Решение по адм. дело №1706/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р. П. Т., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. Ст. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1304507/01.08.2025г., издадена от младши автоконтрольор към РУ С. при ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни“.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че при описание на обстоятелствата в заповедта, не е посочено във времево отношение кога са се осъществили описаните събития. Излагат се и доводи за неправилно определяне на срока на приложената ПАМ. В подадена писмена защита се излагат допълнителни съображения. Моли се обжалваната заповед да бъде отменена. В депозирана допълнителна молба се иска присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – младши автоконтрольор към РУ С. при ОДМВР – Пловдив, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. До извод в обратната насока не води и изразеното такова в придружаващото административната преписка писмо, доколкото същото изхожда от Началник РУ – С., който не е ответник по делото.

Административен съд – Пловдив, като прецени, събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на акта, за който същият е неблагоприятен, в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Със ЗППАМ № GPAM-1304507/01.08.2025г., издадена от И. Д. Ю. – младши автоконтрольор към РУ С. при ОДМВР – Пловдив е приложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик“. Като срок за прилагане на мярката е посочен „от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни“. Със заповедта е отнет един брой регистрационен № [рег. номер] и СРМПС № *********. Като мотиви в заповедта административният орган/АО/ е посочил, че в [населено място], на [улица], лицето Р. П. Т., като водач на МПС, управлява в посока запад-изток състав от ППС, а именно лек авт. [Марка], рег. № [рег. номер] - лична собственост, с максимално допустима маса/МДМ/ F2 - 2590кг. и прикачено към него ремарке за л.а. [Марка] К с рег. № [рег. номер] – лична собственост, с МДМ над 750кг., а именно 1100кг, без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваният състав от ППС, а именно - ВЕ, тъй като общата МДМ на състава е 3690кг. От извършената проверка на СУМПС [номер] е установено, че водачът не притежавал и вписана категория В96, даваща право да управлява състав от ППС, състоящ се от лек автомобил и ремарке с МДМ над 750кг., но ненадвишаваща 4250кг. Посочена е за нарушена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба, е наложена на жалбоподателя ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик“ за срок „от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни“.

За същото нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 4200370/01.08.2025г., в който като нарушена е посочена нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като е прието, че нарушението е извършено на 01.08.2025г. При издаване на обжалваната в настоящото производство заповед органът се е позовал на същия.

При така установената фактическа обстановка и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от правна страна:

Във връзка с императивната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,т. 2а, б. „а“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, като това е видно от представената по делото Заповед за оправомощаване № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР – Пловдив, и по конкретно пар. I, т. 11 от същата.

Административният акт е издаден в писмена форма, спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта се съдържат както фактически, така и правни основания за нейното издаване/чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. Фактическо основание за издаването на обжалваната заповед е съставения предшестващ я АУАН. Не са налице несъответствия между фактическите констатации, посочени в АУАН, и тези, възпроизведени в обжалваната ЗППАМ.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Посочено е в какъв срок и пред кой орган заповедта подлежи на обжалване. Административният акт е връчен лично на лицето, спрямо което е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Оспорената заповед, обаче, е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП може да бъде приложена за срок от 6 месеца до 1 година. В просената заповед, административният орган е посочил, че прилага мярката за срок „от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни“. По този начин, като е определил срока едновременно по два различни начина/в дни и месеци/, ответникът е създал правна несигурност относно това, за какъв точно период същият е приложил ПАМ. Това само по себе си не би довело до нарушение на материалния закон, ако определеният срок попада в изрично предвидените в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП рамки. В настоящия случай, обаче, това не е така. Като се вземе предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, изчислявайки момента на приложение на ПАМ от датата на издаване на заповедта за приложението ѝ/01.08.2025г./, и съобразно правилата за броене на срокове, предвидени в чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, най-краткият законово предвиден срок, за който същата може да бъде приложена, броена в месеци, изтича в 24:00ч. на 01.02.2026г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 180 дни обаче, както е посочил органът, и с оглед правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, този срок изтича в 24:00ч. на 27.01.2026г. Следователно, в конкретния случай органът е приложил мярката извън законоустановените граници, каквато възможност законът не му предоставя. Поради това, настоящият състав намира, че органът е определил срока за прилагане на ПАМ в противоречие с материалния закон, а именно, в противоречие с разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Ето защо, оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменена.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер 1010/хиляда и десет/ лв., от които 1000лв. за заплатен адвокатски хонорар, съобразно договор за правна защита и съдействие от 04.08.2025г. и 10 лева за платена държавна такса.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 1 АПК, Административен съд – Пловдив, VII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1304507/01.08.2025г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, с която на Р. П. Т., [ЕГН], на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни“.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да заплати на Р. П. Т., [ЕГН], сумата от 1010/хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Решението на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.