№ 106
гр. Раднево, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100258 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по нейното
извършване /ІІ фаза/ по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи
следното:
С влязло в сила Решение № 109 от 03.10.2024 г., постановено по
докладваното дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Е. М. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул. *****, действащ чрез адв. И., Я.
Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул. *****, С. Х. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. **********, И. И. Х., ЕГН **********, с
адрес село Сърнево, община Раднево, ул. ******, П. Н. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Стара Загора, бул. ******, П. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Стара Загора, ул. ******, С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора,
ул. ******, и В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ******, на
следните недвижими имоти:
1. ПИ с идентификатор ***** в землището на с. К., община Раднево,
местност А., с площ от 24831 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с НТП – нива, 5-
та категория, номер при предходен план № 074003, при съседи: *********.
Данъчната оценка на целия имот е 1946,80 лв.
1
2. ПИ с идентификатор **** в землището на с. К., община Раднево,
местност М.Ч., с площ от 24072 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с НТП – нива,
5-та категория, номер при предходен план № 078008, при съседи: *********.
Данъчната оценка на целия имот е 2123,20 лв.
3. ПИ с идентификатор ***** в землището на с. К., община Раднево,
местност Г.О., с площ от 12144 кв.м., с ТПТ – земеделска земя, с НТП –
оризище, 5-та категория, номер при предходен план № 049004, при съседи:
********. Данъчната оценка на целия имот е 1071,10 лв.
при следните квоти:
- За Е. М. М. - 4/16 ид.части;
- За Я. Х. И. - 1/16 ид.части;
- За С. Х. И. - 1/16 ид.части;
- За И. И. Х. - 2/16 ид.части;
- За П. Н. П. - 2/16 ид.части;
- За С. Д. Т. - 1/16 ид.части;
- За В. Д. Т. - 1/16 ид.части;
- За П. Н. М. - 4/16 ид.части.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата страните не предявяват помежду си облигационни
претенции във връзка с делбената общност.
Ищецът иска присъждане на разноски с оглед направените такива в хода
на делбеното производство, които ползват останалите съделители.
С решение № 85 от 30.07.2025 г. е съставен и на страните е предявен
проект на разделителен протокол, съобразно прието по делото заключение по
назначената съдебно – техническа експертиза. По изложените в решението
съображения съдът е преценил, че делбата следва да се извърши между
страните чрез теглене на жребие. С проекта за разделителен протокол съдът е
съставил четири дяла, както следва:
ДЯЛ ПЪРВИ, включващ:
- Поземлен имот с проектен идентификатор **** с проектна площ от
15262 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: *******.
2
Дял Първи е на стойност 41208 лв.
ДЯЛ ВТОРИ, включващ:
- Поземлен имот с проектен идентификатор ****** с проектна площ
от 15262 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: ******.
Дял Втори е на стойност 41208 лв.
ДЯЛ ТРЕТИ, включващ:
- Поземлен имот с идентификатор ***** в землището на с. К.,
община Раднево, местност Г.О., с площ от 12144 кв.м., с ТПТ – земеделска
земя, с НТП – оризище, 5-та категория, номер при предходен план № 049004,
при съседи: ******** и
- Поземлен имот с проектен идентификатор ***** с проектна площ
от 3118 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: *****
**** и *****.
Дял Трети е на стойност 41208 лв.
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ, включващ:
- Поземлен имот с проектен идентификатор ***** с проектна площ
от 6451 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: ***;
*****; **** ***** и
- Поземлен имот с проектен идентификатор ****** с проектна площ
от 8810 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи:
********.
Дял Четвърти е на стойност 41208 лв.
Парично уравнение на дялове не е необходимо.
В съдебно заседание, страните не са направили възражения, с които по
същество да оспорят предявения им проект на разделителен протокол.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният проект за разделителен протокол следва да бъде обявен за
3
окончателен по следнит съображения.
Делбените имоти са по принцип три на брой, а след разделението на два
от тях се получават общо 6 имота, разделени в 4 дяла съобразно заключението
на вещото лице по СТЕ /четири колена с по ¼ ид.части, като единият дял
включва 1 имот, вторият дял включва 1 имот, а третият и четвъртият дял
включват по 2 имота/. Съделителите са 8 на брой, като в наследствени групи
по колена са 4 на брой, две групи с по един съделител и две групи с по три
съделителя.
Основна цел на делбата е всеки от съделителите да получи реален дял в
натура, така че да се спази основния принцип на извършване на делбата
съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН, като с оглед равностойността на паричната оценка на
имотите няма да се наложи парично уравнение при съответно групиране на
имотите по стойност в дяловете. По този начин, при извършване на делбата,
ще може всеки съделител да получи дял в натура, което ще доведе като
последица теглене на жребий между съделителите, след влизане в сила на
настоящото решение.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по
тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС за да се извърши делбата по
реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са
еднакви по вид и предназначение (еднородни). Извършването на делбата по
начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в
делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти,
както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата
чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН -
неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и
различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието
„различни по вид“ /разнородни/ имоти е относително, защото имотите могат
да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така
и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен
устройствен план /ПУП/, а това се отразява пряко върху експлоатационните
им качества и стойността им. Добавянето обаче на още една предпоставка за
прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353
ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за
извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като
4
съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване,
извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай,
за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е
целта на разпоредбата.
В случая няма данни някой от съделителите да ползва реално имотите,
нито да е правил подобрения в тях. Единствено има данни същите да се
отдават под аренда от съделители, което е недостатъчно обстоятелство да
обвърже който и да било от съделителите с който и да било имот, че да се
извърши подбор по чл. 353 ГПК на кого от съделителите кой имот да бъде
възложен в дял. Тоест няма фактически обстоятелства по делото, които да
позволяват извършване на разпределение по чл. 353 ГПК, а такова ако се
извърши макар да постигне целта на чл. 69, ал. 2 ЗН, то ще следва да се
възложи изцяло на субективна преценка на съда, което не е целесъобразно и
би компрометирало съдебната намеса извън присъщите й функции.
За да се извърши реалната подялба чрез теглене на жребий е нужно: 1. от
допуснатите до делба имоти да могат да се образуват достатъчен брой реални
дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял - чл. 69, ал. 2 ЗН; 2.
квотите на съделителите/колената, определени с решението по допускане на
делбата, да са равни; 3. броят на имотите е равен на знаменателя на дробта,
посредством която са определени квотите на съделителите/колената с
решението по допускане на делбата; 4. не са налице обстоятелства, които да
обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или
правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много
неудобно.
Принципно има становище в практиката, че тегленето на жребий не
може да се осъществи по колена, тъй като няма установени правила за начина,
по който ще бъде извършеното тегленето на жребий от група лица.
Настоящият съдебен състав не само не споделя това принципно становище, но
счита, че именно по начина, по който се извърша жребият измежду имотите, е
напълно приложим и за избор чрез жребий на лицето от коляното, което да
участва в жребия на имотите. То като цяло и за извършването на жребий няма
особени правила в закона /виж чл. 352 ГПК/, като установените такива са
формирани предимно по указания на всеки отделен съдия.
При липса на доказателства за критерии за избор на конкретен
5
съделител или на конкретно коляно към определен имот или имоти,
възпрепятстващи съдът да разпредели имотите по чл. 353 ГПК, изключвайки
и принципната възможност за провеждане на жребий поради липса на правила
за избор на съделител от коляното, то ще следва имотите да се обявяват на
публична П., което пък ще е пряко нарушение на първата и главна цел на
съдебната делба всеки съделител да получи реален дял - чл. 69, ал. 2 ЗН.
Поради това съдът намира, че в случая най-адекватно на фактически
установеното и с оглед извършената административна процедура, поради
липсата на доказателства за каквато и да било конкретна връзка между някой
от съделителите с конкретен имот, обуславящо невъзможност за избор на
разпределение по чл. 353 ГПК, то ще следва да се състави проект за
разделителен протокол, съгласно който се формират 4 дяла съобразно
заключението на СТЕ, в които ще се включат делбените имоти, ведно с
извършеното разделение на два от имотите. Последващото обявяване на
проекта за разделителен протокол за окончателен, с влязло в сила решение, ще
доведе като последица тегленето на жребий на дяловете измежду
съделителите/колената.
Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато от допуснатите до
делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може
всеки съделител/коляно да получи реален дял; квотите на съделителите,
определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е
равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на
съделителите/колената с решението по допускане на делбата; не са налице
обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата
посредством този способ или правят извършването на делбата посредством
теглене на жребий много неудобно. В случая всички предпоставки за
извършване на делбата чрез теглене на жребий са налице.
Съдът намира, че делбата не може да се извърши чрез разпределяне на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, тъй като такова искане е направено само от
ищеца, но не се установи ползване на никой от имотите от съделителите, нито
някой от тях да е правил подобрения или други действия спрямо тях.
Единствено има данни за даване под аренда, но то води до разпределение на
рента по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС или до облигационно задължение по чл. 31,
ал. 2 ЗС и не служи за избор по реда на чл. 353 ГПК.
6
При тези обстоятелства в случая преимущество следва да има способът
чрез теглене на жребий, който е справедлив способ за извършване на делбата,
пред този за разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, в какъвто пък
смисъл е искането на всички съделители ответници по делото. Освен това
тегленето на жребий в случая нито е много неудобно, нито е невъзможно.
Също така разпределението по реда на чл. 353 ГПК обикновено се извършва
при допуснати до делба имоти при различни квоти, като на съделителя с по-
голям дял се възлага по-голям като стойност имот – Р 1/2001 г., I ГО, Бюлетин
№1/2001 г., и в редки случаи на делба на имоти с еднакви квоти и различни по
стойност имоти.
Всеки от съделителите следва на основание чл. 355 от ГПК да заплати
дължимата държавна такса, която е в размер на 4% върху стойността на дела
му.
Относно дължимата държавна такса от съделителите:
Съобразно заключението на СТЕ общата пазарна стойност на имотите е в
размер на 164830 лв. При установените дялове в съсобствеността следва всеки
съделител да заплати 4% държавна такса върху стойността на неговия дял, а
те са както следва:
- За Е. М. М. - 4/16 ид.части, дял на стойност 41208 лв., ДТ от 4% -
1 648,32 лв.;
- За Я. Х. И. - 1/16 ид.части, дял на стойност 10301,87 лв., ДТ от 4% -
412,07 лв.;
- За С. Х. И. - 1/16 ид.части, дял на стойност 10301,87 лв., ДТ от 4% -
412,07 лв.;
- За И. И. Х. - 2/16 ид.части, дял на стойност 20603,75 лв., ДТ от 4% -
824,15 лв.;
- За П. Н. П. - 2/16 ид.части, дял на стойност 20603,75 лв., ДТ от 4% -
824,15 лв.;
- За С. Д. Т. - 1/16 ид.части, дял на стойност 10301,87 лв., ДТ от 4% -
412,07 лв.;
- За В. Д. Т. - 1/16 ид.части, дял на стойност 10301,87 лв., ДТ от 4% -
412,07 лв.;
- За П. Н. М. - 4/16 ид.части, дял на стойност 41208 лв., ДТ от 4% - 1
7
648,32 лв.
Относно разноските:
В производството по делба разноски по правилата на чл. 78 ГПК се
присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по
повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са
били приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата е
допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено негово
възражение, по арг. от чл. 355 от ГПК. В този смисъл определение
№55/20.04.2010г. по гр.д.№22/2010г. на Второ ГО на ВКС и определение
№681/18.12.2015г. по ч.гр.д. №5778/2015г. на Трето ГО на ВКС. В ППВС № 7/
28. 11. 1973 г.- т.9, е прието, че съдебно-деловодните разноски, които са
направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността, следва да се
разпределят между страните съобразно с признатия им дял в прекратената
общност. В определение № 335/01.07.2015 г. на ВКС, І г.о., се приема, че
съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др.
съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и
възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки, каквито в
случая нямаше.
Ответниците С. Д. Т. и В. Д. Т., чрез адв. Л., представят списък с
разноски и претендират такива. Същите са за указания им от съда внесен
депозит по 50 лв. за всеки от тях и за адвокатско възнаграждение от 750 лв. В
производството по съдебна делба разноските се поемат от всички съделители
съобразно квотите им в съсобствеността съгласно чл. 355 ГПК, тъй като
направата им ползва всички тях, с изключение на разноските за адвокат. От
тук следва и извод, че разноските за адвокат не следва да се присъждат
никому, тъй като ответниците следва да си ги поемат. С подобен изход стои и
въпросът с депозита за СТЕ, в крайна сметка изплатен на вещото лице като
възнаграждение, тъй като съдът ги е определил изначално съобразно дяловете
на страните и съответно толкова следва да се поеме от всеки от тях двамата.
Или претендираните разноски следва да се поемат от ответниците и не следва
да се възлагат никому от другите съделители.
8
За производството ищецът Е. М. М. е направил разноски, които
претендира. По горните съображения претенцията за адвокатско
възнаграждение от 750 лв. не следва да се възлага никому и следва да остане
за съделителя.
В съдебната делба държавна такса не се заплаща при образуване на
делото, а същата се определя от съда с крайния съдебен акт на база оценка на
делбеното имущество и дяловете на страните. Държавна такса се определя от
съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение
съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това
отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е
една от особеностите на делбеното производство. Поради това внесената от
ищеца Е. М. държавна такса от 205,64 лв. е недължимо платено и същата
подлежи на връщане съгласно чл. 4б ЗДТ или евентуално прихваната с
евентуално дължими от същия държавни такси по делото, след определянето
им с окончателния съдебен акт на съда.
Искането за заплащане на сумата за вписване на исковата молба от 10
лв. и за издадено съдебно удостоверение от 5 лв. също не следва да се
разпределят по правилото на чл. 355 ГПК, тъй като са необходимо направени
разноски с оглед правния му интерес от водене на делото за делба.
Идентично на по-горе изложените съображения стои и тук въпросът с
депозита за СТЕ, в крайна сметка изплатен на вещото лице като
възнаграждение, тъй като съдът ги е определил изначално съобразно дяловете
на страните и съответно толкова следва да се поеме от ищеца Е. М., съответно
не следва в настоящия случай да се разпределят по чл. 355 ГПК, защото съдът
вече ги е разпределил с определяне на депозита.
По отношение разноските, направени от ищеца за особен представител
на ответника В. Т., в размер на 750 лв., заплатени на особения представител за
първа фаза на делбата, съдът намира, че и за тези разходи е неприложима
разпоредбата на чл. 355 от ГПК, тъй като същите не са сторени с оглед
установяване правата на страните и квотите им в съсобствеността, а са имали
своето в основание в обезпечаване участието на ответниците в
производството. Същите обаче по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се
поемат от страната, чието представителство е било обхваното от дейността на
особения представител, в случая ответника В. Т.. В този смисъл е определение
9
№ 681 от 18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5778/2015 г. на ВКС, 3 ГО. Поради това
ответникът В. Т. следва да заплати направените от ищеца разноски за особен
представител на същия ответник.
Следва по реда на чл. 355 ГПК да се разпределят между всички
съделители платените от ищеца Е. М. суми в размер на 43 лв. за платени
административни услуги по издаване на скиците-проекти и сумата от 970 лв.
за заплащане на услугата по разделение на имотите от геодезист и тяхното
придвижване до приключване на административната процедура по разделение
на имотите. Общата сума за разпределение между съделителите е в размер на
1013 лв. Разпределена спрямо дяловете в съсобствеността се падат на
съделителите както следва: за Е. М. М. - 4/16 ид.части - 253,25 лв; за Я. Х. И. -
1/16 ид.части – 63,31 лв.; за С. Х. И. - 1/16 ид.части – 63,31 лв.; за И. И. Х. -
2/16 ид.части – 126,63 лв.; за П. Н. П. - 2/16 ид.части – 126,63 лв.; за С. Д. Т. -
1/16 ид.части – 63,31 лв.; за В. Д. Т. - 1/16 ид.части – 63,31 лв.; за П. Н. М. -
4/16 ид.части – 253,25 лв. Съответно всеки от съделителите дължи тази сума
на направилия разноските ищец Е. М..
Като взе предвид изложеното и на основание чл. 350 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за окончателен предявения на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес
гр. Стара Загора, ул. *****, действащ чрез адв. И., Я. Х. И., ЕГН **********, с
адрес гр. Стара Загора, ул. *****, С. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр.
София, бул. **********, И. И. Х., ЕГН **********, с адрес село Сърнево,
община Раднево, ул. ******, П. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. Стара
Загора, бул. ******, П. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
******, С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул. ******, и В. Д.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ******, проект за разделителен
протокол с решение № 85 от 30.07.2025 г., съгласно който от делбените имоти
се формират в дялове както следва:
ДЯЛ ПЪРВИ, включващ:
- Поземлен имот с проектен идентификатор **** с проектна площ от
15262 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: *******.
Дял Първи е на стойност 41208 лв.
10
Парично уравнение на дялове не е необходимо.
ДЯЛ ВТОРИ, включващ:
- Поземлен имот с проектен идентификатор ****** с проектна площ
от 15262 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: ******.
Дял Втори е на стойност 41208 лв.
Парично уравнение на дялове не е необходимо.
ДЯЛ ТРЕТИ, включващ:
- Поземлен имот с идентификатор ***** в землището на с. К.,
община Раднево, местност Г.О., с площ от 12144 кв.м., с ТПТ – земеделска
земя, с НТП – оризище, 5-та категория, номер при предходен план № 049004,
при съседи: ******** и
- Поземлен имот с проектен идентификатор ***** с проектна площ
от 3118 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: *****
**** и *****.
Дял Трети е на стойност 41208 лв.
Парично уравнение на дялове не е необходимо.
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ, включващ:
- Поземлен имот с проектен идентификатор ***** с проектна площ
от 6451 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи: ***;
*****; **** ***** и
- Поземлен имот с проектен идентификатор ****** с проектна площ
от 8810 кв.м., находящ се в с. К., община Раднево, ТПТ – земеделска, НТП –
нива, категория на земята при неполивни условия – 5-та, при съседи:
********.
Дял Четвърти е на стойност 41208 лв.
Парично уравнение на дялове не е необходимо.
ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, на основание чл. 355 ГПК сумата от 63,31 лв. /шестдесет и три лева и
11
31 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
**********, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара
Загора, ул. *****, на основание чл. 355 ГПК сумата от 63,31 лв. /шестдесет и
три лева и 31 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА И. И. Х., ЕГН **********, с адрес село Сърнево, община
Раднево, ул. ******, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Стара Загора, ул. *****, на основание чл. 355 ГПК сумата от 126,63 лв. /сто
двадесет и шест лева и 63 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
******, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, на основание чл. 355 ГПК сумата от 126,63 лв. /сто двадесет и шест
лева и 63 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
******, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, на основание чл. 355 ГПК сумата от 63,31 лв. /шестдесет и три лева и
31 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ******, да
заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул. *****, на
основание чл. 355 ГПК сумата от 813,31 лв. /осемстотин и тринадесет лева и
31 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА П. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
******, да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, на основание чл. 355 ГПК сумата от 253,25 лв. /двеста петдесет и три
лева и 25 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 1648,32 лв. /хиляда
шестстотин четиридесет и осем лева и 32 ст./ – държавна такса върху
стойността на дела.
ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 412,07 лв. /четиристотин и
дванадесет лева и 07 ст./ – държавна такса върху стойността на дела.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
12
**********, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 412,07 лв.
/четиристотин и дванадесет лева и 07 ст./ – държавна такса върху стойността
на дела.
ОСЪЖДА И. И. Х., ЕГН **********, с адрес село Сърнево, община
Раднево, ул. ******, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 824,15 лв.
/осемстотин двадесет и четири лева и 15 ст./ – държавна такса върху
стойността на дела.
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул.
******, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 824,15 лв. /осемстотин
двадесет и четири лева и 15 ст./ – държавна такса върху стойността на дела.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
******, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 412,07 лв. /четиристотин и
дванадесет лева и 07 ст./ – държавна такса върху стойността на дела.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ******, да
заплати по сметка на РС-Раднево сумата 412,07 лв. /четиристотин и
дванадесет лева и 07 ст./ – държавна такса върху стойността на дела.
ОСЪЖДА П. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
******, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата 1648,32 лв. /хиляда
шестстотин четиридесет и осем лева и 32 ст./ – държавна такса върху
стойността на дела.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за подготовка
на открито съдебно заседание за теглене на жребий.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
13