и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение 140/12.12.2006 г., постановено по гр. д. № 888/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд е отхвърлен предявения от Елена Томова Апостолова от с. Калоянци, общ.Кърджали срещу Министъра на земеделието и горите, гр. София иск по чл.19 ал. З от ЗЗД за обявяване за окончателенна сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ земя, частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в с. Калоянци, общ. Кърджали в размер на 8686 кв. м., представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация, имот № 018007 на цена 1303 лв., от която 133.50 лв. в левове, а разликата до пълния размер с поименни компенсационни бонове. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Елена Томова Апостолова, която го обжалва като необосновано, постановено при непълни доказателства, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено. В жалбата и в писмена защита излага съображения. Отказа на съда да допусне гласни и писмени доказателства лишило страната от възможност да докаже иска си. В писмената защита излага съображения за недопустимост и нищожност на атакуваното решение. Установено било, че жалбодателката изпълнила всички условия за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Предявен е иск по чл. 19 ал. З от ЗЗД във вр. чл. 45а от ППЗСПЗЗ. Ищцата твърди, че през месец октомври 2003 г. подала чрез ОД „ЗГ”-Кърджали молба до министъра на земеделието и горите за покупка на прилежащата земя към селскостопански обор, находящ се в с. Калоянци, общ. Кърджали, която била заведена в деловодството на 01.10.2003 г. От този момент имала качество на предложител по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Твърди, че на 07.02.2005 г. получила писмо с обратна разписка, с което била уведомена, че предложението било прието със заповед № РД 46- 55/06.01.2005 г. на министъра на земеделието и горите. Съгласно чл. 14 от ЗЗД договорът се смятал за сключен в момента, в който приемането достигнело до предложителя и договорът се явявал предварителен съгласно чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ. На 06.01.2005 г. министърът на земеделието и горите упълномощил заместник- министъра да изготви и сключи окончателен договор за продажба на прилежащата земя, но такъв договор не бил сключен. На 01.10.2003 г. ищцата подала до директора на Областна дирекция „Земеделие и гори"- Кърджали молба за покупка на прилежаща земя по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, като се е позовала, че е собственик на селскостопански обект- Краварник, находящ се в землището на с. Калоянци, община Кърджали, представляващ част от поземлен имот № 018007 от землищния план на с. Калоянци, и е поискала да й бъде разрешено закупуването на останалата част от имота- прилежащата земя в нормативно определения размер от 8.686 дка съгласно чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ. Със Заповед № РД 46-55/06.01.2005 г. на зам.- министъра на земеделието и горите, издадена на основание чл. 24 ал. 1 изр. 2- ро и чл. 27 ал. 6 т. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 45а ал. 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с предложение на Областна дирекция „Земеделие и гори"- Кърджали, било разрешено да се извърши продажба на земя, частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Елена Томова Апостолова в с. Калоянци, общ. Кърджали в размер на 8686 кв.м., представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация, имот № 018007, при граници, посочени в заповедта, за сумата 1303 лв., от която 133.50 лв. платима в лева, а разликата до пълния размер- с поименни компенсационни бонове. Указано било договорът за продажба на прилежаща земя по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ да се сключи при спазване на изискванията на чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ и стойн¯стта на прилежащата земя, предмет на договора, да се изплаща на равни по стойност поименни компенсационни бонове с продажна цена, определена по реда на чл. 45а ал. З от ППЗСПЗЗ- чл. 36 ал. 2 от ЗСПЗЗ за срок от 6 месеца. Ищцата била уведомена, че срокът за изплащане на дължимите суми и сключване на договора е до 06.07.2005 г. Поради това, че в този срок не е извършила плащане, било й отказано сключване на договор за закупуване на прилежаща земя. Ищцата била уведомена, че може да подаде молба за издаване на нова заповед . Установява се по делото, че ищцата е придобила собствеността върху сграда от имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и същата е имала право да придобие и незастроената част от земята около нея в нормативно определените размери. Съгласно разпоредбата на чл. 45а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тази земя се продава на собственика на сградата по негово искане без провеждане на търг като самата продажба се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор. Касае се до сложен фактически състав, който се състои от властническо волеизявление на министъра на земеделието и горите, съдържащо разпоредителен елемент и съставляващо индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и гражданско- правна сделка по извършване на самата продажба. С оглед на това съдът приема, че в случая не е налице сключен предварителен договор. Освен това, след като в срока за плащане на дължимите суми, който заедно с начина на плащане, съгласно разпоредбата на чл. 45а ал. 4 от ППЗСПЗЗ, се определя в заповедта на Министъра и в договора, ищцата не е платила същите, което следва да се приеме като отказ да плати цената, то и предявеният иск по чл.19 ал. З е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Представените пред тази инстанция доказателства не променят направените по- горе изводи. Първоинстанционният съд като е направил същите изводи, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/12.12.2006 г., постановено по гр. д. № 888/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от получаване на съобщение за обявяването му.
Председател: Членове: 1/ 2/ |