Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Плевен,04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – първи състав, в открито
съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от
съдията Дилова административно дело № 813/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Производството
по делото е образувано по
жалба подадена
от Г.В.Г. ***, ЕГН **********, против
Решение № 2153-14-77/27.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане №141-00-1489-3/25.08.2021 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен,
като правилно и законосъобразно. В жалбата се сочи, че неправилно е прието, че
не следва да се прилагат разпоредбите на чл.30 и чл.32 от Споразумение
за оттеглянето на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия /по-долу Споразумение за оттегляне/.
Сочи, че е бил осигуряван в България - в „Максима България“ ЕООД, в периода
22.08.2016 г. – 28.12.2020 г., видно от приложената трудова книжка,а от 09.10.2020 г. е на работа във Великобритания, като
трудовият му договор е прекратен на 08.05.2021 г., няма прекъсване на трудовия
и осигурителния стаж и има необходимите осигурителни периоди за придобиване на
право на парично обезщетение за безработица.
Моли
да се отмени решението и да
се разпореди да се издаде друго, с което да се отпусне обезщетение за
безработица. Претендира разноски.
Жалбоподателят редовно призован се
явява лично и с адв. Д. в
съдебно заседание. Поддържа жалбата и моли съда оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Плевен
да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да се разпореди да се издаде друго, с което да
се отпусне парично обезщетение за безработица.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира
становище по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.Обжалваното решение е получено на 30.09.2021 г., видно от
обратната разписка на /стр.34/, а жалбата е подадена на 12.10.2021 г., от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
От събраните доказателства се установява следното от
фактическа страна:
От
представеното по делото заявление / стр.
8/ е видно, че Г. В.Г. на 13.05.2021г е подал заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица, като е посочил че е безработен, като трудовото му
правоотношение е прекратено. Приложил е акт за прекратяване на правоотношението,
и документи, доказващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на
друга държава. По искане на органа е приложена декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 /2/ от Регламент /ЕО/ №883/2004
/л.11/, съгласно която последната му заетост е в чужбина в периода от
09.10.2020 г. до 08.05.2021 г. – във Великобритания, няма съпруга и деца,
роднините му са пребивавали през периода на последната заетост в България, не
притежава собствено жилище, преобладаваща част от социалните му контакти са в
България, установен е трайно в България. От представения по делото формуляр издаден от
компетентната институция във Великобритания/стр.63-79 от делото/ се установява,
че Г. е започнал работа при работодател във Великобритания на 09.10.2020 г. и е
бил на работа до 08.05.2021 г., когато е приключил договора му. Не е търсил
помощ за търсещия работа от датата на напускане на работа до датата на
напускане на Великобритания. Посочено е изплатеното възнаграждение, както и платените
данъци и осигуровки.
С
Разпореждане № 141-00-1489-1/27.05.2021г. на осн. чл. 54 от КСО производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица образувано по подаденото
заявление е спряно и е изискан формуляр за осигурителен стаж от КИ на Великобритания.
С разпореждане постановено на 23.08.2021г. производството по подаденото
заявление е възобновено поради получен формуляр за осигурителен стаж от Великобритания.
По
подаденото заявление е постановено Разпореждане №141-00-1489-3/25.08.2021 г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен /стр.28/., с
което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Изложени са мотиви, че осигурителните периоди в Обединено Кралство са от
09.10.2020 г. до 08.05.2021 г., след което няма български осигурителен стаж. Административния
орган е приел, че в случая не е приложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне,
тъй като със завръщането си в България Г. е прекъснал трансграничната ситуация,
в която се е намирал към 31.12.2020 г. и положението му не обхваща едновременно
държава-членка и Обединеното кралство.Приел е, че нормата на чл. 32 от
Споразумението регламентира единствено сумиране на осигурителни периоди, придобити
преди и след 31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права,
чиято преценка се извършва при прилагането на националното законодателство.Посочил
е, че в конкретния случай лицето не е упражнявало трудова дейност в Република
България, въз основа на прекратяването на която да се прецени правото на
обезщетение за безработица, вследствие на което няма и български осигурителни
периоди, които да бъдат сумирани с британските периоди за придобиване на право
на обезщетение. Видно от представената по делото заповед
№ 1015-14-64/25.04.2018г. е, че
Директора на ТП на НОИ е определил Ц. Л. Д.-Главен експерт по осигуряването в
сектор КП да подписва всички разпореждания за новоотпуснати парични обезщетения
за безработица със стаж само по българското законодателство, а в нейно
отсъствие тези функции да се изпълняват от М. Л. Д.-експерт по осигуряването в
сектор КП. Видно от представената по делото Заповед № 21697/19.08.2021г. е, че
за периода 25.08.2021г.- 27.08.2021г. Цв.Д. на длъжност „Главен експерт по
осигуряването в Сектор Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ е била в отпуск, и
през този период ще бъде заместена от М. Г. Д..
Това
разпореждане е било обжалвано по административен ред с жалба от 01.09.2021 г./стр..29,30
от делото/, в която са наведени доводи,
че разпореждането за отказ е неправилно, тъй като жалбоподателят е бил надлежно
осигурен в периода и има право на обезщетение за безработица.
По
така подадената жалба Директора на ТП на
НОИ е постановил Решение № 2153-14-77/27.09.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен /л.л.32-33/, предмет на обжалване по делото.За да отхвърли жалбата
административния орган е посочил, че правната регламентация на правото на
парично обезщетение за безработица е в националното законодателство - КСО и в
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социално осигуряване, както и Регламент (ЕО)
№987/2009 г. на Европейски парламент и Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. Приел е, че със заявление вх.
№6920/13.05.2021 г. подадено чрез дирекция „Бюро по труда“- Плевен, Г. е
поискал отпускане на парично обезщетение за безработица: В т. 2 от заявлението
лицето е декларирало, че е упражнявало трудова дейност в друга държава —
Великобритания за периода от 09.10.2020 г. до 08.05.2021 г. В тази връзка е
попълнено и заявление от 21.05.2021 г. за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава за времето 09.10.2020 г. - 08.05.2021 г. В заявлението
Г. е посочил също, че причината за прекратяване на трудовата му заетост е
„изтичане срока на договора“. Административният орган по служебен път е изискал
информация от компетентната Институция на Великобритания с формуляр U001 -
Искане за осигурително досие за осигурителния стаж на Г., като до постъпване на
съответните формуляри от Великобритания с разпореждане
№141-00-1489-1/27.05.2021 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето. В отговор на
исканата информация от Великобритания е постъпил формуляр U002 - Осигурително
досие. Съгласно отразените данни в документа периода на осигурена заетост на
лицето е 09.10.2020 г. - 08.05.2021 г., а като основание за прекратяване на
заетостта е посочено „Дата на изтичане на договора“. Директорът
на ТП на НОИ е посочил, че съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенция
та по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или
не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда;
Изложил
е мотиви, че в случая, тъй като лицето е упражнявало трудова дейност във
Великобритания трябва да се има предвид, че Обединеното Кралство Великобритания
не е член на ЕС, считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила
Споразумение за оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне). Разпоредбите на Споразумението за оттегляне
уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на
Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социално
осигуряване и Регламент (ЕО) №987/2009 г. на Европейски парламент и Съвета за
установяване процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. в
зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне
попадат заинтересованите лица. В документа е посочено, че се определя преходен
период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в
сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020 г., а в чл. 127 от
документа е посочено, че освен ако в настоящото споразумение не е предвидено
друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение
на и в Обединеното кралство. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за
оттегляне определя спрямо кои лица са приложими правилата за координация на
системите за социална сигурност, като сред тях попадат и граждани на Съюза,
които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното
кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета се прилага
законодателството на държава членка. Посочено е също, че тези лица попадат в
обхвата на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 дотогава, докогато продължават да се
намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно
държава-членка и Обединеното кралство.Директора на ТП на НОИ е посочил, че в
случая от наличните в преписката документи, постъпили от компетентната
институция на Великобритания е видно, че периода на осигурена заетост на Г. във
Великобритания е 09.10.2020 г. - 08.05.2021 г., след което няма български
осигурителни периоди, т. е. последния период на осигурена заетост във
Великобритания е започнал преди и завършил след 31.12.2020 г. и прекратяването
на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020 г. В тази връзка не може
да намери приложение чл. 30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със
завръщането си в България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се
е намирало към 31.12.2020 г. и положението му не обхваща едновременно
държава-членка и Обединеното кралство. Чл. 32 от Споразумението за оттегляне
регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020 г. с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка
се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая лицето не е
упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която
да се преценява право па обезщетение за безработица, в следствие на което няма
и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди
за придобиване на право на обезщетение. При изложените по-горе обстоятелства и
съобразявайки постъпилите документи от КИ на Великобритания с разпореждане
№141-00-1489-2/23.08.2021 г. е възобновено производството по заявлението за
отпускане на ПОБ на Г. и с последващо разпореждане №141-00-1489-3/25.08.2021 г.
на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.54а от КСО е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица на лицето. По тези съображения
горестоящия административен орган е приел, че жалбата е неоснователна, а
постановеното разпореждане №141-00-1489-3/25.08.2021 г. на ръководител на
осигуряването за безработица се явява правилно и законосъобразно постановено и
като такова е потвърдено изцяло.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу Разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне
и прекратяване на обезщетенията за безработица, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение №
2153-14-77/27.09.2021 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето
защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.54ж, ал.1 КСО, видно от
представената по делото заповед /стр.46-47/.
Оспореното
Решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117,
ал.3 от КСО. Същото е писмено, и изискуемата писмена форма е спазена, като са
налице мотиви.
След
като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства
и извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, съдът прие следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в
отклонение от правилото на чл. 145, ал. 2 АПК, по силата на специалната
разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен
интерес от оспорването; в законоустановения срок, а разгледана по същество, е и
основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Решение № 2153-14-77/27.09.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е потвърдено оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 б.
"б" КСО, №141-00-1489-3/25.08.2021 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.54а от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица на Г.В.Г.
, на основание чл. 54ж ал. 1 КСО във
връзка с чл. 11 § 3 б. "а" и чл. 65 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004
Осигурителният орган е приел, че последният осигурителен период на жалбоподателя
е британски, започнал преди и завършил след 31.12.2020 г., поради което не е
приложим чл. 65 на регламента, тъй като със завръщането си в България, същата е
прекъснал трансграничната ситуация, в която се е намирала към 31.12.2020 г. и
съответно не попадала в обхвата на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за
оттегляне.
Административното
производство е започнало с подадено от оспорващия Заявление вх. № 6920/135/2021
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО (стр. 8); Заявление
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със
структуриран електронен документ (СЕД) U002 и Декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. По
делото са представени формуляр U1
издаден от компетентната институция на Великобритания. Заявителят е попълнил и
приложените по делото формуляри за потвърждаване на периоди на осигурена
заетост по законодателството на Великобритания (преведени на български език).
По линия на електронния обмен на социално-осигурителна информация между
България и ЕС са изпратени искания за такава за периода: 09.10.2020 г. - 08.05.2021
г. за Г.В.Г..
По
делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
считано от 09.10.2020 г.до 08.05.2021г., е полагал труд, за което са внесени
дължимите осигурителни вноски във Великобритания, което сочи, че е доказан
осигурителен стаж, положен в Обединеното кралство, в размер на 7 месеца и 29
дни. По делото не се спори, че оспорващия е регистриран в Агенция по заетостта
на 13.05.2021г., т.е. в 7-мо дневен срок от прекратяване на трудовия договор
по
чл. 54а, ал. 4 от КСО.
Спорния
по делото въпрос е има ли право на парично обезщетение за безработица
жалбоподателя при завръщането си в България при условие, че е работил и е бил
осигуряван във Великобритания от 09.10.2020г. до 08.05.2021г..
Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т. н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства
(по см. на чл. 1, параграф "л") относно посочените клонове на
социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за
безработица (чл. 3, параграф 1, б. "з").
Няма
спор по делото, че жалбоподателят е гражданин на държава - членка на ЕС, поради
което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
(чл. 2 от Регламента).
С
цитирания регламент са въведени материалноправните правила, принципи и
разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност,
включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни
принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането;
сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на
обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за
определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна
дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на
чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила,
представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна
заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за
безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Според
пар. 1 от чл. 65 на регламента лице, което е безработно частично или през
различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от компетентната,
се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта
в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със
законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в
тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на
компетентната държава-членка. Предвид това и съобразно разпоредбите на чл. 11
от Регламент(ЕО) № 883/2004 г., приложимото законодателство в настоящия казус е
това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата, а
именно - законодателството на Република България, респ. ТП на НОИ Плевен, се
явява компетентната институция, която да се произнесе по заявлението за
отпускане на поисканото парично обезщетение по реда и при условията на
действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски
регламенти за това.
Съгласно
чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата
на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е
подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В ал. 5
на същата разпоредба е предвидено, че ако заявлението по ал. 3 е подадено по
неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното
обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или
чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал. 6 - ако
заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на
лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на
срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща
от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал.
4 период, намален със закъснението. Чл. 54б, ал. 1 от КСО предвижда дневното
парично обезщетение за безработица да е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Съгласно ал. 3 на чл. 54б от КСО, в приложимата
към датата на издаване на оспореното разпореждане и решение редакция,
безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или
с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1
и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл.
105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за
Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се
определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване-
чл. 54б, ал. 2 от КСО.
Няма
спор, че жалбоподателят е работил като
наето лице във Великобритания и последният му период на заетост е от 09.10.2020
г. до 08.05.2021 г.. Между страните не се спори също, че оспорващия е регистриран
в Агенция по заетостта на 13.05.2021 г., т. е. регистрацията му е осъществена в
рамките на 7- дневния срок от прекратяване на осигуряването, съгласно чл. 54а,
ал. 4, т. 2 КСО, както и, че заявлението му е подадено в срока по чл. 54а, ал.
4, т. 1 от КСО.
При
прилагане правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004, в сила от 01.05.2010 г.,
удостоверяването на периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
се извършва чрез преносим документ (ПД) U1, който се издава по искане на
осигуреното лице и структуриран електронен документ (СЕД) U017, който се
разменя между институциите.
За
да има право на парично обезщетение за безработица лицето следва да се обхваща
от приложението на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, дял ІІІ, който
регламентира "Координация на системите за социална сигурност"и
определя спрямо кои лица са приложими правилата за координация за социална
сигурност. Съгласно чл. 30, § 1 Споразумението се прилага за следните лица: а)
граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството на Обединеното
кралство в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и
преживелите ги лица; б) граждани на Обединеното кралство, спрямо които се
прилага законодателството на държава членка в края на преходния период, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица; в) граждани на Съюза,
които пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага
законодателството на държава членка в края на преходния период, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица; г) граждани на
Обединеното кралство, които пребивават в държава членка и спрямо които се
прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период,
както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица; д) лица, които не
попадат в обхвата на букви а) — г), но са: i) граждани на Съюза, които упражняват
дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното кралство в края
на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (13) се прилага законодателството
на държава членка, както и членовете на техните семейства и преживелите ги
лица.Съдът намира, че жалбоподателят е лице, което се обхваща от нормата на чл.
30, § 1 от Споразумението за оттегляне, доколкото има осигурителни периоди във
Великобритания в края на преходния период, т. е. в периода на действие на това
Споразумение /01.02-2020 г. -31.12.2020 г./ -при последно осигуряване от 09.10.2020
г. до 08.05.2021 г. при британски работодател. Безспорно е че няма български
стаж след прибирането си от Великобритания, но е подал заявлението за
обезщетение пред компетентата институция в РБ-ТП на НОИ-Плевен в срока по чл.
54а, ал. 4, т. 1 КСО и се е регистрирало в Агенция по заетостта в 7- дневния
срок по чл. 54а, ал. 4, т. 2 КСО. Следователно неправилен се явява изводът на
административния орган за отказ да му се отпусне обезщетение, базиран на
приложение на чл. 32 от Споразумението за оттегляне. Лицето е обхванато от
нормата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, доколкото има стаж във
Великобритания в периода на действие на това Споразумение –от 01. 02 до
31.12.2021 г., дори преди и след тази дата-до 08.05.2021 г., при което налице е
трансграничен елемент и на същото се дължи обезщетение за безработица от
компетентната териториална институция-ТП на НОИ-Плевен, където е постоянния му
адрес. За това и решението на директора на НТП на НОИ-Плевен, като неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и неговата цел /да се
възползват лицата –членки на ЕС от системите за социална сигурност/следва да се
отмени и преписка следва да се върне за
ново произнасяне по заявлението на жалбоподателят, при спазване указанията на
настоящата инстанция по прилагане на закона.
При
тези изводи на съда, решението, макар и издадено от компетентен орган,
мотивирано и при спазване на административно -производствените правила, като
материално незаконосъобразно, и като противоречащо на целта на закона следва да
се отмени и делото като преписка да се изпрати на органа за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателката, при спазване указанията на настоящата
инстанция по тълкуване и прилагане на закона. Жалбата като основателна следва
да се уважи.
По
разноските:
Разноски
са поискани своевременно от оспорващата страна, като с оглед изхода на делото и
при условията на чл. 143, ал. 1 АПК, такива следва да му бъдат присъдени в
удостоверения размер от 410лева.
Водим
от горното и на основание 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.В.Г. ЕГН ********** *** Решение № 2153-14-77 от 27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Г.В.Г. и е потвърдено Разпореждане № 141-00-1489-3/25.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен, с което е отказано на жалбоподателя парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО.
ВРЪЩА
преписката на директора на ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне по заявление с
вх. № 141-001489 /13.05.2021г. на Г.В.Г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица, при спазване указанията на настоящата инстанция по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Плевен да заплати на Г.В.Г. ЕГН ********** *** сумата 410 лв
представляваща направени по делото разноски.
Определя
14- дневен срок за произнасяне от органа, който тече от датата на получаване на
преписката от съда.
Решението,
на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от
Кодекса за социално осигуряване, е окончателно.
СЪДИЯ: