00 евро или 6493.40лв. по
т.3 от анекс от 17.04.2018г., към договор от 05.04.2016г.
Искът не е предявен като частичен от цялата сума, а като неплатен
остатък, в следствие на твърдяното в исковата молба от ответника
„Конструмакс“ ООД извършено прихващане с дължимите месечни суми от по
120.00лв.
След като претенцията не е предявена като частична, то съществуването
на вземането в целия му размер от 6493.40лв. или 3320.00 евро в полза на
ответника „Конструмакс“ ООД е отречено със сила на пресъдено за този
размер.
Следователно с използването на възражението за прихващане, като
средство за защита се прави опит за преразглеждане на въпроса за
дължимостта на вземането, което както съдът посочи е недопустимо.
По отношение на давността и коя давност /тази по чл.110 или по чл.111
от ЗЗД/ следва да се приложи съдът извърши анализ на уговорката на чл.12 от
процесния анекс.
Съгласно нея строителят се задължава да заплаща обезщетение на
собственика в размер на 120.00лв. месечно след събаряне на сградата
собственост на Н. А. до предоставяне от строителя на собственика на акт
обр.15 за подпис.
Анализът на съдържанието на клаузата налага извод, че се касае за
задължения, които са периодични по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Те са
6
фиксирани по месечен размер, дължат се за определено време и произтичат от
общ правопораждащ факт. Следователно по отношение на тях се прилага три
годишната давност.
В договора няма определен падеж на задължението, поради което
следва да се приложи диспозитивната норма на чл.69, ал.1 от ЗЗД, според
която ако задължението е без срок кредиторът може да иска изпълнение
веднага. Или изискуемостта за всяка месечна вноска е първо число на
текущия месец, от когато започва да тече и давностния срок.
За вземанията за м.11, 12.2017г., м.01.2018г. давността е изтекла към
01.01.2021г. Няма установено и доказано действие, което да води до
прекъсване или до спиране на давността.
За вземането за 02.2018г. давността е запознала да тече и е щяла да
изтече на 01.02.2021г., ако не е била спряна основание чл.115, б.“ж“ от ЗЗД
докато трае съдебния процес, тъй като то е било заявено от въззивника с
възражение за прихващане по гр. дело №12129/2020г. по описа на Районен
съд – Варна, направено с отговора на исковата молба, подаден на 07.01.2021г.
Решението по въззивното производство е влязло в законна сила на
18.07.2022г., с което се слага край на съдебния процес. Остатъчният срок до
изтичане на давността, който е по – малко от месец е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба по настоящото производство – 18.08.2022г.
Следователно то също се явява погасено по давност.
Или за сумата от 385.81лв. за периода 24.11.2017г. до 28.02.2018г. искът
се явява неоснователен, като поради съвпадане на крайният извод на двете
инстанции, решението следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на останалите вземания за периода 03.2018г. до
17.08.2019г. давността не е изтекла с оглед изложените мотиви за спиране на
давността.
За този период общият сбор на месечните задължения се равнява на
2108.00лв., от които 17м. по 120.00лв. и 68лв. за м.08.2019г.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за
посочените суми и период, а първоинстанционното решение отменено.
По разноските:
Въззивникът е поискал присъждането на разноски, като на основание
7
чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат такива в размер на 409.38лв. за първа
инстанция и 383.48лв. за въззивна инстанция. При определяне на разноските
са изключени 50.00лв. държавна такса за първа инстанция, 400.00лв.,
възнаграждение за вещо лице, 88.35лв., адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, 25.00лв. държавна такса за въззивна инстанция и 88.35лв.,
адвокатско възнаграждение, касаещи иска с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД. Производството по този иск ще подлежи на ново разглеждане и там ще
бъде решен окончателно и въпроса за разноските по тази претенция.
На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 62.48лв. за
първа инстанция и 61.89лв. за въззивна инстанция, съразмерно от адвокатски
възнаграждения от 550лв. и 400.00лв. При определяне на разноските съдът е
изключил 400.00лв., възнаграждение за всяка инстанция, като дължимостта
им ще бъде определена с изходът от спора по чл.86, ал.1 от ЗЗД. За
неоснователно въззивният съд намира възражението за въззивника за
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. за главния иск, с
оглед сложността на предмета на делото и реализираните процесуални
действия по делото, освен това той е под минимума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело №
20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която са
отхвърлен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от Н. П. А. ЕГН
**********, с адрес: ****** срещу "КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул.
„Академик Андрей Сахаров“ № 19, офис № 1 за осъждане на ответника да
заплати сумата от 812.20 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата в размер на 3396.00 лв. за периода от 24.11.2017г. до 02.04.2020г.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав и
за произнасяне по предявения иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 812.20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата в
размер на 3396.00 лв. за периода от 02.04.2020г. до 18.08.2022г.
ОТМЕНЯ решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело №
20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
8
отхвърлен предявения от Н. П. А. ЕГН **********, с адрес: ****** срещу
„КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик Андрей
Сахаров“ № 19, офис № 1 иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 2108.00лв., представляваща сбор
от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от
01.03.2018 г. до 17.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022г. до
окончателното й изплащане, както и изцяло в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯ:
ОСЪЖДА „КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик
Андрей Сахаров“ № 19, офис № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. А. ЕГН
**********, с адрес: ****** сумата от 2108.00лв., представляваща сбор от
дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от
01.03.2018 г. до 17.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело
№ 20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от Н. П. А. ЕГН **********, с адрес: ****** срещу
„КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик Андрей
Сахаров“ № 19, офис № 1 иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 385.81лв., представляваща сбор
от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на
9
24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на
жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване
право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж,
завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от
17.11.2017 г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик
Андрей Сахаров“ № 19, офис № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. А. ЕГН
**********, с адрес: ****** сумата от 409.38лв. и 383.48лв., сторени
съдебни разноски и адвокатско възнаграждение за първа и въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. А. ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик Андрей
Сахаров“ № 19, офис № 1 сумата от 62.47лв. и 61.89лв., сторени съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10