Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 46 от 18.03.2022 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Й.Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 293 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Делото е образувано по искова молба от К.Г.Н., с ЕГН ********** и настоящ адрес:***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В.С., срещу Министерството на вътрешните работи (МВР), с адрес: гр. София, ул. „Шести септември” № 29, представлявано от министъра на вътрешните работи. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 640,00 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – неосигуреното вещево доволствие за 2006 г. (в размер на 240,00 лева) и 2007 г. (в размер на 400,00 лева), поето за сметка на ищеца, и сумата в размер на 32 384,12 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи– неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за длъжността инспектор в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, с придобит IV старши ранг, звание майор, за периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г. (с влязло в сила определение, постановено в съдебното заседание на 18.02.2022 г., е допуснато изменение на този иск чрез намаляване на размера му от 35 745,00 лева на 32 384,12 лева и е прекратено производството по делото по отношение за иска в частта за разликата над 32 384,12 лева до първоначално предявения размер, т.е. за сумата от 3360,88 лева, поради отказ от същия в тази част). Претендира се заплащане и на законната лихва върху сумите в размер на 640,00 лева и 32 384,12 лева, считано от 18.09.2019 г. до окончателното им изплащане, както и на направените разноски по делото. В последното съдебно заседание по делото адвокат В.С. представя списък на разноските, като уточнява сумите по същия.
Ищецът твърди, че като държавен служител в МВР – инспектор в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, с придобит IV старши ранг, за периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г. е командирован за участие в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), като със Заповед рег. № К-3790/14.12.2005 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на същата длъжност в рамките на притежавания ранг по щат „Мисии на международни организации” при Национална служба (НС) „Полиция” – МВР, присвоено му е звание майор и му е разрешен неплатен отпуск, считано от датата на заминаване. След завръщането му от мисията със Заповед рег. № К-1520/23.07.2008 г. му е присъдена категория „Г” – II степен и е назначен на длъжност специалист V степен в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, считано от 28.07.2008 г. За периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г. Н. не е получавал възнаграждение, не са му изплащани полагащите му се суми за вещево доволствие и изплащането на осигурителните вноски за пенсия е било в минимален размер. Той е подал жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която е разгледана по преписка № 84/2009 г. (по същата са разгледани няколко жалби с идентичен предмет). По тази преписка КЗД е постановила Решение №186/07.06.2017 г., влязло в сила на 18.09.2019 г., поправено с влязло в сила Решение № 203/30.06.2017 г., като е установила по отношение на К.Н., че по време на участието му в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), в качеството му на държавен служител в МВР, е третиран по-неблагоприятно от министъра на вътрешните работи, в качеството му на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители в МВР, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение” и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр. Ищецът твърди, че в резултат на тази дискриминация е претърпял загуби – неосигуреното вещево доволствие за 2006 г. (в размер на 240,00 лева) и 2007 г. (в размер на 400,00 лева), поето за негова сметка, и пропуснати ползи – неизплатените трудови възнаграждения за длъжността инспектор в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, с придобит IV старши ранг, звание майор, за периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г., в размер на 32 384,12 лева.
Ответникът – Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Б., оспорва предявените искове по основание и размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за основателност на предявените искове.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, а и видно от събраните доказателства, ищецът, като държавен служител в МВР – инспектор в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, с придобит IV старши ранг, за периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г. е командирован за участие в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), като със Заповед рег. № К-3790/14.12.2005 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на същата длъжност в рамките на притежавания ранг по щат „Мисии на международни организации” при НС „Полиция” – МВР, присвоено му е звание майор и му е разрешен неплатен отпуск, считано от датата на заминаване. След завръщането му от мисията със Заповед рег. № К-1520/23.07.2008 г. му е присъдена категория „Г” – II степен и е назначен на длъжност специалист V степен в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, считано от 28.07.2008 г. С Решение № 186/07.06.2017 г. на КЗД, поправено с Решение №203/30.06.2017 г., по отношение на К.Н. е установено, че по време на участието му в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), в качеството му на държавен служител в МВР, е третиран по-неблагоприятно от министъра на вътрешните работи, в качеството му на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители в МВР, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение” и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр. Решение № 186/07.06.2017 г. е обжалвано от министъра на вътрешните работи пред Административен съд – София-град (АССГ) и с Решение № 5989/24.10.2017 г., постановено по административно дело № 8167/2017 г. по описа на същия съд, жалбата е отхвърлена. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 12411/18.09.2019 г., постановено по административно дело № 725/2018 г. по описа на Върховния административен съд.
Съгласно издадените от министъра на вътрешните работи Заповед № Iз-425/27.03.2006 г., Заповед № Iз-1497/13.09.2006 г. и Заповед № Iз-829/10.05.2007 г., изменена и допълнена със Заповед № Iз-1243/10.07.2007 г., държавните служители, които не са новоназначени, получават униформено облекло или неговата равностойност в размер на 240,00 лева за 2006 г. и 400,00 лева за 2007 г. Предвид Заповед № К-3790/14.12.2005 г. и Заповед № К-2778/12.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно които вещевото доволствие е за сметка на полицейските наблюдатели – участници в международни мироопазващи мисии, следващото се на К.Н. вещево доволствие за 2006 г. и 2007 г. е поето изцяло за негова сметка. За периода на участието му в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK) – от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г., на Н. не е изплащано възнаграждение за извършената дейност от МВР.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която, неоспорено от страните, е посочено, че липсват данни на Н. да са изплатени дължимите суми за вещево доволствие за 2006 г. в размер на 240,00 лева и за 2007 г. в размер на 400,00 лева, както и че ако същият не е ползвал неплатен отпуск през процесния период за участие в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), възнаграждението му за този период би било в размер на 32 384,12 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите, когато производството по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация (раздел І на глава четвърта от ЗЗДискр.), всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според ал. 2 на чл. 74 от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл. 205, ал. 1 от АПК). В случая исковете са насочени срещу Министерството на вътрешните работи, което е юридическо лице и е пасивно легитимирано да отговаря по същите с оглед на предвиденото в чл. 205, ал. 1 от АПК.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 203, ал. 2 от АПК). В разпоредбата на чл. 204 от АПК са регламентирани предпоставките за допустимост на иска, като според ал. 4 незаконосъобразността на действието и бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. обаче дерогира общата норма, като приложението на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от ЗЗДискр. е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административните съдилища не установяват наличието на дискриминация, а изследват наличието на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация.
Фактическият състав на всеки от предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. включва в условията на кумулативност следните елементи: влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършването на дискриминация, изразяваща се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице – нарушител и засегнатото лице; наличието на претърпяна вреда; и причинна връзка между установената дискриминация и вредата. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на иска.
В настоящия случай първият елемент от посочения фактическия състав е налице. С решение № 186/07.06.2017 г. на КЗД, влязло в сила на 18.09.2019 г., е установено, че К.Н., по време на участието му в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK) – от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г., в качеството му на държавен служител в МВР, е третиран по-неблагоприятно от министъра на вътрешните работи, в качеството му на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители в МВР, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение” и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр. В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 7 от Закона за МВР (отм.), в относимата редакция, Заповед № Із-829/10.05.2007 г. и Заповед № Із-579/08.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи поставят държавните служители, участващи в международни мисии, в по-неблагоприятно положение по признак „обществено положение” спрямо служителите в същото ведомство, които не участват в международни мисии, по отношение на плащането, осигуряването и вещевото доволствие. Посочено е, че в случая става въпрос за ненавременни или неправилни действия от страна на правно задължения субект – министърът на вътрешните работи, докато към момента на постановяване на решението са извършени промени в законодателството, с което това неблагоприятно третиране е преустановено, като за времето на участие в мисия държавните служители в МВР получават месечно възнаграждение, допълнително възнаграждение, униформено облекло и отличителни знаци.
Налице е и вторият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността – настъпили имуществени вреди за ищеца. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че в случая от дискриминационните актове и действия на министъра на вътрешните работи за Н. са настъпили имуществени вреди по време на участието му в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), а именно – претърпени загуби от неосигуреното вещево доволствие за 2006 г. и 2007 г. в размер общо на 640,00 лева (240,00 лева за 2006 г. и 400,00 лева за 2007 г.), както и пропуснати ползи от неизплатените трудови възнаграждения за периода на командироване, когато е бил в неплатен отпуск. Съгласно Заповед № К-3790/14.12.2005 г. и Заповед № К-2778/12.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи вещевото доволствие е за сметка на полицейските наблюдатели – участници в международни мироопазващи мисии, и в този смисъл същото за 2006 г. и 2007 г. е било поето изцяло за сметка на ищеца. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, липсват данни на Н. да са изплатени дължимите суми за вещево доволствие за 2006 г. в размер на 240,00 лева и за 2007 г. в размер на 400,00 лева, и ако той не е ползвал неплатен отпуск през периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г. за участие в Мисията на ООН в Косово (UNIMIK), възнаграждението му за този период би било в размер на 32 384,12 лева.
В случая е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността – пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация по отношение на ищеца и причинените му имуществени вреди. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените имуществени вреди и конкретните дискриминационни актове и действия. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че Н. е претърпял претендираните имуществени вреди в резултат на дискриминационните актове и действия на министъра на вътрешните работи, изразяващи се в лишаване от заплащане на възнаграждение и вещево доволствие, което представлява пряка дискриминация по признак „обществено положение” по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр. Вредите, които са причинени на ищеца, са по повод и във връзка с дискриминационните актове и действия на министъра на вътрешните работи.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумите от 640,00 лева и 32 384,12 лева, считано от 18.09.2019 г. – датата на влизане в сила на Решение № 186/07.06.2017 г. на КЗД, с което е установено дискриминационното третиране спрямо ищеца, до окончателното им изплащане (вж. в т. см. т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК).
Ищецът е направил разноски по делото за държавна такса в размер на 20,00 лева, за възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза в размер на 230,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 2600,00 лева (300,00 лева за иска за сумата от 640,00 лева и 2300,00 лева за иска за сумата от 32 384,12 лева – съгласно уточнения списък на разноските). Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за иска за сумата от 640,00 лева и за основателно направеното от същия възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за иска за сумата от 32 384,12 лева. С оглед на материалния интерес по всеки от двата предявени иска – 640,00 лева и 32 384,12 лева, и съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1 и 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният предвиден размер на адвокатското възнаграждение за иска за сумата от 640,00 лева е 300,00 лева, а за иска за сумата от 32 384,12 лева – 1501,52 лева. Като съобрази, от една страна, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а от друга – обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение за иска за сумата от 32 384,12 лева следва да бъде намален на 1800,00 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ МВР следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 2350,00 лева, в това число: 20,00 лева за държавна такса, 230,00 лева за възнаграждение на вещото лице и 2100,00 лева за адвокатско възнаграждение (300,00 лева за иска за сумата от 640,00 лева и 1800,00 лева за иска за сумата от 32 384,12 лева).
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември” № 29, представлявано от министъра на вътрешните работи, да заплати на К.Г.Н., с ЕГН ********** и настоящ адрес:***, сумата в размер на 640,00 лв. (шестстотин и четиридесет лева) – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – неосигуреното вещево доволствие за 2006 г. (в размер на 240,00 лева) и 2007 г. (в размер на 400,00 лева), и сумата в размер на 32 384,12 лв. (тридесет и две хиляди триста осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – неизплатените трудови възнаграждения на Н. за длъжността инспектор в отдел „Териториални структури” – Кюстендил, дирекция „Свръзки” при МВР, с придобит IV старши ранг, звание майор, за периода от 16.12.2005 г. до 28.07.2008 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 18.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември” № 29, представлявано от министъра на вътрешните работи, да заплати на К.Г.Н., с ЕГН ********** и настоящ адрес:***, сумата в размер на 2350,00 лв. (две хиляди триста и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: