Р Е
Ш Е Н
И Е № 260003
гр.Елхово, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията АНД № 433/2019 г. по описа на ЕРС, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 928/2019 година, издадено на 15.10.2019г. от В. И. – Зам.директор на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, с
което на С.Р.Б. ***, ЕГН – **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 850.00 лв. на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща
100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са
отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – маратонки „Adidas“
– 62 чифта; маратонки „Nike“ – 15 чифта и маратонки „Balenciaga“ – 8 чифта, с
обща митническа стойност 850.00 лева.
Срещу това НП е подадена жалба от С.Р.Б., чрез редовно
упълномощената адв. М. А., с която се желае същото да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и неправилно, постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон, като не се сочат
конкретни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият
проц. представител – адв. М. А. се явява и заявява, че
поддържа изцяло подадената жалба. Сочи, че при съставяне на АУАН са извършени съществени
нарушения на процесуалните правила, като в АУАН има дописвания, които очевидно
не са извършени в момента на съставяне на АУАН, тъй като допълнително е вписан
номера на платежното бордеро и размера на внесеното обезпечение, а това се е
случило на 28.05.2019 г. в 13.30 часа когато смяната на лицата, посочени в
АУАН, отдавна е изтекла, като по делото няма данни кога и кой е внесъл тези
допълнителни вписвания и дали това се е случило преди или след като АУАН е бил
предявен на С.Б.. Заявява се още, че в конкретния случай липсата на знание у
жалбоподателя за съдържанието на пакетите, както и не голямото количество на
въпросните стоки, сочат за маловажност. Желае се и присъждане на направени по
делото разноски.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление – ТД „Южна морска“
към Агенция „Митници“, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт
Т. и юриск.Д., заявяват в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна, не
следва да се уважава и се желае съдът да потвърди обжалваният акт като
законосъобразен и правилен. В съдебната фаза се ангажират доказателства.Подробни
съображения за неоснователност на жалбата са изложени и в писмени бележки.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО Елхово, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От
приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на
А.С., М.М. и В.Д. - служители към Агенция „Митници“ се установява,
че на 28.05.2019 г., около 01.15 часа на МП Лесово, на трасе за обработка на входящи леки автомобили и
автобуси от Република Турция за Република България пристигнал автобус, марка
„MERCEDES-BENZ“ с рег.№ ***, управляван от българския гражданин С.Р.Б. и с пътници в него. Като
втори шофьор в автобуса пътувал и колегата на Б. - св. Ш.М.. След приключване
на паспортния контрол, при пристигане в зоната за митнически контрол, служители на Агенция „Митници“ попитали водача на автомобила и пътниците в него имат ли нещо
– стока, валута и валутни ценности, лични вещи и др. за деклариране пред
митническите органи. Водачът отговорил, че превозва само личен багаж на пътниците и няма
нищо за деклариране. Останалите пътуващи в автобуса също заявили, че нямат нищо
за деклариране. След това автобуса бил селектиран за щателна митническа проверка.
В хода на проверката, извършена от
митническите служители, между които и тримата свидетели А.С., М.М. и В.Д., в превозното
средство в две непрозрачни торби били открити маратонки от следните
марки: „Adidas“ – 62 чифта; „Nike“ – 15 чифта и
„Balenciaga“ – 8 чифта, които не били
декларирани по надлежен ред. Установени били в товарното отделение на автобуса
и укрити цигари без акцизен бандерол – 132600 къса.
След като митническите служители обяснили на
водача на автомобила и на пътниците, че тези стоки – маратонките са в
количество, над допустимото за внос, попитали на кой от тях е стоката. Преди
това всеки от пътуващите в автобуса отделил пренасяния от него багаж и никой не
посочил, че двете торби с маратонки са на някой от тях.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани
писмени обяснения от водача на автобуса – жалбоподателя С.Р.Б. и от втория водач – св. Ш.М. /приложени към АНП на л.8 и 9/, в които Б. е посочил, че са му дали /не
сочи кой/ три торби и са му казали, че са стари дрехи, не е знаел, че са
маратонки. Св.М. посочил , че са взели багаж, не са знаели, че са маратонки.
За извършените действия, контролните органи
съставили Протокол за извършена митническа проверка № 19BG9931Н 021999/28.05.2019 г., приложен в АНП, в който жалб.Б. не е вписал
възражения /посочено е „не възразявам“/ и се подписал.
Намереното количество маратонки, описани по-горе
/общо 85 чифта/ - предмет на митническото нарушение, било иззето и издадена Разписка за задържане № 0128455 от 28.05.2019 г. Тази
разписка също е подписана от С.Р.Б. без възражение, а като
забележка е записано само „Съгласен съм“.
Поради горното и на основание чл.230 от Закона за
Митниците, на жалбоподателят С.Р.Б. бил съставен на 28.05.2019г. от св. А.П.С. Акт за
установяване на административно нарушение № 873 за
нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ за това, че на 28.05.2019г. на МП Лесово е превозил през
държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи –
процесните, описани по-горе 85 чифта маратонки. Веднага след
съставянето на АУАН № 873 от 28.05.2019г. той е бил предявен на
жалбоподателя, подписан от него и му било връчено копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в
тридневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени
възражения по него. При подписването на съставеният му АУАН С.Р.Б. вписал изрично, че няма възражения.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е направено писмено
възражение по акта, не са посочени и представени доказателства, вкл. и за
цената, на която са придобити стоките.
Видно от материалите по преписката, на 28.05.2019г.
за посочено задължено лице - С.Р.Б.,
в гр. *** св.
Ш.М. е внесъл в „Банка ДСК“ ЕАД по сметка на ТД Южна Морска сумата от 4000.00
лева като обезпечение по АУАН
873/28.05.2019г. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че сумата за обезпечението по съставеният АУАН е следвало
да бъде внесена от нарушителя и тогава автобуса, в който са открити
недекларираните стоки да напусне МП, но тъй като водачът Б. нямал в себе си
пари, се наложило колегата му да отиде до гр. *** и да внесе по посочена банкова сметка ***, след което
автобусът, управляван от С.Р.Б. продължил
движението си. Преди това, щом митническите служители получили документа за
внесената сума като обезпечение по АУАН № 873 от 28.05.2019г.,
размера на внесената сума, номера на документа и банката, в която са внесени
парите, били вписани допълнително на оставено за целта място във вече
съставения АУАН от друг служител на МП Лесово, тъй като смяната на
актосъставителя С. била приключила към момента на внасяне на сумата в Банка ДСК
и той не се намирал в района на ГКПП Лесово.
Видно от приложеното към АНП становище от комисия по Заповед № ЗМ-1000 - 257/18.04.2019г.,
изм. със Заповед № ЗТД-1000-329/30.05.209г. на с.д. Директор на ТД Южна морска, същата комисия е изчислила по реда на чл.74, пар.2, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 952/2013година митническата стойност на стоката - предмет на
нарушението, както следва: маратонки „Adidas“ – 62 чифта по
10.00 лева, или 620.00 лева; маратонки „Nike“ – 15 чифта по 10.00 лева или
150.00 лева и маратонки „Balenciaga“ – 8 чифта по 10.00 лева, или 80.00 лева, или общата
митническа стойност е определена на 850.00 лева.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено на 15.10.2019 година от В.
И. – Зам.директор на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, обжалваното
Наказателно постановление № 928/2019 година, с което на С.Р.Б. с ЕГН – **********,
е наложено адм. наказание глоба в размер на 850.00 лв. на основание чл.233,
ал.1 от ЗМ, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на
основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет
на нарушението – маратонки „Adidas“ – 62 чифта; маратонки „Nike“ – 15
чифта и маратонки „Balenciaga“ – 8 чифта, с обща митническа стойност 850.00
лева.
Това НП е
изпратено на нарушителя за връчване в с. ***, обл. *** и видно от приложеното към АНП известие за доставяне на
„Български пощи“ ЕАД, оспорено от жалбоподателя, С.Р.Б. е посочен като получател на пратката,
съдържаща НП, връчено на 25.10.2019г.
Жалбата е депозирана пред съда на 07.11.2019г., изпратена по пощата на
05.11.2019г., видно от пощенското клеймо върху плика.
От показанията на свид. Н. И., живуща ***, съсед на жалбоподателя, се
установи, че именно тя е получила на 25.10.2019г. изпратената от ТД Южна морска
пощенска пратка, съдържаща издаденото против С.Б. НП, след което е търсила
многократно С.Б., за да му я предаде, но не е успяла, тъй като преимуществено Б.
живеел в Р Турция. Едва след около десет дни е предала пратката на свой роднина
– колега на Б., който от своя страна да я предаде на жалбоподателя.
Свидетелката сочи, че не само е получила пощенската пратка, но сама е написала
в известието за доставяне, че същата е получена от С.Р.Б. и се подписала. Св. И.
заявява, че не е знаела какво е съдържанието на пощенската пратка и откъде точно
е изпратена тя, както и че е получила същата защото предните дни често е
виждала С. в селото им.
От заключението на в.л. Ат. Ч. по назначената от съда
съдебно графическа експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема
изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че върху
известие за доставяне на НП
№928/2019 г. - ИД PS 8000 01VС24 3, имената С.Р.Б. в графата „име и фамилия на
получателя на пратката /упълномощено лице“ и подписа на получател са изпълнени
от Н.
Н. И..
Материалната
компетентност на В. И. – Зам.директор на ТД Южна морска към Агенция
„Митници“
да издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетата по делото Заповед №
ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която
последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ на
посочената категория длъжностни лица – директорите и зам.директорите на
териториалните дирекции съобразно тяхната териториална компетентност.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по
делото административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, вкл. и от показанията на свидетелите А.С., М.М., В.Д., Н.
И. и Ш.М., които съдът кредитира, тъй като липсват съществени противоречия
между тях и са взаимно допълващи се, като в
показанията на свидетелите обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от всеки от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното
постановление и в законоустановения срок и като такава се явява допустима.
Съдът
не възприема възражението на АНО за недопустимост на жалбата като подадена
извън срока по ЗАНН. От показанията на св. И. и от заключението по съдебно
графичната експертиза, безспорно се установи, че пощенската пратка, съдържаща
копие от издаденото против Б. НП, е получена на 25.10.2019г., но не от самия
жалбоподател, а от негова съседка в с. ***, където той се връщал понякога,
когато е на територията на Р България, но преимуществено живеел в Р Турция.
Свидетелката е получила пощенската пратка, тъй като предходните дни често е
виждала в селото С.Б. и го е търсила многократно през следващите дни, за да
предаде тази пратка, но не го е намерила. Затова е предала същата на негов
колега, за да му я предаде той. С оглед на така събраните доказателства не може
да се приеме, че жалбоподателят е получил изпратеното му копие от издаденото Наказателно постановление № 928/2019 година на
25.10.2019г., а това е сторено през следващите повече от 7 дни. Ето защо съдът
приема, че изпратената жалба против НП на 05.11.2019г. е подадена в срок и следва
да разгледа същата по същество.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна
на процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административно
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, освен в случаите, когато производството
е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. В
настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН.
Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ.
Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се
съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9,
§ 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които
осъществяват митнически надзор и/или извършват
контрол или дейност по разследване по реда на НПК. В конкретния случай
актът за установяване на митническо нарушение е съставен от св.А.С. –
митнически инспектор – лице,
осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие
на В. И. – Зам.директор на ТД Южна морска към Агенция „Митници“ да издава НП за нарушения по ЗМ следва от оправомощаването
му със Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г., издадена от Директора
на А „Митници“.
АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40- 43 от ЗАНН и в него е
описано по изискуемия от Закона начин твърдяното нарушение като е конкретизирана
и нарушената законова разпоредба. Изложени са обстоятелствата във връзка с
твърдяното нарушение, като актосъставителят е посочил, че с деянието си
жалбоподателят е осъществил състава на чл.233, ал.1 от ЗМ. Основният състав на
административното нарушение „митническа
контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ като изпълнителното деяние
може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”, като наказуем по
силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. От обективна страна е
необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през
държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и
да не представлява престъпление.
Направеното от жалбоподателят възражение, че при съставяне на АУАН са
извършени съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН има
дописвания, които очевидно не са извършени в момента на съставяне на АУАН -
допълнително са вписани номера на платежния документ и размера на внесената
сума като обезпечение, съдът не възприема. Действително от приложеният по АНП
АУАН и от показанията на св. С., М. и М. се установява, че има дописване в
съставеният АУАН № 873 от 28.05.2019г. на мястото, оставено за отбелязване на
сумата, която е внесена като обезпечение на евентуални вземания по същия Акт,
номера на вносната бележка и банката, където сумата е внесена, както и че това
допълнително дописване на данни в АУАН е извършено не от актосъставителя, а от
друго лице, на което е бил представен по-късно същия ден документа за внесената
сума, но в присъствието на С.Б.. С така извършеното дописване на тези данни в
съставения АУАН съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН, но същото не е съществено такова и не може да
доведе до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до
невъзможност последният да узнае какво адм. нарушение му се вменява.
Фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт е ясна и точна,
което от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение.
Ревизираните актове – АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
съгласно изискванията на ЗАНН, а що се отнася до авторството, съобразно
събраните доказателства по делото - писмените такива, вкл. от предпроцесуалното
действие на С.Р.Б. – даденото от него писмено обяснение като нарушител, съдържащо
признание за осъщественото от него превозване на стоките през държавната
граница в Република България от Република Турция и гласните доказателства –
свидетелските показания на св. А.С., М.М., В.Д. и Ш.М., то следва да се приеме,
че именно жалбоподателят Б. е автор на административното нарушение, визирано в
обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на
митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ - превозването на стоките през
държавната граница. От друга страна липсата на знание и разрешение от
митническите органи за осъществения превоз като втори съставомерен признак на деянието,
се доказва с показанията на разпитаните трима митнически служители – свидетели С.,
М. и Д.. Последните твърдят, че е била отправена покана до водача на автомобила
– жалб. Б. и пътуващите в него за деклариране на превозвани, респ. пренасяни
стоки в автобуса, подлежащи на деклариране, на което последвал отрицателен
отговор от С. Б. и останалите лица, а в резултат
на извършената митническа проверка на автобуса е установено наличието на
процесните 85 чифта маратонки от различни марки, за които Б. посочил, че са му
предадени да ги превози. Дължимо в случая е било писмено деклариране на
превозваните през държавната ни граница стоки с търговски характер и липсата му
изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за превозването и
пренасянето на стоките.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на
задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се
установява от разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, както и от множество Регламенти,
които са с директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове,
всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране. „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и
количеството на стоките, посочени в АУАН и НП, дължимото за тях и надлежно
деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки,
респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66,
ал. 1 от ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който
всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с
изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация,
подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по един от
предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран Регламент
на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент
/ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с
писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране. Бездействието
от страна на жалбоподателя С.Б. по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и
то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е извършил от обективна страна състава на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството
на стоките, описани в НП. Направеното възражение, че жалбоподателят не е знаел
какво е съдържанието на предадените му за превозване торби, е несъстоятелно,
тъй като той като водач на автобуса има задължението да приема за превозване
само личния багаж на пътуващите в автобуса пътници, а за приетият от него
предаден му от трето непосочено лице друг багаж, е имал задължението да знае и
да посочи имената на подателя на същия и съдържанието на този багаж, а при необходимост и да го декларира.
Превозваните от Б. стоки, посочени в АУАН и НП, съдът намира, че не
попадат в обхвата на дефиницията за „стоки с нетърговски характер“, посочена в
чл. 1, т.21, б. „а“ и „б“ от сочения по-горе Делегиран Регламент на Комисията
/ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година. Съгласно последната разпоредба „стоки с
нетърговски характер“ означава стоки, съдържащи се в пратки, които едно частно
лице изпраща на друго частно лице, когато тези пратки имат случаен характер;
съдържат стоки изключително за лично ползване от получателя или семейството му,
които по своето естество или количество не представляват търговски интерес; и
се изпращат от изпращача на получателя без каквото и да е заплащане; както и
стоки съдържащи се в личния багаж на пътници, когато:
имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от
пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци;
естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или
изнасят с търговска цел.
Обектите – предмет на процесното нарушение, посочени в НП – 85 чифта
маратонки от три различни марки, не могат да бъдат отнесени към изброените
изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната митническа
стойност и същите подлежат на деклариране.
Категоричен и закономерно обоснован от
събраните по делото доказателства е и извода за авторството по отношение на
извършеното нарушение – в лицето на жалбоподателя С.Б., което е
лицето, подписало Протокола за извършена митническа проверка и Разписка за
изземването на недекларираните стоки, като е дал обяснение, че същите са му
били предадени от друго лице с обяснение, че пакетите съдържат стари дрехи. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми
на нарушението митническа контрабанда, се свързва с фактическото въвеждане на
стоките на митническата територия на страната от влизащото в нея лице и с
управлявания от нарушителя автомобил.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак –
укриването на информация за тези стоки от митническите органи, водещо до
липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне –
въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят
следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност
за това нарушение.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци,
не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на
престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет.
Съдът приема, че жалбоподателят Б. е бил наясно с митническите
изисквания към влизащите на територията на страната пътници, вкл. задълженията
във връзка с митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване –
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници,
според създадената инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е
декларирал пренасяните от него стоки пред митническите органи, поради което
вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е
извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът намира, че АНО правилно е определил и митническата стойност на
стоките - предмет на нарушението по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства за договорната
стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, стойността е
определена по вторичния метод, посочен от чл. 74, пар.2, б. „б“, а именно:
митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност на сходни
стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване. Стойността на тези стоки е определена от
митническите органи в общ размер на 850.00 лева /по 10.00 лв. за всеки чифт
маратонки/ според представеното Становище, в което е материализирано това
заключение. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от
митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед №
ЗМ-1000-257/18.04.2019 година, допълнена и изменена със Заповед № ЗТД-1000-329
от 30.05.19г. на с.д. Директор на ТД Южна морска, издадени във връзка със
Заповед № 632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. Тъй като не се представиха доказателства
и в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и
доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), съдът възприе
посочената от митническите служители стойност, т.е. не намери основания да не
бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо
нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до
200 на сто върху митническата стойност на стоките. Както се посочи
по-горе митническата стойност на стоките, предмет на нарушението е в размер на 850.00
лева. По делото не са налице данни за други нарушения от страна на
жалбоподателя Б. по Закона за митниците, за които да са му налагани
административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е определил
административното наказание глоба в размер на 100% от митническата стойност на
вещите, предмет на митническото нарушение, т.е. в предвиденият минимален
размер.
Наказателното постановление в частта по т.2 - на постановената санкция
„отнемане в полза на държавата” на стоките - предмет на нарушението, изрично
предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение –
митническа контрабанда, е правилно и в тази част НП също следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно
наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено
нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги
въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за
тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален
брой или стойност на вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с
облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на
основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол,
така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат
фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 от ЗМ няма
отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С
оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д.
искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно
соченото адм. нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото в нормата на чл.
143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл.
144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимите разноски да бъдат определени в размер на 100.00лева.
Предвид резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с
чл. 84 от ЗАНН, С.Р.Б. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ЕРС сумата от 156.92 лева, направените по
делото разноски за възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 928/2019 година, издадено на 15.10.2019г. от В. И. – Зам.директор на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, с
което на С.Р.Б. ***, ЕГН – **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 850.00 лв. на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците, представляваща 100%
от митническата стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети
в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – маратонки „Adidas“
– 62 чифта; маратонки „Nike“ – 15 чифта и маратонки „Balenciaga“ – 8 чифта, с
обща митническа стойност 850.00 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят С.Р.Б. ***, ЕГН – ********** със съдебен адрес ***, кант.***, адв. М. А., да заплати на Агенция „Митници“ – ТД Митница Бургас направените по
делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА жалбоподателят С.Р.Б. ***, ЕГН – **********
със съдебен адрес ***, кант.***, адв. М. А., да заплати в приход
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по
делото разноски в размер на 156.92 лева /сто петдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол чрез ЕРС
по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................
/В. Апостолова/