РЕШЕНИЕ
№ 1679
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200894 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „*****“ № ***,
ет. ***, ап.***, чрез адв. Т.Г., срещу наказателно постановление № СО-Т-Д-21-10-
198/23.06.2021 г., издадено от Заместник-кмет на Столична община за извършено
нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. На основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35,
ал. 3 от Наредбата, му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
В жалбата се излагат аргументи за допуснати при издаване на НП нарушения на
материалния закон и административнопроизводствените правила. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и се изтъква, че в АУАН не било отбелязано дали
посоченият свидетел е свидетел при установяване извършването на нарушението и неговото
констатиране, или само на съставянето на акта. Твърди се, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като липсвали
доказателства за осъществяване на търговска дейност от страна на жалбоподателя. Застъпва
се, че от страна на АНО не бил изследван въпросът в какво качество е действало лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана - в лично качество или в
качеството на работник/служител на договорно отношение с юридическо лице-работодател.
Навеждат се и доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Прави се
искане наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 05.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. Е., а въззиваемата страна - от юрк. К..
В дадения ход по същество адв. Е. пледира атакуваното НП да бъде отменено по
съображенията, изложени в жалбата. В допълнение изтъква, че
административнонаказателната отговорност е ангажирана незаконосъобразно спрямо Д.К. в
качеството на физическо лице, доколкото е бил в трудово правоотношение и е осъществявал
1
продажбите в изпълнение на трудовите си задължения по същото, при което е нямал
качеството „търговец“ по смисъла на Наредбата. Претендира присъждане на направените от
жалбопоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Юрк. К. прави искане НП да бъде потвърдено, тъй като са доказани фактът на
извършване на нарушението, нарушителят и неговата вина. По отношение възражението за
неправилно санкциониране на жалбоподателя в качеството на физическо лице, застъпва, че
е неоснователно, доколкото е имал качеството „търговец“ съгласно разпоредбите на
Наредбата, които следва да намерят приложение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 06.03.2021 г. жалбоподателят Д.К. имал сключен трудов договор със „****“ ЕООД
за длъжността продавач-консултант. В това си качество на 06.03.2021 г. около 16:00 ч., в гр.
София, район „***“, Ю.П., трета част, вход от ул. „****“, предлагал за продажба от името и
за сметка на дружеството-работодател варена и печена царевица, кестени, чипс и минерална
вода, които били разположени на съоръжение за търговия на открито, представляващо две
специализирани колички, заемащи около 3 /три/ кв.м. публична общинска собственост
/паркова алея/.
Това обстоятелство било възприето от свидетелките А.С. и Г.К., старши инспектори в
„Столичен инспекторат“ към Столична община. Те се легитимирали пред жалбоподателя и
изискали да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
„***“. Такова не било представено от К., поради което свид. К. му съставила АУАН № 21-
10-198/06.0.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен на К., който вписал като възражение, че
осъществява дейността за сметка на работодателя си.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, като преценил
възражението като неоснователно, при идентично фактическо описание на извършеното
нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/, заместник-кметът на Столична община издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 300 /триста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките А.С. и Г.К., и писмени - заповед № СО-РД-09-
2540/12.12.2014 г.; заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.; заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013
г.; длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в районен инспекторат
към Столичен инспекторат към Столична община; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ вх. № 22388213010282/07.01.2021 г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ вх. № 22388213163907/19.04.2021 г.
Посредством показанията на свидетелките С. и К. се установиха времето и мястото на
извършената проверка, и обстоятелството, че жалбоподателят бил заварен да предлага за
продажба описаните в АУАН и НП изделия. Съдът кредитира депозираното от тях,
преценявайки изложенията им като обективни, последователни, логични и лишени от
2
заинтересованост. Въз основа показанията им се изясни и че процесните изделия са били
предлагани именно за продажба, доколкото свидетелките са възприели пряко и
непосредствено съответното обстоятелство, независимо че не са извършили контролна
покупка.
Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по
издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените писмени
доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.,
заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика. Предвид това прецени
като неоснователни оплакванията в жалбата в съответната насока.
Същевременно, посредством приложените справки от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, се изяснява, че към 06.03.2021 г. жалбоподателят К. се е
намирал в трудово правоотношение със „****“ ЕООД, на длъжността продавач-консултант.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
- чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по на чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. И двата акта отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
съдържайки описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването му, в
това число времето и мястото, на които е осъществено. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да представляват формални основания за отмяната
на санкционния акт.
Наред с това, въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена
съвкупност, се изясни безспорно, че на процесните време и място е била извършвана
търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ публична общинска
собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „***“ -
възведено като административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. В този смисъл е неоснователно възражението досежно липсата на установяване на
факта, че съответните изделия били предлагани за продажба от жалбоподателя. Въпросното
обстоятелство се изяснява категорично посредством показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетелки.
Въпреки съответните фактически констатации обаче, според настоящия съдебен състав
наказателното постановление следва да бъде отменено поради материалноправната си
незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:
Действително жалбоподателят К. е лицето, което на посочените време и място - на
06.03.2021 г., около 16:00 ч., в гр. София, район „***“, Ю.П., вход от ул. „****“, предлагало
за продажба варена и печена царевица, кестени, чипс и минерална вода от съоръжение за
търговия на открито, заемащо около 3 /три/ кв.м. публична общинска собственост, без
разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „***“.
Независимо от това обаче, според настоящия състав отговорността му е ангажирана
незаконосъобразно, доколкото не е имал качеството „търговец“.
Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, „търговец“ е лице по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП, или всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
3
лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална
дефиниция, не съществува пречка в принципен план да бъде ангажирана отговорността на
физическо лице.
Но в случая липсват обективните и субективни предпоставки за това, доколкото,
предвид обстоятелството, че К. се е намирал в трудово правоотношение с юридическото
лице, извършващо търговската дейност, то именно спрямо последното е било важимо
изискването на чл. 23 НРУИТДТСО, при осъществяване на търговия на открито, да
притежава разрешение за ползване на място /по образец/, издадено от кмета на района, на
територията на който ще се извършва дейността. Предвид това обективната съставомерност
на нарушението в случая не е изпълнена спрямо жалбоподателя, респективно и
субективната такава, доколкото, като лице, намиращо се в трудово правоотношение с
търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявал продажбите, на К. не може да
бъде вменено задължението да знае дали последният разполага с разрешението, изискуемо
съобразно чл. 23 НРУИТДТСО. Доказателства за субективното му знание относно
въпросното обстоятелство в хода на производството не се събраха.
Предвид това, със съставянето на процесните АУАН и НП спрямо жалбоподателя К.,
актосъставителят и наказващият орган са приложили неправилно материалния закон, което
обуславя извод за отмяната на атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно. С
оглед изложеното подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова. Доколкото претендираният размер от 300 лв. е в
законоустановения минимум, искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-Д-21-10-198/23.06.2021 г., издадено от
Заместник-кмет на Столична община срещу Д. Д. К. за извършено нарушение по чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община /НРУИТДТСО/, за което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от
Наредбата, му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.
***, ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. ***, сума в размер на 300 /триста/ лв., направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4