Присъда по дело №4103/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 49/ 24.03.2025 г. по НОХД 4103/2024 г. по описа на БРС.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП
срещу Й.Б.Д., ЕГН **********, с който му е повдигнато обвинение В ТОВА, ЧЕ: на
30.08.2023г. в с.М., обл.Б. на ул.“Т.“ № *, противозаконно повредил чужда движима веща -
трактор марка „ Solis” модел S60, собственост на М.Р.М., като счупил джойстика за
управление на челен товарач за кофа на трактора, стойността на който възлиза на 780 лева
и десен мигач на трактора, стойността на който възлиза на 200 лева и противозаконно
унищожил чужди движими вещи - два броя стъкла на прозорци монтирани на къща
намираща се в с.М. на ул."Т." № *, собственост на М.Р.М., стойността на които възлиза на
180 лева или всички вреди възлизащи на сумата от общо 1160,00 лева (хиляда сто и шейсет
лева) - престъпление по чл.216, ал.1 от НК
Делото пред настоящия първоинстанционен съд се разви по общия ред.
С протоколно определение в провело се на 20.11.24 г. разпоредително заседание съдът
конституира като частен обвинител М.Р.М..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение относно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, извършвайки изключително подробен анА.з на
събраните доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, обосноваващи
по безспорен начин авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия.
Предлага детайлен разбор и индивидуален оценъчен прочит на съвкупността от смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, в чийто контекст предлага на подсъдимия да се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което да се отложи по реда на
чл.66,ал.1 НК, като независимо от чистото съдебно минало ,акцентира върху агресивните
подбуди на подсъдимия при осъществяване на деянието, свързани с нахлуване в имот,частна
собственост и провокиране на уплаха у работници на св.М.-св.Ст. П. и Н.К..
Частният обвинител М. заявява,че предоставя на съда да реши.
Защитникът адв. И.Ц. поддържа позиция,с която оспорва фактите по обвинението.
Акцентира върху определени части от показанията на свидетеля Ю.А., влизащи в
съдържателна колизия с показанията на св.Ст. П. и Н.К., а също илюстрира според
собственото си оценъчно мнение алогичността на показанията на последните посочени
двама свидетели. Настоява съдът да признае за невиновен и оправдае подзащитния му,а в
евентуалност да съобрази чистото му съдебно минало и факта,че се касае за влошени
междусъседски отношения.
В своята лична защита подсъдимият отбелязва,че се придържа към защитните аргументи на
адвоката си, счита фактическите твърдения на разпитаните по делото свидетели за
необосновани,както и излага опасения,че св.А. е лъжесвидетелствал пред съда.
При предоставената му последна дума, подсъдимият моли, съдът да го признае за
невиновен.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След цялостна проверка на събраните доказателствени източници и на база индивидуален и
комплексен анА.з на изводимите от тях обстоятелства и факти в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, съдът достигна до следните фактически изводи.
Подсъдимият Й.Д., н., живеел в с.М., общ.К., обл.Б.., на ул.“Т.“ № *. На отсрещната страна
на същата улица, на № *-а, се намирал имот, който бил собственост на сестрата на
пострадА.я М. М.- Е.Н.И.. В къщата на сестрата на М. на № *-а, били настанени временно и
пребивавА. неговите работници свидетелите Ст. П. и Н.К., заедно с трите си деца.
Подсъдимият Й.Д. бил враждебно настроен към св.М. М. без причина, провокирана с
конкретни действия на М.. Настроенията на подсъдимия намирА. най-често изява в това, да
следи работниците на св.М., да отправя към тях ругатни и нецензурни изрази, в т.ч. да
афишира закани и да демонстрира раздразнението си към М. при спорадичните им срещи на
улицата.
Подсъдимият Й.Д. имал и прояви, свързани с нахлуване в частната собственост , в къщата
1

на сестра му, като при една от тях влязъл с нож, в тъмната част на денонощието, при което
предизвикал силна уплаха и психологическо смущение у племенника на св.М. М..
Били забелязвани и други предходни прояви на подсъдимия Й.Д. от работниците на св.М.
М., в частност от свидетеля Ю.А.,а именно,как подсъдимият хвърлял камъни по
прозорците на къщата на сестрата на М. М. около 04.00 ч. през нощта на неустановена дата,
но преди 30.08.2023 г.
На 30.08.2023г., около 22:30 часа, подсъдимият Д., влязъл в двора на къщата на сестрата на
пострадА.я М. М. в с.М., ул.“Т.“ № *-а, като държал в ръката си метална тръба, отправил се
към къщата и счупил един от прозорците й. Шумът от счупването на стъклото
събудил Ст. П. и Н.К., които по това време си били легнА.. Св.К.
веднага станал и погледнал през прозорците, за да разбере, какво се случва. Мястото било
добре осветено от светлината, която идвала от уличното осветление и той разпознал съседа
от отсрещната къща – подсъдимият Д., който се намирал в двора му. Веднага след това,
подс.Д. счупил стъклото и на другия прозорец на къщата. Стойността на супените прозорци,
възлиза общо на 188 лева.
Подсъдимият крещял и търсел саморазправа, призовавайки свидетелят Н.К. да излезе на
двора. Свидетелката Ст. П. била много разстроена,че виковете, шумът от чупене на стъкла и
агресивните действия на подсъдимия плашат децата й и го помолила да напусне къщата и да
спре да крещи.
Подсъдимият Д. преминал през двора и се придвижил до трактора, който бил паркиран на
улицата зад къщата. Тракторът бил марка „ Solis” модел S60, и бил ползван от свидетеля
М.Р.М. в качеството му на лизингополучател по договор за лизинг. Когато подсъдимият
стигнал до него, той счупил джойстика за управление на челния му товарач за кофа, както и
десния мигач, стойността на които възлизала на сума в общ размер 640 лева. Действията на
подсъдимия Д. били възприети от свидетелите - очевидци Ст. П. и Н.К.. По това време
свидетелят Ю.А. бил в съседния двор на пострадА.я М., когато доловил викове за помощ и
пищенето на свидетелката Ст. П.. Той незабавно се отправил към къщата на ул. Т. № *-а, в
който момент забелязал,как по улицата зад къщата бягал подсъдимият Й.Д., а паркираният
преди по-малко от част трактор бил със счупен джойстик за управление на челния му
товарач за кофа. Свидетелката Ст. К.а разказала за случилото се на притеклия се на помощ
работник на св.М.-св. А..
Поведението на подсъдимия Д. било много агресивно, като въпреки късния час, той не се
спрял и извършил намисленото, което било само една част от едностранчиво тлеещия у него
конфликт и желание за саморазправа с пострадА.я св.М.. Тъй като К. бил много изплашен от
поведението на подсъдимия, той позвънил на тел.112, като съобщил за случилото се.
След като подсъдимият Д. преустановил ударите над трактора, той се отправил към своята
къща, която се намирала на отсрещната страна на улицата, хвърлил тръбата, която носел в
двора си, прескочил през оградата и се прибрал. Тогава на място пристигнА. и полицейските
служители Я.Ч. и В.Л.. На място те заварили свидетелите П. и К., които им разказА. за
случилото се.
Предвид заявеното от свидетелите, полицейските служители задържА. за 24 часа
подсъдимия Й.Д., който дори в присъствие на служителя Я.Ч. изразявал агресивни
настроения спрямо съседите си.
Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство първоначална и повторна
оценъчна експертиза, стойността на стъклата на двата прозореца на къщата, които били
счупени възлиза на 180 лева общо за двете, счупеният джойстик за управление на челен
товарач за кофа на трактор марка „ Solis” модел S60 възлиза на 780 лева,а десният мигач на
трактора е на стойност 200 лева или всички вреди възлизат на сумата от общо 1160,00 лева.
Съгласно изводите на заключението по допълнително назначената в досъдебна фаза
съдебно-оценителна експертиза /л.63-л.69 от ДП/, пазарната стойност на едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ 84 кв.м., построена в поземлен имот 48409.501.38,
обл.Б., с.М., възлиза на сума в размер на 13 903 лв. към датата на деянието 30.08.2023 г. и
2

пазарната стойност на колесен трактор марка “Solis S 60 ROPS” с дата на първа регистрация
-14.02.2023 г. е с пазарна стойност към 30.08.2023 г. - 38 250,00 лв.
Съдът допусна и назначи в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна съдебно-
техническа и оценителна експертиза, която предостави комплексен отговор относно
индивидуалната и сумарна стойност, както на техническите компоненти и материА. за
възстановяване на вредите, така и относно ремонтно –възстановителните и технически
услуги за подмяна на съответните- 2 бр. стъкла на прозорци на двукрила дървена дограма и
мигач и джойстик на инкриминираното ППС, които вреди възлизат на сума в размер на 828
лв./ 188 лв. за закупуване на стъкла и ремонт и възстановяване на двукрила дограма и 640
лв. за доставка на джойстик и мигач и ремонт и инсталация на тези части на трактора марка
“Solis S 60 ROPS”/.
М.Р.М. съгласно договор за лизинг №015974-*********-0001 от 17.01.2023 г. с получател
М.Р.М. и доставчик „Юробанк България“ АД,е само лизингополучател на трактора марка
“Solis S 60 ROPS”, чийто собственик бил лизингодателят „Юробанк България“АД.
В настоящия случай престъплението на подсъдимия върху тази движима вещ - трактор
“Solis S 60 Rops”, е осъществено след само 7 месеца и половина от сключване процесния
договор за финансов лизинг,който регламентира,че срокът на изпълнение е 36 месеца
съгласно Погасителен план, Приложение 1 към Договора.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия от съдебното
производство, показанията на свидетелите: М.Р.М. /л.27 –л.35 от съдебното производство,
както и приобщените по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК на л.37 от ДП/, на св.С.Д.
П., приобщени по реда на чл.281,ал.5, вр.ал.1,т.5 НПК показания от ДП л. 39 /, показанията
на свидетеля Н.П. К.,приобщени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 НПК на л.40 от ДП/,
показанията на св.Я.Т.Ч. /л.36-37, в т.ч. и приобщените по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1, т.2
НПК от л.41 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие,ведно с фотоалбум /л.49-л.52
от ДП/, както и от изготвените и приобщени експертизи : съдебно-оценъчна експертиза,
л.58-59 от ДП, допълнителна съдебно-оценъчна експертиза – л.63-69 от от ДП, и повторна
съдебно-оценъчна експертиза /л.71-72 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.88 от
ДП/,проформа фактура и приемно-предавателен протокол, свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника част 1, договор за лизинг №015974-*********-0001 с
получател М.Р.М. и доставчик „Юробанк България“ АД, справка от Централна база- КАТ за
ПС настояща собственост на М.Р.М. /приложени на л.89-л.98 от ДП/, комплексна съдебно-
техническа и оценителна експертиза /л.137-л.141 от съдебното производство/, справка от
Служба по геодезия,картография и кадастър /СГКК/-Б. /л.147 от съдебното
производство/,показанията на свидетеля Ю.А., справка за съдимост на подсъдимия,докладни
записки,справки и др. писмени доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът, след индивидуална и комплексна оценка на събрания доказателствен материал в
съответствие с формулираните от НПК процесуални изисквания на чл.13, чл.14, чл.107,ал.3
и ал.5 НПК за обективно,всестранно и пълно изследване на доказателствата, намира
следното:
НА.чието на достатъчни по обем гласни доказателствени средства, писмените доказателства
и специА.зираните изводи в експертните заключения, преценени в аспекта на тяхната
логическа връзка оформят единна доказателствена съвкупност, правеща извода относно
процесното събитие, описано в обвинителния акт- време, място, начин на извършване на
инкриминираното престъпление и авторство, единствено възможен.
Не е спорно обстоятелството, а и видно от допълнително изисканите в хода на съдебното
следствие писмени материА. справка от СГКК-Б.–имот, находящ се в с. М., ул. Т. № * е с
идентификатор 48409.501.228,в който няма нанесени сгради. В съседния ПИ с
идентификатор 48409.501.38 има нанесена жилищна сграда с вписана собственост в лицето
на Е.Н.И., която отговаря на административен адрес с.М., ул.“Т.“ № *-а. Видно и от
3

показанията на св.М. инкриминираното поведение на подсъдимия от 30.08.23 г., довело до
увреждане на недвижимия имот чрез счупване на 2 бр.прозоречни стъкла на дограма, е
засегнало къщата на неговата сестра Е.И., в която свидетелят М. на процесната дата 30.08.23
г. бил настанил своите работници св.Н.К. и св.Ст. П..
Несъмнено установено в писмена доказателствена база – проформа фактура и приемно-
предавателен протокол, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част 1,
договор за лизинг №015974-*********-0001 с получател М.Р.М. и доставчик „Юробанк
България“ АД, е, че собствеността върху инкриминираната вещ трактор „“Solis S 60 Rops”,
принадлежи на лизингодателя „Юробанк България“ АД. Договорното правоотношение по
договор за лизинг съдържа клауза, предвиждаща възможност, лизингополучателят да
придобие вещта по време на договора,и след заплащане на допълнителна цена,
съставляваща стойността на опцията за придобиване на актива, предвид което лизинговият
договор съчетава елементи на договор за наем и на договор за покупко-продажба.
НА.це са преки и косвени гласни доказателствени източници в обем и със съдържание,
изграждащи последователна информационна система, която изключва всяка възможност за
случайното им адаптиране, с което е изпълнено изискването за несъмнена доказаност на
съвкупността факти от лимитирания в чл.102 НПК предмет на доказване.
Съдържателно еднозначен отговор на въпросите относно времето, мястото и механизма на
инкриминираното деяние,точния развой на инкриминираното събитие, конкретното
поведение на подсъдимия, предоставят показанията на свидетелите М. М., Ю.А., Я.Ч.,както
и приобщените с изричното съгласие на подсъдимия и защитника показания от ДП по реда
на чл.281,ал.5, вр.ал.1,т.5 НПК на свидетелите Ст. П., Н.К., очевидци на престъплението.
Действително,средищна роля на съда е да събере и провери доказателствата и
доказателствените средства,приобщени в хода на досъдебното производство. Равният мащаб
за реА.зиране на процесуални права на правните субекти, чиято информативна широта се
фокусира в правната квА.фикация на деянието чл.216,ал.1 НК, не може да се възприема като
общо аргументативно средство за разместване на пластове от определени обществени
явления и елиминиране на моменти от дадено събитие,само на база защитно възражение за
настъпили с времето разминавания и неточности в съдържанието на съответните гласни
доказателствени източници.
Непреодолимостта на неблагоприятния фактор като изминалото време /около 1 година и 6
месеца до разпита на повечето свидетели в съдебна фаза/ и естествената способност на
човешката памет да елиминира определени факти от миналото,в т.ч. невъзможността за
детайлно прецизиране на определени подробности поради естеството на служебна
ангажираност и смесване на сходни факти от различни случаи /напр.за св.Я.Ч./, не са
способни да обосноват претендираните от защитата каузални връзки между противоречия в
свидетелските показания и извода за недоказаност на обвинението.
Възприемането на факти, тяхното запаметяване в мислен образ, последващата способност за
пълно тяхно пресъздаване зависят от редица фактори, като интензивността на въздействието
на събитието върху емоционалните нагласи на свидетеля, кондицията на паметта и степента
на концентрация и възприемчивост като важни моменти от психо-емоционалното състояние
към момента на психичната съпричастност към дадено събитие, т.е. към момента на
възприемане. Ето защо, съдът отдава закономерно настъпилите промени в показанията на
свидетеля Я.Ч.,депозирани в хода на съдебното следствие,както и частичното
несъответствие на фрагменти от свидетелстването на св.Ю.А. с приобщените по реда на
чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 НПК показания на св.П. и св.К., изцяло на фактора изминало време.
На визираните частични разминавания в показанията на св.Ю.А. с приобщените показания
на св.П. и св.К. от ДП не следва да се залага като на източник на противоречия,който да се
генерА.зира с придадената от защитата свръхзначимост, насочена към изключване
доказаността на обвинителната версия. Действително в показанията си, депозирани в хода
на досъдебното производство и след само месец след деянието, св. П. и св.К. са заявили,че
именно в момент,в който са си легнА. в къщата,предоставена от работодателя им св.М. с
трите си деца, подсъдимият Й.Д. влязъл в имота и започнал да чупи прозорците на къщата с
4

метална тръба, отправил вербална провокация,целяща физически сблъсък със св.К., след
което излязъл и с металната тръба ударил паркирания зад къщата трактор,ползван от
лизингополучателя св.М..
Показанията на двамата свидетели П. и К.,очевидци на деянието, бележат само частично
съдържателно разминаване в някои детайли с показанията на св.Ю.А..
Според възприятията на св.Ю.А.,разпитван след повече от 1 година и 6 месеца след
деянието, св.Н.К. и св.А. процесната вечер пиели кафе в съседен двор на къщата на сестрата
на св.М., когато доловили викове за помощ и паника от св.Ст. П.. Според изложеното от
св.Ю.А. двамата със св.К. незабавно се притекли на помощ на св.П., която им обяснила,че
Й.Д. нахлул в къщата с нож и заплашил нея й децата,че „ще ги избие“. Този свидетел е
категоричен в пресъздаване на впечатленията си относно друго значимо обстоятелство,а
именно че подсъдимият бягал зад къщата, минавайки в непосредствена близост до трактора,
който в този момент бил увреден- със счупен джойстик за управление на челен товарач за
кофа. Съдът намира показанията на св.А. за достоверни и изчерпателни поради логическото
им равновесие и хармонично единство в основните им фактологични линии с останА.те
гласни доказателствени средства- показанията на св.К. и св.П., на св.М.. Единственият
неточен фрагмент в тези показания, който е в отношение на доказателствена изолираност от
останА.те приобщени показания, според настоящия съд е посоченото от него обстоятелство
за местонахождението на св. Н.К. към момента на деянието. Следва да се отбележи,че
съществува хипотеза за свидетеля А., по принцип, да е изградил твърда убеденост в
достоверността на своите възприятия относно лицето от компанията му в процесната вечер,
като е възможно вместо св.К., да е бил друг работник на св.М., ерго показанията му в тази
част да не са точни. Възможно е и св.Ю.А. да е приел приблизително възможното за
съвпадащо с действително. Водещото в преценката на съда е,че определени диспропорции
във възприятията на този свидетел, относно по-късното пристигане на св.К. в къщата на
Е.Н.И. са обясними преди всичко през призмата на изминА.я продължителен времеви
период. Все в тази насока за съда липсват основания да признае изключителност и
интензивност на влиянието на събитието върху психо-емоционалното състояние на св.Ю.А.
към момента на запаметяване. Св.А. заяви,че инкриминираното поведение на подсъдимия
Й.Д. е било само една малка част от ежедневно или спорадично повтарящи се реакции на
Й.Д. на вербална враждебност, персонА.зиране на ругатни и обиди към него самия или
други работници на св.М.,буйство и хвърляне на камъни по къщата на сестрата на М., и
изобщо поведението му в процесната вечер е било само един от епизодите на трайно
сложилите се в един продължителен период нагласи на подсъдимия да провокира вражда със
св.М. и всички свързани с него лица.
Предвид изложеното единствено в частта им, в която показанията на св.А. пресъздават факт
в противоречие с показанията на св.К. и св.П., а именно че св.К. се е отзовал в по-късен
момент на мястото на деянието при своята съжителка П., съдът като изолирани не
кредитира показанията на св.А..В тази им част според настоящия състав показанията на
св.А. насочват към една вторична и нецелево адаптирана тяхна пълнота,дължаща се на опит
за логическо попълване на липсващия непълен спомен с определени обстоятелства, за които
обаче свидетелят не би могъл да е категоричен.
Следва да се има предвид още, че както св.Ю.А., така и св.Ст. П. и св.Н.К. са със запазени
на базисно информативно равнище възприятия относно случилото се събитие от лятото на
2023 г. Допълнителен индикатор за настъпващи изменения в пълнотата на възприятията и
точността на спомена под влиянието на фактора време за св.А. е и невъзможността същият
еднозначно да открои,дА. изследваното събитие датира от 2024 г. или 2023 г. Следва да се
има предвид,че този свидетел е с достигната социална и житейска зрялост и същият няма
значим личен интерес,който да предполага подчиняване нему на възприятията.
Единственият значим интерес,който се очертава, е истината и поради това съдът не се
съмнява в изложената в тези показания преобладаваща фактология, поднесена с правидвост
и последователност. Според настоящия състав в изложението на свидетеля А. липсват
белези на преекспониране или хиперболизиране значението на определени прояви и нюанси
5

от поведението на подсъдимия. Предвид изложеното настоящия съд намира,че в
показанията на св.А. липсва преднамереност, насочена към постигане на други цели извън
декларираните за истинност. Свидетелят, е имал достатъчно време в инкриминираната
вечер на 30.08.2023 г. да забележи и запамети визуално подсъдимия, в т.ч. неговото
местонахождение и поведение, свързано с бягство по улицата покрай увредения трактор със
счупен компонент /за който свидетелят изложи,че е бил тъкмо паркиран/, а също и относно
узнатото от св.П.,която разстроена споделила,че подсъдимият започнал да чупи прозорците
на къщата с метален предмет.
Също така и на частичното несъответствие между съобщеното от св.А. за металния предмет,
носен от подсъдимия на 30.08.23 г., идентифициран като нож и посоченото от св.К. и
св.П.,че подсъдимият използвал друго средство –метална тръба за извършените поредица
увреждания, не следва да се залага като на съществен източник на противоречия. Това
детайлно разминаване в показанията на св.А. също не следва да се абсолютизира,т.к.
настъпилите непълноти са вторично възникнА. в процеса на изминалото време и не отнемат
от успеха на доказателствения процес, нито елиминират от процесуалната стойност и
достоверност на опосредствано формираните възприятия на този свидетел за събитието на
престъплението.
Незначителните несъответствия в отделни фактически подробности, в т.ч. констатираните
неволни разместване и заместване на епизоди от спомена за изследваното събитие, не
оказват качествено влияние върху информативността и логичната завършеност на
показанията на св.А.. И това е така, т.к. показанията на този свидетел съдът оценява не
изолирано, а в хармоничната им връзка и логична последователност със съобщеното от
присъствА.те очевидци на деянието св.П. и св.К..
Настоящият състав преценява преките гласни доказатерлствени средства приобщени чрез
показанията на св.Ст. П. и Н.К. от досъдебна фаза като достоверно възпроизвеждащи
събитието на престъплението. В тази връзка настоящият състав отчита качествените им
процесуални характеристики, отличаващи се информативност на свидетелския разказ,
последователност в пресъздаване основните фази от изпълнението на престъплението, а
също вътрешна непротиворечивост, и действителна съгласуваност с други от събраните
доказателства.
Цялостното единство в твърденията на Ст.П. и Н.К. относно събитието от 30.08.2023 г.,
определя тези показания като последователни във времето, и безпротиворечиво описващи
етапите в поведението на подсъдимия,съпроводени с непровокирана с нищо язвителна
враждебност и агресия, в рамките на която е увредено имуществото /движимо и
недвижимо/, ползвано от пострадА.я. Според техните показания, към онзи момент 30.08.23 г.
двамата били настанени от М. в къщата в с.М.,и около 22.30 ч. били смутени от силен
шум,който установили,че произтича от чупене на прозорци. Показанията им са потвърдени
от ситуационните особености на техния пряк визуален контакт и срещата им в процесната
вечер с подсъдимия. Свидетелите Ст.П. и Н.К. дават обстойно описание на проявената
невъздържаност и озлобление на подсъдимия в инкриминираната вечер 30.08.23г., намерила
материален израз в проникване в границите на имота,ползван от св. М. М. и
последователното чупене на прозорци на къщата, а впоследствие и в нанасяне на удар с
метална тръба по джойстика на трактора зад къщата. И двамата свидетели с нужните нива
на категоричност изтъкват, че с особена енергичност, след проникване в двора на М.,
подсъдимият е предприел изборените увреждащи действия- започнал е да чупи прозорците
на къщата, след което с метална тръба да удря трактора, окончателно увреждайки джойстика
за управление. Неясна е останала причината за материалното вредителство над чуждото
имущество, като агресивната безконтролност на Й.Д. е била изцяло лишена от логика и пряк
активизиращ фактор, изострящ криминалните потребности в поведението на подсъдимия.
Вярно е, че Ст.П. и Н.К. са понесли емоционално и битово смущение в процесната вечер на
30.08.23 г., били са психически затормозени, т.к. агресивното поведение на подсъдимия Д. е
предизвикало уплаха у малолетните им деца. На тази основа обаче не може да се
предположи, че към датата на депозиране на показанията им в досъдебна фаза свидетелите
6

са били заинтересувани от изхода на делото или по определен начин ангажирани с
интересите на пострадА.я М.. Ето защо настоящата инстанция приема,че отсъства база, за
заключение, че тези свидетели изопачават спомена за срещата си с подсъдимия в
инкриминираната вечер или ,че го представят с друго съдържание.
Независимо,че показанията на св. М. М. са в преобладаващата им част източник на косвена
информация, установяващите се чрез тях доказателствени факти, намират пълна
информационна подкрепа в съобщеното в показанията на св.Ст.П. и св.Н.К.а и св.Ю.А.. Ето
защо показанията на св.М. притежават контролно значение при изследване и установяване
на основните факти от предмета на доказване. Изяснена е в наказателно-процесуалната
практика ролята на косвените доказателства. И в настоящия случай, производният характер
на показанията на свидетеля М. М. в частта, възпроизвеждаща разказа на свидетелите
очевидци, относно процесния инцидент, етапите на наслагваща се агресия, нейният
материален израз, не ги лишава от доказателствена стойност. Производните доказателства са
предназначени не само да заместят първичните, когато последните са недостъпни, но така
също и да послужат за проверка на първични доказателства. / в т.см. виж Решение № 89 от
21.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 233/2020 г., III н. о., НК/
Преценявайки косвените доказателствени факти в показанията на този свидетел по свое
вътрешно убеждение, съдът намира,че те формират стройна и логически издържана
последователност, свързана с главния факт, и намираща пълна логическа приемственост със
заявеното от св.Ст. П. и и св.Ю.А. по отношение на още един момент. В разпита й от
досъдебното производство св.Ст.П. е съобщила,че със съжителя Н.К. са били постоянно
„следени“ от подсъдимия Й.Д., а св.Ю.А. очерта пред съда,че подсъдимият го ругаел при
случайни срещи на улицата, създавал проблеми и провокирал и притеснявал работниците на
св.М., в т.ч. на неустановена дата в 04.00 ч. през нощта подсъдимият хвърлял камъни по
прозорци на къщата на сестрата на М.. В същия контекст св. М. съобщи пред съда,че
разгърналата се материална агресия от страна на подсъдимия Й.Д. на 30.08.23г. е само част
от съществувала и затвърждавана с годините едностранна враждебност,проявявана от Й.Д.
към него самия. При разпита си в съдебна фаза св.М. очерта епизод на проникване на
подсъдимия в къщата на сестрата на М., където спял неговия племенник и отправяне на
конклудентни закани с нож и вербални такива –за физическа саморазправа, което оставило
траен отпечатък върху психиката на момчето и извикало интензивни усещания на страх и
несигурност. Свидетелят М.,както при разпита си в хода на съдебното следствие, а също и
в приобщените по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 НПК показания споменава, в т.ч.
фактически онагледено в примери и отделни ситуации,как Д. трайно упражнявал тормоз и
демонстрирал агресия спрямо негови работници, а при спонтанни срещи с пострадА.я
отправял закани на последния.
При обосновка на възприетите факти за отношението на подсъдимото лице към предмета на
деянието,времето, начина и обстоятелствата, при което е реА.зирано, настоящият състав
изгради стройната и непрекъсната верига от факти, изводима от преките и косвени гласни
доказателствени средства, позволяващи формиране на надеждни изводи относно строгата
конкретика на въпросите по чл.102 НПК.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Я.Т.Ч., приобщени по реда на
чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 НПК. Действително, в една тяхна част показанията на свидетеля с
оглед източника на сведения са производни - свидетелят не възпроизвежда лични
възприятия от елементите на престъплението и момента на прякото му изпълнение, които
могат да послужат като опора за изводи досежно извършеното престъпление и неговото
авторство, а онова което е чул от свидетелите Ст. П. и Н.К.. Този свидетел в определени
части на изложението си, споделя преките си зрителни впечатления,според които забелязал
трактора със счупен лост на управление, от него стърчА. кабели,както и че установил
счупване на 2 бр. прозореца на къщата на св. М.. Показанията на св. Я.Ч. притежават
потенциал,който ориентира преценката на съда относно случилото се в процесната вечер и в
друг техен аспект. Внимателно обсъждане неговите показания заслужават и в частта им
относно мястото на установяване на извършителя на престъпната проява Й.Д.. Според св.Ч.,
7

подсъдимият бил пред дома си, във видимо нетрезво състояние,/ с установени
впоследствие с техническо средство 1.55 промила алкохол в издишания въздух/, като дори и
в присъствие на полицейския служител, продължил с безпричинната агресия спрямо
съседите си, допълнително демонстрирайки незачитане на правилата, предназначени да
осигурят общественото спокойствие.
Качествена процесуална характеристика на показанията на св.Я.Ч. и св. М. М. е техният
отчасти производен характер, който обаче не ги лишава от доказателствена стойност.
Производният характер на показанията на полицейския служител и на пострадА.я в частта,
възпроизвеждаща изявления на свидетелите П. и К., в случая не компрометира
възможността за тяхното ползване, нито измества акцента и фокуса на истинно установяване
на събитието на престъплението и неговия автор. В случая предназначението на тези гласни
доказателствени средства, съставляващи източник на опосредствано придобита информация,
не е да компенсират напълно липсата на първични доказателства,каквито са с обем и
сериозност, мотивиращи доказаността на обвинението. Предназначението им е да послужат
за проверка надеждността на преките доказателствени средства- показанията на св.Н.К. и
св.Ст. П..
Очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл. 102 на НПК предмет се
подкрепят убедително и от фактическите данни, инкорпорирани чрез писмените
доказателствени средства /протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум/,
които са в корелация с резултатите в изготвените съдебно-оценителни експертизи в
досъдебна и в съдебна фаза.
Първоначална и повторната съдебно-оценителна експертиза,назначени в досъдебното
производство са с идентични изводи, които представят диференцирано цените на отделните
увредени имуществени предмети към 30.08.23г.– 2 бр.прозоречни стъкла на двукрила
дървена дограма 82 х 130 см – с обща стойност с ДДС -180 лв., стойността на десен мигач на
трактор Solis S60 -200, 00 лв.,стойността на джойстик на трактор Solis S60- 780 лв., или
общата стойност на увредените с престъплението имуществени елементи в размер на 1160,
00 лв.
Съдът изцяло съобразява разясненията в практиката на касационната инстанция - Решение
№ 101 от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 453/2022 г., II н. о., НК, според които възможността
за назначаване на експертиза не съществува неопределено в наказателното производство,а
се реА.зира в предвидените от чл. 144, ал. 1 и ал. 2 НПК случаи. В случая необходимостта на
настоящия състав от назначаване на допълнителна комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза в хода на съдебното следствие, е била предпоставена от нуждата да
бъде разширен обхватът на задачите на първоначалната и повторната експертизи. Съдът е
приел за необходимо да се определи и разграничи индивидуалната и сумарна парична
стойност към дата 30.08.2023 г. не само на техническите материА.,но и стойността на
ремонтно-възстановителните и монтажни услуги за монтиране и възстановяване на 2 бр.
прозоречни стъкла на двукрилна дървена дограма с размери 82х130 см. Все в тази насока
настоящият първостепенен съд е приел,че е необходимо да се изследва и определи
индивидуалната и сумарна парична стойност към дата 30.08.2023 г. не само на техническите
компоненти джойстик на трактор Solis S60 и десен мигач на трактор Solis S60, но и на
ремонтно-монтажните и технически и инсталационни услуги за подмяна на джойстика за
управление на челен товарач за кофа на трактора и на десния мигач на трактора.
Заключението на изслушаната КСТОЕ според настоящия състав подпомага качествено
процеса по формиране на окончателни и сигурни изводи относно обстоятелствата от
предмета на доказване. Чрез извършване на това експертно изследване е даден нов аспект,
респ. променена е съществено перспективата към фактите,като е даден комплексен отговор
относно индивидуалната и сумарна стойност, както на техническите компоненти и
материА. за възстановяване на вредите, така и относно ремонтно –възстановителните и
технически услуги за подмяна на съответните- стъкла на дограма и мигач и джойстик на
инкриминираното ППС.
Изводите на вещото лице по КСТОЕ, съдът приема за качествено обосновани,чрез ползване
8

на признати от науката методи, и в кръга на поставените задачи изводът, че общата стойност
на нанесените имуществени вреди,обхващаща ремонт и възстановяване и закупуване и
доставка на технически компоненти и материА., възлиза на сума в размер на 828 лева към
дата 30.08.2023 г. Тези изводи са изградени чрез директно сравнително проучване на пазара,
в т.ч. и чрез данни,предоставени от представител в РБ на фирмата производител на трактор
марка “Solis”, S60. Ето защо изводите на това изследване по преценка на настоящия състав
са съществени за правилното решаване на делото и попълват от съдържателна за процеса
гледна точка делото с надеждна информация чрез приложените от вещото лице специални
знания в областта на науката. Предвид изложеното и с оглед качеството на тези изводи като
облагоприятестващи наказателно-правното положение на подсъдимия, съдът предпочете да
се довери при формиране на крайния си извод относно общата и индивидуална стойност на
причинените с престъплението имуществени вреди на заключението на комплексната
съдебно- техническа и оценителна експертиза,назначена в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира като обективни и обосновани изводите на заключението по допълнително
назначената в досъдебна фаза съдебно-оценителна експертиза /л.63-л.69 от ДП/, в чийто
предметен обхват на изследване са зададени окрупнените пазарни стойности,както следва:
на едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 84 кв.м., построена в поземлен имот
48409.501.38, об.Б., с.М., възлизаща на 13 903 лв. към датата на деянието 30.08.2023 г. и
пазарната стойност на колесен трактор марка “Solis S 60 ROPS” с дата на първа регистрация
-14.02.2023 г., чиято обща пазарна стойност към 30.08.2023 г. възлиза на 38 250,00 лв.
От ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
I.Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил всички
признаци на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, като на 30.08.2023г. в с.М., обл.Б. на
ул.“Т.“, противозаконно повредил чужди движима и недвижима вещ, както следва:
трактор марка „ Solis” модел S60, като счупил джойстика за управление на челен товарач за
кофа на трактора и десен мигач на трактора, и къща, намираща се в с.М. на ул."Т.", като
счупил монтираните на нея 2 /два/ броя стъкла на прозорци, или всички вреди възлизащи на
сумата от общо 828 лева.
II. Същевременно съдът призна подсъдимия Й.Б.Д., за невиновен и го оправда на основание
чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение, а именно деянието да
представлява и противозаконно унищожаване на чужди движими вещи -два броя стъкла
на прозорци, монтирани на къща, намираща се в с. М. на ул. „Т.“, по обвинението, къщата
да се намира на № 3 на ул. „Т.“ в с.М., по обвинението посочените два броя стъкла на
прозорци, монтирани на къща, намираща се в с.М. на ул."Т." и трактор марка „ Solis” модел
S60 да са собственост на М.Р.М.,както и по обвинението, общата стойност на всички вреди
да възлиза на сума в размер на 1160 лв.
По описания начин –чрез нанасяне на удари с метална тръба подсъдимият Й.Д.
противозаконно повредил чужда недвижима вещ - къща намираща се в с.М., ул. „Т.“,като
счупил монтираните на нея 2 бр. стъкла на прозорци, на стойност 188 лв.; и противозаконно
повредил чужда движима вещ трактор марка “Solis” модел S60, като счупил джойстика за
управление на челен товарач за кофа и десен мигач на трактора- на обща стойност 640 лв.
С диспозицията на особената материалноправна норма на чл.216, ал.1 НК са
криминА.зирани формите на изпълнителното деяние: Който унищожи или повреди
противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до
пет години.
Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в
рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими
9

вещи и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
За съставомерността на деянието по чл. 216, ал. 1 НК е нужно повреждането да е довело до
негодност на повредената вещ, свързана с временна или частична невъзможност тя да се
ползва съобразно с предназначението й.
Съгласно нормативната алтернатива на чл.216, ал. 1, алт.2 от НК, подсъдимият Й.Д. е
осъществил признаците от обективна страна на престъплението, като чрез поредица от
неправомерни материални действия оказал механично въздействие върху структурата на
преграждащи и предпазни компоненти от сградата, находяща се в с.М., обл. Б., ул. Т.,в
резултат на което се стигнало до повреждане на чужда недвижима собственост. По своите
обективни характеристики конкретното непосредствено въздействие съставлява съвкупност
от механични действия- удари с метална тръба върху прозорците на сградата, довели до
разрушаване на физическата цялост на трайно прикрепени към етажната недвижима
собственост вещи -стъклата на 2 бр. прозорци на къща с двукрилна дървена дограма,всеки с
размери 82 х 130 см. Инкриминираното въздействие, осъществено чрез целенасочени удари
с метален предмет -тръба върху компонентни, предпазващи сградата, изолиращи я от
вредното метеорлогично въздействие в закономерна връзка са довели до частична негодност
на недвижимата собственост за ползването й по предназначение. Цялостното физическо
разрушаване на стъклата на два от прозорците на дървената дограма чрез разбиването им с
удари с метална тръба са обусловили отделяне стъклата на 2 бр. прозорци от жилищната
сграда, което я прави частично негодна за използване по предназначение- намаляват се
нивата на сигурност и предпазване от външното въздействие на природни сили, накърнява
се неприкосновеността на вътрешното жилищно пространство от рискове от външно
посегателство.
Предвид приобщената в хода на съдебното следствие справка от СГКК-Б.-л.147 съдът
установи,че в ПИ с идентификатор 48409.501.228, който съответства на административен
адрес с.М. ул. Т. № * няма нанесени сгради, предвид което съдът оправда подсъдимия Й.Д.
по обвинението, къщата да се намира на № 3 на ул. „Т.“ в с.М..
Видно от посочената справка от СГКК-Б., в съседния ПИ с идентификатор 48409.501.38 има
нанесена жилищна сграда с идентификатор 48409.501.38.1, която сграда е с вписана
собственост в лицето на Е.Н.И., сестра на пострадА.я св.М. М..
Предвид установената чрез приобщената справка от СГКК-Б. собственост върху
индивидуА.зираната недвижима вещ- къща, намираща се в с. М. на ул. „Т.“ № * –а, съдът
оправда подсъдимия Й.Д. и по обвинението посочените два броя стъкла на прозорци,
монтирани на къща, намираща се в с.М. на ул."Т.“, да са собственост на М.Р.М.. /Във вр.
собствеността върху индивидуА.зираната недвижима вещ, къща, намираща се в с. М. на
ул. „Т.“ № * –а, съдът кредитира изричното волеизявление на Е.Н.И.,че желае във вр. със
щетите на къщата да я представлява нейният брат М.Р.М..-л.72/
Съдът прие,че изброените съставомерни действия са довели само и единствено до частично
увреждане и занижаване на експлоатационната стойност на жилищната сграда в
с.М.,ул.“Т.“, собственост на Е.Н.И.. Процесните два /2/ бр. стъкла на прозорци, върху които
е упражнено физическо въздействие са били трайно прикрепени към дървената дограма на
жилищната сграда, и като такива са представлявА. съставна част от етажната недвижима
собственост. В резултат на извършеното, жилищната сграда е била частично негодна за
ползване по предназначението си чрез разрушаването на изброените предпазни елементи.
В този смисъл е и Решение № 396 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 429/2009 г., III н.о.
Съгласно чл. 110, ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/, недвижими имоти са земята,
растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. В първата група
закона изрично посочва обекти - земя, сгради и т.н., а във втората група се поставят
практически неопределен брой вещи, поначало движими, които стават недвижими след
трайното им прикрепване към земята или постройката. Изрично се изисква прикрепването
10

да е трайно. Този признак "трайност" означава, че прикрепената вещ не може да се отдели от
земята или постройката без значително повреждане на двата обекта, като аргумент на
изложеното е Постановление на Пленума на ВС № 6/1974-г.
Предвид изложените аргументи, съдът призна подсъдимия Й.Б.Д., за невиновен и го
оправда на основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение, а именно
деянието да представлява и противозаконно унищожаване на чужди движими вещи -два
броя стъкла на прозорци, монтирани на къща, намираща се в с. М. на ул. „Т.“. С
признаването му за виновен за противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ - къща,
намираща се в с.М. на ул."Т.",като счупил монтираните на нея 2 /два/ броя стъкла на
прозорци, е нА.це преквА.фициране на една от проявите, обхванати с деянието, в по-леката
алтернативна на чл.216,ал.1,ал.т.2 НК „повреждане“. Посоченият подход съставлява правно
средство, което облагоприятства наказателно-правното положение на дееца, поради което не
активира предпоставките за задължително иницииране и допускане на изменение на
обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е имал
възможността да се защитава по напълно идентични факти –относно счупени 2 /два/ броя
стъкла на прозорци,монтирани на къща, намираща се в с.М., на ул.“Т.“ - т. е. с присъдата не
се реА.зира съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението.
От обективна страна предметът на това престъпление обхваща недвижима вещ –
жилищна сграда, и трактор, които не са собственост дееца Й.Д..

Жилищната сграда е собственост на сестрата на М. М.- Е.Н.И..

Несъмнено е установено от писмената доказателствена съвкупост - договор за лизинг
№015974-*********-0001 от 17.01.2023 г. с получател М.Р.М. и доставчик „Юробанк
България“ АД,че собственик на увредената вещ трактор “Solis S 60 Rops”, е лизингодателят
„Юробанк България“АД.
Известно е в практиката на съдилищата Решение № 1377 от 2.08.2016 г. на СГС по т. д. №
7875/2014 г., че при финансовия лизинг, лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ предвижда възможност страните
да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане
на срока му, като в този случай лизинговият договор съчетава елементи на договор за наем и
на договор за покупко-продажба.
В настоящия случай инкриминираното посегателство върху тази движима вещ - трактор
“Solis S 60 Rops”, е осъществено след само 7 месеца и половина от сключване процесния
договор за финансов лизинг,който регламентира,че доставната цена на ПС е в размер 23
008,13 евро без ДДС, уговорена е първоначална вноска в размер на 3 451, 22 евро без ДДС,
срок на изпълнение 36 месеца съгласно Погасителен план, Приложение 1 към Договора.
Предвидена е възможност лизингополучателят не по-късно от 1 месец преди падежа на
последната лизингова вноска, съгласно Погасителния план,Приложение 1 да изпрати
писмено искане до лизингодателя за придобиване на вещта. В случай на придобиване на
актива, е необходимо и лизингополучателят да изплати стойността на опцията за
придобиване и право за придобиване на актива в размер на 3 451,22 евро, върху която
лизингодателят съгласно клаузите на договора начислява ДДС. В случай, че
лизингополучателят не изпрати на лизингодателя писмено искане за придобиване на актива
в посочения срок, лизингополучателят е задължен да върне актива на лизингодателя не по-
късно от падежа на последната лизингова вноска съгласно Погасителния план.
При тези договорености в договора за финансов лизинг, очевидно е,че към датата на
инкриминираното престъпно деяние 30.08.2023 г.св.М. М. не е станал собственик на
лизинговата вещ, който факт се установява и от приложеното Свидетелство за регистрация
на земеделска и горска техника част 1 /л.91/ с вписан в него собственик – „Юробанк
България“ АД.
11

По тези съображения съдът призна подсъдимия Й.Б.Д., за невиновен и го оправда на
основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение, а именно трактор
марка „ Solis” модел S60 да е собственост на М.Р.М.
Независимо от това положение, с Решение № 170 от 23.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 806/2010
г., II т. о., ТК Определение № 3276 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2022 г., II г. о.,
ГК, и мн. др. е разрешен правният въпрос относно пределите на приложимостта на чл.343
ТЗ при определяне на активната материалноправна легитимация при погиване или
повреждане на вещта, обект на договора за финансов лизинг. Посочената разпоредба на
чл.343 ТЗ регламентира, че Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при
финансовия лизинг е за лизингополучателя. В синхрон с това законодателно разрешение, в
цит. практика на ВКС еднозначно се приема, че „Лизингополучателят по договор за
финансов лизинг, който по силата на чл. 343 ТЗ носи риска от случайното погиване или
повреждане на вещта, обект на същия, е носител на деликтното право, поради което
той, а не лизингодателят е материалноправно легитимиран и може успешно да го
упражни директно срещу делинквента - трето лице, при настъпило увреждане от
деликт, независимо от нА.чието или не на включена клауза за изкупуване.“ Ето защо
според така дадения правен отговор от ВКС настоящият състав приема,че именно М.Р.М. в
качеството на лизингополучател по договор за финансов лизинг, който по силата на чл. 343
ТЗ носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта, обект на същия, е носител
на деликтното право, поради което той, а не лизингодателят, е материалноправно
легитимиран да го упражни директно срещу сочения за деликвент подсъдим,в рамките на
настъпилото инкриминирано увреждане от деликт,съставляващ и престъпление по см. на
чл.216,ал.1 НК.

По отношение трайно прикрепените към недвижимия имот 2 бр. прозоречни
стъкла от дървената дограма на къщата, собственост на Е.Н.И., а също и на функционалните
части на трактора- джойстик за управление на челен товарач за кофа на трактора и десен
мигач на трактора, следва да се има предвид, че същите притежават стойност.
Тяхната парична стойност е установена по експертен път чрез кредитираната и
залегнала в доказателствения анА.з и правни изводи комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.Общата стойност на
причинените с престъплението на Й.Д. имуществени вреди възлиза на сума в размер на 828
лв.,която е определена като сумарна стойност на техническите материА. и стойността на
ремонтно-възстановителни и техническо-инсталационни и монтажни услуги за
възстановяване на 2 бр. прозоречни стъкла на двукрила дървена дограма с размери 82/130 см
и за закупуване, монтаж и инсталация на джойстик на трактор „ Solis” модел S60 и десен
мигач на трактор„ Solis” модел S60.
Предвид това, съдът призна подсъдимия Й.Б.Д., за невиновен и го оправда на
основание чл.304 НПК по първоначално предявеното му обвинение, а именно общата
стойност на всички вреди да възлиза на сума в размер на 1160 лв.
Подсъдимият е упражнил механично въздействие върху структурата на движима вещ
трактор марка “Solis” модел S60,в резултат на което се стигнало до окончателното й
повреждане чрез счупване на функционални компоненти на трактора- джойстик на челен
товарач за кофа на трактора и десен мигач на трактора. По своите обективни характеристики
механичното въздействие съставлява физическо действие- удар с метална тръба върху
трактора, причинил повреждане на земеделската техника, състоящо се в струткурно
изменение във вещта, което я прави временно негодна за употреба по функционално
предназначение- на челен товарач за трактор. Инкриминираното механическо въздействие,
осъществено чрез удар с метален предмет -тръба е увредило технически функционални
компонентни, осигуряващи движение на челния товарач за кофа на трактора в режим
нагоре-надолу, наляво-надясно под пълното управление на оператора, както и е засегнало
физическата цялост на десен мигач на трактора,с функционално предназначение,
12

осигуряващо светлинната сигнА.зация на ПС.
За обективната съставомерност на деянието по чл. 216 от НК е нА.це и кумулативната
характеристика от законния състав- повреждането е противозаконно. Подсъдимият Д. при
насочване на увреждащите си действия върху жилищната сграда и паркираната земеделска
техника е действал без съгласието на собственика на сградата и лизингополучателя и
ползвател на трактора. Действията на Й.Д. са в остро противоречие с действащите
императивни правила за поведение и порядък в обществото, предназначени да осигурят
спокойно съществуване на гражданите в него, иманентна част от което е опазването и
съхраняването на недвижимата и движима собственост в нейната цялост и експлоатационни
качества.
В субективно отношение подсъдимият е действал при форма на вината “пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на поведението
си, изразяващ се в повреждане в противоречие с действащите забрани на чужди недвижима
и движима вещи и е целял настъпването на именно този резултат.

Настоящият състав приема за изцяло неприложима хипотезата на маловажен случай по
чл.216,ал.4 НК, която да обуслови преквА.фициране на деянието по по-леко наказуем състав,
като в този смисъл съобрази практиката на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 251 от 23.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 1067/2023 г., III н. о., НК; Решение № 79
от 10.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 324/2022 г., II н. о., НК и Решение № 85 от 11.05.2018 г.
на ВКС по н. д. № 297/2018 г., III н. о., НК. Според разрешенията в цит. Решения при
аналогични по правна и фактическа специфика казуси е възприет общият стандарт, според
който преценката за нА.чието или отсъствието на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.
9 от НК се прави въз основа на всички факти и обстоятелства, реА.зирани с деянието, с
настъпилите вредоносни последици от него, с тяхното отражение върху обществените
отношения, засегнати с престъплението, водещите за осъществяването му престъпни мотиви
и подбуди на дееца.
Съпоставени с индивидуалните отлики на настоящото деяние, признаците на маловажния
случай не дават основание за прилагане на този привилегирован състав, /по чл. 216, ал. 4 от
НК, който съгласно текста на чл. 218в, т. 1 от НК се преследва по частен ред, с оглед
произходът на повреденото имущество, което е частно/ поради липса на изискуемите от
закона предпоставки. Следва да се има предвид,че в цитираната практика на ВКС
еднозначно се възприема, че ниската парична стойност на нанесените с деянието щети не е
единственото обстоятелство, което следва да се отчита, за да се прецени, дА. се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съдът формира комплексна оценка на
съвкупност от фактори при отмерване степента на противоречие на конкретното
престъпление с интересите на обществото, в който контекст намира за категорична
обвързаността на неговата наказателна съставомерност с материалния закон на чл.216,ал.1
НК и отграничаването му от неприложимия привилегирован състав на чл.216,ал.4 НК. В
случая на индивидуален коментар подлежат обстоятелства, като вида на засегнатото
имущество и неговата стойност; характера и степента на нанесените повреди и размера на
паричния еквивалент на труда и материА.те за отстраняването им; личността на дееца;
подбудите за извършване на посегателството. С деянието на подсъдимия са били повредени
функционални компоненти на земеделска техника и предпазващи и преграждащи елементи
от недвижим имот,като сумарната парична стойност на ремонта за отстраняването на
повредите,в т.ч. за подмяна на инсталационни и технически части и стъкла на дограмата на
жилищната сграда, е определена по експертен път на 828 лева. Процесното деяние не
разкрива липса или незначителност на вредните последици, които са настъпили от
извършването му, /размерът на причинените вреди, е над размера на минималната работна
заплата за процесния период, която е била 780. 00 лв. съгласно ПМС № 497/29.12.2022
г/.Предвид изложеното дори и само на плоскостта на стойностния признак степента на
обществена опасност на престъплението не може да се оцени като ниска. Този факт, наред с
характера на повредите, сериозността на създадените жилищно- битови смущения, свързани
13

с нарушаване неприкосновеността и сигурността на жилището на Насъф,а също й с
временната непригодност на трактора за неговата експлоатация по предназначение – чрез
джойстика за управление на челния товарач и светлинна сигнА.зация на десен мигач, и
степента, в която те са засегнА. възможността за ползване на земеделската техника, са все
фактори с обем и сериозност, повишаващи нивото на обществена опасност до съизмеримото
с обичайната за престъплението по основния състав на чл.216,ал.1 НК. Следва да се има
предвид и че инкримираната движима вещ –трактор е била лизингова вещ към датата на
деянието. По арг.на чл.343 ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при
финансовия лизинг е за лизингополучателя в лицето на св.М., което е създало у него
допълнителни притеснения и дискомфорт, т.к. наред с месечната лизингова вноска,той е бил
обременен с допълнителни тежести –да покрие и отстрани със собствени средства
настъпилите в резултат на деянието повреди върху лизинговата техника чрез подмяна и
възстановяване на инсталационни и корпусни елементи.
НА.це са и други обективни и субективни обстоятелства с влияние върху социалната тежест
и укоримостта на инкриминираното деяние. Начинът, по който е било реА.зирано
престъплението, го отличават с непремерена безцеремонност и агресивност, независимо от
влиянието на установената алкохолна консумация /1.55 промила/ върху ситуационните
подбудите на дееца. Предвид особената мотивация, свързана с едностранна враждебност към
личността на М. М., деянието е съпътствано от непредизвикано язвително и нападателно
отношение спрямо живущите в къщата на сестра му работници,придружено е с арогантен
тон на говорене и подстрекаване към физическа саморазправа.
Престъпното деяние е осъществено в контекста на личната враждебност на подсъдимия към
частния обвинител и съставлява кулминация на устойчивото му намерение за конфронтация
и конфликтност. Ето защо може да се заключи,че подсъдимият е действал при неовладяно
състояние на озлобление и гняв, което обаче не е инцидентна и изолирана проява в неговото
битие, а само етап от израза на неконтролируемата враждебност спрямо неговия съсед М.
М..
Не бива да се неглижира, интензивността на престъпното поведение, с оглед използваното
средство – метална тръба, възприето от работниците на св.М., а именно Ст. П. и Н.К.,
изпълнението на престъплението в късните часове на вечерта,което е съчетано с нахлуване в
границите на чужд имот и разрушаване на стъклата на прозорци. Деянието води още до
поетапно засягане и унищожаване усещането за неприкосновеност и защитеност на
обитателите в жилищната сграда. Посоченото деяние е внушило паника у обитателите и
уплаха у децата им. На следващо място, деянието било придружено с викове и удари с
металната тръба, както по прозорците, така и по паркирания трактор, което отразява особена
енергичност на агресията към чуждото имущество и устоите на обществения ред въобще.
По наказанието:
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода
до 5 години.
К а т о изходна основа за реА.зиране на наказателната отговорност на подсъдимия в
пределите на чл.54,ал.1 НК съдът интерпретира свойствата на личността такива, каквито те
са изявени в конкретното деяние, неговите индивидуални обективни характеристики и
вината на подсъдимия. В границите на установените в чл.36,ал.1 НК цели на наказанието и
следвайки прокламирания с чл.35,ал.3 НК критерий за обективна справедливост съдът
индивидуА.зира онова по вид и размер наказание,което да изпълни целите на специалната
превенция, като стимулира извършителя към позитивна промяна в поведението в правна и
социално приемлива насока. Не следва да се подценява и възмездният аспект на
наказанието. Наказанието в същността си е балансирана държавна реакция срещу
извършеното престъпление и при отмерването му съдът следва да съобрази онази
съразмерна форма за наказателно-правно въздействие, която да не бъде дисбалансирана от
гледна точка на индивидуалния интерес на подсъдимия, но и която да спомогне за
възстановяване на нарушената с престъплението социална справедливост. При изследване
на относителната тежест и значение на характеризиращите деянието и дееца смекчаващи и
14

отегчаващи обстоятелства, съдът констатира следното: Тежестта на комплекса от
смекчаващи обстоятелства се уравновесява от тежестта и характера на отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства,които са в обем и сериозност, изискващи
адекватно отмерване на наказанието по реда на чл.54,ал.1 НК.
В групата на смекчаващите наказателната отговорност на подсъдимия Д. фактори съдът
интерпретира чистото му съдебно минало, и отсъствието на информация, указваща на
следван от този подсъдим модел на социално съществуване, включващ извършване на
престъпления. На следващо място, съдът оценява и относително ниската стойност на
увреденото имущество, възлизаща на сума в общ размер на 828 лв., която съизмерена с
размера на МРЗ към процесната дата -780 лв., предпоставя извод за липса на създадена с
престъплението финансово обременителна трудност за пълно отстраняване на вредоносния
резултат.
Обемът и паричният размер на вредите обаче не е единственият значим фактор за
обществената опасност на извършеното. НА.це са и ред други обстоятелства с влияние
върху правната укоримост и тежестта на инкриминираното деяние. Не следва да бъде
игнориран непосредственият личен мотив на подсъдимия за деянието –същият бил във
влошени междусъседски отношения със св.М. М., чиято генеза обаче се свързва с тлеееща
едностранна враждебност у подсъдимия. Тази генеза на едностранчивата враждебност на Д.
противоречи на житейската и формална логика и е необяснима през призмата, на каквото и
да било провокиращо поведение от страна на пострадА.я М.. При обсъждане и внимателна
съпоставка на гласните доказателствени средства, съдът намира,че към процесната дата е
липсвал конкретен активизиращ инцидента фактор, липсвала е провокация, която да изостри
чувствителността на подсъдимия и да го насочи към саморазправа с работниците на св.М.
по начина, по който го е сторил – с бурна и безцеремонна несдържаност, чрез нахлуване в
късните часове на вечерта в границите на частен имот и експликираната агресия, изразена в
чупене на прозоречни стъкла с метална тръба и съпроводена с язвителен и провокативен тон
на говорене. Отразеното в поведението на подсъдимия ниво на обществена опасност
ориентира съдебната преценка към целево насочена активна тенденция по увреждане не
само материални и имуществени интереси на пострадА.я М., но и към окончателно
лишаване от спокойствие и разрушаване границите на неприкосновения личен живот на
пострадА.я, негови роднини и работници. Касае се за кулминативен момент от една упорито
следвана линия на поведение-на дързък, груб,арогантен начин на отнасяне на подсъдимия
към св.М. и свързаните с него лица, в контекста на едностранно създаден от Й.Д.,и тлеещ в
съзнанието му конфликт със св.М..
Все в този контекст като отличаващи личността на дееца обстоятелства, съдът цени
заявените от М. фактически данни относно предикатното поведение на Д.- последният
преди инкриминираното събитие нахлувал с нож в дома на пострадА.я, заплашвал неговия
племенник,което довело и до стресогенна реакция у момчето, позволявал си да заплашва
иносказателно пострадА.я М. при разминаване на улицата /бел. виж показанията на св.М.
„един – два пъти излезе пред мен – пресече ми пътя, щял съм да се подхлъзна да падна, да
внимавам.“/ На този фон, единствено доброжелателният тон за мирно уреждане на
конфликта от страна на св.М., в т.ч. чрез потърсено съдействие от майката на подсъдимия, е
предпазило подсъдимия от друг по-ранен досег с правоохранителните органи. Всички
изброени аргументи имат илюстративна цел и насочват към социална дезадаптация,
непровокирани състояния на гняв и нетолерантност, които съдействат за по-пълно
обхващане личността на Й.Д. и не следва да бъдат игнорирани при отчитане на личната му
обществена опасност.
Липсват данни за конкретни ситуационни стимули за подсъдимия или за поведение на М.,
оказало травмиращо въздействие върху психиката на Й.Д., до степен насочваща го към
неконтролираното желание за агресия,чрез която евентуално да отстрани даден източник на
психологически тормоз или да „накаже“ пострадА.я за несправедлива негова постъпка.
Непренебрежим фактор, подчертаващ социалната и правна укоримост и повишаващ
степента на обществена опасност на престъплението е,свързан със съпътствА.те
15

изпълнението на престъплението викове, непристоен говор, предизвикателно поведение,
инспириращо и провокиращо към физическа саморазправа, използваното интензивно
средство-метална тръба, довело до драстично посегателство над неприкосновеността на
личната сфера на обитателите на жилището в тъмната част на денонощието. Изложеното
насочва към провокативна и непредизвикана с нищо агресия, от естество да дисбалансира
реда и спокойствието на гражданите не само, в жилищната сграда,а и на ул.“Т.“ в с.М..
Самостоятелно значение следва да бъде отдадено на непредизвиканото нападателно
поведение на Д., съчетаващо и провокация към физическа саморазправа, спрямо напълно
несъпричастните към желанието му за вражда работници. Съдът отчита арогантния и
агресивен маниер на поведение,поставящо в риск психичното и психологично равновесие на
напълно непознати му лица,в това число и техните малолетни три деца, които действия
отразяват ожесточение, насочват и към непристойност и презрително отношение въобще
към достойнството на другите. И това е така, доколкото лицата, с които се е стремял да
влезе в конфликт –двамата свидетели Ст. П. и Н.К. са били непознати за него. Неясен остава
направлявА.ят поведението му фактор - да се запознае със свидетелите П. и К.; да им
потърси сметка; да сподели с тях негодуванието си срещу личността на М. или нещо друго.
Но не би ли следвало, след отказа на св.К. да влезе в директен физически двубой и
отправената молба от св.П. да преустанови шумния говор,защото притеснява децата й,
противоречие между него и тях да не съществува и кое въпреки това е продължило да
генерира напрежение в съзнанието му, за да излезе от двора на къщата и да счупи
демонстративно джойстика на челния товарач на трактора,ползван от М..
Изводът на настоящия състав е,че нагласите на Й.Д. в спектъра на опортюнистичността и
гнева, не са отзвук на инцидентна проява, а част от антисоциалното намерение на
подсъдимия трайно да малтретира психологически св.М. М. и всички негови родственици,в
т.ч. и работници. Изложеното акцентира върху егоистични преживявания и култивирано
възприятие за безнаказаност, а от тук – разкрива и по-високо ниво на личната обществена
опасност и на обществената опасност на извършеното от него.
Като отегчаващо следва да се отчете обстоятелството, че се касае за престъпно увреждане на
предпазващи и преграждащи елементи на жилищна сграда и движима вещ на значителна
стойност 38 250лв. към инкриминираната дата -30.08.23 г. Посочените материални
увреждания в съвкупност са довели до причиняване на жилищно-битови неудобства,
засегната е неприкосновеността и жилищната сигурност на частния имот. Посоченото
увреждане е довело до временна функционална непригодност на лизинговата вещ –трактор
марка “Solis S 60 ROPS”,което е увеличило облигационно-правните тежести за
лизингополучателя, свързани с поддържане на лизинговата вещ, собственост на „Юробанк“
АД в техническа и функционална изправност.
Наказанието по правило следва адекватно да отразява степента на противоречие между
престъплението и интересите на обществото, в частност да бъде адекватен показател за
укоримостта на поведението на подсъдимия, който в конкретния случай, имайки
възможност свободно да определя линията на поведението си, е предпочел да влезе в
конфликт с правните забрани.
Именно изложеното относно тежестта на конкретното поведение на подсъдимия,
позволяващо известно отразяване и обхващане и на личността му, е изходна база при
определяне на приложимото наказание. Според съда, изцяло съобразено с тези критерии е
определеното по реда на чл.54,ал.1 НК наказание лишаване от свобода за срок от пет /5/
месеца,което би спомогнало за възстановяване на нарушената с престъплението социална
справедливост и би обезпечило подчертаване, вкл. и в съзнанието на подсъдимия, на
значимостта на спазването на социалните и правните норми.
На следващо място, според съда са нА.це материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия Й.Д. , т.к. подсъдимият
към момента осъществяване на коментираното настоящо престъпление не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително той да изтърпи
16

наказанието. Настоящият състав намира,че целите на наказанието, и най-вече тези на
индивидуалната превенция, могат да бъдат постигнати без изолиране на осъдения от
обществото. Изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да
бъде отложено за изпитателен срок от три /3/ години. Този размер на изпитателния срок е
адекватен за формиране на задържащи механизми и за указване на възпиращо и
поправително въздействие по отношение на подсъдимия.
Така наложеното от съда наказание е достатъчно за постигане целите на специалната
превенция и за оказване на нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие
спрямо дееца, както и за постигане на целите на генералната превенция за оказване на
предупредително и възпитателно въздействие върху останА.те членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът се произнесе и по направените в хода на наказателното производство съдебно-
деловодни разноски в следния смисъл:
-осъди на основание чл.189,ал.3 НПК подсъдимия Й.Д. да заплати в полза на ОД на МВР –
Б., по сметка на ОД на МВР – Б., сумата от 322,11 лева, представляваща разноски по
досъдебното производство, както и по сметка на РС-Б. сума в размер на 323,90 лв.,
представляваща разноски в хода на съдебното производство за вещи лица;
- както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК осъди подсъдимия Й.Д., да заплати
извършените в хода на съдебното производство разноски в размер на 5 лв.,представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По делото не са нА.це приложени веществени доказателства, предвид което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

17

Номер на акта:	49
Дата:	24 март 2025 г.
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20242120204103
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 октомври 2024 г.

Присъда по дело №4103/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите