№ 15493
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110106399 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за
осъждане на Столична община да заплати на „****“ ЕАД сумата от 127.37 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „***“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** ТЕ вследствие на
ПТП- попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, настъпило на
09.08.2023г. на общински път в гр. София- на ул. „****“ № 55, пред намиращата се на адреса
автомивка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 05.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 09.08.2023г. в гр. София, на ул. „****“ № 55, пред намиращата се
на адреса автомивка застрахованият при него по силата на договор за имуществено
застраховане „***“ лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** ТЕ попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи
ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от
общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по
предни дясна гума и джанта на стойност 127.37 лева, с която сума собственикът на
увреденото имущество бил удовлетворен от ищеца чрез извършено от последния
прихващане на задължението му за изплащане на застрахователно обезщетение със
задължението на застрахования за застрахователна премия и чрез плащане. С оглед на това
ищецът поканил ответника в качеството му на стопанин на пътя да му възстанови
стойността на застрахователното обезщетение, което последният отказал да стори. При тези
съображения в настоящото производство застрахователят претендира регресното си вземане,
законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва доказаността на механизма на ПТП и изобщо
наличието на дупка на пътното платно на соченото в исковата молба място, която да е
станала причина за ПТП, респ. за процесните увреждания, като оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на представените писмени доказателства. Поддържа, че не е
налице причинно- следствена връзка между евентуалното попадане на автомобила в дупка и
уврежданията по МПС, чиято обезрведа се претендира. В условията на евентуалност
1
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който не
съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка и с това допринесъл за
настъпване на пътния инцидент, което негово поведение следвало да бъде съобразено, като
се намали размерът на евентуално дължимото регресно вземане. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ в полза на правоимащото
лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат установени пълно и главно от ищеца.
Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: съществуването към
датата на ПТП на застрахователно правоотношение по застраховка „***“ между ищеца и
собственика на сочения за увреден лек автомобил, имащо за предмет този автомобил,
удовлетворяването от ищеца на вземането на собственика на увреденото имущество за
застрахователно обезщетение в сочения в исковата молба размер- чрез прихващане и
плащане, както и принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна
мрежа.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни факти се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от
страните писмени доказателства: застрахователна полица № 4725235203000063 от
09.02.2023г. за застраховка „***“ на лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** ТЕ, ведно с
приложимите към него общи условия на ищеца, писмо от ищеца до собственика на сочения
за увреден лек автомобил, съдържащо изявление за прихващане на насрещни задължения,
както и преводно нареждане от 11.09.2023г. за извършено от ищеца в полза на собственика
на автомобила доплащане на застрахователно обезщетение след извършеното прихващане с
посочване в преводното нареждане на номера на застрахователната преписка, образувана от
ищцовото дружество във връзка с процесния пътен инцидент.
Фактът на настъпване на пътния инцидент, времето, мястото и механизмът на същия
се установяват от приобщените като писмени доказателства заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 11.08.2023г. и декларация за настъпване на застрахователно
събитие от 31.08.2023г., подадени от сочения за спътник на водача на автомобила- М. К. К.,
респ. от управлявалия МПС към момента на ПТП- К. Б. Ц., в които застрахователното
събитие е описано по идентичен начин и от обективна, и от субективна страна, като е
посочено, че на 09.08.2023г. К. Б. Ц. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** ТЕ в
гр. София, ж. к. „****“, когато на ул. „***“ попаднал с автомобила в дупка на пътното
2
платно, която не видял, тъй като била пълна с вода заради проливния дъжд. Действително,
както е посочено в отговора на исковата молба, в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от 11.08.2023г. заявителят първоначално е посочил 19.08.2023г.
като дата на настъпване на ПТП, след което е цифрата „1“ от последната дата е зачеркната,
което зачеркване следва да бъде преценявано по реда на чл. 178, ал. 2 ГПК, съгласно която
разпоредба съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. В случая такива други обстоятелства по смисъла на цитираната
разпоредба са фактът, че заявлението е подадено на 11.08.2023г., поради което обективно
същото не би могло да касае застрахователно събитие, настъпило след тази дата, а освен
това, в декларацията за настъпване на процесния пътен инцидент, подадена на 31.08.2023г.,
като датата на вредоносното събитие се сочи именно 09.08.2023г.
Именно последната дата посочва в показанията си пред съда и свидетелят К. Б. Ц.,
който твърди, че на 09.08.2023г. в гр. София управлявал собствения си лек автомобил „****“
с рег. № СВ **** ТЕ на ул. „***“, когато около № 46 попаднал в дупка на пътното платно,
която била запълнена с вода и не била обозначена по някакъв начин, поради което
свидетелят не я видял и влязъл в нея с автомобила, при което се спукала гумата на МПС,
като се увредила и джантата. Свидетелят изяснява, че се движил с около 20 км/час, тъй като
било мокро, а районът бил непознат за него.
В идентичен смисъл са показанията и на свидетеля М. К., който твърди, че към
момента на инцидента се возил в автомобила, когато в гр. София, ж. к. „****“, на ул. „****“
МПС попаднало в запълнена с вода дупка на пътното платно, в резултат от което били
увредени десните гума и джанта на автомобила. Поддържа, че дупката не била обозначена
по някакъв начин. Изяснява, че автомобилът се движил много бавно, тъй като пътната
обстановка не позволявала развиване на висока скорост- било тъмно, мокро след дъжд, а и
се касаело за квартална улица.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че не е налице основание на
показанията на свидетелите да не бъде дадена вяра, доколкото същите са последователни,
житейски логични, вътрешно, а и взаимно непротиворечиви. Същевременно,
доказателствената стойност на показанията не се опровергават от наличните по делото
данни, а напротив- намират опора в приобщените като писмени доказателства заявление и
декларация до ищеца, също съдържащи конкретика относно механизма на ПТП и вредите по
МПС, както и в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което описаният в
писмените доказателства механизъм на ПТП е правдоподобен от техническа гледна точка, а
както бе изяснено, в случая този механизъм се установява по идентичен начин и въз основа
на данните в гласните доказателства.
Ето защо, макар и в случая да не е съставен протокол за ПТП и мястото на ПТП да не е
посетено от органите за контрол на движението по пътищата- последното освен това не е
задължително, доколкото не се установява, а не се и твърди да е осъществена някоя от
хипотезите, предвидени в нормите на чл. 125, т. 1- т. 8 ЗДвП, съдът намира, че при
съвкупната преценка на така възпроизведените доказателствени средства- писмени, гласни и
експертно изследване, се налага извод, че процесният пътен инцидент се е осъществил при
сочения в исковата молба механизъм, като увреденият лек автомобил е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е
конкретно поведение на водача на МПС, в частност соченото в отговора на исковата молба-
управление на МПС несъобразена с пътната обстановка скорост, което да бъде преценявано
като намиращо се в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент и на вредите от него,
3
доказателствената тежест за установяване на което съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК
и изготвения доклад по делото принадлежи на ответника. Независимо от това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че противно на поддържаното от ответника в отговора на
исковата молба, наличието на необезопасени и несигнализирани дупки на пътя не би могло
да бъде дефинирано като предвидимо препятствие по смисъла на нормата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, доколкото наличието на дупки на пътя не е естественото, дължимото от стопанина и
очакваното от водачите състояние на същия, предназначен за безопасно и безпрепятствено
придвижване на МПС.
Обезщетените от застрахователя увреждания по лекия автомобил, за които същият е
приел, че се намират в причинна връзка с пътния инцидент, са описани в приетия като
писмено доказателство опис- заключение по претенция, като съгласно неоспорените изводи
на вещото лице в писменото му заключение тези увреждания- по десните гума и джанта на
лекия автомобил, се намират в пряка причинно- следствена връзка с установения въз основа
на доказателствената съвкупност механизъм на ПТП.
Страните не спорят относно обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и на основание разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същото е отделено като безспорно и поради
това ненуждаещо се от доказване.
Общинските пътища са публична общинска собственост- чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно чл.
19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП пътищата
се състоят от следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни
принадлежности, като съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗП "пътни съоръжения" са
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения, които разпоредби, разгледани в единство, дават основание да
се приеме, че шахтите, разположени на пътното платно, са част от пътя по смисъла на
закона, поради което отговорността за поддръжката им, респ. за неизпълнение на
задължението за поддържането им в изправност и за сигнализирането им принадлежи на
стопанина на пътя, в случая на Столична община. В този смисъл е изричната разпоредба на
чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява
тези дейности чрез служителите си и/или чрез други лица, на които е възложил
извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно- обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага
оборимо.
Ето защо, доколкото безспорно се касае за път, стопанисван от Столична община,
именно ответникът в качеството си на стопанин на пътя като съвкупност от всички описани
по- горе елементи и съоръжения е отговорен пред увредените лица, респ. пред техните
застрахователи за уврежданията по имуществото им, настъпили в резултат от
експлоатацията на пътната мрежа.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установената по делото
неравност на пътното платно, която въпреки вмененото им задължение за това не е била
сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и безаварийното
ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на противоправното и
4
виновно поведение на служители на ответника, поради което последният е легитимиран да
отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им стойност, която в
случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с възстановителната
стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
автотехническата и оценителна експертиза стойността, необходима за ремонта на
увредените при процесния пътен инцидент детайли на лекия автомобил, респ. за
привеждането му във вида и състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 281.51 лева.
С оглед на това и доколкото изплатеното от застрахователя обезщетение е в размер, по-
нисък от стойността на ремонта, определена по средни пазарни цени, предявеният иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен, а
като законна последица от това върху установената като дължима сума следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на задължението.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 980.00 лева,
включваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска, депозити за възнаграждения
на свидетелите и вещото лице, както и адвокатско възнаграждение, за което по делото са
представени доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД
Столична община да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 127.37 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „***“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ **** ТЕ вследствие на
ПТП- попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, настъпило на
09.08.2023г. на общински път в гр. София, пред намираща се на ул. „****“ автомивка, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 05.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание нормата на
чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 980.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5