О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер тридесет и първи март Година 2021 гр. София
С. О. СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
тридесет и първи март Година 2021
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ:
1. К. Т.
2. А. И.
Като разгледа докладваното
от съдията Н.
В.н.о.х. дело номер 159 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от подсъдимия Я.И.С., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д.
№ 163/20 г. по описа на районен съд – С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Я.И.С. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за това че на 21.05.2017 г., около 22,00 ч. в гр.
С., на ул. „З.“, в близост до № .., чрез удар с камък в областта на левия крак
е причинил на Т. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
двете голяма и малка пищялна кости на подбедрицата на левия крак с рана на
предната повърхност на същата подбедрица, причинило на пострадалия Т. С. С. трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник (за повече от тридесет дни), за
което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което да се изтърпи
при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
първоинстанционният съд е определил и наложил общо наказание на подсъдимия за
престъплението по настоящото дело и за престъплението, за което е осъден по
н.о.х.д. № 92/19 г. също на районен съд – С., а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца, като при изпълнението на наказанието е приспаднал
изтърпяното наказание пробация, наложено по н.о.х.д. № 92/19 г. на районен съд
– С., зачитайки два дни пробация за един ден лишаване от свобода.
На подсъдимия са възложени и разноските по делото.
При формулирането на диспозитива на присъдата в частта
относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният
съд очевидно е допуснал фактическа грешка при цифровото изписване на номера на
делото, по което е постановена последната присъда (настоящото), а именно:
изписано е, че се групира наказанието по „н.о.х.д. № 169/2020 г.“, като е
изписано изрично с думи, че това е „настоящото“ дело, вместо н.о.х.д. № 163/2020
г., какъвто е номерът на делото в действителност. Тази неточност въвежда
известна неяснота във волята на съда, изразена в диспозитива на обжалваната
присъда относно осъжданията, за които е определено общо наказание, която следва
да се отстрани от първия съд по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, за да отпадне
всякакво съмнение, свързано с тълкуването на съдебния акт. Наличието на
съмнение относно волята на съда, изразена в обжалвания съдебен акт, налага
прекратяване на образуваното въззивно съдебно производство, като делото се
върне на първия съд за провеждане на процедурата по чл. 414, ал. 1 НПК и след
приключването ѝ, делото, заедно с постъпилата въззивна жалба и
допълнително писмено изложение към нея, следва да се изпрати на С.о. съд за
произнасяне по въззивната жалба.
По изложените съображения С. О. СЪД
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.о.х.д. №
159/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Връща делото на същия състав на районен
съд – С. за провеждане на процедурата по чл. 414 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.