РЕШЕНИЕ
№ 8416
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110132775 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца [фирма] положителни
установителни искове срещу И. Т. К. с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: 2 539, 94 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /09.02.2023г./ до изплащане на вземането; сумата 324, 45 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; сумата 37, 58 лв., представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /09.02.2023 г./ до изплащане на
вземането, както и сумата 6, 20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 19.01.2023 г., включваща и лихва за забава върху платената главница за
сумата от 10, 59 лв., начислена за периода от м. 01.2020 г. до м.06.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
7056/2023г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия /ОУ/, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Счита, че ответницата има качеството на потребител съгласни чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период до топлоснабдения
имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатили дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответницатае в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6
ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна И. Т. К., подаден чрез адв. Ц. с
приложено по делото пълномощно. в които релевира възражение за нередовност на исковата
молба. Твърди, че за процесния период е заплатила топлинна енергия в размер на 805, 06 лв.,
прави възражение за погасяване по давност на вземанията евентуално дължими в периода
09.02.2020 г. – 09.02.2023 г.
С определение от 18.01.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
[фирма]. С молба от 01.03.2024 г. третото лице-помагач изразява становище за
основателност на предявения иск, твърди, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с действащите през периода нормативни актове и представя преписи от
документи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 16.02.2023 г.
Заповедта е връчена на И. Т. К. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подала възражение, поради
което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Основателността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
2
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая страните не спорят, че И. Т. К. е
собственик на процесния апартамент, находящ се в **** с аб. № *** към [фирма]. По делото
са събрани и писмени доказателства, установяващи това обстоятелство. Макар съдът намира
приетия като доказателство договор за продажба, сключен между Столична община и И. Т.
К. за нечетлив, ответницата чрез редовно упълномощения й процесуален представител
изрично е заявила, че не го оспорва, нито оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия. Освен това по делото е представена и заявление-декларация от И. Т. К. за открИ.не
на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
01.08.2008 г. приет като доказателство по делото и Нотариален акт № 189 от 10.12.2013 г., в
който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И.
Т. К. продава на Т. К. К. процесния недвижим имот – апартамент № 7 в ***, като
продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.
Ето защо съдът приема, че посоченото лице се явява страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
3
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва И. Т. К. да е възразила срещу прилаганите от ищеца
общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период
същата е била собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нея и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.08.2002 г., списък към него и
договор от 22.08.2002 г., представените и приети индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, по делото се установява, че в рамките на исковия период услугата по
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода е била възложена и извършвана от третото лице –
помагач – [фирма]. Приет като доказателство е и договор от 03.06.2020 г. сключен между
[фирма] – възложител и [фирма] – изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между [фирма] и
търговец за извършване на услугата на дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което процесният имот е
обслужван от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които се събират и
общото количество топлинна енергия се разпределя между всички абонати. Топломерите в
абонатната станция се отчитат по електронен път в началото на всеки месец, като от
отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители
4
само за битова гореща вода. Посочено е, че отоплението в процесната сграда е спряно преди
процесния период по решение на СЕС и в сградата е използвана само топлинна енергия за
битова гореща вода, като за процесния период в апартамента са монтирани два броя
топломера. Водомерите са отчетени и са съставени протоколи, съдържащи подпис на
потребителя. Количеството топла вода е отчетено и въведено в изравнителната сметка.
Според експертът изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в
съответствие с действащата нормативна уредба. Вещото лице е посочило, че топломерите са
преминали през метрологични проверки през 2-годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. В
случая [фирма] е издавала прогнозни и изравнителна сметка. Следователно, при определяне
стоиността на деиствително потребената през процесния период топлинна енергия, следва
да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2022 г. възлиза на 3 089, 89 лв., представляваща
разлика между начислените суми по фактури (3 202, 34 лв.) и сумите за възстановяване на
абоната по изравнителните сметки (112, 55 лв.), като посочената стоиност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено
количество и неините стоиности за исковия период. Заключението на експерта е обосновано
и изготвено въз основа на професионалните му знания и компетентност, същото не е
оспорено от страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на
правните си изводи.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице, което съдът кредитира с доверие като обективно
дадено и професионално изготвено, се установява, че размерът на неплатените от ответника
суми за топлинна енергия за абонатен номер 248278 за процесния имот за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2022 г. са в общ размер на 2 638, 73 лв. Начислените суми за дялово
разпределение, въведени за периода от м. август 2020 г. до м. април 2022 г. са в размер на
37, 58 лв. вещото лице е посочило, че плащанията от ответника са редовно осчетоводени от
5
ищеца и приспаднати от исковата претенция.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410
ГПК е подадено в съда на 09.02.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за
период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на
09.02.2020 г., а след и на 02.12.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая от страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за които се отнасят. Следователно погасени по давност са вземанията за периода от
01.05.2019 г. до 01.09.2019 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м.
декември 2018 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г., т. е. преди 02.12.2019 г., поради което
то, както и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период – м. 05.2018 г.,
м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., са обхванати от изтекла погасителна
давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия,
които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019
г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това деиствие се
цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
6
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стоиността на деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в които месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от които започва да тече погасителната давност за тях.
От приетите заключения по СТЕ и ССчЕ се установява, че в периода от м. май 2019 г.
до септември 2019 г. на ответницата са начислени общо 343, 42 лв., които суми са погасени
по давност, т.е. дължимата от ответницата главница за топлинна енергия е в размер на 2 285,
31 лв. /=2 628, 73 -343, 42/.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, а и от заключенията по изслушаната експертиза се установява, че се равнява на
посочения от ищеца размер от 37, 58 лв. Това е така, тъи като съгласно разпоредбите на чл.
36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.08.2020 г., т. е. след 02.12.2019 г., поради което то не е обхванато от
изтекла погасителна давност.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 31.05.2022 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. По изложените съображения, съдът намира, че дължимото
вземане по общата фактура /изравнителна/ от 31.07.2020 г., издадена за сумата от 1076, 66
лв. е в размер на 425, 58, т.е. представлява разликата от общата сума по фактура и
7
погасената част извънсъдебно в размер 307,66 лв. и погасената част от вземането в общ
размер на 343, 42 лв. С оглед размера на главницата, която съдът намира за дължима, то
мораторната лихва върху това вземане за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. е 101, 64
лв. Дължимото вземане по общата фактура /изравнителна/, от 31.07.2021 г. издадена за
сумата от 982, 81 лв. е в размер на 895,19 лв., т.е. представлява разликата от общата сума по
фактура и погасената част извънсъдебно в размер 87, 62 лв. С оглед размера на главницата,
която съдът намира за дължима, то мораторната лихва върху това вземане за периода от
15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. е 123, 02 лв. Дължимото вземане по общата фактура
/изравнителна/ от 31.07.2022 г. е 917,28 лв., за колкото е издадена, доколкото няма данни за
плащане по нея. С оглед размера на главницата, която съдът намира за дължима, то
мораторната лихва върху това вземане за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. е 33,05
лв. При това положение съдът намира, че общо дължимото обезщетение за забава е в размер
на 257, 71 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.04.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6, 20 лв., начислена
за периода от 05.03.2020 г. до 21.09.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
В хода на делото като доказателство е приложено платежно нареждане от 12.03.2024
г. видно от което ответницата е заплатила по банкова сметка на ищцовото дружество сумата
от 2 456, 02 лв., което обстоятелство не се оспорва от [фирма]. Плащането на тази сума
следва да се цени при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Уточнено е от процесуалния
представител на ответницата, че сумата представлява сбора от дължимата според
потребителката топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на 2 412, 56 лв. и
дължимата сума за главница и лихва върху дяловото разпределение в общ размер на 43, 46
лв. Съгласно чл. 76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. По изложените съображения съдът
намира, че на първо място следва да бъде погасено признатото за дължимо вземане за
обезщетение за забава в размер на 257, 71 лв., остатъкът от 2198, 31 лв. следва да послужи за
погасяване на главниците за дялово разпределение /37, 58/ и топлинна енергия /2 285, 31
лв./, т.е. остава дължима сумата от 124, 58 лв., представляваща главница неплатена
топлинна енергия и с оглед реда на погасяване от най-обременителните задължения към
8
новите, следва да се приеме, че останало непогасено в цялост е задължението по фактура
/изравнителна/ от 31.07.2022 г.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 7056/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 4, 32 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на 30,52
лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ, ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя -
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му представител,
както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, които възлизат в размер на 288 лв. - адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдеиствие и разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Т. К., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 124, 58 лв.– главница – цена за
топлинна енергия, начислена по фактура № ********** от 31.07.2022 г. за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за имот, находящ се гр. ***, с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.02.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 124, 58
лв. до пълния предявен размер от 2 539, 94 лв., или за размера от 2415, 36лв., и за периода от
9
01.05.2019 г. до 02.12.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. за сумата от 324, 45 лв.; иска за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата
от 37, 58 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 6, 20 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 21.09.2020 г.
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 30,52 лв –
разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 4, 32 лв. – разноски в
заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
И. Т. К., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 288 лв. за
защита в исковото производство на Йорданка Николова Костова.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице-помагач с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10