РЕШЕНИЕ
№ 235
Самоков,04.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието
на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 217 по описа на същия съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В.Г.Х. *** е предявила срещу Б.Р.Х. *** за прекратяване на брака им чрез развод поради дълбокото
му и непоправимо разстройство. Поискала е да й бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие
дете, а на ответника да бъде определен посочения в исковата молба режим на
лични отношения с детето, както и ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка
на детето в законоопределен размер. Също така ищцата е поискала след развода да
носи предбрачното си фамилно име, а семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на ответника, тъй като е собственост на родителите му.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата и ответникът сключили брак на 20.06.2010 г. като от
брака имат едно ненавършило пълнолетие дете. В последните няколко години се
проявило несходство между характерите на страните, те не се разбирали и се
отчуждили напълно един от друг, а от повече от 3 години и не живеели заедно, с
оглед което бракът бил лишен от всякакъв смисъл и съдържание.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Гео
Въжаров, който уточнява, че ищцата не желае съдът да се произнесе по въпроса за
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Претендира разноски.
Пред съда ответникът
не се явява, не се представлява и не заявява становище по иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК и е на общо основание допустим, а по същество
е основателен.
Видно е от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, че ищцата и
ответникът са сключили граждански брак на 20.06.2010 г. в гр. Самоков, за което
на същата дата е съставен акт за граждански брак. При сключване на брака съпругата
е приела фамилно име Х.. От брака страните имат едно дете – Янко Борисов Х.,
роден на *** г.
Свидетелката
Ани Игнатова (родственица на ищцата по бащина линия) сочи, че от 3-4 години страните
не живеят заедно, а ищцата отглежда
роденото от брака дете и живее при своя баща, като ответникът не ги посещава,
не се грижи за детето и няма изгледи страните отново да заживеят като
семейство. Съдът кредитира показанията на св. Игнатова. Те възпроизвеждат нейни
лични възприятия за сочените факти и не са налице дори индиции за
заинтересуваност на свидетелката в полза или вреда на някоя от страните въпреки
родствената й връзка с ищцата, още повече че показанията й не са опровергани от
никакви други доказателства.
Така от
показанията на св. Игнатова се установява, че в продължение на поне 3-4 години
до предявяване на иска страните са в трайна и непрекъсната фактическа раздяла.
Тя е довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между
съпрузите, като същата е опразнена от всякакво нейно съдържание и формалното
продължаване на съществуването й е неоправдано както за съпрузите, така и за
обществото. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да
бъде прекратен с развод. Съдът не следва да се произнася относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като никоя от страните не е
поискала това.
С оглед
обстоятелството, че и понастоящем малолетното дете Янко Борисов Х. се отглежда от
неговата майка - ищцата, а ответникът - негов баща не полага грижи за него и не
е отправил никакви искания и възражения във връзка с родителските права по
отношение на детето, упражняването им след прекратяване на брака следва да се
предостави на ищцата и местоживеенето му да бъде определено при нея.
На
ответника като баща на детето следва да се определи режим на лични отношения с
него. Не са събрани доказателства за заинтересуваност на ответника от
пълноценен контакт с детето, а от друга страна в интерес на детето е да бъде
осигурена възможност то поддържа лични отношения с баща си. Затова съдът следва
да определи режим на тези отношения, при който ответникът ще има право да вижда
и взема детето при себе си всяка трета неделя от месеца от 09,00 ч. до 19,00
ч., както и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск
на ищцата. Детето е в училищна възраст, поради което е подходящо пълният месец
за лични контакти с бащата да е през лятото.
С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете се предоставя на неговата майка, то бащата
следва да бъде осъден да му заплаща издръжка. Предвид разпоредбите на чл. 142,
ал. 1 и 2 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършило
пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и възможностите на
родителя, но не може да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата, т.
е от 162,50 лв. при действието на чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 331/26.11.2020
г. (обн. ДВ, бр. 103/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.). При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на всяко
ненавършило пълнолетие дете, която да осигурява условия на живот, необходими за
правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда не само
от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата му родители.
В конкретния случай от събраните доказателства не се
установява нуждите на детето да надхвърлят обичайните нужди на дете на 11
години, нито се установяват конкретни обстоятелства за възможностите на
родителите за осигуряване на издръжка на детето. При това положение съдът
следва да определи издръжка на детето в размер, близък над минималния съгласно
чл. 142, ал. 2 от СК – ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето си
Янко издръжка в размер 170 лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за
който се отнася, считано от предявяване на иска за развод до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума. Не е доказано ответникът да не е в състояние
да заплаща този размер на издръжката, еквивалентен на 5,67 лева дневно.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение относно присъдената с него
издръжка, поради което съдът следва да посочи това в диспозитива на решението.
Ищцата не
претендира ползване на семейното жилище след развода, поради което същото, находящо
се на адрес гр. Самоков, ул. „Кокиче“ № 15, следва да се предостави за ползване
на ответника след прекратяване на брака.
С оглед
искането на ищцата и на основание чл. 53 от СК съдът следва да постанови след
развода тя да възстанови предбрачното си фамилно име Игнатова.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер
на 25 лв. Основанието на тази държавна такса е различно от основанието на
държавната такса, дължима в размер 25 лв. при подаване на молбата съгласно чл. 6,
т. 1 от същата Тарифа, която е внесена от ищцата. Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.
второ от ГПК в случаи като конкретния, когато съдът не е сезиран от никоя от
страните за произнасяне по въпроса за вината за развода, сторените от тях
разноски остават в тяхна тежест, така както са ги направили. За разноските,
които страните не са направили, но са дължими за производството, смисълът на
тази разпоредба е те да не се възлагат само на единия съпруг, ако няма
произнасяне по вината за развода. Затова за заплащане на държавната такса по
чл. 6, т. 2 от Тарифата следва да бъде осъден ответникът, а разноските на
ищцата за платено адвокатско възнаграждение следва да останат в нейна тежест.
Ответникът
обаче е осъден да заплаща издръжка на детето си, поради което на основание чл.
78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК той дължи да заплати в полза на РС –
Самоков и сумата 244,80 лв., представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка, определена съгласно чл. 1 от посочената Тарифа в размер, изчислен
върху сбора от тригодишните платежи на издръжката на Янко Борисов Х.. Така
общият размер на дължимите от ответника държавни такси е 269,80 лв.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 20.06.2010 г. в гр. Самоков
с акт за граждански брак № 42/20.06.2010 г. на Община Самоков, между Б.Р.Х., ЕГН ********** и В.Г.Х., ЕГН **********, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на роденото през време на брака малолетно дете Янко Борисов Х.,
ЕГН **********, на неговата майка В.Г.Х., с фамилно име след прекратяването на
брака - Игнатова, ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б.Р.Х., ЕГН **********,
с детето му Янко Борисов Х., ЕГН **********, като бащата ще има право да вижда
и взема детето със себе си всяка трета неделя от месеца от 09,00 ч. до 19,00
ч., както и един месец в годината през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща
на детето си Янко Борисов Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.Г.Х., с фамилно име след прекратяването на брака - Игнатова, ЕГН
**********, издръжка в размер 170,00 лв. (сто и седемдесет лева) месечно, платима
до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от предявяване на иска на
26.02.2021 г. до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на Б.Р.Х., ЕГН ********** ползването
след развода на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Самоков, ул. „Кокиче”
№ 15.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата В.Г.Х.,
ЕГН **********, да възстанови предбрачното си фамилно име – ИГНАТОВА.
ОСЪЖДА Б.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
по сметка на Районен съд – Самоков сумата 269,80 лв., от която 25,00 лв. са дължимата
държавна такса за производството, определена при решаване на делото на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, а 244,80 лв. са дължимата държавна такса върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка на малолетното дете Янко Борисов Х., както и
сумата 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че
присъдената по-горе сума не бъде внесена доброволно.
За присъдената в полза на Самоковския районен съд сума
да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис, а в частта му с характер на определение относно предварителното
му изпълнение за присъдената издръжка – с частна жалба пред СОС в едноседмичен
срок, считано от същия начален момент.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: