№ 15514
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110158065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „....“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 29 от
Договор за паричен заем № 931971/22.02.2023 г., предвиждаща заплащането от страна
на потребителя на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2023 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 931971, като отпуснатият кредит бил в размер на
400 лв., а срокът на погасяване 30 дни, при ГЛП 36 % и ГПР 42,58 %. Размерът на
общата дължима за връщане сума се сочи, че е 412 лв. В чл. 19 от Договора било
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ
на условия посочени в ОУ или банкова гаранция. Съгласно чл. 29 от Договора при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, била дължима
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита, платима наред с погасителните
вноски. Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 108 лв. Оспорва
договора за кредит като нищожен поради липса на форма. Счита, че не е посочен
действителният размер на ГПР, като подробно аргументира, че непосочването е
основание за нищожност на целия договор. Излага, че е била налице изначална
невъзможност за предоставянето на поръчител, който да отговоря на всички посочени
от ответника критерии, в такъв кратък срок. Аргументира, че е било задължение на
ответника преди сключване на договора, да направи оценка на кредитоспособността.
Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Подробно излага, че клаузата, с
която е уговорена неустойка е неравноправна. Сочи, че непредоставянето на обещани
обезпечения е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
основание чл. 71 ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка е следвало да бъде част от
ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер, различен от действителния,
представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва и клаузата за
възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли
1
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „....“ АД е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва сключването
на процесния договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание. Излага подробни
съображения относно действителността на договора за кредит, респективно за начина
на неговото сключване, като ищецът информирано се съгласил с клаузите по договора.
Не оспорва наличието на клауза, предвиждаща начисляване на неустойка при
неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца. Кредиторът не бил
длъжен обаче да я претендира. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не му е
начислена, респ. събирана. Оспорва клаузата за неустойка за непредоставяне на
обезпечение да е нищожна, като поддържа същата да е валидна и за нея да се прилагат
правилата на ЗЗД, а не на ЗПК. Твърди, че при определяне на ГПР по кредита се
включвали следните разходи: размер на отпуснатата главница, договорената лихва и
срокът на договора при допускане. Сочи, че не е налице изначална невъзможност да се
осигури лице – поръчител в договорения срок, което лице да отговаря на посочените
изисквания, наред с това доколкото ищецът е бил запознат предварително с тези
условия не е бил длъжен да го сключи. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а това се установява и от представените по делото
доказателства е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 931971/22.02.2023 г. със соченото от ищеца съдържание,
както и че при изчисляване на ГПР по процесния договор не е включен разходът за
неустойка.
От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия № 931971/22.02.2023 г. се установява, че лихвеният процент по кредита е в
размер на 36 %, ГПР- 42,85 %, като общо дължимата сума от потребителя по първия
отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 412 лева.
Срокът за погасяване на първия транш е 30 дни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора
кредиторът отпуска на потребителя сумата по кредитната линия на отделни траншове
/предварително определен размер на отпуснатата в заем главница/..
В чл. 19, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото
лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя
по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30
дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата
гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от
кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 29,
ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си
посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на
2
задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената
неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението
на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок
договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за
периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този
смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по
чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след
предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по
какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи
неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на
договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя,
и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в
друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността
на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален
осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при
телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценка на
кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя
обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно
от следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.
Видно от договора уговореният между страните ГЛП е в размер на 36 %, при ГПР
– 42,58 %, като общата сума дължима от потребителя , изчислена към момента на
кредита възлиза на 1754,38 лв. Видно от приложения погасителен план общо
дължимата сума по кредита (главница, лихва и неустойка), когато не е осигурена
гаранция/поръчител (хипотезата на чл. 49 от ОУ) е 2268,57 лв.
От чл. 12 от публикуваните на интернет страницата на ответника Общи условия
се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация в това
число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът
може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните
регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и
чл. 14 от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и
предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен
потребителят може да предложи едно от следните обезпечения- физическо лице –
поръчител или банкова гаранция.
По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите
вноски за главница, лихва и неустойка.
Видно от договора уговореният между страните ГЛП е в размер на 36 %, при ГПР
– 42,58 %, като общата сума дължима от потребителя , изчислена към момента на
кредита възлиза на 412 лв. Видно от приложения погасителен план общо дължимата
сума по кредита (главница, лихва и неустойка), когато не е осигурена
гаранция/поръчител (хипотезата на чл. 22, т. 2 от ОУ) е 520 лв., от която неустойката е
в размер на 108 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата
молба съдържание, в това число и наличието на процесната клауза, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже че клаузата е валидна, респ.
че е индивидуално уговорена.
Въз основа на тези данни и във връзка с възражението на ищеца за противоречие
на неустоечната клауза с добрите нрави, съдът намира следното.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като
примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при
преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е
уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 27 % от размера на заетата
сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание
4
чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с
възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за
заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си –
кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с
неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално
претърпени вреди. Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън
неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението
не е самоцел и вредите, които Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение
извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение.
Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за кредитодателя при липсата
му, са последица от невъзможността на кредитодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая, обаче,
неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за
кредитодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да
настъпят или не. Следователно същата има санкционен характер, но не зависи от
вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1200 лв., съгласно представен договор за правна
защита и съдействие с посочване на конкретното дело, фактура 10.06.2025г. също с
индивидуализиране на делото, по което се предоставя услугата, както и фискален бон
от същата дата.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по смисъл на чл. 78, ал. 5 ГПК
на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото съдът, като съобрази ниската
фактическа и правна сложност на делото, изобилната съдебна практика по поставените
за разрешаване въпроси, приключването му в рамките на едно съдебно заседание,
проведено без участието на страните, защитавания материален интерес и конкретно
проявената процесуална активност по делото, цената на предявения установителен
иск, актуалната съдебна практика относно (не)задължителността на Наредбата за
възнагражденията за адвокатската работа, която настоящият съдебен състав разглежда
като ориентир за справедливото възмездяване на адвокатската работа, отчитайки и
множеството дела, заведени от ищеца срещу ответника с идентичен предмет,
обстоятелство служебно известно на настоящия състав, намира за основателно, с оглед
на което и намалява тези разноски до сумата 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ... срещу
„....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожността на съдържащата се в чл. 29 от Договор за
5
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №
931971/22.02.2023 неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „....“ АД, ЕИК ...., да заплати на А. Г. А.,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6