РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110201980 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-
4332-000051/21.01.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ
СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на
Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на К. П., родена на **********г. в Република Украйна,
административно наказание „парична глоба“ в размер на 400.00
(четиристотин) лева за извършено административно нарушение по състава
на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1
от Кодекса за застраховането (КЗ).
ВЪЗЗИВНИКЪТ К. П. инвокира във въззивната си жалба чрез
упълномощения от нея защитник подробни съображения против издадения
санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно
нарушения. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява. В писмена
молба, подадена от защитник, се заявява искане за уважаването на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-
ОПП е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който излага становище пред съдебния състав за неоснователност
на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
1
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 28.01.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 21.01.2025г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП,
на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-000051/21.01.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ
НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед №
4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено на К. П., родена на **********г. в
Република Украйна, административно наказание „парична глоба“ в размер на
400.00 (четиристотин) лева за извършено административно нарушение по
състава на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ).
На 21.01.2025г., в 10:50 часа жалбоподателят К. П., като водач на лек
автомобил „Линкълн МКС“ с рег. № **********, била участник в двустранно
настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП) - на път без номер - в
района на километър 5 (пет) с посока на движение от гр.Перник към град
София, на 500 (петстотин) метра от разклона за село Владая. На същата дата,
часово време и място, към момента на настъпилото ПТП, жалбоподателят П.
не е притежавала (и не показала на контролните органи) сключена валидно
действаща (влязла в сила) застрахователна полица на застрахователен довор
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по КЗ. Договорът за този
застрахователен риск, влизал в сила 20 (двадесет) минути по-късно, след ПТП
- на 21.01.2025г., в 11:11 часа. Съгласно справките по делото на Гаранционен
фонд за инкриминирания автомобил към инкриминираните дати и място не е
имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по КЗ. Свидетелите Б. А. Н. и Д. Д. Г. - автоконтрольори от
СДВР-ОПП не получили от нея такъв договор в 10:50 часа на 21.01.2025г.
Жалбоподателят П. им показала снимка, според която полицата „гражданска
отговорност“ влизала в сила в 11:11 часа на 21.01.2025г.
2
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Б. А. Н. и Д. Д.
Г. - автоконтрольори от СДВР-ОПП. Съдът кредитира събрания по делото
доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.2 от КЗ договор за застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при
3
влизане на територията на Република България, когато няма валидна за
територията на Република България застраховка. В § 1, т. 7 от Допълнителните
разпоредби на КЗ, е дадена легална дефиниция на понятието „трета държава“
и това е държава, която не е държава – членка по смисъла на т. 6 от същите
разпоредби, а съгласно т. 6 от ДР на КЗ, „държава – членка“ е държава – член
на Европейския съюз или друга държава страна по споразумението за
Европейското икономическо пространство. Административно-наказателно
отговорното лице по чл. 638, ал. 3 от КЗ е лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според нормата на чл.638,
ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева.
Въз основа доказателствата по делото се установи безспорно, че към
инкриминирания момент - в 10:50 часа на 21.01.2025г., на посоченото в АУАН
и НП място, управляваният (ползван) от жалбоподателя К. П. лек автомобил,
регистриран на територията на Република Украйна, на който не е била
собственик, не е имал валидно сключена (влязла в сила) застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите. С това формалното
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл.638, ал.3 от КЗ е било
осъществено от обективна страна. Извършеното от нарушителя деяние е
съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на
вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят П. е съзнавала, че е управлявала
притивоправно инкриминираното МПС, без валидна застраховка „ГО“, и е
постигнала целта си на инкриминираната дата и място. В случая на водача не е
вменено нарушение, изразяващо се в несключване на регламентираната в
кодекса застраховка, а за управление на автомобил, във връзка с чието
притежаване и използване, управляващият го няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорнот“ на
автомобилистите. Задължението за сключване на гражданска отговорност произтича от
нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно която всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е било спряно от движение, е длъжно да сключи
договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда административно наказание и за
лице, което не е собственик и което управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Т. е. нормата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ разширява отговорността, като предвижда, че тя следва да се носи
и от всяко трето лице, което, макар и да не е собственик, управлява МПС, за
което е задължително сключването на застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите. От материалите по делото се налага извода, че
административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
4
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер
на абсолютния, предвиден в посочената по-горе разпоредба. Извършеното
административно нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се отличава с нищо съществено за административните нарушения
от същия вид при същите условия. Липсата на вредни последици сама по себе
си не обуславя маловажност на деянието.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно
– наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността
на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по
съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-000051/21.01.2025г.
ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със
Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което
на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на К. П., родена на **********г. в
5
Република Украйна, административно наказание „парична глоба“ в размер на
400.00 (четиристотин) лева за извършено административно нарушение по
състава на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ К. П., родена на **********г. в Република
Украйна ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК
вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от
ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6