РЕШЕНИЕ
№ 23232
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110169578 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С., за сумите по които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
48487/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 791.61 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ №..., ет...,
абонатен номер ..., за периода 01.11.2019г. - 30.04.2021г., както и сумата 23.50 лева за
извършено дялово разпределение за периода 01.09.2019г. - 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2023г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 125.36 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. -13.10.2022г.,
както и сумата 4.96 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.10.2019г. - 13.10.2022г.
1
Вземанията се претендират разделно от всеки един от ответниците при квоти: 4/6 части
за Д. Л. С. и по 1/6 част за Л. Д. С. и Д. Д. С..
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. като собственици на топлоснабдения имот - апартамент, находящ
се в гр. София, бул. „Ц. О.“ №.., ет. ..., поради настъпило наследствено правоприемство, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София,
бул. „Ц. О.“ № .., ет. ..., абонатен номер ...., като ответниците имали задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „Бруната“
ООД, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.
07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок
след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане
на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на
етажната собственост в сградата - етажна собственост, в която се намира процесният имот, е
сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Бруната“ ООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения,
ответниците изпаднали в забава. Вземанията се претендират от ответниците в качеството им
на потребители за битови нужди като собственици на топлоснабдения имот въз основа на
наследствено правоприемство. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48487/2023г., срещу която в срок са постъпили
възражения от длъжниците. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците търсените вземания.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Прави искане за привличане на трето лице-помагач.
Ответникът - Д. Л. С., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
като недопустими и неоснователни. Твърди, че през процесния период не е бил собственик
на 4/6 ид.части от топлоснабдения имот, а само на 1/2 ид.част, тъй като по това време
собственик на 1/2 ид.част е била покойната му съпруга П. Д.а С.а. Възразява, че дяловото
разпределение е неправилно извършено на база отопляемия обем на сградата от 4158 куб.м.
вместо правилния обем от 11159 куб.м., като сочи, че това обстоятелство е установено с
влязло в сила решение, постановено по спор между страните, повдигнат по гр.д. №
48812/2020г. на СРС, 164 състав. Оспорва законосъобразността на прилаганата от
топлофикационното дружество методика за начисляване на количеството и сумите за
потребена топлинна енергия по прогнозен дял, поддържайки, че процесният имот не е
2
свързан към топлопреносната мрежа в сградата и в същия не е ползвана топлинна енергия за
отопление и битови нужди от абонатната станция в сградата. Твърди, че ищцовото
дружество незаконосъобразно е открило партида на името на П. Д.а С.а. С оглед липсата на
облигационно правоотношение между страните, възразява спрямо него да са приложими
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като сочи в тази връзка,
че наследодателят му е възразила по отношение на същите, но ищецът не е взел предвид
това обстоятелство. Навежда довод, че общите части на сградата не се отопляват, както и
поради обстоятелството, че е налице отказ от ползване на услугата за отопление в
жилището, няма качеството на потребител спрямо ищеца. Възразява, че не е налице валидно
сключен договор за извършване на разпределение на топлинна енергия със собствениците на
сградата в режим на етажна собственост, липсва нотариално заверен протокол от ОС на ЕС
за избор на търговец, не е налице споразумителен протокол с потребителите в сградата, така
и ОС на ЕС не е било свиквано и не е било редовно проведено, както и не е взето решение за
упълномощаване на конкретно лице да подписва договор с „Бруната” ООД. Поддържа, че не
е налице и писмено приемане на общите условия на ищеца, като навежда и довод, че
топлоенергия се предоставя на договорно основание съобразно чл. 3 от Директива 2011/83.
В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията по
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответниците - Л. Д. С. и Д. Д. С., са депозирали отговор на исковата молба, в който
оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Поддържат, че не били собственици
на процесния имот, не са били ползвали и не са обитавали същия, както и не са потребявали
топлинна енергия, поради което не са потребители на топлинна енергия, с оглед на което
между страните не е възниквало облигационно правоотношение. Твърдят, че за процесния
период собственик на имота е била наследодателят им Пенка Д.а С.а, на чието име ищецът
незаконосъобразно е открил партида. Твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д. №
48812/2020 г. по описа на СРС, 164 състав, било установено, че „Бруната“ ООД неправилно
разпределя дължимата за процесния имот топлинна енергия за сградна инсталация и дялово
разпределение на база отопляем обем от 4038 куб.м., вместо действително установения обем
на сградата от 11159 куб.м. Оспорват да е извършено присъединяването на процесния имот
към топлопреносната мрежа, както и реалната доставка на топлинна енергия до имота в
сочените от ищеца количества. Поддържат, че отказалите се от отопление в жилището си
остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата, а не на сградната
инсталация, като в процесния случай общите части на сградата ЕС не се отопляват и нямат
монтирани радиатори. Оспорват да са приложими спрямо тях сочените от ищеца общи
условия, доколкото не било доказано същите да са публикувани по надлежния за това ред.
Оспорват и наличието на валиден договор за извършване по отношение на процесния имот
на услугата дялово разпределение, в т.ч. сключването му от надлежен представител на
етажната собственост в сградата, в която се намира същият, както и да е спазена
процедурата за свикване и провеждане на общо събрание на етажните собственици, на което
да е прието валидно решение за сключване на договор с топлинния счетоводител. Оспорват
3
надлежността на отчитането и начисляването на евентуално потребената топлинна енергия,
правилността на извършваното дялово разпределение. В условията на евентуалност спрямо
така наведените доводи релевират възражение за погасяване на процесните задължения по
давност. Молят за отхвърляне на предявените искове. Представят доказателства. Правят
доказателствени искания. Претендират разноски.
Ответниците оспорват авторството, съдържанието и датата на извлечението от сметки
за процесния период, без автор, подпис и дата, протокол от 11.10.2001 г. на ОС на
собствениците на ЕС, както и списък на собствениците, договор от 03.12.2001 г. между ЕС и
ФДР, договор между ищеца и ФДР, заявление-декларация от П. Д.а С.а, без подпис,
съобщение към фактури, без подпис
Конституираното трето лице-помагач „Далсия“ ООД, с предходно наименование
„Бруната“ ООД, представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 11.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот – гр. София, бул.
„Ц. О.“ № ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на
взетото решение е представен сключен между ЕС и „Бруната“ ООД договор от 03.12.2001г.
Представен по делото е също договор от 09.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР –
„Бруната“ ООД.Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС
на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците,
щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на
топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение.
Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което
решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по
време на проверките на 23.06.2020г. и на 04.06.2021г. /л.136 от делото/
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том ..., нот. дело №
../1994г., по силата на който собствеността върху топлоснабдения имот – апартамент,
находящ се в жилищна сграда в гр. София, бул. „Ц. О.“ № .., ет. ..., е придобита от П. Д.а С.а.
/л.58 от делото/
Установява се от удостоверение за наследници от 18.01.2023 г., че П. Д.а С.а е починала
на 21.07.2022г. и е оставила за свои наследници съпруга си - Д. Л. С., както и синовете си -
Л. Д. С. и Д. Д. С.. /л. 18 от делото/
Изслушани и приети по делото са заключения по съдебно-техническа експертиза и по
съдебно-счетоводна експертиза, които се ползват от съда като обективно и компетентно
дадени от лица, притежаващи нужните познания и опит в областта, отговорили в пълнота и
обосновано на всички въпроси, които заключения не са оспорени от страните.
4
Съгласно приетото заключение на допълнителната съдебно-техническа експертиза,
пълният отопляем обем на сградата, в която се намира имотът, е 11159куб.м., а не
4038куб.м., съобразно който са направени изчисленията в издаваните изравнителни сметки.
Вещото лице е дало заключение, че от документите по делото /изравнителни сметки от
„Бруната“ ООД/ и след оглед в имота е констатирало, че в имота на ответниците няма
отоплителни уреди и уреди за БГВ, а топлинна енергия се начислява на база отдадена от
сградна инсталация, но входящите данни за това изчисление по издаваните изравнителни
сметки не са верни. Предвид горното, вещото лице е изчислило, че според стойността по
изравнителните сметки изготвени от ФДР за възстановяване, са в размер на 271,96лв., като
коефициент на редукция съгласно корекцията в отопляемите обеми е 2,77, корекцията в
изравнителните сметки е със сума за възстановяване от 753,33лв., при което неплатена е
сумата от 300.21 лв. за процесния период от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г., като законната
лихва върху тази сума е в размер на 49.04 лв. и сумите за дялово разпределение са в размер
на 21.72 лв.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало отговор, че общо неплатените суми за
период от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. по издаваните фактури са в размер на 1053.54 лева,
като след приспадане на изчислената сума за възстановяване от 753,33лв. се равнява на
сумата от 300.21 лева, като общо неплатената законна лихва за процесния период върху
сумата от 300.21 лева е в размер на 49.04 лева, както и за дялово разпределение е в размер
на 21.72 лева.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало отговор, че размерът на дължимите
суми по фактури за периода 01.11.2019г. – 30.04.2022г., изготвени по прогнозни данни, е
1063.54 лева.
Съобразно съдебно-счетоводна експертиза, върху главницата от 1063.54 лева е
начислена лихва в размер на сумата от 125.36 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.- 13.10.2022 г., главницата от 23.50 лева за дялово
разпределение за периода м.09.2021 г. - м. 04.2021 г. и 4.96 лева- лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. - 13.10.2022 г.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
5
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Разпитан като свидетел е Н. А. П., от показанията на който се установява, че
ответникът Д. С. живее в процесния имот от 1996г., като в предходен период – от 1992 г. до
1996 г. имотът е бил отдаван под наем. Свидетелят заявява, че му е известно, че през 1994 г.
имотът е бил закупен от съпругата на този ответник – П., както и от 1996 г. тя и ответникът
Д. С. живели в имота. Свидетелят посочва, че в периода, в който имотът е отдаван под наем,
в същия не е имало радиатори и се е отоплявал с електрически радиатори, така и не е имало
топла вода в имота, като в имота се вижда, че няма тръби и през 2021 г., когато свидетелят
посетил имота, също не е имало радиатори в имота. Изяснява, че в общите части на сградата
няма радиатори. Съдът цени показанията на свидетеля в посочените части, доколкото
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и на приети експертизи.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства, в това число експертното заключение, се
установява, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
6
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на наследствено правоприемство
от покойната П. Д.а С.а при претендираните от ищеца квоти. По аргумент от чл. 44 СК със
смъртта на П. Д.а С.а бракът между нея и ответника Д. Л. С. е прекратен, като доколкото
съгласно чл. 28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са
равни, той е получил 1/2 от правото на собственост върху процесния апартамент при
прекратяване на СИО. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете, респективно останалата 1/2 от жилището е разпределена между двете деца на П.
Д.а С.а и съпругът й, като всеки е получил в наследство по 1/6 идеална част. В обобщение
следва извода, че през исковия период Д. Л. С. е бил носител на правото на собственост на
4/6 идеални части, а другите двама ответници - Л. Д. С. и Д. Д. С., на по 1/6 идеална част,
поради което същите са притежавали качеството потребители на топлинна енергия и
отговарят за задълженията съгласно квотите от съсобствеността.
Като съсобственици на имота при посочените квоти ответниците се явяват страни по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона - чл.150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото
производство придобиването на посочените части от имота от всеки от ответниците в
рамките на исковия период се доказва от анализа на приложените по делото документи за
собственост - нотариален акт за продажба на недвижим имот, удостоверение за наследници
и съдебно решение, представено от самите ответници, поради което изводът на съда за
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи
условия в качеството на ответниците на съсобственици на имота, се доказва. Същевременно,
други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични
по делото.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
7
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Бруната“
ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното заключение,
че за процесния имот е осъществявана услугата за дялово разпределение. Поради това
претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не
представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на
цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД - в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
8
им също се явява доказан, както се претендира.
Между страните е спорно дали за процесния имот се ползва топлинна енергия с оглед
премахване на радиаторите в процесния имот. Видно е от експертното заключение и от
свидетелските показания е, че радиаторите и тръбите в имота са премахнати. При все това
обаче именно тези доказателства позволяват да се заключи еднопосочно, че за процесния
имот се ползва само топлинна енергия за сградна инсталация. Като причина за това би могло
да се заключи, че в имота са демонтирани уредите за отопление. Именно по тази причина,
претенцията на ищеца обхваща стойността на топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация. Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата -
етажна собственост, да се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на
отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от
закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата
и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за
отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142. ал. 1 и 2 ЗЕ) като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект.
Разпоредбата на чл. 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата
не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в
сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и
заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
9
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект, поради което следва да сключи договор при общи условия или при
специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в
общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Причините за
преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото доходите на собствениците
не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с
вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация,
които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред
хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от
28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).
10
В настоящия случай, ответниците се явяват потребители като съсобственици на
топлоснадбения имот по силата на правна сделка. Сградата, където се намира имотът, се
намира в режим на етажна собственост и има налице решение на ОС на ЕС за
присъединяването й към топлопреносната мрежа. Установява се от заключението на СТЕ, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в която се намира
процесният апартамент, е отчитана с общ топломер в началото на всеки месец. В сградата,
противно на въведените възражения, се ползва топлинна енергия, видно от писмените
доказателства, които ответникът представя, поради което с оглед чл. 26, ал. 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, технологичните разходи на съоръженията и
абонатната станция са за сметка на потребителя, и от отчетената енергия е отчислявана
топлинна енергия за технологични разходи за абонатната станция за сметка на
"Топлофикация София" ЕАД. Установява се още от заключението, че в настоящото исково
производство за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 8, е начислена и се претендира само топлинна енергия само за сградна
инсталация като размерът на фактурираните суми след изравнителна сметка и при
съобразяване на отопляемия обем на СЕС от 11159 куб.м. според заключението е 300.21
лева общо за периода, или сума по- малка от претендираната сума. Така преизчислената от
вещото лице по приетата по делото допълнителна съдебно- техническа експертиза е
определена пропорционално на отопляемите обеми на имотите по проект и този на имота.
Дължимите от ответниците суми, преизчислени съобразно действащата нормативна уредба,
вещото лице е определило, че се равняват на 300.21 лева за процесния период м.11.2019 г. -
м. 04.2021 г.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ и
допълнителната СТЕ, както и че количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от
общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за
търговско измерване. Ежемесечното разпределение на постъпилата в абонатната станция
топлинна енергия е изчислено от вещото лице по допълнителната СТЕ пропорционално на
отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Според
заключението това разпределение е съобразно нормативните изисквания, като вещото лице е
изчислило, че за процесния период съобразно отопляемия обем на СЕС от 11159 куб.м.
дължимите суми за процесния период м.11.2019 г. - м. 04.2021 г. за имота на ответниците за
отопление за сградна инсталация се равняват на 300.21 лева.
Не са налице доказателства по делото обектът на ответниците да е функционално
отделен от сградата и/или да се намира извън отопляемия обект на същата, за да се направи
извод, че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Подобен
извод не се съдържа в заключението на СТЕ. Вещото лице е посочило само, че не се ползва
топлинна енергия за отопление в процесния апартамент, но това не означава, че в този имот
не се ползва отдадена от сградната инсталация топлинна енергия, след като вещото лице
уточнява, че пълният отопляем обем на сградата, която е с две тела - от към ул. „Ц. О.“ - ...
етажа и към ул. „Б.“ – 7 етажа с включен 5 жилищни етаж и 2 магазина, сутерен и таванско
помещение, през което минава топлопреносната мрежа. С оглед на това съдебният състав
намира, че топлинна енергия за сградна инсталация е отдадена, при съобразяване на
приложимата методика за изчисляването им въз основа на заключението по допълнителната
СТЕ.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането
за него се погасява с изтичането на тригодишна давност - чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г.
11
на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответните страни са навели своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно.
Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.11.2019г., а
заявлението по чл. 410 ГПК, която прекъсва давността в случай на положително решение, е
депозирано на 29.08.2023г. Вземанията, възникнали преди 29.08.2020 г. се явяват погасени
по давност и възлизат в общ размер на 117.59 лева главница за топлинна енергия доставяна
за периода 01.11.2019г.-29.02.2020г., изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК.
При изчисляването съдът съобрази, че за целия процесен период м.11.2019 г. - м.
04.2021 г. за процесния имот са начислявани прогнозно суми в общ размер на 1063.54 лева,
като съобразно отопляемия обем на СЕС от 11159 куб.м. дължимите суми за процесния
период м.11.2019 г. - м. 04.2021 г. за имота на ответниците за отопление за сградна
инсталация се равняват на 300.21 лева, която сума съставлява 28.23% от начислената
прогнозно сума.
Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК погасените по давност суми за периода
м.11.2019 г. - м. 06.2020 г. съдът определя в размер на 28.23% от издаваните прогнозни
месечни сметки за погасения по давност период, поради което общо погасената по давност
сума за топлинна енергия се равнява на 117.59 лева и 24.79 лева мораторна лихва върху
тази сума, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор.
Погасеното по давност вземане съдът изчисли възприемайки заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза, текстът на чл. 162 ГПК и съобразявайки
обстоятелството, че изискуемостта на вземанията съгласно чл. 33 от ОУ настъпва в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключението е съобразило и
сумите за доплащане/получаване. Така, погасеното по давност вземане обхваща период на
консумация от месец ноември 2019г. до месец юни 2020г., защото изискуемостта на
вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен срок, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Изискуемостта на вземанията за месец юли настъпва след 29.08.2020г., поради което те и
вземанията след този период не са обхванати от давностния срок.
Съобразно експертното заключение по приетата допълнителна СТЕ, извършено дялово
разпределение за периода 01.09.2019г. - 30.04.2021г. е в общ размер на 21.72 лева.
Погасените по давност суми за претендираната такса за дялово разпределение за
периода м.09.2019 г. - м. 06.2020 г. съдът определя в размер на 92.43% от издаваните
прогнозни месечни сметки за погасения по давност период, поради което общо погасената
по давност сума извършено дялово разпределение се равнява на 10.44 лева.
Общият размер на вземанията спрямо ответниците, чиято изискуемост е настъпила
след 29.08.2020г., при съобразяване на горните изводи досежно размера на погасените по
давност вземания, които са приспаднати от търсените с исковата молба, възлиза на: 182.62
лева за главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., 11.28
лева за главница за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г.,
24.25 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. –
13.10.2022г., 4.96 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2019г.-13.10.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
12
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на
услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не
дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо
4.96 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019г.-
13.10.2022г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за топлинна енергия, главница за
дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлоенергия се явяват
основателни и следва да се уважат, както следва:
1. за Д. Л. С.:
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 121.75 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София,
бул. „Ц. О.“ № ..., ет..., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.08.2023г., до окончателното плащане,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност и като неоснователен;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 7.52 лева главница
за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.08.2023г., до
окончателното плащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 16.17 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г.,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност и като неоснователен;
2. за Л. Д. С.:
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 30.44 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София,
бул. „Ц. О.“ № .., ет.., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.08.2023г., до окончателното плащане,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност и като неоснователен;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 1.88 лева главница
за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.08.2023г., до
окончателното плащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4.04 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г.,
13
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност и като неоснователен;
3. за Д. Д. С.:
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 30.44 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София,
бул. „Ц. О.“ № .., ет..., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.08.2023г., до окончателното плащане,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност и като неоснователен;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 1.88 лева главница
за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.08.2023г., до
окончателното плащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4.04 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г.,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност и като неоснователен;
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 875.00 лева, от които: 150 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 48487/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 725 лева – разноски в настоящото производство, включващи
25.00 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска /218.15 лева/ и при материален интерес /945.43 лева/ са разноски в
общ размер на 201.90 лева, от които 34.61 лева по ч.гр.д. № 48487/2023г. по описа на СРС,
55 състав, и 167.29 лева – разноски в настоящото производство. Останалите направени от
ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете. Разноските се
разпределят по между ответниците с оглед обема им на отговорност, както следва:
1. за Д. Л. С.- разноски в общ размер на 134.60 лева, от които 23.07 лева по ч.гр.д. №
48487/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 111,53 лева – разноски в настоящото
производство;
2. за Л. Д. С. - разноски в общ размер на 33,65 лева, от които 5.77 лева по ч.гр.д. №
48487/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 27.88 лева– разноски в настоящото производство;
3. за Д. Д. С. - разноски в общ размер на 33,65 лева, от които 5.77 лева по ч.гр.д. №
48487/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 27.88 лева– разноски в настоящото производство.
14
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски имат ответниците. Такива обаче са
претендирани от всеки от тях в размер на по 370 лева, като са представени доказателства за
тяхното реално извършване. Ответникът Д. С. е доказал извършването на разноски за
депозит за СТЕ в размер на 300 лева и за допълнителна СТЕ в размер на 300 лева. На
ответниците следва да им присъдят сумите, както следва:
1. в полза на Д. Л. С.- разноски в общ размер на 746.19 лева – разноски в настоящото
производство;
2. в полза на Л. Д. С. - разноски в общ размер на 284.63 лева – разноски в настоящото
производство;
3. в полза на Д. Д. С. - разноски в общ размер на 284.63 лева – разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
бул. „Ц. О.“ № .., ет. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48487/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 121.75 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот– апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ № .., ет..., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-
29.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до 200.14 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
200.14 лева до пълния искан размер от 527.74 лева като неоснователен;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 7.52 лева главница за извършено дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ № .., ет... за периода 01.07.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК- 29.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до сумата от 14.48 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 14.48 лева до пълния искан размер от 15.67 лева неоснователен;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 16.17 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до сумата от 32.69 лева като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 32.69 лева до пълния искан размер от 83.57 лева като
15
неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за признаване за
установено, че се дължи сумата 3.31 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2019г.-13.10.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
бул. „Ц. О.“ № .., ет. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48487/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 30.44 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот– апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ № .., ет..., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-
29.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до сумата от 50.03 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума 50.03 лева до пълния искан размер от 131.94 лева като
неоснователен;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 1.88 лева главница за извършено дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ № ., ет.. за периода 01.07.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК- 29.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до сумата от 3.62 лева, като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 3.62 лева до пълния искан размер от 3.92 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 4.04 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до сумата от 8.17 лева като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 8.17 лева до пълния искан размер от 20.89 лева като
погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
признаване за установено, че се дължи сумата 0.83 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.10.2019г.-13.10.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
бул. „Ц. О.“ № .., ет. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48487/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 30.44 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот– апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ № .., ет...., за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-
16
29.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до сумата от 50.03 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума 50.03 лева до пълния искан размер от 131.94 лева като
неоснователен;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 1.88 лева главница за извършено дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Ц. О.“ № .., ет.. за периода 01.07.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК- 29.08.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до сумата от 3.62 лева, като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 3.62 лева до пълния искан размер от 3.92 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 4.04 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до сумата от 8.17 лева като погасен по давност, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 8.17 лева до пълния искан размер от 20.89 лева като
погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
признаване за установено, че се дължи сумата 0.83 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.10.2019г.-13.10.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Л. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 134.60 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 23.07 лева по ч.гр.д. № 48487/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 111,53 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Д. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 33.65 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 5.77 лева по ч.гр.д. № 48487/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 27.88 лева– разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Д. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 33.65 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 5.77 лева по ч.гр.д. № 48487/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 27.88 лева– разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на Д. Л. С., ЕГН **********, сумата 746.19 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на Л. Д. С., ЕГН **********, сумата 284.63 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
17
заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, сумата 284.63 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД, с предходно
наименование „Бруната“ ООД, ЕИК ...., като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18