№ 969
гр. Стара Загора, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20255530100482 по описа за 2025 година
Предявени са първоначален иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск
по чл.79 от ЗЗД.
Ищецът изнася, че е сключил с "ЮтеКредит България" ЕООД, Договор за кредит
№*** на дата ***., по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства
в размер на 2061,31лева, при фиксиран лихвен процент по заема 5,15% и годишен процент
на разходите - 35,25%. Съгласно т. нар. „Основни условия“ от договора ищецът дължал и
еднократна такса за разглеждане на документите в размер на 576,72 лева. Закупената
"допълнителна услуга" по своето същество включвала действия по отпускане и управление
на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не следвало да изисква
възнаграждение. Разписаното в договора възнаграждение за услуга по разглеждане на
кредитна заявка следвало да бъде включено в ГПР, тъй като било сигурен разход за
потребителя, но тъй като това не било сторено, било налице драстично разминаване между
посочения в договора ГПР и действителния му размер, поради което договорът се явявал
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Възложената в тежест
на заемателя "такса за разглеждане" на кредитна заявка в размер от 576,72лв., била
договорена в нарушение на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Прочитът на клаузата от договора
налагаща задължение за потребителя да заплати "такса за разглеждане" налагала
разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за услуги, които
на практика влизали в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя
кредитно финансиране по занятие). Дейността по разглеждане на кредитни заявки била
такава, свързана с усвояването на кредита и била присъща за ответното дружество
(доколкото преди да се предостави кредитно финансиране, по необходимост било нужно да
1
бъде разгледана кредитната заявка на потребителя). Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
запретявала възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуга, която
е свързана с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране. По този
начин потребителят заплащал реално за права, които той има, което пък се явявало
недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
Същевременно от прочита на договора за кредит се извеждало заключение, че кредиторът не
включвал вземането за "такса за разглеждане" при формиране на приложимия към договора
за кредит ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси". Предвид
изложеното, то било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора за
кредит се сочел ГПР, който съществено се различавал от действителните разходи. В случая,
акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага
заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му било известно (чрез изначалното му
включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора. Невключването на вземането за "такса за разглеждане" на кредитната
заявка към разходите по договора за кредит, следвало да се окачестви като нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждавала или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиквала или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Гореизложеното
поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика нямало информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Това положение било несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/
ЕИО. Лисата на ясно посочен краен размер на ГПР, на практика обуславяла невъзможност
да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да
2
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формирал и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. От посоченото
следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, следвало в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлявал ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Нещо повече -
доколкото в процесния случай кредиторът неправилно и недобросъвестно посочвал в
договора ГПР, който драстично се различава от действителните разходи, то на практика
целият договор за потребителски кредит се явявал недействителен. Предвид на горното,
нищожен се явявал целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, т.10 от
ЗПК.
Искането до съда е да постанови решение, с което да прогласи Договор за кредит №
*** от дата *** г., сключен между "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК ********* и Б. Ж.
Б., за изцяло нищожен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП;
В условията на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата, с която е уговорена
такса за разглеждане (ЛЕВ) - 576,72лв., част от "Основни условия". Претендират се
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с
който счита предявените искове за изцяло недопустими и моли настоящото производство да
бъде прекратено. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва и моли да бъде
отделено като безспорно с доклада по делото, че на ***. е сключен Договор за кредит № ***
между ЮтеКредит България ЕООД, в качеството си на кредитор и ищеца Б. Ж. Б., в
качеството на кредитополучател, за сумата от 2 061.31лева, със срок на погасяване 24 месеца
при фиксиран ГЛП 5.15% и ГПР 35.25%. Договорът за кредит бил сключен от разстояние
при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Клиентът
кандидатствал за потребителски кредит, като предоставил необходимите лични данни,
избрал размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и
условията, при които желае да ползва кредита. Кредитополучателят потвърдил декларация
за обработка на личните данни, получил и се запознал с преддоговорната информация по чл.
8 от ЗПФУР, запознал се и приел Общите условия/Рамково споразумение на ЮтеКредит
България ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ,
страните се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо
друга съгласно рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на
парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (чл. 7.14 на Рамково
споразумение), страните приели, че изявленията им при кандидатстване, сключване,
изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или
усъвършенстван електронен подпис щели да имат значението на саморъчно подписани
3
изявления. ЗПК допускало договор за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние,
като в този случай, съгласно чл.5, ал.9, кредиторът предоставял на потребителя СЕФ
съгласно приложение 2 и във връзка с чл.5, ал.13 от ЗПК. Договорът за кредит вкл.
преддоговорната информация, Общите условия/Рамковото споразумение били подписани
електронно, написани на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на
ЗПК. Съгласно чл.11, ал.2 на ЗПК неразделна част от всеки договор за кредит били и общите
условия (в случая това било Рамковото споразумение), което било подписано електронно
между страните на 23.06.2024г. и изрично посочено в договора за кредит като обвързващо
кредитора и кредитополучателя. Оспорва, че ищецът не е уведомен за размера на дължимата
от него такса за разглеждане в Договор за кредит № *** от *** г. Оспорва, че посочената
такса не е включена в ГПР. Таксата за разглеждане се явявала такса за допълнителна
задължителна услуга, която не била свързана с усвояване или управление на кредита, а
именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е
максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел
поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на
документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на
допълнителни справки и др. Таксата за разглеждане била изрично посочен разход в
кредитната документация, който разход бил включен в ГПР (общите разходи за кредита).
Счита, че не е в хипотезата „скрито оскъпяване“, тъй като: Таксата за разглеждане била
изрично посочена в Стандартен европейски формуляр в част II „Описание на основните
характеристики на съответния кредит“ в т. 6. Обща сума, която следва да заплати
потребителя /Общият размер на кредита /главница заедно с лихвите и разходите, които могат
да възникнат във връзка с кредита на клиента. Посочил бил изрично, че кредитополучателят
следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на договора, в
т.ч. нейния размер общо и по месеци; Таксата за разглеждане била изрично посочена в
погасителния план по договора за кредит. Таксата била изрично конкретизирана по размер и
месечни вноски; Таксата за разглеждане била включена в ГПР по Договора за кредит-
оскъпяването на ЮтеКредит България ЕООД по договора за кредит /ГПР включвал
фиксиран ГЛП (лихвата посочена като точен процент в кредитната документация) както и
таксата за разглеждане, която също била посочена в точен размер. Изцяло невярно се
явявало твърдението в исковата молба, че таксата за разглеждане не била включена в ГПР.
Напротив, ЮтеКредит България ЕООД не криело, че има такса за задължителна услуга и я
включило в оскъпяването, в т.ч. в ГПР. Оспорва, че са заблудили потребителя и не са сочили
действителния размер на ГПР. Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като
не била действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента.
Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса била дължима за действия,
предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не
попадала в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. В това число таксата не била за сметка на
предоставения ресурс и била разпределена за плащане на месечни вноски за целия
договорен срок за ползване на средствата. Таксата за разглеждане на ЮтеКредит България
ЕООД се явявала разход, който бил включен в ГПР по кредита, това бил разход за
4
допълнителна услуга, който разход бил точно посочен размер и явен, защото бил посочен по
размер и включен в ГПР. Таксата за разглеждане, бидейки включена в ГПР била част от
общите разходи по конкретния кредит. Видно от гореизложеното, искът за нищожност на
Договор за кредит № *** и на таксата за разглеждане се явявал неоснователен по основание
и размер и следвало да бъде отхвърлен. Оспорва, че е приложима нормата на чл.22 от ЗПК
във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал. 1, т.7 - 9 от ЗПК. Счита, че
договорът за кредит отговаря на законовите изисквания: ГПР по кредита бил посочен на стр.
1 от договора за кредит, като в част III, чл. 2 от същия е посочено, че при изчисляване му са
взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Съгласно чл. 8.9.
общите условия /Рамковото споразумение ГПР включвало общите разходи по кредита за
клиента, настоящи или бъдещи, (включително лихви и такса за разглеждане), произтичащи
от усвояването на кредита. Лихвеният процент за ден се изчислявал като 1/365-та част от
годишния лихвен процент. Изчисляването на първоначалния ГПР се извършвало при
сключване на договора за кредит или неговото изменение (вкл. лихвения процент, валиден
към този момент). При изчисляване на общата сума на кредита и ГПР се считало, че
кредитът се усвоявал незабавно и изцяло от клиента, че договорът за кредит оставал в сила
до крайната дата на погасяване на сумата на кредита по договора за кредит и страните
надлежно щели да изпълняват задълженията си по него. В настоящия случай таксата за
разглеждане била включена в ГПР и ГПР бил в рамките на законовия максимум. ЗПК не
ограничавало кредитора да има допълнителни задължителни услуги (освен ограничението
на чл.10, ал.2 от ЗПК), когато тези услуги били включени в ГПР, както било по процесния
кредит. Кредиторът можел в рамките на законовия праг на ГПР да избере начина за
формиране на своята печалба между отделните елементи (лихва и допълнителни услуги).
Искането до съда е да остави без разглеждане като недопустим, респективно да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск. Моли да бъде отхвърлена
претенцията на ищеца за разноски, тъй като чл. 38 от ЗАдв. не бил приложим. Възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
В срока по чл. 211 ГПК е предявена насрещна искова молба от „ЮтеКредит
България“ ЕООД против Б. Ж. Б.. Ищецът по насрещния иск „ЮтеКредит България“ ЕООД
твърди в исковата си молба, че предявява иска си в условията на евентуалност, в случай че
бъде уважен иска на първоначалния ищец. Както изрично се признавало от Б. Ж. Б. в
исковата му молба, на ***. между него и дружеството-кредитодател бил сключен Договор за
кредит № *** за сумата от 2061.31лева, който следвало да бъде погасен от
кредитополучателя на вноски за посочения в него период (до 20.08.2026) при месечна вноска
от 114.61 лева и фиксиран годишен лихвен процент 5.15% (ГЛП 5.15%), ГПР 35.25%,
включващо лихвата и уговорената между страните такса за разглеждане, която се явявала
такса за задължителна услуга, явна и част от ГПР. Както сочел и в отговора на исковата
молба, таксата за разглеждане била такса за допълнителна задължителна услуга, която не
била свързана с усвояване или управление на кредита, а именно: определяне на персонален
5
кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които
може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното
приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски
данни периодично, извършване на допълнителни справки др. Таксата за разглеждане била
изрично посочен разход в кредитната документация, който разход бил включен в ГПР
(общите разходи за кредита), изрично била посочена в Стандартен европейски формуляр,
посочена била в погасителния план по договора за кредит. Оскъпяването на ЮтеКредит
България ЕООД по договора за кредит /ГПР включвало фиксиран ГЛП (лихвата посочена
като точен процент в кредитната документация) както и таксата за разглеждане, която също
се сочела в точен размер. Тъй като ГПР по кредита с включената в него такса бил в рамките
на законовите изисквания, счита, че няма и „противоречие с добрите нрави“ нито „тайно
увеличение на ГПР“. Това щяло да е вярно, ако таксата за разглеждане не е част от ГПР или
ако ГПР е над максималния законов размер. Заемната сума била усвоена от
кредитополучателя по избрания от него метод. Изрично признание в този смисъл имало на
стр. 1 от исковата молба „Доверителят ми е сключил с ответното дружество договор за
кредит № *** на дата ***, по силата на който са му предоставени с собственост заемни
средства в размер на 2061.31лева“. В началото на срока на договора за кредит
кредитополучателят изпълнявал съобразно уговореното с договора за заем, но постепенно
изпаднал в просрочие. Въпреки изпратените многобройни покани и напомняния и
предупреждения кредитополучателят не погасил в срок задълженията си по договора,
поради което и заради изпадане в просрочие с 50дни, считано от падежната дата на
08.02.2025г. ЮтеКредит България ЕООД обявил договора за кредит за предсрочно изискуем,
за което уведомил кредитополучателя с нарочно уведомление. Непогасената остатъчна
главница по Договор за кредит ***/***. била в размер на 1810.86 лева, като претендира
заплащането й от длъжника, ведно със законна лихва от датата на настоящия иск. Искането
е, в случай че бъде уважен главния иск, по който е образувано настоящото дело, да бъде
осъден Б. Ж. Б. да заплати на ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1810.86лева - остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит №
***/***. ведно със законна лихва, считано от датата на настоящия иск и разноските по
настоящия насрещен иск (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът по насрещния иск Б. Ж. Б. представя писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК. Счита предявения, в условията на евентуалност, иск за частично основателен,
доколкото в случай на положителен резултат по главния или евентуалния иск за нищожност,
би се стигнало именно до сочения от ответното дружество резултат - прилага се чл. 23 от
ЗПК и потребителят, ищец в настоящото производство, следвало да заплати само чистата
стойност на кредита, като се приспаднат всички заплатени суми. Оспорва обаче, че остатъка
от непогасената главница по кредита е в размер на 1 810.86лв., тъй като ако се приложи чл.
23 от ЗПК, всички платени суми следвало да се на приспаднат от усвоената главница, а не
само тази част от тях, която е плащане по главница, съгласно договора и погасителния план
към него. Така, в случая, потребителят направил 4 вноски по кредита в размер на 114,61лв.
6
или общо внесъл сумата в размер на 458,44лв., която след като се извади от усвоената
главница в размер на 2 061,31лв. оставала сумата в размер на 1 602,87лв., до която сума бил
и основателен предявения насрещен иск. Искането до съда е, в случай, че се уважи главния
или евентуалния иск за нищожност и се разгледа предявения в условията на евентуалност
насрещен иск, същият да бъде уважен до сумата в размер на 1 602,87лв., като за разликата
над тази сума до претендираната 1 810.86лв., същият да бъде оставен без уважение като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищеца по първоначалния иск се явява адв. Х., а ответникът по
същия не се представлява.
От фактическа страна:
По делото не се спори, че между ищеца по първоначалния иск Б. Ж. Б. и „ЮтеКредит
България“ ЕООД, гр. София е сключен Договор за кредит № *** от ***., по силата на който
кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 2061,31лв., при
установен фиксиран годишен лихвен процент от 5,15% и годишен процент на разходите от
35,25%. Установено е, че ищецът следва да заплати на кредитора сумата в общ размер на
2745,52лв. на 24 месечни вноски, с уговорена възнаградителна лихва от 107,49лв. и такса за
разглеждане в размер на 576,72лв.
В договора е посочено, че договорното възнаграждение е 0лв.
В договора е установено, че последният представлява неразделна част от Рамково
споразумение за потребителски кредити № *********.
Страните са договорили също, че от заемната сума, сумата от 1000,00лв. се изплаща
на клиента, а останалата част от сумата в размер на 1061,31лв. служи за погасяване на
задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит № ***.
В договора е установено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1 към
индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор
за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на
кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било
причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение,
последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.
Налични като доказателства по делото са: Договор за кредит № *** от ***., ведно с
Приложение №1 – Погасителен план; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП; Рамково
споразумение за потребителски кредити № ********* от 23.06.2024г., сключено между Б. Ж.
Б. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София; Уведомление за прекратяване на Договор за
кредит № *** от ***. и предсрочна изискуемост от ***.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, като видно от заключението по
същата е, че сумата в размер на 576,72лв., представляваща такса за разглеждане на
7
документи, е включена в ГПР /35,25%/ по процесния договор за потребителски кредит.
Вещото лице сочи, че от страна на длъжника са погасени първите три вноски по
погасителен план към договора, възлизащи на сумата в общ размер на 343,83лв. /на
20.09.2024г. – сума от 114,61лв., на 20.10.2024г. – сума от 114,61лв. и на 20.10.2024г. – сума
от 114,61лв., разпределени, както следва: 250,45лв. – главница; 21,29лв. – лихва; 72,09 –
такса/. Като непогасен остатък по Договор за кредит № *** от ***. вещото лице посочва
сумата от 2401,69лв., от които се претендира с насрещния иск сумата в размер на 1810,86лв.
– главница, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск.
От правна страна:
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит, както и, че
ищецът по първоначалния иск е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което
за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Насрещното задължение на ищеца е да върне заетата сума при условията на подписания
между страните договор за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита – по аргумент на чл. 23 от ЗПК.
Ищецът по първоначалния иск излага твърдения за нарушения на императивните
норми на ЗПК, касаещи ГПР и в частност твърдения, че ГПР не отразява действителния
размер на разходите, тъй като в същия не са включени всички разходи, събрани от ответника
„ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София, в т.ч. и предвидената еднократна такса за
разглеждане, поради което счита договора за потребителски кредит за недействителен.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на
35,25 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
компоненти. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към
размера на главното вземане следва от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, съгласно която
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съдът намира, че при сключване на процесния договор за потребителски кредит не е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, установяваща част от
8
минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото в
същия ясно е посочен общият размер на плащанията по кредита – 2745,52лв., включващо
главница от 2061,31лв., лихва от 107,49лв. и такса за разглеждане от 576,72лв.
Както се посочи по-горе, от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че сумата от 576,72лв., представляваща такса за
разглеждане на документи, е включена в ГПР /35,25%/ по процесния договор за
потребителски кредит, следователно посоченият в договора годишен процент на разходите
включва всички разходи по кредита, дължими към момента на неговото сключване и
отговаря на действително приложения годишен процент на разходите.
Предвид изложеното не е допуснато соченото от ищеца по първоначалния иск
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Налице са и останалите, установени в закона изисквания за необходимо съдържание
на договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Предвидена е и възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен
срок.
По така изложените съображения предявеният иск за прогласяване
недействителността на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК следва да се отхвърли,
поради неговата неоснователност.
Следва да се пристъпи към разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск за установяване нищожността на клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на „такса за разглеждане“.
В договора за потребителски кредит е предвидено задължение за заплащане на такса
за разглеждане в размер на 576,72лв.
Ищцовото дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите, подадени от всеки
потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. След като ответникът е подал заявление за предоставяне на паричен
ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума,
то ищецът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите.
Дейността по одобряване на кредитната заявка и оценката на кредитния риск се явяват
действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за
тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на
кредитополучателя като икономически по-слабата страна по правоотношението. На
практика, таксата за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на
потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от
9
присъщата му дейност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузата от процесния договор за
потребителски кредит, предвиждаща задължение за заплащане на „такса за разглеждане“ се
явява недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
По така изложените съображения, съдът счита, че предявеният при условията на
евентуалност иск следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
В конкретния случай, съдът е установил нищожността на клаузата от договора за
потребителски кредит, предвиждаща задължение за заплащане на „такса за разглеждане“,
възлизащо на 576,72лв., т.е. тази сума е недължима. Видно от заключението на вещото лице,
длъжникът Б. Ж. Б. е извършил плащания по кредита в размер на 343,83лв.
Следователно от общата сума на кредита, равняваща се на 2745,52лв., следва да се
извадят направените от Б. Б. плащания по кредита, възлизащи в общ размер на 343,83лв.,
както и недължимата „такса разглеждане“ в размер на 576,72лв., или остатъкът по кредита
се равнява на сумата от 1824,97лв.
Доколкото ищецът по насрещната искова молба е предявил осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1810,86лв. – представляваща остатък от
непогасена главница по Договор за кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 04.04.2025г., до
окончателното изплащане на задължението, то следва като основателен предявеният
насрещен иск да бъде уважен в цялост.
По разноските:
Страните са претендирали деловодни разноски, каквито следва да се присъдят
съобразно изхода на спора. Съобразно практиката на ВКС, при предявени в условия на
евентуалност искове, в случай на отхвърляне на главния иск, съдът се счита сезиран с
евентуално съединения иск и ако той бъде уважен, на ответника не се дължат разноски за
отхвърления главен иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на
делото по евентуалния иск, като се дължи една държавна такса и едно адвокатско
възнаграждение. В случай на уважаване на евентуален иск, който e с по-ниска цена от
отхвърления главен иск, държавната такса за разликата между цените на исковете следва да
остане в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното, с оглед изхода на спора, на осн. чл. 78 ГПК и чл. 38 ЗАдв. в
полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално
затруднено лице, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.,
съобразявайки цената на уважения иск, липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото. Ответникът следва да заплати в полза на ищеца и разноски за държавна
такса в размер на 50лв. Съдът счита, че в полза на ищеца не се дължат разноски за
възнаграждение за вещо лице и същите следва да останат за негова сметка, тъй като
поставените задачи по назначената експертиза касаят отхвърления като неоснователен
10
главен иск за недействителност на процесния договор за кредит.
По насрещният иск следва да се осъди Б. Ж. Б. да заплати на „ЮтеКредит България“
ЕООД, сумата от 72,43лв. за заплатена ДТ, в т.ч. и 150,00лв. възнаграждение за вещо лице. В
случая се дължи и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки извършената от юрисконсулт процесуална дейност в настоящата съдебна
инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Съответно общият размер на дължимите съдебни разноски от Б. Б. е в размер на 322,43 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Б. Ж. Б., ЕГН **********,
с адрес ***, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Черковна №38, ет.1, офис 4, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Лига Лемберга, иск за прогласяване недействителността на сключения между тях
Договор за кредит № *** от ***., поради противоречието му с разпоредбите на чл.22 ЗПК,
във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за „такса за разглеждане“ в размер на
576,72лв., уговорена в Договор за кредит № *** от ***., сключен между Б. Ж. Б., ЕГН
**********, с адрес *** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Росен
Георгиев Антов и Лига Лемберга, поради противоречиетото й с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД Б. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Лига Лемберга, сума в размер на 1810,86лв. – представляваща остатък от
непогасена главница по Договор за кредит № *** от ***., сключен между на „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, като кредитодател и Б. Ж. Б., ЕГН **********, като
кредитополучател, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 04.04.2025г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Черковна №38, ет.1, офис4, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Лига Лемберга, да заплати на Б. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни
разноски в размер на 50,00лева.
ОСЪЖДА Б. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ***, да заплати на
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Росен Георгиев Антов и Лига
11
Лемберга, деловодни разноски в размер на 322,43лева.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Лига Лемберга, да заплати на адв. Ж. З. от АК – Стара Загора адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00лева за предоставена безплатна правна помощ на Б. Ж. Б.
като материално затруднено лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12