РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина В. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
Секретар:Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20205300502068 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И. Д. от АК Пловдив, като особен
представител на С. И. С., ЕГН ********** против решение № 2681 от 29.07.2020г.,
постановено по гр. д. № 12864 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, III гр. с.,
в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че С. И. С.,
ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 414, 98 лева, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2016г. -
29.05.2018г. за обект, находящ се в гр. П., ***, както и мораторна лихва в размер на 25,
10 лв. за периода 31.12.2016г. – 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 6060/02.07.2018г. по ч. гр. д. № 10432 по описа за 2018г. на Районен съд
Пловдив, XVII гр. с. и в частта, с която С. И. С., ЕГН ********** е осъден да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 349, 45
лева съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и 35, 42 лева разноски в
заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 10432 по описа за 2018г. на РС
1
Пловдив, XVII гр. с.В частта, с която е отхвърлен иска за главницата за разликата от
присъдената сума от 414, 98 лв. до пълния предявен размер от 882, 11 лв., както и иска
за обезщетението за забава за разликата от присъдената сума от 25, 10 лв. до пълния
предявен размер от 49, 08 лв., решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В жалбата се изразява становище за неправилност на решението в обжалваната
част.Ищецът в първоинстанционното производство не доказал, че ответникът е
собственик или ползвател на процесия имот, че е подписвал общите условия на
водоснабдителното дружество, че е бил уведомяван по надлежния ред за наличието на
неизправно измервателно устройство и необходимостта му от подмяна.Не било
установено и авторството на представените карнети, оспорени от ответника, както и че
жилището е топлофицирано.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част,
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
С писмения отговор на ответника по чл. 263 от ГПК се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение,
а решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна - ответник в първоинстанционното производство чрез назначения
особен представител, останал недоволен от постановеното съдебно решение в
обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да се разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 882, 11 лева, включваща неизплатени задължения за консумирана питейна вода и
отведена канална вода за периода 31.10.2016г. до 29.05.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявление до окончателното изплащане
и мотаторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2016г. до 31.05.2018г. в
размер на 49, 08 лв.
Твърденията в исковата молба са, че за претендираните суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 10432/2018г. по описа на РС Пловдив.Посоченото дело е
приложено към настоящето, като от него е видно, че заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок.Съобщението за
2
това е връчено на процесуален представител на дружеството на 05.07.2019г., а
исковата молба е подадена в срок на 01.08.2019г., поради което искът е допустим.
Твърденията на ищеца са, че за процесния период ответникът има задължения за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
размер на 882, 11 лв. и мораторна лихва върху тази сума за периода 31.12.2016г. –
31.05.2018г. в размер на 49, 08 лева, за обект, находящ се в гр. П., ул. ***, за което са
издадени подробно описани фактури.Ответникът имал качеството на потребител
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор, гр. Пловдив, в качеството си на собственик и ползвател на
водоснабдения недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим
на етажна собственост.Отчета в имота на потребителя бил извършван съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 от
ЗРВКУ с решение № ОУ-027 от 09.06.2007г. и аналогична разпоредба на ОУ на ВиК
оператор гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. при
условията на неизправно измервателно устройство.Твърди се, че абонатът многократно
е бил уведомяван за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство,
но не са били предприети действия от негова страна.
С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК чрез назначения му
особен представител е изразено становище, че искът е допустим, но
неоснователен.Оспорени са твърденията, че ответникът е собственик и ползвател на
процесния имот, че на същия са предоставяни услуги за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, че същият е подписвал приложените към исковата молба
общи условия или договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,
както и че е уведомяван по надлежния ред, че процесния имот има неизправно
измервателно устройство и необходимостта от подмяна.Оспорени са подписите в
приложените по делото карнети.
Първоинстанционният съд е приел в оспорваното решение, че ответникът има
качеството на потребител на В и К услуги, предоставяни в процесния имот.Този извод
е правилен, въпреки че по делото не са ангажирани безспорни доказателства досежно
собствеността на имота.От приложените писмени доказателства обаче – карнети на л.
16 и 17 от първоинстанционно производство, официална справка за регистриран
постоянен и настоящ адрес на ответника, удостоверение за родствени връзки и
показанията на св. Х. Б., която е посещавала имота през процесния период за отчитане
на водомера, както и от заключенията на съдебно-техническата експертиза и съдебно-
счетоводната експертиза, може да се направи извод, че на името на ответника е била
открита партида в ищцовото дружество за процесния водоснабден имот и той е живял
там със семейството си.Това е достатъчно, за да се приеме, че същият е имал
3
качеството на „потребител“ по см. на §1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ.
Настоящият състав намира обаче, че от събраните по делото доказателства не
може да се установи обема на ползваните от ответника услуги през процесния период и
съответно тяхната действителна стойност, при положение че се твърди изразходваното
количество вода в обекта, да е отчитано от неизправно измервателно устройство, а това
се потвърждава и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза в
първоинстанционното производство.Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. при констатирана нередовност на водомера, оператора на ВиК
услуги, съответно неговия представител, първо трябва да даде предписания за
отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира
пломбата на холендъра.От събраните по настоящето дело доказателства не се
установява ищецът да е изпълнил тези си задължения, предвидени в подзаконовия
нормативен акт.В представените карнети като писмени доказателства по делото, не са
отразени показания на водомера, не е отразено и обстоятелството, че същият е
неизправен, липсва подпис на потребител.В доказателствена тежест на ищеца е да
установи количеството доставена и изразходвана вода от водоснабдителната система и
съответната цена на ВиК услугите, респ. за него са и неблагоприятните последици от
неустановяването им.Поради това настоящият състав намира претенцията за
недоказана, респ. неоснователна.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, а решението
на районния съд в обжалваната част неправилно, поради което следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.
На жалбоподателя не се дължат разноски за производството, тъй като не са
представени доказателства за направени такива по делото.С оглед изхода на делото
пред настоящата инстанция следва да се осъди въззиваемото дружество да заплати ДТ
в размер на 50 лева /по 25 лв. за всеки иск/ за въззивоното производство.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2681 от 29.07.2020г., постановено по гр. д. № 12864 по
описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта, с която се признава за
установено, че в отношенията между страните, че С. И. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
следните суми: 414, 98 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна вода и отведена канална вода за периода от 31.10.2016г. – 29.05.2018г. за
4
обект, находящ се в гр. П., ***, както и мораторна лихва в размер на 25, 10 лева за
периода 31.12.2016г. – 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 26.06.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6060/02.07.2018г. по
ч. гр. д. № 10432 по описа за 2018г. на Районен съд Пловдив, XVII гр. с., както и в
частта, с която е осъден С. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 349, 45 лева – съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция и 35, 42 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч. гр. д. № 10432 по описа за 2018г. на Районен съд Пловдив,
XVII, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***,
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, следните суми: 414,
98 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна вода и
отведена канална вода за периода от 31.10.2016г. – 29.05.2018г. за обект, находящ се в
гр. П., ***, както и мораторна лихва в размер на 25, 10 лева за периода 31.12.2016г. –
31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 26.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 6060/02.07.2018г. по ч. гр. д. № 10432 по
описа за 2018г. на Районен съд Пловдив, XVII гр. с., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 да
заплати 50 лева ДТ по сметка на ОС Пловдив по бюджета на съдебната власт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5