№ 542
гр. Враца, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20221400200603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. И. И. Ц., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, като е
изтърпял необходимата част от наказанието, има положително отношение
към реда и дисциплината и няма наложени наказания, поради което прави
искане да бъде освободен условно предсрочно.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.
155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св. И. Ц..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Същият се представлява и от договорен защитник, който поддържа
молбата за УПО и изразява съображения за наличие на законово изискуемите
предпоставки затова. Излагат се съображения, че становището на началника
на затвора противоречи на доклада по чл. 155 от ЗИНЗС.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор режимна дейност С.
1
М., който изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а
НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. И. И. Ц. е осъден със Споразумение от 25.05.2022год. по НОХД №
364/2022год. на РС-Враца за престъпление по чл. 235, ал.3 НК на три месеца
лишаване от свобода при първоначален "Общ" режим. Преди това л.св. Ц. е
осъждан без ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Л.св. Ц. е започнал да търпи наложеното му наказание от 3 месеца
лишаване от свобода на 05.09.2022год., като до момента е изтърпял
фактически 2 месеца и 6 дни. Остава да търпи 24 дни.
При това положение, осъденият Ц. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, приложима за него.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначална оценка на риска
от рецидив не е правена поради краткия срок на наказанието. Причините и
определящите фактори за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и некритичното отношение към предишни криминални действия.
Рискът от вреди за обществото след освобождаване е със средни стойности и
се обуславя от характера на извършеното деяние и от криминалното му
минало.
В първоначално изготвения план на присъдата, като цели и задачи са
заложени: формиране на чувство за критичност; съхраняване на психическото
и физическо здраве; спазване на реда и дисциплината в ЗО; повишаване на
уменията за мислене и осъзнаване на вредните последици от престъпните
2
действия.
Дори и да не е правена оценка на риска от рецидив се регистрира, че
проблемните зони, които повишават вероятността от извършване на нови
престъпления са "уменията за мислене" и "ниското правно самосъзнание".
Наблюдава се ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на
последствията от шофиране в пияно състояние. Наблюдава се модел на
криминално мислене, самонадеяност и самоувереност, че поведението му не е
в разрез с нормите.
Л.св. Ц. изтърпява наказанието си в ЗО"Враца", като риска от вреди е
среден. Аргумент в тази посока е криминалното минало на осъдения. Рискът
от вреди спрямо другите лишени от свобода и пенитенциарните служители е
с ниски стойности. Не показва враждебни нагласи и не е склонен към
употреба на физическа сила в конфликтна ситуация.
Л.св. Ц. все още не е преминал адаптационния период в ЗО и не е
назначаван на работа.
Не е наказван и не е награждаван. Л.св. Ц. има примерно поведение,
няма извършени нарушения.
В ЗООТ"Враца" се проследява както цялостното поведение на л.св.,
така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин на
живот, ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време.
По отношение на престъплението е с ниска самокритичност –
характеризира се с неспособност да се реформира, въпреки предишните
осъждания, за по-голяма част от които е реабилитиран по право. Изразява
нагласи в подкрепа на собственото си поведение, включващо нарушаване на
обществените и законовите норми. Не разпознава вредите, които има
вероятност да причини с поведението си в обществото. Не осъзнава изцяло
тежестта на извършеното закононарушение, не е склонен да спазва стриктно
законовите норми и да ограничава собственото си поведение в съответствие с
правилата и нормите в обществото.
В МЛС осъденият Ц. демонстрира добро поведение, не са
регистриране агресивни прояви и други форми на неподчинение, но в живота
на свобода води начин на живот, несъвместим с добрите нрави и
общочовешки ценности.
3
Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене
на законосъобразен начин на живот след освобождаване, вследствие на
преживените ограничения в ЗО.
Демонстрираното добро поведение в затвора не елиминира
констатацията, че рискът от сериозни вреди към обществото е среден, но ако
л.св. продължи с противоправното си поведение, рискът от вреди има
вероятност да се повиши на висок.
Необходимо е време за изграждане на отрицателно отношение към
извършеното от него деяние и показване на достатъчно доказателства за
поправяне на осъдения.
Договорените дейности не са изпълнени в пълен обем.
Индивидуално-корекционната работа с л.св. Ц. следва да продължи в
посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към
досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и
създаване на алтернативи за тяхното решаване. Към настоящия етап от
изтърпяване на наказанието осъдения все още не е дал достатъчно
категорични и убедителни доказателства за промяна в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда.
Криминалните нагласи не са трайно и устойчиво формирани, но
нежеланието му за стриктно спазване на законите и правилата предопределя
евентуалното продължаване на престъпната дейност и повишаване на
вероятността с поведението си да причини вреди в обществото.
Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед
липсата на желание за промяна и корекция в поведението му.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия
момент по отношение на л.св. И. Ц. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Изложеното от защитата на осъдения не кореспондира с
отразените в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС факти и обстоятелства, поради
което съдът приема доводите за неоснователни. Всичко изложено по-горе,
4
дава основание на съда да приеме, че следва да бъде постановен отказ на
молбата на л.св. Ц. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание, в размер на 24 дни.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. И. И. Ц., роден на *** в гр.
Монтана, с постоянен адрес с. ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му
по НОХД № 364/22год. по описа на РС-Враца наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца, с остатък 24 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5