Р Е Ш Е Н И Е  №18

гр.Русе, 08.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на десети декември   две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията АНД № 2204/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.Б., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001514/30.10.2019.  на Началника на ОО ”АА” - гр.Русе,в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 30.10.2019г. около 08,10 часа управлявал т.а.“Мерцедес“ с рег. № ….  и закачено към него полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” трасе изход, с който извършвал превоз на товар с маршрут на движение Турция - Чехия. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО ”АА” - гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози  и нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката било установено, видно от извлечението от дигиталната карта на жалбоподателя, че той не е използвал нормална дневна почивка от най-малко 11 последователни часа на 27.10.2019г. , като е почивал 9 часа и 53 минути, т.е. с 67 минути по-малко. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.К.Ц.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач  му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение  по чл.8 § 2 изр.1   от приложение “Контролен уред“ от AETR вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАПр вр.чл.2 § 3 от Регламент 561вр.чл.93б ал.6 т.2  от ЗАПр.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН  от лице, което има право на жалба срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

    В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон по отношение на нарушението.

          По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление:

          Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.93б ал.6 т.2 от ЗАПр. В чл. 4     б. "ж" от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. е дефинирана "дневна почивка", която означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна почивка"; " нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа, като алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне девет часа, а " намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа. Съгласно чл. 8, т. 2 от Регламента, както се посочи и по-горе, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, като ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Съгласно чл. 8, т. 4 от Регламента водачът може да има най-много три намалени седмични почивки между всеки две седмични почивки. Водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, относно намалената дневна почивка и относно разделената дневна почивка се наказва съответно по  чл. 93б  ал. 6, ал. 7 или  ал. 8 от ЗАПр съобразно намаляване на времето съответно на нормалната или намалена дневна почивка, или на втория период от разделената дневна почивка.

             

В случая както в АУАН, така и в НП е посочен вида на дневната почивка, а именно – нормална,  за която не са спазени изискванията на Регламент № 561/2006 г., тъй като е налице почивка с продължителност от поне 11 часа, съобразно посочената по-горе дефиниция и както изрично е посочено в наказателното постановление. В този смисъл извършеното нарушение е описано с всички негови съставомерни обективни признаци и съдът намира, че възприетата правна квалификация съответства на поведението на жалбоподателя, установимо от извлечението на дигиталната карта. Така описано  нарушението,  става напълно  ясно, че в случая не са спазени изискванията относно нормалната  дневна почивка - от поне 11 часа, в който приложима ще е санкционната норма на чл. 93б ал. 6 т.2 от ЗАПр, доколкото намалението е в интервала от 1 до 2 часа, а не за  неспазване на изискванията относно намалената дневна почивка, в който случай ще е приложима санкционната норма на чл. 93б ал. 7 ЗАПр. По изложените причини съдът намира, че възражението на защитата, че е следвало да се приложи санкционният състав за намалената дневна почивка е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. В този смисъл не е налице никаква неяснота на нарушението и на законните разпоредби,които са нарушени виновно и съответно по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

           

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът й не зависи от волята на съда и АНО.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0001514/30.10.2019г. на началника на ОО”АА” гр.Русе с което на М.Б.  му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл.93б ал.6 т.2 от ЗАПр.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :