№ 187
гр. Русе, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Маргарита В. Братоева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20234520200002 по описа за 2023 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. И. Д. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 22-
1085- 000893 от 26.05.2022 г. на Началник Сектор в ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция
Русе, с което за админисративно нарушение по чл.50 ал.І от ЗДвП и чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.ІІ вр. 179 ал.І
т.5 пр.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева, на основание чл.183 ал.І т.1 пр.2 от ЗДвП-
глоба в размер на 10 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението по т.1 от НП.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.
На 29.04.2022 г., около 08.15 часа, в гр.Русе, на кръстовище на улиците „Стоян
Михайловски“ и „Никола Й.Вапцаров“ възникнало ПТП между жалбоподателя в качеството
на водач на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № Р 1455 АМ и пътник в превозното
средство св.М. Д.а, и л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № Р 2451 КМ, управляван от М. Е.
П..По подаден сигнал, на мястото на инцидента пристигнал патрул на Сектор ПП ОДМВР
Русе, включващ и свидетеля С. И..След извършен оглед, за който бил изготвен и фотоалбум,
както и снети обяснения от водачите, от страна на полицейските служители било прието, че
жалбоподателят е извършил административни нарушения по чл.50 ал.І от ЗДвП, тъй като
1
нарушил правилата за предимство и на кръстовище, регулирано с пътни знаци, навлязъл
след пътен знак Б 1, като не пропуснал движещото се по пътя с предимство превозно
средство- „Фолксваген Туарег“, в следствие на което се сблъскали челно. Доколкото към
момента на проверката жалб.Д. не носел и контролния талон от СУМП, било прието, че е
осъществил и нарушение по чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП.Съставеният акт за нарушение с №
252097 от 29.04.2022 г., бил предявен, подписан с възражения и лично връчен.В срока на
закона били депозирани и писмени възражения с изложени твърдения за невиновност на Д.
за възникналото произшествие.След отхвърляне на твърденията като неоснователни,
наказващият орган издал обжалваното постановление с наложените административни
наказания.В производството пред въззивната инстанция доводите за незаконосъобразност на
НП се поддържат, като се твърди, че установените фактически обстоятелства не
кореспондират с действителните факти, свързани с произшествието, поради което и
издадено наказателно постановление се явява необосновано.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 252097 от 29.04.2022 г., Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 264/76 от 29.04.2022 г., възражения по акта, фотоалбум, справка относно
извършена проверка по възражение, докладна записка, обяснение от М. П., епикриза,
справка за нарушител, показанията на свидетелите С. И. и М. Д.а.Съдът кредитира гласните
доказателства изцяло, доколкото св.И. и св.Д.а са очевидци.Св.Д.а е очевидец на
възникналото произшествие, а св.И.- на обстоятелства, свързани с установяването
му.Същите логично и последователно пресъздават възприетото лично.
Анализът на всички събрани доказателства налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо
процесуална легитимация.Разгледана по същество, е основателна.
В частта на наложеното на основание чл.183 ал.І т.1 пр.2 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП, наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Що се отнася до наложеното на основание чл.179 ал.ІІ вр. чл.179 ал.І т.5 пр.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.50 ал.І от ЗДвП,
обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно.
Независимо от факта, че АУАН и НП притежават всички законово изискуеми
реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила, изводите на
актосъставителя и наказващия орган за извършено от жалб.Д. нарушение по чл.50 ал.І от
ЗДвП, не са обосновани и не се подкрепят от събраните доказателства.
От приложен фотоалбум, изготвен на мястото на произшествието, непосредствено
след възникване на инцидента, се установява, че конкретното ПТП е възникнало на прав
участък и то изцяло в лентата за движение на жалбоподателя Д..Очевидно е, че причината за
това е навлизането на другия водач- М. П. в лентата за движение на жалбоподателя.
Съставеният протокол за ПТП с пострадали № 264/76 сочи, че и при двата автомобила е
налице цялостна щета в предната им част.Този извод е в пълно съответствие с приложените
снимки от фотоалбума, които доказват, че не се касае до ПТП, възникнало в
2
кръстовище.Очевидно е, че при нормално и правомерно движение на управлявания от
водача Петков автомобил, катастрофата не би възникнала.Събраният доказателствен
материал налага извод, че двете превозни средства не са имали конфликтна почка при
преминаването в кръстовището.Налице са данни за извършено нарушение по чл.16 ал.І т.1
от ЗДвП, но от страна на М. П..Съгласно този текст, на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение
им две пътни ленти- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне.
Приложеният снимков материал сочи именно, че конкретното ПТП е възникнало на
пътно платно с две ленти за движение и управляваното от водача Петков МПС е навлязло в
насрещна пътна лента, след което е последвал челен сблъсък с автомобила на
жалбоподателя.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и незаконосъобразно в частта на наложеното за нарушение по чл.50 ал.І от
ЗДвП административно наказание и следва да бъде отменено в същата.По делото са
претендирани разноски- 400 лева за адвокатски хонорар.Предвид нормата на чл.63 д от
ЗАНН същите подлежат на присъждане изцяло, като се явяват в рамките на законово
регламентираните минимални възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.V от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 1085- 000893 от 26.05.2022 г. в частта
на наложеното на основание чл.179 ал.ІІ вр. чл.179 ал.І т.5 пр.4 от ЗДвП административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.50 ал.І от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на В. И. Д. с ЕГН **********, от от ***** ,
сумата от 400 /четиристотин/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3