№ 6743
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100108652 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от П. Т. Д. с ЕГН
********** срещу Е. З. К. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.********, за
установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик в
качеството си на наследник на Т.Д.Н., евентуално на основание давностно
владение, на ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ находящи се в град София, район „Овча
купел“ вилна зона „Люлин“, ул. „Пъстроцветна“, с идентификатори
68134.4324.4512 и 68134.4324.4513, при съседни имоти с идентификатори:
68134.4324.1064, 68134.4324.152 и 68134.4324.1063 и да бъде осъден
ответника да предаде владението върху същите.
В исковата молба са изложени съображения, че ищцата е дъщеря и
наследник на Т.Д.Н., починал на 14.11.1997г., който по силата на нотариален
акт №65 том 22 от 24.07.1986г. придобил от О.Н.М. собствеността върху
следния недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 750 кв. метра,
съставляващо парцел 1-180 /първи отреден за имот с план. номер сто и
осемдесет/ от квартал 20 /двадесет/ по плана на град София, вилна зона
„Люлин“, при съседи: от две страни улица, и А.К.М.. Наследодателят й
веднага след придобиване собствеността върху имота започнал да го
стопанисва лично или чрез нейни действия. След смъртта му, ищцата
продължила да стопанисва имота, почиствала го от храсти, обгрижвала
1
засадените в него плодни дръвчета. Твърди, че като наследник на Т.Д.Н. и на
О.Н.М., починала на 14.09.1998 г., както и на основание давностно владение е
собственик на посочения имот, който съгласно кадастралната карта, одобрена
със заповед на Изп.директор на АГКК е заснет като два поземлени имота с
идентификатори 68134.4324.4512 и 68134.4324.4513 с обща площ 1036 кв.
метра и е при общи съседи: имоти с идентификатори 68134.4324.1064,
68134.4324.152, 68134.4324.1063 и е с адрес гр. София, в.з. Люлин, ул.
Пъстроцветна. Твърди, че е налице непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение в продължение на повече от 10 години, започнало поне от 2002 г. и
продължило до лятото на 2014 г., и станала на основание чл.79 от ЗС
собственик на описания имот. През лятото на 2014г. ответницата подпомагана
от брат си А.А. започнала агресивно да възпрепятства достъпа й до процесния
имот. Същата не се грижи за имота, но в близост обитава друг имот и опитата
на ищцата да стопанисва процесния предизвикват агресивна реакция на
ответницата.
Ответницата в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Твърди, че ищцата не е собственик по наследство на
недвижимите имоти, тъй като наследодателят й има общо трима наследници
по закон. Освен това наследодателят на ищцата Т.Д.Н. не е бил собственик на
описания в исковата молба имот парцел 1-180 към датата на откриване на
наследството, тъй като с влязло в сила на 30.04.2002г. решение от 29.12.1996г.
по гр. д. 5575/199г. на СРС, 37 състав, нотариален акт № 65, том 22 от
24.07.1986г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
между О.Н.М. и Т.Д.Н., с който се легитимира ищцата, е развален по съдебен
ред на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Излага съображения, че ищцата никога,
нито в процесния период, нито по-рано, е владяла процесните имоти. Твърди,
че с нотариален акт за собственост № 025, том 2, peг. 4780, дело
225/02.08.2006г. З.К. е признат за собственик по наследство и давностно
владение на процесните недвижими имоти, като същият владял
непрекъснато, необезпокоявано и явно повече от тридесет години, тоест от
1976 година същите. Излага, че З.А.К. е неин баща, починал през 2011г., след
смъртта му процесните имоти се владеят от ответницата и нейния брат А.З.А.,
поради което ищцата никога не е владяла същите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
2
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
При иск по чл. 108 от Закона за собствеността е необходимо да се докаже:
1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира
във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи
вещта без основание. Не е ли налице която и да е от тези три предпоставки,
искът не може да бъде уважен.
За установяване правото си на собственост върху процесния недвижим
ищцата представя удостоверение за наследници, от което е видно, че е един от
наследниците по закон на Т.Д.Н..
От представеното с писмения отговор влязло в сила на 30.04.2002г.
решение, постановено по гр.дело№ 5575/1995г. на СРС, 37 състав, се
установява, че с него е развален сключения между Т.Н. и О.Н.М. договор за
издръжка и гледане с предмет процесните недвижими имоти. От посоченото
следва извод, че към датата на откриване на наследството на Т.Д.Н., същият
не е бил собственик на процесните недвижими имоти, поради което е
неоснователно твърдението на ищцата да е собственик на процесните
недвижими имот на основание наследствено правоприемство.
На следващо място, към писмения отговор е приложен неоспорен
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на
основание наследство и давност от 02.08.2006г., оформен в нот.акт
№025/2008г., издаден в полза на З.А.К. по отношение на УПИ I-153 по рег.
план на гр.София, вилна зона Люлин с площ от 1064 кв.м., като не е спорно,
че същият имот е идентичен с процесния.
Съгласно тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Съдът приема, вземайки предвид горепосоченото тълкувателно
решение, че констативният нот. акт легитимира като собственик лицето, в
3
полза на което е издаден, до доказване на противното. В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, които да
опровергаят доказателствената стойност на констативния нот.акт за
собственост, издаден в ползва на наследодателя на ответницата. Оспорване по
реда на чл.193 от ГПК не е направено и не са ангажирани доказателства за
опровергаване на направената констатация относно правото на собственост.
Поради това по делото е установено, че към датата на издаване на
констативния нот. акт, наследодателят на ответницата е собственик на
описания в него недвижим имот по наследство и давност, като го е владял в
период, достатъчен за придобиване на давност.
При така установените факти и с оглед събраните по делото
доказателства, следва да се направи преценка за това дали са налице
доказателства, установяващи владението на процесния имот от ищцата в
периода от 02.08.2006г. до датата на исковата молба, което да е явно,
необезпокоявано и постоянно.
Съдът приема, че от събраните по искане на ищцата гласни
доказателства не се установяват обстоятелства, даващи основание за извод, че
ищцата или нейния наследодател са владели процесния недвижим имот в
посочения период, както и владението им да е било постоянно,
необезпокоявано и с намерение да се владее имота като собствен. Този извод
се налага поради това, че свидетелят И. е посещавал имота 5-6 пъти с ищцата
след 2010г. Минавал покрай него и без да влиза да помага, минал и преди
седмица, като не е виждал жив човек там. Последно като ходили с ищцата
оглеждали оградата, нещо да не е паднало, но мястото не се обработвало и
било обрасло. Не знае П. да е организирала бригада за обработване на имота,
това са били приятели.
Свидетелят К. познава ищцата от 1992г. - 1993г. Знае от нея, че след
1994г. тя и нейни предци се грижели за имота, но виждал същия след 2011г. -
2012 г. С нея ходил там 3-4 пъти последните години. Минавал и без нея и с нея
покрай имота. Знае, че имотът е заграден отстрани с една проста ограда от
някакви метални колчета, с евтина мрежа, обрасъл е целия. Той е на
триъгълник, откъм главната, асфалтираната улица, има нещо като врата, но
поне от 10 години не е влизано в него, не е отваряно. Знае, че й е забранен
достъпа до имота през 2010 г. – 2012г., но от нея знае че до тогава го е
4
обработвала.
От показанията на свидетелите не може да се направи извод за доказано
владение на процесните недвижими имоти, което да е явно, постоянно,
необезпокоявано, за да се направи извод за придобиване на същия по давност.
Напротив, установи се, че процесният недвижим имот е владян от
наследодателя на ответницата до 02.08.2006г., когато е издаден констативния
нот. акт, а след 2010г. е ограничен достъпът на ищцата до имота.
Поради горния извод съдът приема, че не следва да се обсъждат
останалите събрани гласни доказателства за опровергаване на твърдението на
ищцата, че е владяла имота постоянно и необезпокоявано, тъй като същото не
е доказано.
Предвид изложеното предявения ревандикационен иск следва да бъде
отхвърлен поради неустановена активна материално-правно легитимация на
ищеца, а останалите предпоставки за уважаване на иска са кумулативни и не
следва да се обсъжда наличието им.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцатае
дължат на ответника направените разноски. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 2600,00лева за платено адвокатско
възнаграждение. Съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, същото не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от П. Т. Д. с ЕГН
********** срещу Е. З. К. с ЕГН **********, за установяване по отношение
на ответника, че ищцата е собственик в качеството си на наследник на Т.Д.Н.,
евентуално на основание давностно владение, на ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ
находящи се в град София, район „Овча купел“ вилна зона „Люлин“, ул.
„Пъстроцветна“, с идентификатори 68134.4324.4512 и 68134.4324.4513, при
съседни имоти с идентификатори: 68134.4324.1064, 68134.4324.152 и
68134.4324.1063 и да бъде осъден ответника да предаде владението върху
същите.
5
ОСЪЖДА П. Т. Д. с ЕГН ********** да заплати на Е. З. К. с ЕГН
********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски
в размер на 2600,00лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6