РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. В., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223100101851 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.79,ал.1 ЗЗД от К. Т. К. срещу М. В. К. за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата в размер на 32 000 евро, представляваща половината
от продажната цена в размер на 64 000 евро за ***, находящ се в гр.В., ул.“
***, изплатена изцяло от ищеца, дължима на ищеца по уговорка между
страните, както, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда ***г. до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59
ЗЗД, с който се претендира заплащането на сумата от 32 000 евро,
представляваща стойност на обогатяването на ответницата в резултат на
придобиването на ½ ид.ч. от ***, находящ се в гр.В., ул.“ ***, със средства,
изплатени изцяло от ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда ***г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е живял на семейни начала заедно с ответницата като
отношенията им започнали през 2007г. от това съжителство се родили и двете
им деца Р., р. ***г. и В., роден през ***г. ответницата не работела от началото
на съвместното им съжителство до месец януари 2015г., когато започнала
работа като служител в кметство А.. Ищецът издържал изцяло нея и децата от
1
доходите, които реализирал от частния си бизнес. Сочи, че през периода 1999г.
– 2007г. работел в круизна компания, където бил много добре заплатен и
спестил около 300 000 лева. В годините разпръснал тези средства в различни
банки, за да не са на едно и също място. Твърди, че през 2014г. решил да
инвестира част от парите си в закупуване на жилище като искал по ¼ ид.ч. от
него да бъде записана на децата му, а останалата половина да е за него.
Харесал жилище - ***, находящ се в гр.В., ул.“ ***, чиято стойност възлизала
на 64 000 евро. Ответницата го разубедила имотът да бъде закупен на децата и
поискала половината от него да бъде записана на нейно име и след това като
пораснат тя да прехвърли собствеността на децата. На 29.12.2014г. ищецът
превел сумата от 12 500 лева за капаро на имота, а на 21.01.2015г. в деня на
изповядване на сделката превел по сметката на продавача 52 100 евро и на
23.01.2015г. остатъкът от 5 500 евро. В нотариалния акт вписали съгласно
уговорката, че ответницата е купувач заедно с ищеца. Тъй като към този
момент двамата живеели на семейни начала ищецът разчитал на думата от
ответницата и не оформили договорките в писмен вид. При попълване на
декларациите за произход на средства пред нотариуса ищецът заявил, че в
неговите сметки има и нейни средства, за да може да установи произход на
нейната част по съвет на нейните адвокати, които беше наела. Впоследствие
след раздялата на страните през 2018г. вместо да изпълни поетото обещание и
да прехвърли собствеността на децата, тя инициирала дело за делба на имота
и така изпълнение на обещанието й станало невъзможно, тъй като имотът бил
изнесен на публична продан. Ответницата направила изявление и
многократно уверявала ищеца, че ще му изплати сумата за нейния дял, с което
то й се съгласил, но и това обещание не било изпълнено.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Излага се, че страните са живели заедно на съпружески начала в
продължение на 11 години от 2007г. до 2018г. Имат родени три деца - Р., род.
през ***г., В., роден през ***г., но починал скоро и В., роден през ***г. През
***г. страните взели решението да закупят собствено жилище, което да
заплатят по равно и да бъде собственост на двамата. Всеки от тях разполагал
със свои лични средства, а ответницата разчитала и на помощ от родителите
2
си при бъдещата покупка. В периода *** - 2014г. М. К. предала на ищеца на
части в брой общо около 65 000лв., които да послужат при бъдещата покупка
на жилище. Част от предадената на ищеца сума М. К. изтеглила от свои
банкови сметки, а останалата получила от родителите си В. и А.К.. Целта била
необходимата сума за закупуване на жилището да бъде на разположение на
ищеца, който при намиране на подходящ имот да го плати, без да е
необходимо участието на ответницата. Тогава това се налагало поради
здравословните проблеми на М. К. във връзка с бременността й през ***г.,
когато от м. юни до раждането на детето В. на 25.10.***г. тя била
хоспитализирана в СБАГАЛ „М.Д." гр.С.. Впоследствие тя била и твърде
ангажирана с грижите за двете деца. През декември 2014г. ответницата
намерила апартамента на ул. "***", който се предлагал на цена от 64000 евро.
На 29.12. 2014г. се подписал предварителен договор и било платено капаро от
6400 евро, а остатъкът от цената бил преведен на продавача в деня на
сключването на окончателния договор на 21. 01. 2015г. Въз основа на
изложените обстоятелства ответницата твърди, че чрез договора за покупко-
продажба от 21. 01. 2015г. страните са закупили недвижим имот срещу цена от
64000 евро, половината от която е платена с нейни средства. Това
обстоятелство е признато от ищеца с подписаната от него при изповядването
на сделката декларация по ЗМИП. Сочи още, че сега наведените от ищеца
твърдения влизат в противоречие с тези по подадените от него искови молби
по гр.д.№ 1137/2019г. по описа на ВОС, по гр.д.№ 320/ 2022г., гр.д.№
872/2022г., гр.д.№ 1165/22г., гр.д.№1326/2022г. и гр.д. № 1559/22г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2014г. К. К. и М. К. са сключили предварителен договор със
С.В. за закупуване на *** в гр.В., ул.»*** срещу продажна цена от 65 000 евро.
С договор за покупко-продажба от 21.01.2015г., обективиран в НА №7,
том I, рег.№228, дело №6/2015г. на нот.№335- П.С., К. К. и М. К. са закупили
*** в гр.В., ул.»*** срещу продажна цена от 65 000 евро, като е посочено, че
6 400 евро от тази сума е изплатена по банков път преди подписване на
нотариалния акт, а остатъкът ще бъде изплатен по банков път в деня на
подписването му.
3
Представени са преводни нареждания от 21.01.2015г. за заплатени такси
от М. К. към АВ. за заплатени такси за вписване и към О. В. за заплатен
местен данък.
Представена е декларация от К. К. по чл.4,ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3
ЗМИП, в която същият е декларирал произхода на паричните средства за
закупуване на самостоятелен обект с идентификатор *** – половината от тях
в размер на *** евро са на М. К., а другата половина в размер на *** евро са
негови лични спестявания. М. К. също е подписала декларация, в която е
посочила, че сумата от *** евро за закупуване на самостоятелен обект с
идентификатор *** са нейни лични спестявания.
От представените удостоверения за раждане се установява, че страните
имат две деца Р., родена на ******г., и В., роден на 25.10.***г.
Упражняването на родителските права е предоставено на майката М. К. с
решение по гр.д. №20798/2019г. по описа на ВРС.
На ***г. К. К. е изпратил покана чрез нот.№*** Д.Б. до М. К., в която е
посочил, че при закупуване на ***-самостоятелен обект с идентификатор ***
двамата са имали уговорка идеалната й част да се прехвърли на децата при
навършване на подходяща възраст / 15г. – 17г./ , а ако не изпълнят тази
уговорка, тя да му заплати при поискване ½ от платената продажна цена.
Отправена е покана за заплащане на сумата от *** евро или левовата й
равностойност.
С Решение №2923/07.07.2020г. по гр.д. №4837/2019г. по описа на ВРС е
допуснат до делба ***-самостоятелен обект с идентификатор *** в равни
квоти между съделителите К. К. и М. К..
Свидетелката Г.Е.П. излага, че е братовчедка на ответницата. Сочи, че
М. и К. се запознали през 2007-***г. и повече от десет години живели на
семейни начала до лятото на 2018г. в къщата на родителите на М.. В периода
на тяхното съжителство свидетелката била в много близки отношения с
двамата като семейни приятели. М. и К. търсели да закупят жилище с
определени параметри, което не било спешно, защото имали къде да живеят.
Свидетелката също участвала в търсенето при огледите. Искали жилището да
е по-голямо и в определен район. Споделяли, че ще участват в равни квоти и
във всичко си участвали заедно. Тръгнали да развиват бизнес. Бащата на М. -
В. К. закупил място с пари, които получил при пенсионирането си, в което К.
4
вложил средства и направил сервиз. На фирмата на К. било учредено право да
ползва имота, а постройките в него били построени от К.. В семейството си
събирали общо парите за разходи и приходи и по същия начин участвали при
закупуване на жилището. Когато се събирали заедно с К. и М., обсъждали за
каква сума могат да закупят жилище и тя варирала от 65 000 до 70 000 евро.
Правили огледи на жилища в района на *** и *** като търсели да бъде близо
до родителите им. М. имала спестявания от работата й като стюардеса. К.
имал спестявания от работата си като сервитьор по кораби. Отделно М.
разчитала на финансовата помощ на родителите си, които винаги й помагали
финансово. М. и К. имали готови спестявания. Свидетелката присъствала
един път, когато бащата на М. й дал малка сума пари да я приложи към
сумите, които събират, за да могат да закупят жилище. Сумата била в размер
на 20 000 лева като баща й казал, че тя е за подпомагане на семейството да си
закупи жилище. Това било, когато се родило малкото дете на М., което било
кръстено на дядо си. На даването на тези пари били свидетелката, съпругът й ,
майката и бащата на М. и М.. По това време К. на работа в сервиза и не
присъствал. Баща й дал парите в брой и уточнил, че са закупуване на
жилището. Цялото семейство знаело, че си търсят жилище. М. ги помолила да
я придружат до нейната банка, за да изтегли още малко пари според дневните
лимити, за които мисли, че са били 4000-5000 лева. Изтеглила парите и после
минали през сервиза и предали парите. Сервизът се намирал на три минути
път от къщата, в която двамата живеели. К. и М. казвали, че не искат парите
да преминават по банков път заради разходите по банковите транзакции. Това
била честа практика при тях. К. като мъж и глава на семейството държал да
оперира с парите, а М. била с малки деца. Впоследствие две или три години
след като парите били дадени в сервиза, К. и М. закупили жилище на
ул.“***“. М. имала събрани пари и била подпомогната от родителите си. М. и
К. се разделили през 2018г., като свидетелката не била чувала да има спор
между тях тя да прехвърли нейната част от апартамента на децата или да
плати на К. половината от него.
Свидетелят П.Т.П. излага, че съпруг на братовчедката на М. К. – Г.П..
Сочи, че се запознал с К. малко след като с М. се събрали да живеят заедно
през 2007-***г. Живели заедно до 2018г. без брак. Доста време търсили преди
да закупят апартамента през 2014-2015г. на ул.“***“, тъй като искали да е в
определен район. М. и К. събирали парите за това по малко. Родителите на М.
5
помагали. Свидетелят присъствал лично на предаването на сумата от 20 000
лева от бащата на М., когато бил на гости в тях. М. ги помолила да я закарат
до банкомата, където тя изтеглила още пари и занесли на К. в сервиза. Това
било в края на ***г. Купили жилище за 64 000 – 70 000 евро. След покупката
на имота парите били общи, те ги събирали заедно и това го коментирала М..
През 2006г., когато се запознал с М., тя работела като стюардеса. Била
стюардеса до четвъртия месец от първата си бременност. След това тя имали
много тежки бременности, лежал в болници, имало починало дете. По-
малкото дете се родило през ***г. Грижите за децата се полагали от М.. След
ползването на болничен за отглеждането им първата й работа била в кметство
„А.“ . След пенсионирането на бащата на М. той получил пари, с които купил
имота, където е сервиза. Имотът бил на М. и тя го преписала на К. с право на
ползване. К. се занимавал със сервиза, имал наети работници. Във връзка с
апартамента имало конфликт за всяко нещо. Идеята била апартаментът да
остане за него т.е. да елиминира него от собственичество.
Свидетелят Й.П.А. излага, че познава и двете страни по делото, като с
К. се познава от неговия брат, с който учил заедно в ***. М. и К. нямали брак.
Заживяли заедно първо в жилището на К. на ул.„***“, а след това в къщата на
родителите на М.. След като сервизът започнал работа в края на ***г., когато
се родило второто им дете, двамата решили да си закупят жилище. Преди
сервиза К. работел по корабите в периода 1999-2007г. в приятелска компания
се хвалел, че е заработил достатъчно пари. Казал, че смята да си закупи
жилище, защото парите от лихви не носят такива средства. Избирал
апартамента в района, където живели преди. В периода ***-***г. работел той,
защото М. гледала децата. М. започнала работа след 2015г. К. предложил да
препишат апартамента на нейно име и след това да го прехвърлят на децата.
Покупката на имота била като инвестиция и той се давал под наем. Двамата се
разделили през 2017г. като преди това имали някакви разправии. М. отказала
да прехвърли нейния дял на децата. Апартаментът бил продаден на търг. М. не
се съгласила да изплати дела на К.. Сочи, че жилището е закупено с пари на
К.. Не знае М. да е работила в сервиза.
Свидетелят ХР.С.М. излага, че познава страните от доста години като с
К. е учил заедно в *** и са приятели. Около 1999г. К. започнал да пътува
интензивно на дълги рейсове с кратки почивки около 8-9 години и
6
преустановил тази дейност през 2007г. К. пътувал заради пари и споделял в
компания, че е доволен. В този период лихвите по кредитите били много
големи. М. и К. били гаджета от младежките им години след това се разделили
и после се събрали да живеят заедно, когато К. спрял да пътува през 2007-
***г. Около една година двамата живели в апартамента на К. на ул.“***“, а
след това в къщата на родителите на М., която била по пътя за кв.***. М.
работела като стюардеса. Няколко години била в майчински и не работила.
Първото им дете се родило през ***г. През 2015-2016г. тя започнала държавна
работа. К. главно издържал семейството. Знае, че родителите на М. били дали
нещо, но кой какво е придобил не може да каже. Сервизът бил на К.. Парите
били на К.. Направил сервиза и работата му потръгнала. Накрая купил
въпросния апартамент в кв.Левски. С негови пари ги купили. Не бил чувал М.
да е давала пари за имота, тъй като тя не била работила. К. ми казал, че купува
този имот за инвестиция. Жилището било закупено на името на двамата като
после имали уговорка да се прехвърли на името на децата. Знае, че имат
спорове, но не знае подробности по темите.
По делото е проведена ССчЕ със задачи да проследи движението по
банковите сметки на ищеца за период 1996г.- 2015г. и на ответницата за
периода ***г. – 2016г. Подробно е посочено и описано движението по всяка
банкова сметка в табличен вид и за двете страни за съответните периоди, като
е изготвена обобщена справка, както следва : за ищеца – начално салдо
11 438.31 лева, внасяния на каса *** лева, входящи преводи *** лева, вноска
от М. К. *** лева; покупка на апартамент от С.В. *** лева; за ответницата –
начално салдо *** лева, вноска от В. К. - *** лева, заплата район „А.“ ***
лева; обезщетения и помощи – *** лева; получени от други сметки на М. К. –
*** лева; получени от срочен депозит на М. К. – *** лева; преводи към други
сметки на М. К. и трети лица; крайно салдо *** лева. В табличен вид е
посочено движението по сметките на родителите на ответницата В. К. и А. К..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Изхождайки от фактическите твърдения на ищеца – поетото задължение
за прехвърляне на придобитото в полза на трети лица /децата на страните/,
неосъществяването му и последваща нова уговорка за заплащане на
7
платената цена съдът намира, че претенцията за заплащане на процесната
сума касае неизпълнение на поето последващо първоначалните уговорки
задължение. Твърденията за плащането на цената за процесната ½ ид.ч. от
имота от страна на ищеца срещу поето от ответницата първоначално
обещание представлява по същество наличието на правоотношения между
страните по сключен договор в полза на трето лице по реда на чл.22 ЗЗД, което
е във връзка, но е останало вън от продажбеното отношение, доколкото не е
обективирано в нотариалния акт, с който страните са придобили имота.
Отправянето на нотариалната покана към ответницата от ***г. чрез нот.№***
Д.Б., с която се претендира връщане на платеното и заявяването на искова
претенция в този смисъл имплицитно съдържа само по себе си отмяна на
уговорката между страните от страна на уговарящия в лицето на ищеца.
За безспорно е обявено обстоятелството, че продажната цена вкл. и
капарото за имота са били изплатени изцяло от банковата сметка на ищеца.
Този факт се установява и от заключението на ССчЕ.
Спорен е произхода на средствата, с които имотът е закупен, както и
имало ли е уговорка между страните М. К. да придобие нейната част от имота
срещу задължение да я прехвърли впоследствие на децата и последваща
уговорка след отмяна на първата да заплати на ищеца стойността на
придобитото. В тази връзка ответницата твърди, че половината от средствата
за закупуване на имота са нейни лични средства, които е предоставила на
ищеца и оспорва да са били налице сочените от ищеца уговорки.
За наличието на предварителни и последващи вътрешни
правоотношения между страните ищецът е ангажирал гласни доказателства.
Доколкото твърденията са, че договорът за продажба е сключен при сочените в
исковата молба условия, при които ответницата е участвала като купувач за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и каква
е била действителната обща воля на двамата като стоящи на страната на
купувача имащи вътрешни договорености между тях, ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение.
В тази връзка и двамата водени от ищеца свидетели Й.А. и ХР.М.
изнасят данни, че ищецът и ответницата са имали уговорка за прехвърляне на
имота на децата. Това твърдение е било въведено от ищеца и в производството
по гр.д. №4837/2019г. по описа на ВРС за делба на закупеното жилище по
8
въведено възражение за привидност на договора за продажба в частта относно
придобиването на ид.ч. от М. К. и е счетено от решаващия съд за недоказано.
Необходимостта от обсъждането му в настоящото производство се налага
доколкото същото се явява елемент от завените от ищеца вътрешни
правоотношения по повод покупката и като следващо логична
последователност с релевантното твърдение за спора и последващото го поето
задължение за плащане на продажната цена за ½ ид.ч. Веднъж решен този
въпрос макар и в мотивите на предходен постановен съдебен акт обвързва
страните и е недопустимо да бъде повторно обсъждан, поради и което следва
да се приеме, че такава уговорка между страните не е била правена.
Липсват каквито е и да било доказателства ответницата да е поемала
задължение да изплати цената на придобитата от нея ½ ид.ч. съгласно договор
за покупко-продажба от 21.01.2015г. Разпитаните свидетели не изнасят данни
за наличието на правоотношения между страните в сочения от ищеца
смисъл.
По изложените съображения претенията е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По предявения в евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД с оглед
на сбъдване на вътрешнопроцесуалното правоотношение за разглеждането му
:
При липсата на доказаност на твърденията по предявения главен иск с
правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД претенцията за заплащане на процесната
сума следва да се разгледа на плоскостта на института на неоснователното
обогатяване доколкото се касае за разместване на имуществени блага без
наличие на основание за това при твърдения за обогатяване на ответницата.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
следва да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: намаляване на имуществото на ищеца, увеличаване
имуществото на ответника, причинна връзка между тях, липса на правно
основание за разместването на имуществените блага и липса на друг ред за
защита на ищеца.
Твърденията на ищеца, че имотът е заплатен изцяло с негови лични
средства се оспорва от ответницата като тя сочи, че в периода ***-2014г. му е
предоставила средства в размер на 65 000 лева, които да му послужат за
9
закупуване на имота без да е необходимо нейното участие, тъй като имала
здравословни проблеми и отглеждала малките деца в този период.
От заключението по ССчЕ се установява, че в сочения период
ответницата е разполагала с парични средства вкл. и със сочените от нея
65 000 лева. В този период няма банкови преводи към сметките на ищеца.
Налице са твърдения, че ответницата е предоставяла на ищеца суми в брой. За
установяване на тези твърдения са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелите Г.П. и ПЛ.П. сочат, че са присъствали лично, когато бащата на
М. след раждането на малкото й дете й е дал 20 000 лева за жилището и че са я
придружили две-три години, когато изтеглила от банкомат пари и ги занесла в
сервиза на ищеца.
Не е спорно, че продажната цена е изплатена изцяло от банковата
сметка на ищеца, който факт се установява и от заключението по проведената
ССчЕ. Произходът на средствата, с които цената е заплатена е факт, подлежащ
на доказване с всички доказателствени средства, включително и със
свидетелски показания. /в този смисъл е и трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №86/04.07.2018 г. по гр. д. №2862/2017 г. на ІІ г. о.,
решение №8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №1314/2018 г., II г.о. и др./.
Ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Й.А. и ХР.М. установяват, че имотът е бил платен изцяло със средствата на
ищеца, които той имал като спестявания от работата си по корабите и от
работата си в автосервиза. Същевременно ищецът е подписал декларация при
изповядване на сделката, че сумата от *** евро, която е част от продажната
цена са средства от спестявания на М. К.. Тази декларация представлява
частен свидетелстващ документ и като изходящ от ищеца попада под
забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК за опровергаване на съдържанието му
посредством свидетелски показания, поради и което съдът не може да
обоснове изводите си на тях. Допустимо е опровергаването на удостовереното
в декларацията да бъде извършено с други доказателства и доказателствени
средства и да бъде ценено с оглед на всички събрани по делото доказателства.
Ответницата не доказва твърденията си, че е дала в брой на ищеца
процесната сума, както и че същата е послужила за заплащане на продажната
цена. Показанията на свидетелите ***, че бащата на ответницата й е дал
20 000 лева за закупуването на жилище при раждане на малкото не
10
установяват нито, че са предоставени на ищеца, нито влагането им при
покупката, като следва да се съобрази и обстоятелството, че периодът на
даването края на ***г. и периода на изплащането 2015г. са сравнително
отдалечени във времето. На следващо място изтеглената от банкомат сума
отново в отдалечен от плащането период / две-три години преди покупката/ от
ответницата, която е била придружена от двамата свидетели, също не може
да обоснове извод, че е вложена в покупката. Свидетелите не установяват
размера й, а само, че след изтеглянето й е била занесена на работното място на
ищеца, което буди съмнение относно наложителността на извършеното
действие по предаването й именно там предвид, че страните са живели
съвместно, а придобиването на имота е години по-късно.
При липса на други доказателства за произхода на средствата от
банковата сметка на ищеца, от която е извършено плащането на цената на
имота, при съобразяване на движенията по сметките му съобразно отразеното
в ССчЕ и преценка на всички относими и допустими доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност се налага изводът, че в придобиването на жилището
ищецът е вложил изцяло лични средства като ответницата не е участвала в
заплащане на цената.
Придобиването на ид.ч. от имота безспорно обогатява патримониума на
ответницата, което в случая е за сметка на намаляване на имуществото на
ищеца платил цената за придобитото от нея.
С оглед на всичко изложено съдът намира за установено настъпило
разместване на имуществени блага между страните без наличие на основание
за това, поради и което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК както следва :
2518.46 лева за заплатена д.т. и 1 600 лева за заплатен депозит за експертиза.
Ищецът претендира и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
5 500 лева, за което ответната страна е въвела възражение за прекомерност.
При определяне размера на възнграждението съдът съобразява решение на
СЕС, ІІс. от 25.01.24 по дело C 438/22/, съгласно което посочените в Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
11
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир,
като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа / в
този смисъл Определение №2470/21.05.2024г. по гр.д.№2822/2023г. по описа
на ВКС, IV г.о./ Съдът намира, че с оглед цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените събрания съдебно заседание,
извършените процесуални действия по събиране на доказателства следва да се
признаят заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в цялост в
размер на 5 500 лв., съответстващ и на предвидения минимум по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН : ********** с адрес гр.В., бул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. К., ЕГН : ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р ***“ ***
сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди евро/ евро, представляваща
стойност на обогатяването на ответницата в резултат на придобиването на ½
ид.ч. от ***, находящ се в гр.В., ул.“ ***, със средства, изплатени изцяло от
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда ***г. до окончателното изплащане, на основание чл.59
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН : ********** с адрес гр.В., бул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. К., ЕГН : ********** с адрес гр.В., ул.“Д-р ***“ ***
сумата от 9 618,46 /девет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и
четиридесет и шест ст. / лева, представляващи сторените разноски по
делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС -В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13