О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.10.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1887 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск на неудовлетворено в срок от застрахователя по
полица по застраховка «гражданска отговорност» увредено лице за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени телесно увреждане,
наложило лечение и психични страдания от
ПТП, причинено от застрахован водач.
С определение № 693/02.03.2020
към настоящото производство е присъединен предявения по т.д. 2548/20Т на
ВОС иск на същото пострадало лице за
присъждана на обезщетение и за имуществените вреди от същото застрахователно
събитие.
Между
страните са разменени книжата по делото: Исковите молби вх. №33797/ 14.11.2019г. и вх.№
5349/17.02.2020г, са предявени от името на малолетната Й. К.М., представлявана
от нейната майка Х.Н.С., чрез адв. Г. (ВАК) и след уточнението им са редовни и
съдържат изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на
доказателства. В допълнителна искова молба – становище вх.№ 3312/30.01.20 и
вх.№263407/05.08.20г пълномощникът на ищцата е оспорил възраженията на ответника.
Исковите молби и становищата са връчени на
насрещна страна. В срок са депозирани отговори вх.№ 736/10.01.20 и вх.
№260068/01.07.20г. Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД гр. София, чрез адв. С.(ВАК),
и чрез адв. Г. (САК ) възразява по размера на отговорността си, като е заявил
възраженията си и е направил доказателствени искания. Срокът за допълнителен
отговор е изтекъл на 10.09.2020г, считано от връчване на книжата на
пълномощника.
Насрещните страни са предупредени за
последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По
допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се реално изпълнение по застраховка,
сключена по реда на КЗ(2016г), съответно за това
правоотношение се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване
на претенция за обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал.3 КЗ. С оглед
съвпадащи твърдения на страните за поискано на 27.06.2019 и липса на определено
в тримесечен срок от застрахователя обезщетение
съдът преценява предявения иск за допустим.
Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен
адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По
предварителните въпроси: Ищецът по настоящото производство е освободен от
внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК(т.15 от
ТРОСГТК 6/2012).
Към момента на завеждане на делото, ищецът е
непълнолетно дете, поради което процесуалните му права надлежно се упражняват
със съгласие на родители(чл. 4 ал.2 ЗЛС). Родствената връзка от значение за дееспособността на
ищеца съдът проверява служебно, поради което не се е налагало доказването й при
предявяване на иска, а понастоящем е и удостоверена изрично с представен с
допълнителна искова молба документ. Титулярят на посочената като начин на
изплащане на претендирана с осъдителен иск сума е законен представител на
недееспособно лице и съответно е надлежно овластен да получи присъдените
суми.
Представителната власт на пълномощниците на
страните е надлежно удостоверена (л. 5 и л. 26, 49).
Предявяването на иск за обезщетяване на
вреди, причинени на ненавършило пълнолетие дете налага уведомяване на
специализираната администрация по реда на чл. 15 ал.6 от ЗЗД.
Пострадалият като ползващ се от задължителна
застраховка търси защита на право,
възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което
основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка
и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е
предявено.
Оплакванията по нередовност на сезирането на
съда с молба с непълна обстоятелствена част съдът намира за неоснователни,
доколкото ищецът изрично е основал иска си на установено от наказателен съд
престъпно деяние. Възпроизвеждането на всеки от фактите от състава на
вредоносно престъпление е ненужно и позоваването на влезлия в сила акт на съда
е напълно достатъчно за да се очертаят елементите на деликта.
По
доказателствените искания:
В двете искови молби са формулирани
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в
копия, заверени за вярност, представляващи съдебни книжа по приключване на
наказателно преследване, медицинска документация и платежен документ за разход
по лечение. Документите пряко се свързват с твърденията на ищцата и следва да
се допуснат.
Събиране на доказателства за публично
оповестено застрахователно правоотношение не се налага. Ответникът не е оспорил
уведомяването си, поради което и не се налага изискване на преписката по щетата
.
С оглед зачитането на установени в акт с
характер на присъда факти от правопораждащ отговорността на застрахования
престъпен състав не е допустимо оспорване и повторно доказване на механизма на
ПТП, причинено от виновен водач на МПС и престъпния резултат – средна телесна
повреда. В настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън
съставомерното увреждане, чието
доказване от ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от
страните съдебно-медицинска и психологическа експертиза(уточнена изрично за
тази специалност в становището по отговора на ответника). Доколкото ответникът обосновава оспорване на
част от вредоносните последиците от деликта представените документи за лечение
и резултата от него, приети за допустими писмени доказателства, също следва да
се преценят от експерт травматолог. Съответно и разноските по това експертно
доказване следва да се поделят между страните.
Поисканите гласни показания на свидетели за
понесени от ищцата страдания съдът
възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства
относно проявленията на изживяните болки и страдания. Доколкото страната не е
конкретизирала кои от твърденията, изложени в исковата молба относно
неимуществените вреди и съответно понасянето им ще установява с разпит на всеки
от двамата свидетели, съдът намира доказването за необосновано интензивно. На
ищеца следва да се дадат указания за конкретизира всяко от лицата, от чийто
показания ще се ползва и възприетите от тях факти, с оглед конкретната преценка
на съда за необходимостта от разпита на всеки от тях.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени
по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и
допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) обективно съединени преки искове
на пострадало недееспособно лице от ПТП,
виновно причинено от водач на автомобил, предмет на застраховка „гражданска
отговорност“, за обезщетяване на:
1.претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни увреждания и
психични страдания в размер на общо 50
000 лв., ведно със обезщетение в размер на 9791.68 лв., за забавено
плащане от 10.12.2017г до предявяване на иска
2.понесени
имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение в размер на 330 лв. за закупено медицинско изделие, ведно със обезщетение в
размер на 72.70 лв. за забава от дата на извършване на разхода
11.12.2017г до 13.11.2019г.
както и за присъждане на законната лихва от предявяване на
претенциите до окончателно изплащане на
обезщетението по банкова сметка *** Х.Н.С. (майка на непълнолетната пострадала)
в БАНКА ДСК АД IBAN ***.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба заверени по реда
на ЗАдв.: епикриза (л. 9 и 10); талон и касов бон за медицинско изделие (л.11).
ПРИЛАГА
изискано АНД 477/19 на РС – Варна.
ДОПУСКА позоваване на налични документи от АНД
477/19 и на РС – Варна и ВНАХД 279/19 на
ВОС: решение за признаване на обвиняемия за виновен в извършено престъпление по
чл. 343 ал.1 б. Б НК и мотивите към него и решение на въззивна инстанция за
изменение на размера на наказанието и съответно от досъдебно производство ДП
506/2017г на ОД МВР Варна: протоколи
за оглед на местопроизшествие и оглед на
МПС с фото албум и скица (л. 12-20); показания на пострадалата ( л. 25) и налични в архива на СПЕШЕН ЦЕНТЪР документи относно
извършените прегледи и диагностицирани травми или заболявания на пациент Й. К.М.,
приета на 10.12.2017г. и регистрирана в журнал с № 8700( л. 57 -76).
ОБЯВЯВА
за общоизвестно обстоятелството по оповестяване на действаща застраховка на водача на
МПС с ДКН В4693НХ за периода 09.11.2017 – 08.11.2018, сключена със
застраховател ЗД БУЛИНСТ АД.
ДОПУСКА освидетелстване на ищцата Й. К.М., като я
ЗАДЪЛЖАВА, чрез законния й представител Х.Н.С. (майка на непълнолетната
пострадала) да окаже съдействие като се яви на преглед при вещи лица лекар
(ортопед – травматолог) и психолог, назначени от съда по настоящото дело за
установяване на физическо и психическо здравословно състояние и има ли
обективни данни за проведено лечение, приложени медикаменти и резултата от тях,
като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на
доказателства с прилагане на последици по чл. 161 ГПК.
НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца Й. К.М., чрез
законния й представител Х.Н.С. (майка на непълнолетната пострадала) да
представи за оглед на вещите лица личния си медицински картон, както и други
медицински документи с които разполага за проведени прегледи, лечения,
оперативни намеси непосредствено преди и след 10.12.2017г.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на Й. К.М., на
вещите лица по допуснатите експертизи, след съгласуване с законния й
представител Х.Н.С. (майка на непълнолетната пострадала) на посочена от
експертите дата за преглед, но не по- късно от една седмица от уведомяване на
вещото лице за поставена задача.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза с вещо
лице съдебен лекар травматолог Д А Д( № 30 от списъка на вещите лица на ВОС),
който след запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване
налични в приложено към настоящото производство доказателства, евентуално допълнително
предоставени образни изследвания и и медицинската документация от пациента и личен преглед на пострадалото дете да даде
заключение за това:
·
какъв е характера на понесените телесни
увреждания от детето, какъв е интензитетът им
и какви са обичайните срокове за възстановяване, изисквало ли е лечение
и съответно ли е то на данните по представената медицинска документация; има ли понесени
други увреждания извън посочената в решението средна телесна повреда (счупена
подбедрица)
·
има ли обективни данни за провеждане на лечение с
ортопедични материали и съответстват ли те на посочените в представените от
ищацата платежни документи за закупуването на медицинско изделие
•
свързани ли са така установените
увреждания, лечението им или рехабилитацията с проявление на краткотрайни или
продължителни болки и дискомфорт, по какъв начин травмите са повлияли върху
ежедневните дейности на ищцата, социалните му контакти; необходимо ли е било и
за какъв период от време се е налагало иммобилизация и ползване на чужда помощ при осъществяване на
ежедневните си дейности
·
какво е физическото състояние на пострадалата
понастоящем, има ли трайни остатъчни неблагоприятни последици((неотстраними
оперативни белези и козметични дефекти, ограничение на нормални за ежедневието
движения, нарушения на възможностите за работа и спорт,
продължаващи болкови усещания при движение, натоварване или при покой),
необходимо ли е продължаване на лечението до пълно възстановяване,
евентуално с нова хоспитализация за оперативно лечение, рехабилитация или
физиотерапия, какви са причините за такова евентуално допълнително лечение, и какъв
би бил необходимия период на възстановяване на здравето му в цялост.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на
300лв, вносими по равно от страните, съответно в размер от 150 лв от бюджета на съда и 150 лв от
ответника-застраховател.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК съдебно-психологична експертиза с
вещо лице клиничен психолог Калоян Павлов Куков( № 51 от списъка на вещите
лица), който след запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване
налична медицинската документация, евентуално допълнително предоставени
сведения от пациента и личен преглед на пострадалото дете да даде
заключение за това:
• има ли
промяна в състоянието на психиката на детето преди ПТП и към настоящия момент,
по какъв начин е изживял и продължава ли да изживява травматично случилото, по какъв начин се е отразило
събитието върху личността му
• промяната
резултат ли е преживяното ПТП като
психическа травма или от последвалото влошаване на телесното здраве или процеса
на възстановяване и лечение
• ако
промяната представлява психическа травма или определено психическо разстройство
на здравето проявява ли се то чрез нарушение на съня, тревожност или друга
симптоматика, какъв е характера му, има ли данни за приложено лечение и
свързано ли е то с понасяне на допълнителен дискомфорт
• какви са
перспективите за възстановяване на психологично/психично състояние на личността
на детето
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на
300лв, вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ
начален срок за изготвяне на заключенията от явяването на ищеца за личен преглед и
краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко
една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА
СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението
преписката по т.д. № 1887/19 г. на ВОС, ведно с приложеното АНД 477/19 на РС – Варна.
На осн. чл. 101 ГПК указва на ищцовата
страна, че при искане за допускане на гласни доказателства, страната следва да
обяви конкретните факти (прояви на изживяна болка и страдание, промени в
ежедневие, характер и поведение), възприети от лицата, които ще бъдат доведени
за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищцата, чрез законен представител, в седмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще
води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от
свидетелите.
Предупреждава страната, че при пропускане на това уточнение съдът ще
счита доказателственото искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до разпит (под условие, че страната изпълни дадени указания за
конкретизация на възприетите от двама свидетели различни факти) при довеждане
от ищцовата страна на общо двама свидетели,
за установяване на твърденията за конкретни проявления на вредоносния
резултат от ПТП.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка и доказателства за направени разноски по чл. 80
от ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 26.11.2020 г. от 10.00 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани. Да се призоват страните и назначените ВЕЩИ ЛИЦА лекар и психолог с обявяване на задачите им - след внасяне на
депозит.
ДА СЕ УВЕДОМИ за дата на насроченото
заседание и дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, на осн. чл. 16
ал. 6 ЗЗД.
Проектът
за устен доклад, представляващ, приложение към настоящото определение да се
съобщи на страните и на ДСП.
Препис от определение да се изпрати на
страните, чрез пълномощника на ищцата адв. Г. (на служебен адрес по искова
молба) и на ответника на адв.Г. (на служебен адрес, посочен в отговора) и на
ДСП, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ
за устен ДОКЛАД
по
търговско дело номер № 1887 по описа за 2019 г.,
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ
СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са съединени за общо разглеждане искове на Й. К.М., ЕГН **********, действаща
чрез законен представител Х.Н.С., ЕГН ********** *** Милюков 5, чрез
адв. Г. ***" АД ЕИК *********,
гр. София, ул. Дж. Баучер № 87, представлявано от С. С П и К Д К, чрез адв. Г.
(САК) със служ. адрес *** за заплащане
на обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди
от ПТП, причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен
извършител на престъпление по АНД 477/19г, както следва:
1.
50 000
лв., претендирани за неимуществени вреди представляващи болки и
страдания от понесено телесно
увреждане(счупване на дясна подбедрица), наложилото се лечение и психическа
травма, резултат от нараняването,
9791.68 лв., за забавено плащане на застрахователя, считано
от дата на събитието 10.12.2017г, за което застрахователят е следвало да бъде
уведомен от застрахован водач до
предявяване на иска на 14.11.2019г,
2.
330
лв., претендирани за имуществени вреди изразяващи се в направени
разходи за закупено медицинско изделие приложени при лечението на същото
увреждане,
72.70 лв., за забавено плащане на
застрахователя, считано от дата на извършване на разхода 11.12.2017г до
13.11.2019г.,
както
и законната лихва върху главниците от предявяване на всяка от претенциите до
окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка ***.
Насрещните страни претендират и определяне и присъждане на разноски по
делото. Списък е представил само ответника.
По твърденията на страните
(чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се
нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно
застрахователното правоотношение, установими по общодостъпен начин чрез справка
в публичен регистър за регистриранa полица за задължителна застраховка
гражданска отговорност на водача на МПС с ДКН В4693НХ за периода 09.11.2017 –
08.11.2018, сключена със застраховател ЗД БУЛИНСТ АД.
Безспорен е фактът на изпратено до ответното
дружество искане за обезщетяване, регистрирано от застрахователя с вх.№ ОК-3861-31/27.06.2019г
60703/28.1.2019г. и липсата на предложено от застрахователя обезщетение за
последици от застрахователно събитие.
Установени по задължителен за гражданския
съд начин с решение по чл. 78а ал.1 НК са обстоятелства от фактическия състав
на престъплението по чл. чл. 343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК (противоправност на
поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на причиняване на
престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца по непредпазливост от
водача на застраховано МПС): на 10.12.2017г. Михаил Златев при управление на
МПС – л.а. АУДИ АЗ с ДКН В4693НХ в гр. Варна, нарушил правилата за движение –
чл. 20, ал.2 ЗДвП: като управлявал автомобила в населено място и без да съобрази
конкретна обстановка при навлизане на бягащо дете на платното не е намалил
скоростта до възможност за спиране при възникнала опасност за движението и при
удара му с автомобила причинил счупване
на дясна подбедрица, което обусловило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период от около 5 – 6
месеца при обичаен ход на оздравителен процес.
За тези обстоятелства не се налага доказване.
Оспорването на тези факти, макар и
предприето под форма на позоваване на обстоятелство, изключващо вина на
осъдения водач(случайно деяние поради настъпване на удара в опасната зона,
изключваща обективно възможност за предотвратяването му) е недопустимо.
Спорни
са твърденията относно характера на последиците от травматичното увреждане,
претърпени вследствие процесното ПТП, причинната връзка между описаните и
допълнително понесени физически и психически болки и страдания и инцидента, и
съпричиняването на крайния резултат с поведението на ищцата.
Ищцата твърди, че претърпените телесни увреждане, изразяващи се в закрито счупване на подбедрица на десния крак са били диагностицирани по спешност
непосредствено след ПТП и се е наложило болнично лечение. Детето е било
настанено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е извършена оперативна
интервенция за поставяне на медицинско изделие и крайника е обездвижен така, че
се наложило да ползва чужда помощ от придружител за обгрижване и обслужване. Твърди,
че въпреки проведеното лечение, продължило след изписването от болницата с
ежедневни рехабилитации, затрудненията при движение и болките в увредените
области не са преодолени. Освен интензивни физически болки и страдания, неотшумяли изцяло
две години след претърпяното ПТП, законният представител на ищцата описва и
промени в психическото й състояние. Сочи, че продължава да изпитва негативни емоции
при спомена за инцидента, затрудненията в движението нарушили обичайното й ежедневие,
настъпили нарушения в съня й и развила безпокойство за бъдещото си
възстановяване.
Ответникът оспорва наличието на остатъчни
затруднения, непреодолени след изписването на пострадалата и приключване
на иммобилизацията. Оспорва интензитета и продължителността на твърдените
физически болки и страдания.
Оспорва определения
от ищеца паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
Оспорва заплащането на разходите за медицинското изделие, евентуално нуждата от
използването му за лечението на увреждането от ПТП.
На следващо място ответникът възразява за
наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата.
Твърди, че детето е навлязло внезапно и
изненадващо на пътното платно и само е предизвикало опасната ситуация, която
водачът не е могъл да избегне. Описаното поведение е оспорено от представителя на ищеца.
По отношение на акцесорната претенция за
лихва ищецът се позовава на общо правило за забава на делинквента, който е
следвало да уведоми и застрахователя си. Оспорване на това искане не е
предприето самостоятелно, а само с довод за обусловеността му от недължимостта
на обезщетение. Въпреки това, фактите имащи значение за забавата на
застрахователя са посочени като безспорно установените действия на насрещните
страни по предварителното извънсъдебно рекламационно производство.
По
правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на иска за
неимуществени вреди като пряка претенция на пострадал, останал неудовлетворен
след уведомяване на застрахователя за породеното задължение за покритие на
риска „гражданска отговорност” по задължителна застраховка на автомобилистите
за вреди, причинени при ПТП, от водач на застрахован автомобил. Съответно като приложим
материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение съдът отчита диспозитивните
норми, определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента
на твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и ползващите се по нея лица (гл. 47 от КЗ) и по специално
правата на ползващото се лице (чл. 477 КЗ) и обема на покритата отговорност на застрахования( чл. 493 КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като
противоправно вредоносно поведение на водача на МПС с ДКН В4693НХ, покриващо
фактическия състав на престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД), поради което
приложимост за преюдициалното отношение намират и правилата за зачитане на
присъда /респ. решението, което има силата на влязла в сила присъда/ от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК, вр. чл. 305 ал. 5 НПК).
Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
пострадалия. Ето защо са недопустими възраженията основани на твърдения за
механизъм на ПТП, който изключва вината на водач, нямал възможност да избегне
удара. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат се урежда от правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство
е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да
се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на
водача на автомобила, но и на самия пострадал, което само по себе си не е част
от наказателния състав и не е преклудирано с акта на наказателния съд, доколкото
не изключва вината на осъдения и приносът му за престъпния резултат. Съответно
и възражението за съпричиняване на резултата поради допринасяне с поведението
на детето-пешеходец преди удара не е преклудирано от задължителна сила на
присъдата и следва да бъде разгледано от настоящия съд като значимо за размера
на отговорността на делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за
които застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1
и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на
мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща забава при непозволено
увреждане (чл. 84 чл.3 ЗЗД). Покриването на това вземане с отговорността на
застрахователя обаче е лимитирано според
чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на
застрахования, следващ уведомяването на застрахователя и съдействието за представяне на необходима документация.
Приложение намират правилата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и препращаща норма на
чл. 409, вр. чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, като в тази връзка значение има и
специфичното рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по
предявяване на претенцията, уредено в
чл. 498, ал. 3 КЗ и общите правила на чл. 106 и 108 КЗ, които уреждат реда и сроковете за произнасяне
на застрахователя.
По
доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като
фактически понесени болки и накърняване на съществуващата преди деликта
емоционална среда чрез конкретни негативни изживявания (психически страдания) и
остатъчни последици от телесни и психични травми представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищцата носи пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията извън установени с медицинска документация счупвания
и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, както и направените разходи за
лечението, причинени от ПТП, също подлежат на самостоятелно доказване. Страната
се е позовала на писмени доказателства за медицински изследвания, гласни
доказателства за търпените страдания и заключения на медицински специалисти.
Ищцата носи доказателствена тежест за
установяване на възприемани в практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по
чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., № 749
от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009
г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като
обективно съществуващи конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране
на извода да съда за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ищцата е да установи още и
момент на предходно уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие(чрез
застрахования водач или от органите по контрол на автотранспорта). Такива доказателства не са представени по
делото.
Ответникът носи тежестта за установяване на
възражението за съпричиняване на телесното увреждане с противоправно поведение
на пострадалото дете, с което обективно са създадени предпоставки или
възможности за настъпване на самото увреждане или само на неговия по-значителен
интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Не са ангажирани доказателства за
поведение извън това, установено в хода на наказателно разследване като
механизъм на причиняване на съставомерен престъпен резултат.
Размер на законната лихва не следва да се
доказва, с оглед нормативното му определяне и възможността да бъде изчислен
служебно от съда чрез аритметичен калкулатор (изчислителна система на „Апис“
или https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена
тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и наличието на
безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт, съдът намира, че следва
да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на
спора:
В случаите на постигната спогодба между
страните половината от дължимата държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото наказателното производство е
приключило със подлежащ на зачитане акт и концентрирането на спора до размера
на обезщетението, съдът намира спора за особено подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на страните.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.