№ 387
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство К. Е. Р. срещу Решение № 91 от 17.04.2024 г., постановено по гр.
д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ботевград, в частта с която на основание чл.
422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 95,56 лв. – главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж
№ 14, находящ се в гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ж.к.
„Разсадника“, бл. 61, вх. Б, аб. № 225150 за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до изплащане на
вземането; 14,70 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
30.09.2022 г. ; 25,10 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.
09.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 5,05 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г. , за които суми е
издадена Заповед № 10/10.01.2023 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 22/2023 г. по
описа на РС – Ботевград.
Жалбоподателят счита решението, в атакуваната му част, за неправилно,
като по същество е отправено искане същото да бъде отменено, а вместо него
– постановен нов акт по същество на спора, с който исковете да бъдат изцяло
отхвърлени. Поддържа се, че ответникът няма качеството „потребител“ на
топлинна енергия, тъй като в процесния имот няма радиатори, нито водомер
1
за топла вода.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е подала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Привлеченото от ответника трето лице-помагач третото лице – помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт приема следното:
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 ГПК, по
което в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД е издадена Заповед №
10/10.01.2023 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 22/2023 г. по описа на РС –
Ботевград, като в срока по чл. 414 ГПК К. Е. Р. е оспорила дължимостта на
вземанията, а на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителен иск за съществуване на вземанията.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която срещу К. Е. Р. са предявени
следните установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 и сл. ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), както и по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, са
предявени в законоустановения срок, предвид предходно развилото се
заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение с предмет процесните суми, поради което са допустими.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в
производството и то само в частите, с които са признати за установени
вземанията на ищеца. В останалата (отхвърлителна част), включително и в
частта, в която е отхвърлен насрещният иск на жалбоподателя решението не е
обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановеното решение е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС – Ботевград, тъй
като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с
тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.
По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си,
като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е
начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент
2
разпоредби.
Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички
собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. В мотивите
на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът
фактически е обитавал топлоснабдения имот.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим
на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
С Договор от 25.08.1973 г. с управление „ТИЛ“ на МВР – София
ответникът К. Е. Р. е придобил правото на собственост върху процесния имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 61, вх. Б, вкл. върху гараж №
14, за което обстоятелство наред с това няма оспорване от ответника.
С Молба - декларация от 02.01.2002 г. от „Карерас“ ЕООД / титуляр на
партидата до 2017 г., т.е. в период извън процесния/ е поискано на фирмата на
едноличното дружество да бъде открита партида за ползване на топлиннна
енергия за нежилищни нужди в помещение, находящо се в гр. София, ж.к.
„Разсадника“, ул. „Рибен буквар“ № 61, с отполяема кубатура 61 м. куб., като
плащанията да бъдат извършвани по клиентски № 321866, сметка №
**********. От документа, съвкупно разгледан с Акт за разпределяне на
кубатурата в жилищна сграда на ул. „Рибен буквар“ № 61, вх. Б, гараж 61 куб.
м., може да се направи извод, че молбата – декларация касае именно
процесния гараж.
По силата на Договор № 2563/16.07.2002 г. етажните собственици на
адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“, ул. „Рибен буквар“ бл. 61, са възложили
на тертото лице – помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е
подписан въз основа на решение на Общото събрание на всички етажни
3
собственици, регистрирани на ж.к. „Разсадника“, ул. „Рибен буквар“ бл. 61,
видно от протокол от 19.10. (годината не се чете), на л. 22 от делото, като в
Списъка на етажните собственици (л. 23) от делото фигурират имената и
подписа на ответника К. Е. Р..
Следователно в качеството му на носител на правото на собственост
върху топлоснабдения имот ответниикът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, и е длъжен да заплаща цената на доставяната в имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите
условия се публикуват най-малко в един централен и един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че договор при общи условия обвързва
приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната връзка
между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. С оглед на това
възражението на ответника за липса на облигационна връзка е неоснователно.
Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по реда,
определени с наредбата по чл. 36, ал. 3.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени
твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че
между страните по делото в исковия период са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и
задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение №
4
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, респективно с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР /чл. 150, ал.1 от ЗЕ/.
Основното възражение във въззиванта жалба е, че в процесният имот
няма отоплителни тела (радиатори), както и водомер за топла вода. Този факт
е извън съмнение, не се оспорва от насрещната страна, а и категорично се
доказва по делото. Съгласно експертното заключение по СТЕ претендираните
суми са начислени на абоната само само и единствено за сградна инсталация.
Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали
потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или
не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи
от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите
стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите ù топлинната енергия
да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя
обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените,
подовете и т.н. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права (в този смисъл – Решение
№5/22.04.2010г. по к.д.15/2009г. на Конституционния съд на РБ). Титулярят на
права върху отделни обекти в сградата може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на
обект в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя обект.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че
делът на ответника за сградна инсталация са били изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
от заключенията на приетите съдебно техническа и съдебно счетоводна
експертизи се установява, че в конкретния случай отчитането на доставената в
имота топлинна енергия, дяловото разпределение и начисляването на
5
дължимата цена са извършени правилно и съобразно нормативните
изисквания, като начислените на ответника суми, съответстват на
действително дължимите. В този смисъл при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през
процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
районният съд е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Предвид доказаността на главните задължения и изпадането в забава на
длъжника, доказани се явяват и акцесорните искове за мораторна лихва.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство,
които съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91 от 17.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 570/2023 г. по описа на РС – Ботевград, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Е. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД
като трето лице-помагач на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6