РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 585 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Р.Л.М. срещу „Л.” ЕООД, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
за обявяване за окончателен на сключения между Р.Л.М. като купувач и „Л.” ЕООД
като продавач, на 30.11.2010 г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, ведно с анекс №1/17.01.2011 г. и анекс №2/10.04.2012 г. към
него, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1935.179.3.21, с предназначение „За търговска дейност", с
административен адрес: гр. София, общ. Столична, район „*********“, находящ се
в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.179,
представляващ магазин със застроена площ по ценообразуване на ниво 1 (първо) от
32,991 кв.м. и на ниво 2 (второ) от 44,470 кв.м., а по схема с площ от общо
77,46 кв.м., заедно с 4,91% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални
части от мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1935.179,
а съгласно документ за собственост представлява УПИ XXXV-179, с площ от 600
кв.м., от квартал 190 по плана на гр. София, местност ж.к. „Гърдова
глава".
В исковата молба за изложени
твърдения, че по сключения предварителен договор страните са постигнали
уговорка до края на 2012 г. ответникът-продавач да прехвърли с окончателен
договор на ищцата-купувач горепосочения магазин на две нива за сумата от 49 000
евро, която Р.М. е била изплатила изцяло на продавача на две части – на
30.11.10 г. и на 17.01.11 г. Въпреки че е изпълнила изцяло задълженията си по
сключения предварителен договор и анекс №1/17.01.2011 г. и анекс №2/10.04.2012
г. към него, ответникът не й е прехвърлил собствеността на недвижимия имот, поради което моли сключеният между тях предварителен договор да бъде обявен за окончателен.
Ответникът „Л.” ЕООД в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който изцяло
признава предявения иск. Заявява, че ищцата напълно е изплатила договорената
продажна цена, като процесният магазин е собственост на дружеството, но не е
прехвърлен по нотариален ред поради технически пречки от негова страна, както и
поради липсата на авансово депозирани средства от страна на купувача,
необходими за изповядването на сделката.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
С доклада по делото като безспорни са били отделени
обстоятелствата, че между страните съществува валидно сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2010 г., ведно с анекс
№1/17.01.2011 г. и анекс №2/10.04.2012 г. на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1935.179.3.21, с
предназначение „За търговска дейност", с административен адрес: гр. София,
общ. Столична, район „*********“, находящ се в сграда №3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1935.179, представляващ магазин със
застроена площ по ценообразуване на ниво 1 (първо) от 32,99 кв.м. и на ниво 2 (второ)
от 44,47 кв.м., а по схема с площ от общо 77,46 кв.м., заедно с 4,91% ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, представляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.1935.179, а съгласно документ за собственост
представлява УПИ XXXV-179, с площ от 600 кв.м., от квартал 190 по плана на гр.
София, местност ж.к. „Гърдова глава".
Не е спорно, че ищцата е заплатила на ответното
дружество-продавач изцяло договорената продажна цена по чл. 2 от договора, в размер
на 49 000 евро, както и че в уговорения краен срок по чл. 2 от анекс
№2/10.04.2012 г. – до края на календарната 2012 г., не е сключен окончателен
договор за покупко-продажба.
Съгласно нотариален акт № 14, том V, рег. № 13082, дело №
634/11.11.2003 г., на нотариус М. И., рег. № 260 при НК, вписан в Сл.вп. -
София с вх. рег. № 43252, акт № 82, том LLXL, дело 32705, Л.С.В., А.С.А.и П.Р.М.са прехвърлили на „Л.” ЕООД правото си на
собственост върху УПИ XXXV-179, с площ от 600 кв.м., от квартал 190, по плана
на гр. София, местност ж.к. „Гърдова глава", находящ се на бул. „*******,
срещу задължение дружеството да построи за своя сметка и в полза на
прехвърлителите описаните в нотариалния акт общо три апартамента от сградата,
която е следвало да се изгради в имота, съгласно одобрен архитектурен проект от
17.09.2003 г. на СО – Дирекция „Архитектура и градоустройство“ – гр. София,
като прехвърлителите са си запазили правото на строеж върху тези апартамента.
Представено е Разрешение за строеж №513 от 23.09.2003 г.,
изд. от гл. арх. на гр. София, според което се разрешава на Л.С.В., А.С.А.и П.Р.М.изграждането
на жилищна сграда с магазини и офиси, на шест етажа, с подземни гаражи,
находяща се в УПИ XXXV, от квартал 190, по плана на гр. София, р-н „Витоша“, местност
ж.к. „Гърдова глава".
Представено е разрешение за ползване №ДИ-07-298 от
18.08.2005 г., според което се разрешава ползването на строеж „Жилищна сграда с
подземни гаражи, офиси, помещения за магазини, външни ВиК връзки и кабели НН“,
находящ се в УПИ XXXV-179, от квартал 190, по плана на гр. София, р-н „Витоша“,
ж.к. „Гърдова глава".
С оглед горепосочените доказателства, съдът намира, че с
изграждането на жилищната сграда в собствения на ответника имот, по силата на приращението (чл. 92 ЗС) „Л.” ЕООД е станало собственик на
изградените в сградата самостоятелни обекти, с изключение на трите
самостоятелни обекта – апартаменти, за които продавачите на поземления имот са
си запазили правото на строеж, поради което следва да се приеме за доказано, че
процесният магазин е собствен на ответното дружество.
По делото са приложени декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК
от представляващия „Л.” ЕООД за липсата на непогасени, неподлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, таблица за ценообразуване на жилищна сграда, находяща се на бул. „*******,
УПИ XXXV-179, кв. 190, м. „Гърдова глава“, гр. София, скица на самостоятелен
обект в сграда №15-190741 от 26.04.2017 г. на СГКК – гр. София с идентификатор 68134.1935.179.3.21,
както и скица на поземлен имот № 15-190742 от 26.04.2017 г. на СГКК – гр. София
с идентификатор 68134.1935.179.
Видно от представеното удостоверение изх. № **********/29.05.2019
г. на СО, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“, отдел ОП,
район „Витоша“, данъчната оценка на процесния магазин е в размер на
140 665,30 лв., а тази на прилежащите идеални части от земята е в размер
на 1773,60 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен окончателен
договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, следва
да се сключи в писмена форма, като предварителният договор трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия на окончателния договор. На основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви
иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита
сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че страните по делото са обвързани от валиден предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като договорената продажна цена е заплатена
изцяло. Срокът за сключване на окончателен договор с нотариална форма е изтекъл,
като задължението за прехвърлянето на имота от страна на продавача не е
изпълнено.
Следователно, налице са
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД, за обявяване на
сключения предварителен договор за окончателен.
Ищецът дължи по сметка на
съда, на основание чл. 87, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗННД, нотариална такса от
815,37 лв. (изрично в този смисъл т. 19 от ТР №6 от 06.11.2013 г., по тълк. д.
№6/2012 г., на ОСГК на ВКС), чийто размер се определя по правилата на раздел
II, т. 8, ред 6 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и по аргумент от чл.
96, ал. 3, вр. § 2 ПЗР ЗННД, вр. чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, интересът, върху
който се определя нотариалната такса, е данъчната оценка на имота (общо 142
438,90 лв. за земята и магазина), тъй като същата се явява по-голяма от
уговорената по договора цена.
По реда на чл. 44, ал. 1 вр.
чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 35, ал. 2 от Наредбата за
определяне на местните данъци на Столична община, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати и 2,5 % върху данъчната оценка на имота като данък при
възмездно придобиване на имущество, в размер на 3560,97 лв.
За дължимите разноски, следва
да бъде вписана възбрана по чл.364, ал. 1 от ГПК, а препис от решението няма да
се издаде, докато ищцата не докаже, че е платила разноските по прехвърлянето,
местния данък, както и дължимите при влизане в сила на решението данъци и такси
върху имота.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените от нея разноски за държавна такса по предявения иск, в размер на
1375,40 лв. Независимо от признанието на иска, не е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът с отказа си да прехвърли по нотариален ред
имота, е станал повод за завеждане на настоящото дело.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, по реда на чл. 19, ал. 3
от ЗЗД, сключения на 30.11.2010 г. предварителен договор, ведно с анекс №1/17.01.2011 г. и анекс
№2/10.04.2012 г., съгласно който „Л.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „*******продава на Р.Л.М., ЕГН **********,
с адрес ***, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ Магазин на две нива с идентификатор №
68134.1935.179.3.21, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
„За търговска дейност", с административен адрес: гр. София, район
„Витоша“, бул. „*******, етаж -1 (минус първи), обект 1, находящ се в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.179, който магазин по
ценообразуване със застроена площ на
първо ниво от 32,99 кв.м. и на второ ниво от 44,47 кв.м., а по кадастрална схема магазинът е с
обща площ от 77,46 кв.м., при граници на самостоятелния обект по схема,
съответно на ниво 1 (първо): на същия етаж - няма; под обекта - няма; над
обекта- няма, и на ниво 2 (второ): на същия етаж- имот с идентификатор
№68134.1935.179.3.12; под обекта - няма; над обекта - имот с идентификатор
№68134.1935.179.3.2, стар идентификатор – няма, заедно с 4,91 % ид. ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от земята, върху която е
изградена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор 68134.1935.179
с площ по кадастрална скица № 15-190742/26.04.2017 г. от 603 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор – няма, номер по предходен план:
179, квартал 190, парцел XXXV, при съседни имоти с идентификатори: №68134.1935.178,
№68134.1935.2313, №68134.1935.160, №68134.1935.159 и №68134.1935.1377., който
поземлен имот по акт за собственост представлява УПИ XXXV-179, с площ от 600 кв.м.,от квартал 190, по
плана на гр. София, местност „ж.к. Гърдова глава", при граници на имота:
бул. „Цар Борис III“, УПИ XI-177,178, УПИ XIV-161,162 и УПИ XII-159,160, при продажна цена от 49 000 евро, която сума
е изплатена изцяло на продавача.
ОСЪЖДА Р.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 815,37 лв. -
разноски по прехвърлянето на имота, както и по сметка на Столична община сумата
от 3560,97 лв., представляваща местен данък при възмездно придобиване на
имущество.
ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху имота до заплащане
на разноските по прехвърлянето, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ПРЕПИС ОТ
РЕШЕНИЕТО СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА за плащане на разноските по
прехвърлянето на имота, местния данък по прехвърлянето, всички дължими данъци и
такси за имота, към датата на влизане на съдебното решение, на основание чл.
364, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.” ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Витоша“, бул. „*******, да заплати на Р.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените от ищцата разноски за държавна такса по
предявения иск, в размер на 1375,40 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: