О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
18.08.2023г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети август през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 541 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано е по искане от Националното бюро за правна помощ, представлявано
от председателя Н.И., за издаване на изпълнителен лист в полза на Националното
бюро за правна помощ за направените разноски по делото, представляващо
заплатеното на адвоката възнаграждение, представил правната помощ на ищеца по
адм. дело №541/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Производството
по адм.дело № 541/ 2021г. е образувано по искова молба от А.И.А. срещу ГДИН гр.
София за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С
решение №471/17.12.2021 год. е уважена частично исковата претенция, като му е
присъдено обезщетение в размер на 500.00 лв., като в останалата част до
претендирания размер от 50 000.00 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. С решение №234/31.05.2022 год. постановено по касационно адм. дело
№190/2022 год., по описа на Административен съд Стара Загора, решението е
оставено в сила.
На
ищеца А.И.А. е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП, съгласно решение
№21-207-1989/10.08.2021 год. на Председателя на НБПП, преди подаването на
исковата молба.
С
решение №СЗ-39-740/2023 от 19.01.2023 год. на председателя на Националното бюро
за правна помощ е определено адвокатско възнаграждение в размер на 710.00 лв.
за осъществената правна помощ по адм. дело №541/2021 год. на Административен
съд Стара Загора.
Искането
на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от
администрацията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената
правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Материалноправната
разпоредба на чл.27а от ЗПП (ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 год.) предвижда, че
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски само в определени със закон случаи. В разглеждания случай, не е
предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от
държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до
правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Правната помощ е предоставена на основание чл.26, ал.2 и чл.25,
ал.2 и ал.4 от ЗПП по уведомително писмо изх.№16/2021 год. от 09.08.2021 год.
на Адвокатски съвет Стара Загора, с цел адекватното осъществяване на
процесуалните права на ищеца в исковото производство, а не в хипотезата на чл.23,
ал.1 поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен
защитник или представителство.
Административнопроцесуалният
кодекс, както и Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража не
съдържат разпоредби, които да уреждат дължимостта на разноските за предоставена
правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е
възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.94, ал.1
от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97,
ал.1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга
разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към
възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78, ал.7.
Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв – исковата претенция на лицето, което е получило
правна помощ, е уважена частично.
Втората
хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е
получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, като от тези разноски са изключени разноските за предоставената му
правна помощ.
В
тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва
да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се осъществява
от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон
средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
Неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл.189 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в исковите
производството по административни дела с правно основание ЗИНЗС.
С
оглед на горното не е налице определен в закона случай за дължимост от страна
на получилия правна помощ жалбоподател на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Правото
на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право
на защита - чл. 6 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез
прилагане на правни норми по аналогия.
Подадената
молба за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в
размер на определеното възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за
процесуално представителство на ищеца А.И.А. по адм. дело №541/2021 год. на
Административен съд Стара Загора, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
изложените съображения Административен съд Стара Загора, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално
представителство по адм. дело №541/2021 год. на Административен съд Стара
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването пред ВАС
на Република България.
СЪДИЯ: