№ 38823
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110172726 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по Молба с вх. № 272001/12.08.2025 г., подадена от адв. Д. Г. – процесуален
представител на ищцата по делото срещу постановеното по делото Решение №
14716/29.07.2025 г. в частта за разноските, с която ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден
да заплати на адв. Г. на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ сума в размер на
100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
първоинстанционния съд.
В молбата се твърди, че съдът е пропуснал при определяне размера на адвокатското
възнаграждение да съобрази, че процесуалният представител на ищцата е регистриран по
Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. В това си качество той бил длъжен да
издава ежемесечно фактури, да води дневник за целите на ДДС и да внася в хазната всеки
месец данък добавена стойност /ДДС/. Това задължение възниквало както когато
възнаграждението било предмет на договаряне, така и на основанието на процесуалното
представителство по настоящето дело. При неприсъждане на адвокатското възнаграждение с
включен ДДС дължимият данък към хазната следвало да се плати от адвоката. В молбата на
адв. Г. е направено искане за увеличение размера на адвокатското възнаграждение от 100 лв.
на 1 080 лв. с ДДС, тъй като в актуалната си практика Върховен касационен съд считал, че
при определяне размера на адвокатското възнаграждение следвало да се отчетат пазарните
цени на адвокатския труд – Определение № 3704/16.07.2025 г. по гр. дело № 2436/2025 г.
Счита, че съдът следвало да се съобрази с обстоятелството, което макар и извън предмета на
делото, че ответното дружество все още предлагало отпускането на потребителски кредит с
договор, съдържащ неравноправни клаузи. Въз основа на изложеното иска да бъде
увеличено присъденото адвокатско възнаграждение до 623, 69 лв. с ДДС.
Насрещната страна по молбата – „Кредирект“ ЕООД я счита за неоснователна. Иска
спиране н апроизводството в частта относно искането за начисляване на ДДС.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по Искова молба с вх. № 397161/06.12.2021
г.,подадена от Д. И. К. с която е направено искане за обявяване на недействителен на
Договор за потребителски кредит № 1001190, сключен на 17.01.2024 г. между ищцата и
ответника. Цената на иска е в размер на 2 186, 56 лв. С Молба с вх. № 225321/26.06.2025 г.
ищцата е поискала присъждане на следните разноски: 87, 46 лв. – държавна такса и 623, 69
лв. с ДДС. Представено е доказателство за регистрация на адв. Г. по ЗДДС. С постановеното
по делото Решение № 14716/29.07.2025 г. съдът е уважил предявения иск, а по отношение на
1
искането на адв. Г. за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на
623, 69 лв. на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА е приел, че участието на адвоката се е
изчерпало с написването и подаването на исковата молба и с вземане на писмено становище
преди първото по делото открито съдебно заседание, предвид на което е определил
възнаграждение в размер на 100 лв.
От правна страна съдът намира следното:
По отношение на направеното искане за увеличаване размера на присъденото на
основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г..
Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II
т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004
г., нямат задължителна сила за съда. Дължимото на адв. Г. адвокатско възнаграждение следва
да бъде в размер на 100 лв., като съдът взима предвид, че неговото участие по делото се е
изчерпало със съставяне на искова молба и съставяне на становище по повод на
единственото по делото открито съдебно заседание.
Неоснователно е направеното позоваване на изводите в Определение № 3704/16.07.2025
г. по гр. дело № 2436/2025 г., тъй като в него преценката за пазарната стойност на
адвокатския труд по подобни дела не се прави изолирано по останалите критерии по делото.
А те са: броят на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя
и вида на направените възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното
развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на
извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита
на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания,
възражения, реплики и дуплики. Страните по делото са две. Направените възражения от
ответника не са довели до допълнителна процесуална активност на процесуалния
представител на ищцата. Липсва отклонение от типичното развитие на процеса. Не са
извършвани експертизи и не са ангажирани доказателства извън тези приложени като
писмени към исковата молба.
Предвид изложеното съдът счита, че не следва да увеличава присъдения размел на
адвокатското възнаграждение.
По отношение на искането за начисляване на ДДС на така определеното адвокатско
възнаграждение.
Върху така определения размер на адвокатското възнаграждение не следва да се
начислява ДДС, поради следните съображения:
Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон
лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на
територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по
този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки
на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат
или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По
смисъла на чл. 9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга.
Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази
услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. по съображения, че
възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие
2
на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС
данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този
момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не н задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативни уредба, която да
се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно от разпоредбата на §2а ДР Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху
добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е
безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху
възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за
начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата
не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия
адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения /в този смисъл е Определение
№ 917 от 02.05.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 1323/2023 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., което
се споделя изцяло от настоящия въззивен състав/.
Ето защо искането за присъждане на ДДС върху определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение подадената от адв. Д. Г. Молба с вх. № 272001/12.08.2025 г. за
изменение на постановеното по делото Решение № 14716/29.07.2025 г. в частта му за
присъденото в негова полза на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3