№ 6415
гр. С., 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от ИР. Б. К. срещу „Д. X. – С.” ЕООД.
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
ИР. Б. К. срещу „Д. X. – С.” ЕООД следните искове:
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна;
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „медицинска сестра” в „Д. X. – С.” ЕООД;
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – ответникът да бъде за осъден да
заплати на ищцата обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение, за времето,
през което е останала без работа поради уволнението, считано от 23.12.2021г. до
23.06.2022г., а именно в общ размер на 6087 лева /6 месеца по 1014,50 лева месечно/, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор, считано от 04.05.2020г. е работела в
„Д. X. – С.” ЕООД, като заемала длъжност „медицинска сестра”. Трудовото й
правоотношение било прекратено със Заповед № 55/10.12.2021г., считано от 23.12.2021г.,
поради дисциплинарно уволнение. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна поради обстоятелството, че към този момент била в
отпуск по болест.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Оспорва заповедта за уволнение да е била връчена на ищцата на
1
23.12.2021г. Твърди, че И.К. била в отпуск по болест от 20.10.2021г. до 02.12.2021г. по
силата на болничен лист № Е20212635127 от 12.11.2021г. за лечение на Covid -19. Същата
не била на работа на 18 и 19.10.2021г. На 03.12.2021г. и 06.12.2021г. ищцата не се явила на
работа, а на 06.12.2021г. обяснила, че не може да работи, тъй като се грижи за своя близка.
На 07.12.2021г. се явила на работа, като при отказ й било връчено искане за писмени
обяснения по повод неявяването й на работа в предните два работни дни. Била уведомена и
за стартирало срещу нея дисциплинарно производство. Ищцата отново напуснала лечебното
заведение без да остане на работа и без да даде обяснения. На 10.12.2021г. след изтичане
срока за обяснения от страна на служителя, била издадена заповед на работодателя №
55/10.12.2021г., за което ищцата била уведомена. След запознаване със заповедта, ищцата
отказала да я подпише и връчването било оформено при отказ в присъствието на двама
свидетели. На 15.12.2021г. ответникът получил писмо от ищцата, с което същата в отговор
на връченото и при отказ уведомление изх.№ 171/07.12.202Н. излагала твърдение, че не се е
явила на работа поради болничен, който предстои да й бъде издаден. На същата дата било
получено и заявление, съдържащо предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на И.К.. На 16.12.2021г. ищцата донесла в лечебното заведение
болничен лист № Е20212929740 от 13.12.2021г., който бил обжалван от ответника. Бил
представен и болничен лист с № Е20212928884 от 04.01.2022г., който също бил обжалван от
страна на лечебното заведение. Поради тези обстоятелства ответникът счита прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата за законосъобразно. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Отделно, оспорва размера на претенцията по чл. 344,
ал.1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като твърди, че брутното трудово възнаграждение на И.К.
било 503 лева за 6 часов работен ден. Твърди, че в исковия период К. е получавала и
обезщетение за временна неработоспособност от НОИ.
Предявени са следните искове, по които доказателствената тежест се разпределя по
следния начин с оглед релевантните факти:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението.В тежест
на ответника е да докаже: надлежно упражнено потестативно право на работодателя на
уволнение, в конкретния случай дисциплинарно такова и в тази връзка – наложено от органа
на дисциплинарна власт наказание дисциплинарно уволнение при спазване установената в
КТ процедура – форма и съдържание на заповедта и срокове, получаване на
разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това,
установено нарушение на трудовата дисциплина и съответствие на наложеното наказание с
тежестта на нарушението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
надлежно упражнено преобразувателно право по същата норма – да е налице уважен иск по
чл. 344, ал.1, т. 1 КТ; съвпадение между длъжността, от която ищецът е уволнен и тази, на
която иска да бъде възстановен, както и ако трудовото правоотношение е срочно, да не е
изтекъл срокът по същото.
2
По иска са правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже: уважен иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – постановена незаконосъобразност
на процесното уволнение и неговата отмяна; оставането на ищеца без работа по причина на
уволнението през процесния период и размера на брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед становището на страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат приети следните обстоятелства: съществуващо трудово правоотношение
между ищцата и ответника в процесния период, при което ИР. Б. К. е заемала длъжността
„медицинска сестра” и прекратяването му със Заповед № 55/10.12.2021г.
Посочените от ищеца и от ответника писмени доказателства са относими към предмета
на делото и събирането им следва да бъде допуснато.
На основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде задължен в едноседмичен
срок от получаване на настоящото разпореждане да представи по делото в заверено копие
трудовото досие на ищцата ИР. Б. К..
Следва да бъде допуснато изслушването на ССЕ със задача, формулирана от ищеца в
ИМ при възнаграждение в размер на 200 лева, платими от бюджета на съда.
Следва да бъде дадена възможност на ищеца в срок до приключване на съдебното
дирене да представи в оригинал трудовата си книжка за извършване на констатация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
съществуващо трудово правоотношение между ищцата и ответника в процесния период, при
което ИР. Б. К. е заемала длъжността „медицинска сестра” и прекратяването му със Заповед
№ 55/10.12.2021г.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба документи.
На основание чл. 190, ал. 1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника „Д. X.-С.” ЕООД в
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да представи по делото в
заверено копие трудовото досие на ищцата ИР. Б. К..
ДОПУСКА изслушването на ССЕ със задача, формулирана от ищеца в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева, платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., която да бъде уведомена за поставената задача.
3
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в срок до приключване на съдебното дирене да
представи в оригинал трудовата си книжка за извършване на констатация.
По искането на ответника за спиране на настоящото производство на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 12.04.2022г. от 16.00ч., за която
дата и час да се призоват: страните чрез техните повереници и вещото лице.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и
становище в едноседмичен срок от съобщението.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към постигане на спогодба. В тази връзка им указва, че могат да
ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4