Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-147                          03.12.2019 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                         Трети състав

На пети ноември                                                                                    година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                               2. Йорданка Майска-Иванова

                     

                                                         Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1445 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 33086/30.07.2019г. на БРС от „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов, чрез адв.Ани Александрова от САК, съдебен адрес: гр.София, 1540, ул. „Мими Балканска“ № 140, против  решение № 1532/17.06.19г. по гр.д.№ 7221/18г. по описа на БРС, с което е отхвърлен искът на дружеството против „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков, за установяване на вземането на търговеца за сумата от 750лв., представляваща неустойка по договор между двете страни, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 325лв., за които въззивникът се е снабдил със заповед № 2101 от 05.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4163/2018г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, както и допълнително съединеният осъдителен иск за заплащане на остатъка от сумата на претендираната неустойка в размер на 1868лв. Твърди се основателност на исковете. Въвежда оплакване за неправилно приложение на закона. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „МКМ БГ” ЕООД, уведомено чрез процесуалния си  представител адв.Л.Цветков, не оспорва въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, съединен в хода на производството с иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.92 с.з.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба „ТРАНСПРЕС” ООД против „МКМ БГ” ЕООД. Твърди се, че страните са сключили договор за вътрешен транспорт, като въззивникът е извършил вътрешен превоз на стока по заявка на въззиваемия. Поради отказ на получателя да разтовари стоката същия ден и престой на камиона приблизително 4 денонощия, превозвачът претендира неустойка по реда на чл.16.2 от договора в размер на 750лв. За сумата е съставена фактура, изпратена на длъжника, но плащане не е извършено от въззиваемия търговец. Ето защо „ТРАНСПРЕС” ООД се е снабдило със Заповед № 2101/05.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4163/2018г. на БРС, като в срока по чл.414 ГПК въззиваемият е  подал възражение. Обосновава правен интерес от воденето на настоящото дело. Ангажира доказателства. С допълнителна молба, депозирана в с.з. на 21.02.2019г. по гр.д.№ 7221/2018г. БРС, наред с установителния иск е съединен и осъдителен такъв по реда на чл.210 ГПК и съобразно т.11 б  ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 год. ОСГТК, приет за разглеждане в същото производство, за останалата, незаявена по заповедното производство част от сумата на неустойката – 1868лв.

Въззиваемото „МКМ БГ” ЕООД оспорва иска в срока и по реда на чл.131 ГПК. В депозирания отговор оспорва наличието на валидно сключен договор  между страните, както и извършването на описания по исковата молба транспорт на дата 15.12.2017г. Твърди, че не е заявявало услугите  на въззивника и и не е ставало причина за забавяне на даден транспорт. Отрича получаването на каквито и да е документи от въззивната страна, отрича изобщо да е узнало за извършения превоз и дължимата неустойка. Оспорва представителната власт на лицето, подписало заявка-договора, по който е извършен транспорта. Моли за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивната страна. Не ангажира доказателства.

За да подкрепи твърденията си за основателност на иска, въззивното дружество е приложило заявка-договор за спорния транспорт – стр.10. Видно е, че „МКМ БГ” ЕООД е възложило на „Транспрес“ ООД извършване на вътрешен превоз на влакна на бали с дата и час на товарене – 15.12.2017г. до 15ч. от фирма „Екопласт Файбър“ ООД с посочен в гр.Ямбол адрес до фирма „Глория“ ООД, гр.Пловдив. Срокът на доставката е договорен за същия ден, 15.12.2017г. Договорено е транспортно навло 340лв. без ДДС и платец на навлото – „МКМ БГ“ ЕООД.

Както стана ясно, с отговора срещу исковата молба се оспорва сключването на договор между страните, като се твърди, че въззиваемото дружество не е заявявало транспортни услуги и заявката-договор не е подписана от негов представител, нито едно от приложените към исковата молба доказателства не е достигнало до въззиваемия търговец.

Действително, видно от заявка-договора, за „Дал заявката“ е положен печат на „МКМ БГ“ ЕООД и подпис на лице, без да е упоменато дали е представляващ търговеца и това обстоятелство не е изследвано по делото.

Въпреки това съдът приема, че преценка за наличието на договор между страните следва да бъде извършена, като се оценят в тяхната съвкупност всички ангажирани доказателства. В тази връзка взе предвид приложената на стр.27 фактура № **********/15.12.2017г., съставена от въззивника за транспорт Ямбол-Пловдив, товарителница № 4404801 за камион СМ 6910 АН/ СМ 0521 ЕК, за превоз на стъкловлакна с изпращач „Екопласт Файбър“ АД и получател „Глория“ ООД. Приложената на стр.12 товарителница е с различен номер - № 037387, но е с едни и същи изпращач и получател, за превоз, извършен на същата дата – 15.12.2017г., с камион СМ 6910 за товар – бали. Сумата по фактура № **********/15.12.2017г. съвпада изцяло с тази по процесния заявка-договор. Страните не спорят, че тя е платена, като с приложеното на стр.28 платежно нареждане за кредитен превод на 20.12.2017г. „МКМ БГ“ ЕООД е наредило извършване на плащане в полза на „Транспрес“ ООД на сума в размер на 408лв., равняваща се на стойността на навлото – 340лв. плюс 20% ДДС.

При това положение съдът не дава вяра на въведените в отговора срещу исковата молба оспорвания на фактите по делото от страна на въззиваемия. Не се потвърждава, че не е известен изобщо за подобен договор, че не е получавал каквито и да е документи и че заявка-договорът не е сключен от законен представител или упълномощено от търговеца „МКМ БГ“ ЕООД лице. Тук съдът отбелязва, че дори и лицето, изпратило заявката на въззивника, да не е законен представител на въззиваемия, то с приемане на фактурата за превоза и извършване на плащането по нея, действието по заявяване на транспорт е потвърдено по реда на чл.301 ТЗ.

По изложените мотиви съдът приема, че е налице валидно сключен договор за превоз между страните.

Относно извършването на спорния превоз по делото, освен приложената товарителница, са ангажирани и гласни доказателства. От свидетелските показания  на св.Д. Б. В., ****** при „Мурсалец“ ЕООД, извършило транспорта, се установява, че товарът е бил натоварен на 15.12.2017г. и въпреки противоречивите указания към шофьора от страна, както на „Транспрес“ ООД, така и от страна на „Глория“ ООД Пловдив, относно това дали в същия ден да превози товара или не, в крайна сметка той е закарал стоката до дестинацията около 15ч. и при получен отказ тя да бъде разтоварена същия ден, се е прибрал у дома си, понеже живеел в близко населено място. Така, вместо товарът да бъде разтоварен в ден петък, 15.12.2017г., той бил разтоварен в ден понеделник, 18.12.2017г., около 20 часа.

При така изложеното и след като подробно се запозна с процесния договор, съдът приема следното: Съгласно т.11.1 от заявка-договора, изпратената заявка-договор се счита потвърдена, ако до 30 минути заявителят не изпрати отказ по електронна поща. От описаното по-горе – натоварване на стока, съставяне на фактура за стойността на превоза, извършване на плащане по нея, следва безспорното заключение, че отказ не е извършван от заявителя. Така, при валидно сключен договор, страните са предвидили в чл.16 санкциите при неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията за всяка от тях.

Според чл.16.2 от договора: „Престой на автомобила извън рамките на 2 часа за натоварване, разтоварване, митническа обработка, увеличават транспортното навло с 10% за всеки започнат час.“ При посочен в договор-заявката платец на навлото – „МКМ БГ“ ЕООД, следва извод, че допълнителните суми за престой на автомобила се дължат от същия търговец. Както става ясно от свидетелските показания на св.В., стоката е доставена до „Глория“ ООД, гр.Пловдив на 15.12.2019г. около 15ч. и е следвало да бъде разтоварена  до 17ч. След това за всеки започнат час се следват по 10% от договореното навло или по 34лв./час без ДДС.

Изчислена от съда, забавата възлиза на 75 часа, както следва: за времето от 17ч. на 15.12.2019г. – след изтичане на 2 часа, предвидени по договора за разтоварване, до 24 часа на същия ден – 7 часа; за събота и неделя – 48 часа и 20 часа от понеделник. Така определена сумата възлиза на 2550лв. без ДДС, така, както е предвидено по договора. Налага се заключение, че установителният иск е доказан и следва да бъде уважен, а осъдителният е доказан до размера от 1800лв. За горницата, до предявената сума от 1868лв. е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.

Относно разноските: по заповедното производство се следва сумата от 325лв., за исковото разноските следва да бъдат определени съответно на уважената част от иска. За двете инстанции са извършени разноски от страна на въззивника в размер на 950лв. и съответно се следват 925.33лв.

В полза на въззиваемия се следва съответна част от направените пред районния съд разноски по исковото производство в размер на 13лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1532/17.06.19г. по гр.д.№ 7221/18г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлен искът на „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов против „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков, за установяване на вземането на търговеца за сумата от 750лв., представляваща неустойка по договор между двете страни, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 325лв., за които въззивникът се е снабдил със заповед № 2101 от 05.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4163/2018г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов от „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков, за сумата от 750лв., представляваща неустойка по договор между двете страни, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 25.04.2018г. до окончателното й изплащане, за която въззивникът се е снабдил със заповед № 2101 от 05.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4163/2018г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 1532/17.06.19г. по гр.д.№ 7221/18г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлен искът на „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов против „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков, за заплащане на сумата от 1800лв., представляваща неустойка по договор между двете страни, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 21.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков да заплати на „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов сумата от 1800лв. неустойка по заявка-договор за вътрешен транспорт за 15.12.2017г. от „Екопласт Файбър“ ООД, гр.Ямбол до „Глория“ ООД, гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 21.02.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков да заплати на „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов сумата от 1250.33лв. разноски общо за заповедното и двете инстанции на исковото производство.

ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.Велико Търново, 5000, ул. „България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов да заплати на „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.Бургас 8001, ж.к. „Лазур“, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, ап.3, представляван от управителя Боян Цветков сумата от 13лв. разноски по исковото производство, съобразно отхвърлената част от претенциите.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: