Р Е Ш Е Н И Е
№ 311 / 26.02.2018
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Н.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8269 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.А.К., за осъждане на А.В.Т. да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пожар, предизвикан от ответника на 22.10.2017 год. в гр.Б., ***, ведно със законната лихва, начиная от 31.10.2017 год. до окончателното изплащане.
Така предявени, исковете черпят правното си основание от чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа същите, претендира деловодните разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
След като съобрази изявленията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са съседи, живущи в гр.Б., ***, че ответникът е собственик на апартамент на ет.3, находящ се непосредствено под апартамента на ищеца на ет.4, както и че на 22.10.2017 год., около 5.37 часа, в апартамента на ответника е възникнал пожар.
В тази насока е и представеното удостоверение от 14.11.2017 год., издадено на ищеца от РД „ПБЗН” – гр.Бургас, в което е записано, че от пожара е увредена дограма с площ от 20 м², козирка с площ от 8 м², 1 бр. климатик и ролетна щора с площ от 20 м².
Същото кореспондира с удостоверението, издадено на ответника, с тази разлика, че то отразява уврежданията в неговото жилище.
По делото е наличен и нотариален акт за собствеността на ищеца по отношение на апартамента на ет.4.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, извършило оглед в жилището на ищеца, вредите от пожара възлизат на 9380 лв., в т.ч. 2110 лв. за възстановителни СМР и 7270 лв. – пазарната стойността на безвъзвратно унищожените вещи, намиращи се в апартамента към момента на пожара. От заключението, разбито по пера, се извежда, че само за вещите, описани в обстоятелствената част на исковата молба, стойността е както следва: 753.96 лв. – възстановителни СМР и 7094 лв. – стойност на унищоженото имущество, или общо 7847.96 лв.
От показанията на св.С. и св.К. се установява, че пожарът е възникнал в дома на Т.. Вторият свидетел е спял в хола на ищеца по време на пожара, който е тръгнал от стаята, намираща се под неговата стая. След като са слезли долу пред блока, са чули да се коментира, че ответникът е пушел и си е хвърлил фаса.
Според св.Т. – *** на ответника, баща й е бил с множество заболявания, трудно подвижен. Обитавал е хола на апратамента си, пушел е цигари. На сутринта след пожара го намерила в полицейското управление, където бил прибран, за да не го нападнат афектирани съседи.
Представени са и няколко епикризи относно лечения, извършвани на А.Т. в периода 2012 – 2015 год.
В обобщение, налице са множество, макар и косвени доказателства, от които съдът, обсъждайки ги в съвокупност и кредитирайки ги в частта им, припокриваща се с останалите такива, достигна до горните фактически изводи, вкл. и за противоправното поведение на ответника, довело до пожара, причинил имуществените вреди на ищеца. Например – че ответникът е обитавал хола, т.е. стаята под тази, в която е спял св. К. и откъдето е тръгнал пожарът, че е пушел цигари, че физически и психически е бил лабилен и пр.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.
Основателността на главния иск по чл.45 от ЗЗД се извежда от установеното виновно противоправно поведение на ответника – деликвент, в резултат на което на пострадалия ищец са причинени имуществени вреди, възлизащи на исковия размер.
Противоправното поведение се изразява в хвърлянето на фасове на пода, както и несигнализирането на противопожарната служба (което, впрочем, не се установи да е сторено).
Вината се предполага и тази презумпция, въпреки домогванията на ответната страна, не бе преодоляна. Това, че дадено лице страда от физически и психически заболявания, не означава винаги, че то не може да отговаря за своите постъпки, респ. да му бъде вменена вина под каквато и да е форма, или пък, че се касае за случайно деяние, изключващо виновността.
Що се касае до имуществените вреди, причинени на ищеца, същите са установени, посредством заключението на техническата експертиза, в размер, надхвърлящ размера на претендираното обезщетение.
Ето защо, главният иск е изцяло основателен, а оттам – основателен е, съгласно чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и акцесорния – за заплащане на законна лихва върху така определеното обезщетение, за периода от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, възлизащи на 1020 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.В.Т. ***, ЕГН – **********, да заплати на С.А.К. ***, ЕГН – **********, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пожар, предизвикан от ответника на 22.10.2017 год. в гр.Б., ***, ведно със законната лихва, начиная от 31.10.2017 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.В.Т. да заплати на С.А.К. деловодни разноски в размер на 1020 лв. /хиляда и двадесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД