Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
25.03.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4433 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 285132 от 26.11.2019 год., постановено
по гр.дело № 17747/2019 г. на СРС, Г.О., 128 състав, е отхвърлен иска на М.Г.Ж., с ЕГН: **********,***, за осъждане на ответника
Институт за изследване на обществата и знанието - БАН /ИИОЗ-БАН/, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******№ 4, представляван от
директора В.П., да заплати на ищцата сумата от 2098,35 лв., предявена частично
от 2860,00 лева, представляваща заплатена от ищцата в полза на „ Софийска вода“ сума за разходваната от ИИОЗ-БАН вода за
питейно-битови нужди, начислена от ВиК оператора за периода от м.юни 2014 г. до
м.октомври 2016 г., за която са издавани фактури за периода от м.юли 2014 г. до
м.октомври 2016 г., за обект, находящ се в гр.София, бул.“********, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба –
27.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, частично като неоснователен и частично /в размер на 351,44
лв./ като погасен чрез прихващане на насрещното задължение на М.Г.Ж., с ЕГН: **********,***, към Институт за изследване
на обществата и знанието - БАН /ИИОЗ-БАН/, ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“******№ 4, представляван от директора В.П., в
размер на 2176,00 лв., представляващо обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в получен от
ответника наем от „Анекс 2000“ ООД в
намален размер за месеците септември, октомври и ноември 2016 г. и месец януари
2017 г. С решението на съда е осъдена М.Г.Ж., с ЕГН:
**********,***, да заплати на Институт за изследване на обществата и знанието -
БАН /ИИОЗ-БАН/, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“******№ 4, представляван от директора В.П., сумата от 300.00 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
Срещу
решението на СРС, 128 с-в е постъпила
въззивна жалба от
М.Г.Ж., подадена чрез пълномощника й адв.Д.Т., с искане същото да бъде обезсилено, като недопустимо и
делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Твърди
се, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен
осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, по съображения изложени в
жалбата. В жалбата се излагат доводи и за неправилност на обжалваното решение,
като е направено искане, в случай, че съдът приеме, че решението е допустимо,
същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде постановено
друго, с което да се уважи изцяло предявения частичен осъдителен иск.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник Институт по философия и социология-БАН, гр.София,/ с предишно
наименование- Институт за изследване на обществата и знанието-БАН/, чрез юрк.Й.П.оспорва
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан
непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се
произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически
състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
съдебно решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на
делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът приема, че в
процесния случай, СРС, 128 с-в, се е
произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД/ с който не
е бил сезиран/, вместо по действително предявения осъдителен иск с правно
основание чл.74 от ЗЗД, /с който е бил сезиран/.
Съдът приема, че предметът на делото
е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от
хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС №
1/1985 г.: при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при
оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по
взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е
посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да
прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за
подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото
подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на
непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно
решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения
иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са
последователно прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а
именно: решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
2830/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по
т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният
акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на
диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса
факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в
резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В
цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата,
която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право
чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съгласно задължителната практика на
ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне
и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от
ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено
въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е
бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато
се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен
акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи
служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността
на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор,
произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата
молба.
Отделно от изложеното, съгласно практиката на
съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета
на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то
решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и
обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства
по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за
последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
В процесния случай, настоящият въззивен
състав, приема, че първоинстанционният
съд не е разгледал предявения от ищцата М.Г.Ж. срещу
ответника Институт по философия и социология-БАН, гр.София/ с предишно
наименование- Институт за изследване на обществата и знанието-БАН/, осъдителен
иск с правно основание чл.74 от ЗЗД, предявен
изрично, като частичен иск с конкретно посочен частичен размер от 2098,35
лв./ след допуснато изменение на неговия размер с определение на съда от
публично съдебно заседание, проведено на 29.10.2020 г. /от общ дължим размер от
2860,00 лв., конкретно посочен в петитума на исковата молба,, така както е
изрично заявен по петитума на исковата молба, поради което е постановил
недопустимо решение. Съдът приема, че СРС, 128 с-в,
се е произнесъл по частичен осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД/ с който не е бил сезиран/, вместо по действително предявения частичен осъдителен
иск с правно основание чл.74 от ЗЗД, с който е бил сезиран. В процесния случай,
обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
С оглед на изложеното, обжалваното
решение следва да се обезсили изцяло, включително и в частта за разноските на
основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения, като
частичен осъдителен иск с правно основание чл.74 от ЗЗД с исковата молба, и по
предмета на делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на
изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С оглед цената на иска и дадените
задължителни за съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване –
арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 285132 от 26.11.2019 год., постановено по гр.дело №
17747/2019 г. на СРС, Г.О., 128 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд на действително предявения осъдителен иск
с правно основание чл.74 от ЗЗД, с който е сезиран, съгласно мотивите на
настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.