РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Търговище, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101193 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК. Предявен е иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди, че на 19.12.2023 год., с договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 94, том XV, дело № 3000 / 2023 г. на СВ
гр.Търговище е придобил собствеността върху два съседни недвижими имота,
находящи се в с.Лиляк, общ.Търговище и представляващи : УПИ III-598 в
кв.110 по плана на с.Лиляк, с площ от 745 км.м., ведно с построените в него
къща и стопански постройки и УПИ XX-598 в кв.110 по плана на с.Лиляк, с
площ от 760 кв.м., като двата парцела на място съставлявали едно общо
дворно място. В молбата се твърди, че след придобиването на имотите ищецът
заминал за чужбина, а при завръщането си през лятото на 2024 год. установил,
че общият двор е разделен на две части, с ограда от бетони колчета и бодлива
тел, по парцелната граница между УПИ III-598 и УПИ XX-598, като по този
начин ищецът бил лишен от достъп до УПИ XX-598. Ищецът установил също
така, че ответникът е извършил посочените действия, а при разговор
последният заявил, че е собственик на УПИ XX-598 по силата на договор за
дарение и отрекъл правата на ищеца върху имота. След като се свързал с
1
лицето от което е закупил имотите, ищецът установил, че през 1994 год.
ответникът и неговите родители са продали, с нотариален акт имотите на
праводателя на Н. Б., праводател на ищеца, който към момента на сключване
на договора, с ищеца е бил едноличен собственик на двата имота. Считайки,
че по силата на договора за покупко-продажба е станал собственик на УПИ
XX-598 в кв.110 по плана на с.Лиляк, съответно отричайки ответникът да
притежава каквито и да било права върху имота, поради което упражнява
фактическа власт върху имота без основание, ищецът моли съда да постанови
решение, с което като го признае за собственик на имота, да осъди ответника
да му предаде владението върху същия. Претендира разноски в
производството. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален
представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. В отговора
иска е признат изцяло, като ответникът заявява, че не оспорва правото на
собственост на ищеца, счита, че не е ставал причина за завеждане на делото,
поради което моли да бъде освободен от заплащането на разноски в
производството. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: От представените по делото
писмени доказателства се установи, че с договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 57, том II, дело № 352 / 1994 год. на
Нотариус при Районен съд Търговище ответникът и неговите родители са
прехвърлили на лицето А. Б. М. правото си на собственост върху следните
недвижими имоти : Дворно място, цялото от 1542 кв.м., за което по плана на с.
Лиляк, общ. Търговище са отредени парцел III-598 и парцел XX-598, в кв.110,
ведно с построените в дворното място жилищна сграда и стопански
постройки, за сумата от 55 000 лв. От представеното удостоверение за
наследници на А. Б. М., починал 23.09.2015 год. и нотариален акт № 37, том
III, дело 452/ 2020 год. на СВ при РСТ, се установи, че наследниците на А. М.
са прекратили съсобствеността върху наследствените имоти, като С. Б. е
дарил на Н. Б.- праводател на ищеца, собствената си ½ ид.ч. от процесните
имоти, като последния с договор за продажба, обективиран в нот. акт № 94,
том XV, дело № 3000 / 2023 год. на СВ при РСТ е прехвърлил правото на
собственост върху същите имоти на ищеца. Не се спори по делото, че двата
2
парцела, придобити от ищеца са представлявали един общ парцел, като между
тях не е имало поставени трайни граници, както и не се спори, че лятото на
2024 год. ищецът е установил, че общия двор, състоящ се от двата парцела е
разделен от ответника по парцелната граница, с ограда от бетонови колчета и
бодлива мрежа, като по този начин ищецът е бил лишен от достъп до парцел
XX-598, който се владеел от ответника. Безспорно е също така, че ответникът
е оспорил правото на собственост на ищеца върху парцел XX-598,
позовавайки се на нотариален акт от 1988 год., който видно от доказателствата
по делото е бил представен от родителите на ответника и от него самия при
продажбата на имотите на А. М. през 1994 год.
Ответникът в представения писмен отговор призна, както фактите и
обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.
Признава, че ищецът е носител на правото на собственост върху процесния
имот, по силата на договор за продажба от 2023 год.
Ищецът е направила искане да се постанови решение при признание на
иска и съдът прекрати съдебното дирене.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от
ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с
оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските: Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
съдебното производство, възлизащи на 1660,10 лв., от които 1600 лв.
адвокатско възнаграждение и 60,10 лв. държавни такси.
Ответникът твърди, с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, признал е иска, поради което счита, че не следва да носи отговорност
на съдебните разноски на ищеца.
Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда
възможност ответникът да се освободи от отговорността за разноските, ако
признае иска и не е станал причина за неговото завеждане. В настоящия
случай съдът счита, че макар и да е признал иска ответникът е дал повод за
завеждане на иска. Установено е по делото, че ответникът е поставил ограда
между два парцела, собственост на ищеца, като по този начин го е лишил от
достъп до парцел XX-598, както и че е оспорил правото му на собственост,
3
което е довело и до предявяване на настоящия иск, поради липса на друг
способ за ищеца да защити правата си, доколкото защитата на вещно право не
може да стане извънсъдебно. По изложените съображения съдът счита, че не е
на лице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото двете предпоставки в
текста са дадени комулативно – ответникът да е признал иска и с поведението
си да не дал повод за завеждане на делото, а както беше посочено по-горе
именно поведението на ответника е дало повод за предявяване на иска, като
липсата на двете предпоставки прави невъзможно приложението на тази
разпоредба, поради което искането на ответника за освобождаване от
отговорността за разноски се явява неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1660,10 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е. Д. М., ЕГН
********** от с. Л., ул. ........., общ. Търговище, че Х. М. Х., ЕГН **********
от с. Г., ул. ******, общ. Антоново, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. от
ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. “Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, кантора
8, е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, на недвижим имот
: УПИ XX-598, в кв.110 по плана на с. Лиляк, общ. Търговище, с площ от
760 кв.м., при граници : УПИ II-598, УПИ III-598 и УПИ IV-597, като
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН ********** от с. Л., ул. ******, общ.
Търговище да предаде на Х. М. Х., ЕГН ********** от с. Г., ул. *********,
общ. Антоново владението върху недвижим имот : УПИ XX-598, в кв.110 по
плана на с. Лиляк, общ. Търговище, с площ от 760 кв.м., при граници : УПИ
II-598, УПИ III-598 и УПИ IV-597, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН ********** от с. Л,, ул.*******, общ.
Търговище да заплати на Х. М. Х., ЕГН ********** от с. Г., ул. *********,
общ. Антоново, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. от ТАК, със съдебен
адрес : гр. Търговище, ул. “Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, кантора 8, направените по
делото разноски в размер на 1660,10 лв., от които 1600 лв. - адвокатско
възнаграждение и 60,10 лв. - държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5