№ 49
гр. Червен бряг , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20204440100914 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е образувано по искова молба с вх.№4013/05.10.2020г от .........,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В.Г. САК със съдебен адрес ............, в
качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД против А. М. М. с ЕГН
**********, адрес с............... Посочва се в исковата молба, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК срещу А. М. М. с ЕГН ********** е образувано ч.гр.д.№563/2020г. по описа на РС
червен бряг. В рамките на предвидения от законодателя 14/четиринадесет/ дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение. Посочва се в молбата, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу А. М. М. с ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018г. с прехтвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора, извадка от
което приложена по делото.Посочва се, че „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* е встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
1
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други. Посочва се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната №........... Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор „ 29 /изм. 26.09.2009г. в сила от 26.10.2009г./ Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
е 15 дни от издаване на сметката /фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.
Посочва се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК
********* и А. М. М. с ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер .......... от дата 01.07.2016г. за ползване на
мобилна услуга за телефонен номер ........... с избран тарифен план VIVACOM SMART M с
месечна абонаментна такса 23.99 лева с добавени Удвоени МВ на максимална скорост
VIVACOM Smart с месечна абонаментна такса 1.99 лева. С договор от 11.04.2017г. абонатът
добавя за ползване на мобилна услуга за мобилен номер 08761214042 с избран тарифен план
VIVACOM SMART L с месечна абонаментна такса 29.99 лева. Срокът на договора е бил за
24 месеца, съответно до 11.04.2019 г. Посочва се, че въз основа на сключен договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер .......... от дата
01.07.2016г. и 11.04.2017г. между ответника А. М. М. с ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* са издадени фактури
№**********/08.05.2017Г. №**********/08.06.2017г. за период от 08.04.2017г. до
07.06.2017г на стойност 211.27 лв. /двеста и единадесет лева и двадесети седем стотинки/.
Твърди се още, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
211.27 лева, от които ищцовото дружество има правен интерес да претендира незаплатения
остатък от 131.27 лв. /сто тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки/. Фактурирани
за два последователни отчетни месеца – за месец 05/2017г. и за месец 06./2017г. Към всяка
от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Посочва се, че не заплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 211.27 лв. е обусловило правото
на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43 ал.1. Абонатът има следните задължения: 43.1 да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната А. М. М.. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от Общи условия или в случай, че е налице не изпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Посочва се, че датата на деактивация на процесния
2
абонамент е 04.07.2017г. като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Посочва се в молбата, че като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор БТК ЕАД,
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите условия на
оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от Общите условия „45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия“. Според чл. 43.1.
„43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги“. Не заплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната . При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а
за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът
заплаща: 25.1. еднократно – цена за първоначално свързване към мрежата; 25.2. ежемесечно
–цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до мрежата; 25.3. ежемесечно –
стойността на проведените разговори и други услуги посочени в ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец /или периоди/“. Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на
услугите се извършва въз основана месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1.
Сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други
средства за комуникация посочени в тези общи условия или в идивидуалния договор. Не
получаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за
плащане в определения срок“. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месец, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката „ фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
3
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка“. И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни
и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях. Няма законово
ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е.
дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като
поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение
на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е
длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на
кого да плати. В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право
от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са конкретизирани. Не
случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл.1.6 от първия
договор за цесия, сключен между, „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, е дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение №1 – неразделна част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна
част от този договор“. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане. Цедентът е декларирал в чл.3.5. от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение №1 не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение №1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД,
а именно – представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. Видно от Извлечение от
приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г.
БТК ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо А. М. М., с
ЕГН **********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД. Приложение №1 представлява
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът,
фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът се
4
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване направата му по събиране на прехвърлените вземания. Видно
от извлечение от Приложение №1 от което се установява, че по силата на договор за цесия
от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлител, а ЮБЦ ЕООД е собственик на вземането
спрямо А. М. М., с ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6 ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г. считано от подписването му
ЮБЦ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква
законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина – професор А.Калайджиев – Облигационно право изд.
Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат, че упълномощаването на
цесионера от страна на цедента за удедомяване на длъжника е напълно допустима от закона
правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникат е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление на двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Решение №3…е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си
исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава н не връчено на длъжника се
приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.
Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е
упълномощил цесионера да извършва уведомляване по чл.99 ал.3 ЗЗД от негово име.
Това обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът „С.Г. Груп“ ООД продължава
да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл. 6 от
договора от 01.10.2019г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с
едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че А. М.
М. с ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
5
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и
да му позволят да плати добре –на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до
уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена. Длъжникът би могъл да противопоставя
възражение ,че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че
е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати
и на новия кредитор.
В конкретния случай длъжникът- ответник А. М. М., с ЕГН ********** не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, към кредитора,
както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора – ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 вр. чл. 422 ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговорна исковата молба и не е се яви в първото по
делото заседание, молят съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и
чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да присъди на
ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена
държавна такса.
ИСКА СЕ ОТ СЪДА да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника – длъжника А. М. М. с ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца ЮБЦ ЕООД в размер на 131.27 лв. /сто тридесет и един лева и
двадесет и седем стотинки/ - представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор с клиентски номер .......... от дата 01.07.2016г. , 11.04.2017г., сключени между А. М.
М. и БТК ЕАД и отделно с мораторна лихва за забава в размер на 36.79 лв./тридесет и шест
лева и седемдесет и девет стотинки/ за периода от 2706.2017г. до 01.04.2020г. съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и
да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъдите в
полза на ЮБЦ ЕООД 180 лв. /сто и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение, както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. държавна такса и
180 лв. възнаграждение за адвокат.
ИСКА СЕ ОТ СЪДА: да се приложи ч.гр.дело по реда на чл.410 от ГПК, като се вземе
предвид представените по делото договор и фактури – доказателство по делото и с оглед
установяване спазването на срока по чл.415 ГПК и представения в същото лист за
начислени мораторни лихви за забава
Като доказателства по делото са представени : договор за цесия от дата 16.10.2018г.;
пълномощно; договор за цесия от 01.10.2019г.; извлечение от приложение №1 към договор
за цесия от 01.10.2019г. договори за мобилни услуги с клиетски номер .......... с всички
приложения и допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; заверени
копия на фактури; общи условия на мобилния оператор; уведомление за цесия.
6
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната моли съда
да постанови неприсъствено решение и да уважи изцяло предявените искове, като излага
становище в молба с вх.№ 331/27.01.2021г. ведно със списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован по чл.40, ал.1 ГПК, не се явява и не взема становище по
проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като
същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните
правила за подсъдност по гражданските производства.
Съдът, след като извърши повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№563/2020г. описа на РС-
Червен бряг, че на 17.07.2020“ЮБЦ“ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. М. М.. Било образувано ч.гр.д.№563/2020г. по
описа на РС-Червен бряг и била издадена Заповед за изпълнение № 251/17.07.2020г., с която
РС - Червен бряг разпоредил длъжникът А. М. М., ЕГН **********, постоянен адрес гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул.“Васил Левски“ № 35, да заплати на кредитора “ЮБЦ ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н
Триадица, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, чрез адвокат В.П. Г. САК, сумата 131,27 лв. /сто
тридесет и един лева и 27 стотинки/ - главница, мораторна лихва за забава в размер на 36,79
лв. /тридесет и шест лева и 79 стотинки/ за периода от 27.06.2017г. – 01.04.2020г. и
законната лихва от датата на подаване на заявлението /17.07.2020г./ до изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски по делото в общо в размер на сумата от
205.00 лева / двеста и пет лева /. Не се спори и се установява от материалите по ч.гр.д.
№563/2020г. описа на РС-Червен бряг, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. С
разпореждане №967/21.08.2020г. по ч.гр.д.№563/2020г. заявителят бил уведомен за
възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
правото си. Съобщението било получено на 02.09.2020г. С искова молба с вх.
№4013/05.10.2020г. е инициирано настоящото гражданско дело. Установява се от
приложените към исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника (договор
за цесия от дата 16.10.2018г.; пълномощно; договор за цесия от 01.10.2019г.; извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г. договори за мобилни услуги с
клиетски номер .......... с всички приложения и допълнителни споразумения към
използвания мобилен номер; заверени копия на фактури; общи условия на мобилния
оператор; уведомление за цесия/ че между страните съществували договорни отношения за
предоставяне на мобилни услуги.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената
заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между
7
страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си.
На основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.2 ГПК съдът намира, че е сезиран с иск по
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сумата 131,27 лв. /сто
тридесет и един лева и 27 стотинки/ - главница, мораторна лихва за забава в размер на 36,79
лв. /тридесет и шест лева и 79 стотинки/ за периода от 27.06.2017г. – 01.04.2020г. и
законната лихва от датата на подаване на заявлението /17.07.2020г./ до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №251/17.07.2020г. по ч.гр.д.
№563/2020г. по описа на ЧРС.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК. На двете
страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание. Съобщението за ответника ведно с препис от
разпореждане №1087/06.10.2020г., препис от исковата молба и приложенията към нея е
изпратено на ответникът, но на 16.10.2020г. лицето е отказало да получи книжата.
Ответникът, редовно призован по реда на чл.40, ал.1 ГПК не се е явил в първото съдебно
заседание и не е заявил желание производството да се разгледа в негово отсъствие, както и
не е взел становище по исковата молба. От събраните в хода на делото писмени
доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от
ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото
дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е да докаже, че е платил
сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е сторил това, поради което следва
да се приеме, че същия дължи на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, искът се явява вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение
не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава
на наличието на предпоставките за това.
Гореизложеното води до извода, че иска на........., представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, чрез адв. В.Г. САК със съдебен адрес ............, в качеството си на адвокатски
пълномощник на ЮБЦ ЕООД против А. М. М. с ЕГН **********, адрес с.............., следва
да бъде уважен като основателен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски: сумата от 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство; сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение в заповедното производство;
сумата от 25 лв. платена държавна такса в исковото производство; сумата от 180 лв.-
адвокатско възнаграждение в исковото производство или общо сумата от 410 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че .........,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В.Г. САК със съдебен адрес ............, в
качеството си на адвокатски пълномощник на ЮБЦ ЕООД има вземания към А. М. М. с
ЕГН **********, адрес с.............., а именно сумата 131,27 лв. /сто тридесет и един лева и
27 стотинки/ - главница, мораторна лихва за забава в размер на 36,79 лв. /тридесет и шест
лева и 79 стотинки/ за периода от 27.06.2017г. – 01.04.2020г. и законната лихва от датата на
подаване на заявлението /17.07.2020г./ до изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение №251/17.07.2020г. по ч.гр.д.№563/2020г. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 А. М. М. с ЕГН **********, адрес с.............., да
заплати на ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез
адв. В.Г. САК със съдебен адрес ............, сумата от 410 лв. – общо направени деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
На основание чл.329, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
9