РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. Перник, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720103797 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Й. Д. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 442/2010 г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по силата на
закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла. Ответникът е образувал след
изтичане на погасителната давност ново изп.д. № 1291/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., по
което също не са извършвани никакви изпълнителни действия и също е било прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ответникът е образувал отново след изтичане на погасителната
давност ново изп.д. № 3099/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което е предприел
изпълнителни действия през 2023 г., което към момента е със статут „висящо“, което
обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца за следните суми: 1278.68 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2010 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 590.87 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.03.2004 г. до 18.01.2010 г., както и сумата 126.09 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 468/2010 г. по описа на РС-Перник и е образувано изпълнително дело № 3099/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
производствата пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 3099/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК
не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна сметка се стига до
прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране
на настоящите искове.
С доклада по делото е обявено за безспорно, а от приобщените копия от
изпълнителни дела се установява хронологично образуването на изп.д. № 442/2010 г. по
описа на ЧСИ А.В., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; изп.д. № 1291/2018 г.
по описа на ЧСИ С.Б., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изп.д. № 3099/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б., образувани по молба на взискателя „Топлофикация-Перник“ АД от
28.10.2021 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу
длъжника И. Й. Д. (ищеца в настоящото производство), по изпълнителен лист, издаден в
полза на ответното дружество срещу ищеца въз основа влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 468/2010 г. на РС-Перник.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изп.д. № 3099/2021 г., образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия
случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност,
изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От уведомително писмо на ЧСИ Г.К., рег. № 924, на когото е прехвърлен архивът на
ЧСИ А.В., се установява, че воденото по нейния опис между страните изп.д. № 442/2010 г., е
унищожено. При тези съдът приема за достоверни правно релевантните факти, отразени от
длъжностното лице на гърба на изпълнителния титул, а именно – че изп.д. № 442/2010 г. по
описа на ЧСИ А.В. е било образувано на 19.08.2010 г. и на тази дата е последното валидно
предприето изпълнително действие, с което давността за вземането е прекъсната, съгласно
ППВС № 3/1980 г.
Представеното към писмения отговор неподписано копие на извадка от електронна
система не оборва този извод, доколкото от една страна – не съставлява официален
удостоверителен документ по смисъла на процесуалния закон, от друга страна, в същото
липсват данни за кое изпълнително дело се отнася, по описа на кой съдебен изпълнител.
Ето защо не може да се направи категоричен извод, че става въпрос именно за изп.д. №
442/2010 г. по описа на ЧСИ А.В. по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 468/2010 г., за да се
обсъждат съдържащите се в разпечатката действия по изпълнение в контекста на прекъсване
на давността именно за процесните вземания.
2
Още повече, че видно от втората страница на справката – л. 25, посочения в същата
изпълнителен лист срещу И. Й. Д. е издаден по различно дело – по гр.д. № 476/2010 г. на
РС-Перник докато оспорените вземания са предмет на ч.гр.д. № 468/2010 г. на РС-Перник.
Следователно дори представеният документ да има доказателствено значение, същият е
неотносим, доколкото касае изпълнение за вземания, различни от процесните.
При тези данни относимо при преценката за прекъсване на давността за процесните
вземания се явява официалното удостоверяване от ЧСИ А.В. върху гърба на изпълнителния
титул, видно от което изпълнителното производство е образувано на 19.08.2010 г. и на тази
дата е предприето последното валидно изпълнително действие.
Към момента на образуване на ИД № 442/2010 г. е било в сила ППВС № 3/1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №
2/2013 г. на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях давността
е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 19.08.2010 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 19.08.2012 г.
изп.д. № 442/2010 г. се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно
разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г. Отбелязването на ЧСИ дали и кога
делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие
на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г.
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен
юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на
две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Следващото поред производство по индивидуално принудително изпълнение въз
основа на същия изпълнителен титул – изп.д. № 1291/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., е
образувано по молба на взискателя от 22.05.2018 г., т.е. почти шест години след като е
започнала да тече новата давност за процесните вземания.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение №
50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 19.08.2012 г. не са били осъществявани валидни
действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е
3
изтекла към 20.08.2017 г., а с това – и преди образуването на второто поред изп.д. №
1291/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., респ. преди образуване на оспореното изп.д. №
3099/2021 г. и настоящото исково производство и изтичане на срока за отговор.
Както бе мотивирано, няма данни в периода между 19.08.2012 г. и образуване на
второто изпълнително производство да са били осъществявани действия, годни да прекъснат
давността за вземането. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение и съдът не намира основания за неговото редуциране, доколкото същото
е съобразено с материалния интерес (минимумът възлиза на 499,56 лв., съгласно чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г.), фактологията, както и с действително осъществената от
процесуалния представител работа, включително явяване в съдебно заседание,
допълнително поискани и адекватно предприети действия по пълноценна правна защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Й. Д., ЕГН ********** чрез
адв. М. Г. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо И. Й. Д., за
сумата в размер на 1278.68 лева – главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2010 г. до окончателното и изплащане,
сумата от 590.87 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.03.2004 г. до 18.01.2010 г., както и сумата 126.09 лева – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
468/2010 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 3099/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. Й.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 686,86 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4