Решение по дело №744/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. З., непълнолетен, [държава], с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: *****, [жк], подадена чрез назначения му представител по чл.25 от ЗУБ адв.В. Х. Л., с посочен в жалбата съдебен адрес: *****, [улица], оф.**, ет.*, срещу Решение №2085/28.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение било неправилно и в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и не съответствало на целта на закона – основания, посочени в чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че решението не било съобразено с фактическото положение, не бил спазен принципа на истинност, прогласен в чл.7, ал.2 и ал.3 от АПК, не била установена обективната истина, за да се реши случая в съответствие с нея. Решението било лишено от мотиви и неясно. От данните по делото можело да се направи извод, че в [държава] продължават военните действия, които застрашавали и поставяли в опасност живота и здравето на жалбоподателя като ****** гражданин от „уязвима група“ непридружен малолетен. Административният орган бил игнорирал факта, че причините за напускане на страната били свързани с напрежение, породено от войната в [държава]. В решението бил налице преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални и това не следвало да се приема като надлежна мотивировка на постановения административен акт, а било достатъчно основание за отмяна на същия. Било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл.75 от ЗУБ.

Твърди се, че в случая неправилно административният орган бил преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установявало спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които можело да се направи извод за опасения от преследване.

По отношение наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, се отбелязва, че в случая от негова страна се твърдяло, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства.

Твърди се, че административният орган не бил изложил и мотиви за наличие или не на предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, при което бил издал незаконосъобразно решение. В случая се изисквала и преценка дали търсещият закрила може да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т.92 и т.93 от Решение на СЕС от 19 март 2019 г. по преюдициално дело С-163/17. Описаните характеристики на обстановката в [държава] обуславяли необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка в обжалваното решение липсвали мотиви и крайният извод на административния орган за отказ на предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя бил неправилен.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде изпратена на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на жалбоподателя.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Районно управление на МВР Харманли ОДМВР Хасково, под вх.№271000-8748/24.09.2024 г., и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх.№3738/25.09.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№44420/25.09.2024 г., М. А. З., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№4**20/25.09.2024 г. като М. (собствено име) З. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ****, религия – *****, без професия, с основно образование, ненеженен, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, тримата братя и сестрата на чужденеца, като е посочено, че един от братята му – **** на 22 години, е в България, майка му и сестра му са в [държава], а останалите са в [държава].

С писмо рег.№44420/26.09.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М. А. З. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-20035/04.12.2024 г. (рег.№44420/05.12.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№44420/12.12.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. А. З., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], обл.Д. А. и живял там до 2021 г., преди да напусне [държава].

Напуснал [държава] нелегално през 2021 г. за [държава] с майка си, двамата му братя и сестра му, като двамата му братя се върнали в [държава]. В [държава] имал кимлик, останал там 3 години, след което тръгнал за България. Влязъл в Република България нелегално на 24.09.2024 г. през зелена граница с още 50 човека и след като преминали на българска територия се предал на полицията. Сочи, че баща му ги напуснал от 2014 г. и не знаел къде е, майка му се намирала в [държава], а един от тримата му братя сега бил с него в България, тъй като дошъл преди него.

На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си по произход, отговаря: „Напуснахме [държава] със семейството си 2021 г. заради войната и несигурността. В нашия район имаше сражение но не знам между кои. Икономическото положение беше много лошо.“ Разказва, че едва се изхранвали и цялото семейство трудно се издържали, нямали ток и вода. Това го принудило да напусне [държава] със семейството си и да тръгнат за **** да търсят по-добро бъдеще.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към ***** етническа група и не е имал проблеми заради изповядваната от него религия *****-*****. Заявява, че не знае какво е политическа партия, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, от началото на военните действия до напускането му на [държава] не е бил подложен на преследване от някоя групировка, към него лично не е имало отправени заплахи, не му е било оказвано насилие, не е било заплашвано и семейството му.

На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход отговаря, че не би се върнал в [държава], защото там нямал бъдеще.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-420/25.02.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №2085/28.02.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. З. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 25.03.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач и подписа на назначения представител на жалбоподателя.

Жалбата срещу решението е подадена на 31.03.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава].

Отделно от това в оспореното решение се съдържат изложени констатациите и правните изводи на административния орган при преценката му относно съобразяване на принципа за най-добрия интерес на детето, извършена в съответствие с критериите, посочени в §1, т.5 от Закона за закрила на детето, вр. §1, т.11 от ДР на ЗУБ и елементите, които следва да се вземат предвид съгласно Глава V, параграфи 52-81 от Общ коментар №14 (2013) на Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООД за правата на детето относно най-добрия интерес на детето, публикуван през месец ноември 2014 г. от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ).

Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с най-добрия му интерес като непълнолетен сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

Спазени са административно-производствените правила, като в производството по издаване на оспореното решение не са допуснати нарушения с характер на съществени, годни да доведат на самостоятелно основание до отмяна на административния акт.

Предвид качеството на молителя – непридружен по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУБ непълнолетен чужденец, на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето е била уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето – [населено място], под вх.№РПЦХ-01-98/03.01.2025 г. в ДАБ при МС е регистриран изготвения от АСП – Харманли Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/1375/27.09.2024 г., попълнен е Формуляр за бърза оценка на най-добрия интерес на детето и е издадена Заповед на АСП, с която социален работник в отдел Закрила на детето при ДСП – Харманли е определен да присъства при провеждане на интервюто с детето. С Решение №2382/30.09.2024 г. на Председателя на НБПП на същото е назначен представител на основание чл.25, ал.2 от ЗПП, вр. чл.23, ал.2, вр. чл.25, ал.1 и ал.3 от ЗУБ.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. С подписите им в Протокола от проведеното интервю е удостоверено присъствието и на определения социален работник и на назначения представител на непридружения непълнолетен.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца същият е регистриран като **** гражданин, с постоянен адрес в [държава], [населено място], обл.Д. А., и в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава, че е роден и живял в същото населено място до напускането на страната през 2021 г.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал [държава] заради войната, несигурността и лошото икономическо положение на семейството.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – *****, ****, или етническата му принадлежност – ****, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 ([Наименование]и [Наименование]срещу [Наименование]), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025 г.

След извършения анализ на информацията в справката, административният орган е достигнал до заключение, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Приел е, че в страната на произход на молителя не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Отчел е и обстоятелството, че двама от братята на заявителя са се завърнали от [държава] в [държава] и са останали да живеят в [държава], което обосновавало ниската вероятност те да бъдат изложени на опасност от тежки посегателства, а това следва да важи и спрямо кандидата за закрила.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава] той би могъл да води нормален начин на живот.

Административният орган е приел, че завръщането на кандидата за статут в Д. А. е законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там той би могъл да се адаптира отново в обществото, и че за ***** гражданин е подходящо завръщането в родната му страна от гледна точка на физическата му безопасност.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „******“ ([Наименование], [Наименование]), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите **** (****) и ****, започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат **** (****), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – ****. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от [Наименование], навлизат в *****, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия ***** режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „******“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност.

В справката е изложено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в *****. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно според справката, в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценка на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 ***** са се завърнали обратно в [държава]. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.

Предвид така установеното в справката, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Изводите на административния орган относно съхраняване най-добрия интерес на детето, с оглед преценката на неговите характеристики, физически и емоционални потребности и предвижданите да настъпят последици за него при промяна на обстоятелствата, се подкрепят и от данните в представения по делото Социален доклад №ДХ/Д-Х-Х/122-003/23.04.2025 г. на АСП.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. З., [държава], срещу Решение №2085/28.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.