РЕШЕНИЕ №260065
гр. Пловдив, 28. 04. 2022 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 289/2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
на МВР – гр. София, против Решение № 260132/16.12.2020г., постановено по гр.д.№
869/2020г. от Районен съд –К., II гр.с., с
което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР –
гр. София е осъдена да заплати на С.М.О., ЕГН: **********, сумата от 1797.68 лева, представляваща
допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд от 240 часа, от
която сума – 1617.91 лева – чиста сума за получаване след удържане на ДОД,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен с
коефициент 1,143, за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020
г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 243.14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.; както и направените
по делото разноски в размер на 350.00 лв,
както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС К., сумата от 181.90 лева,
представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 24.07.2017
– 10.07.2020 г. Поддържа се приложението на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР по отношение на процесния период, както и за
неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на
обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.
Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна С.М.О., ЕГН: **********.
С молба по делото въззиваемата страна, чрез
пълномощника си адвокат М.С., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението
на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
П.ският окръжен съд, след
като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 187 от ЗМВР вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.М.О. е завел искова молба, с която посочва, че
е
работил през процесния период в ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР София, като е полагал труд в РСПБЗН – К. към РДПБЗН – П..
Твърди, че поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства,
отчитани сумирано на тримесечие. Сочи, че с действалата преди Наредба №
8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 1,143, което правило в последващата подзаконова
уредба обаче липсвало, при непроменен откъм правила за работното време ЗМВР.
Това дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да
бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и подзаконовите нормативни
актове, уреждащи тази материя. Така за процесния период ищецът положил общо
1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 (след преизчисляване
на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата) възлизал на 1975 часа, като разликата от
247 часа не бил заплатен от работодателя.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати:
- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г.
- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.;
- законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане.
В хода на делото, с протоколно определение от 03.12.2020 г. е допуснато
изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, чрез неговото увеличаване,
както следва:
- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., е увеличена до
размер от 1797.68 лева;
- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.,
е увеличена до размер от 243.14 лева.
Ответникът е оспорил исковете. Сочи, че приложим в случая е единствено
ЗМВР. Претенцията на ищеца била неоснователна, защото Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата се прилагала за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Нито в ЗДС, нито в ЗМВР имало непряко препращане към
нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко,
чрез посочване на конкретните правни норми. Ищецът бил държавен служител и
неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.
През периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като
извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143,
действала наредба, уреждаща въпросите за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. -
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г. В тази наредба липсвали
правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 и в случая бил
неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
С обжалваното решение Районният съд излага основни
съображения, че между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния
период от 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ищецът е бил в служебно правоотношение
с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението – МВР,
като понастоящем изпълнява длъжността „***“ в група „***“ на РС „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - К. към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР, което се установява и от
представената служебна бележка № 104700-587 от 30.01.2020г. на РД „ПБЗН“ – П..
От
изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена на база приложените по делото документи, в това число и представените
от ответната страна платежни бележки и след направени справки и изчисления,
имащи връзка с поставените задачи се е установило, че за периода 24.07.2017г. –
10.07.2020г. са отработени 202 дежурства с положен труд между 22.00 и 06.00
часа. Общо положеният труд през нощта (между 22.00 и 06.00 часа) е 1608 часа.
За процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен с коефициент
1,143. За периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г. нощният труд преобразуван към
дневен е 1838 часа. Не е извършвано плащане на допълнително възнаграждение за
часовете нощен труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143. ССчЕ установява
положения извънреден труд при съпоставяне на работните часове с отработените
за 3 месечен период в размер на 240 часа. Допълнителното възнаграждение за
установените 240 часа извънреден труд, за периода 24.07.2017г.-10.07.2020г.,
което следва да бъде заплатено след превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143 е в общ размер на брутно 1797.68 лева и сума за получаване
след удръжка на ДОД – 1617.91 лева. Мораторната лихва изчислена върху всяко
неплатено задължение - допълнително възнаграждение за 240 часа извънреден труд,
считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска, е в размер на 243.14 лева.
Спорен в
производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително
възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към
дневен такъв. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавни служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал.3 е
установено, че работното време на държавни служители в МВР се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Съгласно
ал.7 на чл.187 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.10 на същия
текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавни служители в МВР
се определят с наредба на вътрешните работи.
За процесния
период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 10 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (преди процесния
период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавни служители в МВР.
В Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143.
Отчитането
на работното време e уредено в чл. 142 от КТ, който предвижда това
да става по два начина – подневно, изчислявано в работни
дни и сумирано изчисляване на работното време, изчислявано в
часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който
не може да бъде повече от 6 месеца.
В ЗМВР не се
говори за нормална продължителност на нощния труд. Според нормата на чл. 140,
ал. 1 от КТ обаче, нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден
за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В
случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се
разбират визираните в чл. 136, ал. 1-3 от КТ правни понятия, а именно –
най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е
5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо
смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 от КТ е, че работник, който полага
нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така
че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се
зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем.
Няма законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от
осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в
конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00
часа. При сумарното работно време, от значение за продължителността на
нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в
рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице
извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд
през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според
коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се
отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и
06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да
е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е
превишена средната продължителност на нормалния работен ден.
В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на
нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Следва да се изтъкне, че посоченият в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява
числово изражение на залегналия в чл. 140 от КТ принцип, а именно, че нощният
труд като продължителност не съвпада с астрономически отработеното време. Този
принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като съставлява
най-съществената правна последица от полагането на нощен труд. Престирането на
нощен труд е свързано настъпване на определени благоприятни за работника
компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици или част от
тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд.
Съгласно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно това
правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Затова работник,
който работи по трудово правоотношение, също може да работи на смени и да
престира нощен труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както
работят и служителите на МВР. Последното обаче не е аргумент, че положеният от
този работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед организацията на
работния процес. В сравнение, чл. 187 от ЗМВР определя само каква е
организацията на работния процес за държавните служители в МВР, без да засяга
въпроса за отчитането на нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е
уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, държавни служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съдът е
приел, че под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР следва
да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането
на нощния труд. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, не е посочен
коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса
на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е
въпрос на законодателна техника. Поради това, съдът приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана
по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 8 от ЗМВР, извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Във
връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е
заплатен нощния труд в размер на 0,25 лева за всеки час (съгласно ставката по
чл. 8 от НСОРЗ – изменението на посочената разпоредба влиза в сила от
01.01.2021г., поради което се взима в предвид старата редакция), съдът счита,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за
всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците
и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лева. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ищецът е служител при
ответника, като от прието по делото експертно заключение се
установява, че при приравняване на положения от ищеца нощен труд в дневен за
процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са
положени допълнително 240 часа труд. Тези часове, с оглед сумарното отчитане на
работното време, представляват извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на
нормално работно време за съответния период. Ето защо следва да бъдат заплатени
като извънреден труд, в размер на брутно сума от 1797.68 лева и сума за
получаване след удръжка на ДОД в размер на 1617.91 лева, за която сума
предявеният главен иск следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът не е изпълнил
точно посоченото задължение, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е посочено, че редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Във връзка с това е издадена Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., в чл. 33 ал. 1 от която е посочено, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че
извънредният труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е
надхвърлена нормалната продължителност на положения труд през отчетния период.
Ищецът е претендирал обезщетение за забава от първо число на месеца, следващ
последващия месец на полагане на труда, поради което следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Вещото лице е определило размера
на обезщетението за забава за сумата от 243.14 лева за процесния период, като
предявеният иск следва да се уважи до предявения размер.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо
и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
От фактическа страна по делото се установява и между
страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г. е отработил
201 дежурства с общо положен труд 1 608 часа. В тази връзка се представя
служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни
бележки.
По делото е
допусната и приета като доказателство
съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, при
превръщането на нощния труд в дневен по НСОРЗ
е положен 1 838 часа
извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за който се дължи
заплащането на главницата от 1 617,91 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, както и обезщетение за забава в размер на 243,14 лв. С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според
действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период
е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена
с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от
възприетото в Решение
от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8
и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското
законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното чл.
20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението
се приема, че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумен не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален
или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе
си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална продължителност
на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се обосновава
различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе
придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не
конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м.
август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на
нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и за размер.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че РС - П. е
постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
Разноски.
При този изход на делото, основателно е искането на
въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото, за които се представя
договор за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева. Във въззивната жалба
е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй като минималният
размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 355,84 лв.
Така мотивиран, П.ският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 260132/16.12.2020г., постановено по гр.д.№
869/2020г. от Районен съд –К., II гр.с.
Осъжда
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София, да заплати на С.М.О., ЕГН: **********,
сумата в размер на 350 лв. за направени разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: