Р Е Ш
Е Н И Е №
260048
гр. Кубрат, 16.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 594 по описа на РСКт
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 341 и сл. от ГПК– съдебна делба на съсобствени
недвижим имот и движими вещи, във фазата по допускането й.
Ищецът В.М.В., ЕГН **********
*** чрез пълномощник а.П. *** като твърди, че с ответницата В.Д.В. са били в
граждански брак от 21.09.2005 год.; по време на брака си са придобили с общи
усилия недвижим имот – Дворно място, цялото с площ от 1 800 кв. м по
документ за собственост, а съгласно скица – 1811 кв. м, находящо се в ***,
съставляващо поземлен имот № 384 в кв.49 по регулационния план на село Беловец,
заедно с построените в същото масивна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.
м и стопански постройки с обща застроена площ 78 кв. м, подробно описан в
исковата молба, както и движими вещи: 1/лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, рег.№ ***, рама № W0L0TGF7522035272, двигател № 17A64250,
дизел, сив металик и 2/лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***, рама № WF0AXXGCDAXT23987, двигател № C9DAXT23987,
дизел, светло сив металик; че с решение по гр. д. № 244/2020
г. по описа на РС–Кубрат бракът им е прекратен; след прекратяване на СИО,
двамата са обикновени съсобственици на процесните недвижима и движими вещи; че
недвижимият имот се ползва само от ответницата, моли съда да постанови решение,
с което да допусне делба на процесния недвижим имот находящ се в с. Беловец, на
ул. „Тракия“ № 4, както и на двата леки автомобила – „Опел“, модел „Зафира“, рег.№ *** и „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***, при
равни права. Моли, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК с
решението по допускане на делбата, съдът да постанови ответницата да му заплаща
месечно сума от 200 лева до окончателното извършване на делбата, съобразно
притежаваната от ищеца идеална част, като обезщетение срещу едноличното му
ползване.
Ответницата В.Д.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** чрез пълномощник адв.Д.Ж.от АК–Русе, ангажира становище,
че исковата молба е допустима. Признава, че по време на брака страните са
придобили описаните в исковата молба недвижи имот и две моторни превозни
средства, поради което не възразява те да се поделят при равни права. Оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на имота, като
твърди, че е прекомерно завишена. На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК прави
искане за постановяване на привременна мярка да ѝ бъде присъдено
заплащането на обезщетение за двата леки автомобила, в размер на 50 лева
месечно, за всеки от тях, от ползването на които е лишена, считано от влизане в
сила на решението по допускане на делбата в сила до окончателното ѝ
извършване, за притежаваната от нея 1/2 ид. ч.
В съдебно заседание
ответницата чрез пълномощника си адв.Ж. заявява, че поддържа отговора на
исковата молба, като прави изменение на претенцията с правно основание чл. 344,
ал. 2 от ГПК като претендира заплащането
на обезщетение в размер на 52.50 лв. месечно за двата леки автомобила, от
ползването на които е лишена.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени доказателства и становищата на процесуалните представители
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията
между страните, че са били съпрузи, чийто брак сключен с Акт № ***на Община
Кубрат е прекратен с развод с Решение № 260011/17.09.2020 г. по гр. дело №
244/2020 г. по описа на РС–Кубрат.
От приложения по делото
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том III, рег. № 1715, дело № 191/15.04.2014 год. на Нотариус
рег. № 573 на НК, с р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ вх. рег. № 1133/15.04.2014
г., акт № 58, том 5, дело № 868, партида 29777, се установява, че по време на
брака страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
собствеността върху следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО) с площ 1800 кв. метра, находящ се в
строителните граници на ***, съставляващ по одобрения със Заповед № 286/1981 г.
ЗРП имот с планоснимачен номер № 384 от квартал 49 по
плана на селото, при граници: улица „Тракия“, ПИ № 341, УПИ № IV – 339 и УПИ № VII – 385, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с
декларирана застроена площ 67 кв. метра и стопански постройки, с обща
декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка 78 кв. метра, който имот съгласно цитирания ЗРП
попада в отредения УПИ № VIII – 384 с
площ 1820 кв. метра
от кв. 49, с неуредени регулационни
отношения за 20 кв. метра, предаващи се
от ПИ № 341.
От приложените свидетелства
за регистрация част I е видно, че по време на брака,
през 2019 год., страните са придобили две моторни превозни средства, а именно:
лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, рег.№ ***, рама
№ W0L0TGF7522035272, двигател № 17A64250,
дизел, сив металик и лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***, рама № WF0AXXGCDAXT23987, двигател № C9DAXT23987,
дизел, светло сив металик.
От събраните по делото
гласни доказателства – свидетелски показания, които съдът кредитира, се
установява, че ответникът е лишен от ползването на имота, находящ се в село
Беловец, а съответно и двете моторни превозни средства са в негова фактическа
власт.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Правото
на делба е потестативно субективно право, което
съгласно чл. 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда
друго. В случая делбата се води между съсобственици, като съсобствеността е възникнала въз основа на правни сделки в режим на
съпружеска имуществена общност.
Имотът е придобит на възмездно основание по време на брака на двамата съделители, за което свидетелства представеният като доказателство № 119, том III, рег.
№ 1715, дело № 191/15.04.2014 год. на Нотариус рег. № 573 на НК, с р-н на д-е
РС–Кубрат, вписан в СВ вх. рег. № 1133/15.04.2014 г., акт № 58, том 5, дело № 868,
партида 29777. По време на брака са придобити и процесните две моторни превозни
средства. За имота и движимите вещи няма спор и следва да намери приложение
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК, вр. чл. 28 СК и
дяловете на страните да се счетат за равни.
Така делбата на процесния
имот, находящ се в строителните граници на с. Беловец, община Кубрат, обл.
Разград, на улица „Тракия“ № 4, както и на двете МПС – лек автомобил „Опел“,
модел „Зафира“, рег.№ *** и лек автомобил „Форд“,
модел „Фокус“, рег. № ***, следва да се допусне при права: 1/2 ид. части за В.М.В. и 1/2 ид.
части за В.Д.В..
По отношение на искането за
постановяване на привременни мерки:
Претенцията по чл. 344, ал. 2, предл. второ ГПК, черпи правното си основание от нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Касае се за
искане за налагане на привременни мерки досежно делбените
имот и движими вещи, поради което и същата е допустима за период от датата на
постановяване на решение по допускане делбата до окончателното ликвидиране на
съсобствеността.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият
имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да
претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за
имота, считано от датата на получаване на писменото поискване. Ето защо, за да
бъде уважено искането за присъждане на обезщетение, заявено на посоченото
основание, в тежест на поискалия го е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1/
наличие на съсобственост върху процесния имот; 2/ съсобственик да е лишен от
възможността да ползва имота съобразно с правата си; 3/ същият да е отправил
покана до ползващия съсобственик /съсобственици/ за предоставяне ползването на
имота съобразно правата му. Тези правила се прилагат по аналогия и за движимите
вещи.
Съобразно приетото по –
горе, между страните е налице съсобственост по отношение на процесното жилище и
леки автомобили, при квоти от по 1/2 идеална част.
Обезщетение се дължи от
момента на получаването на писмената покана. По същността си тя представлява
едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване
желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено, писменото
искане се разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
На следващо място – не е
спорно по делото, а и се установява от показанията на разпитаните свидетели, че
ответницата не осигурява достъп на ищеца до имота, а съответното ответницата е
лишена от ползването на процесните МПС. Категорично се установи, че ищецът е
ползвал и двата автомобила, като вторият – „Форд Фокус“ по-рядко и само в
селото.
Фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е
осъществен, поради което се налага се извод за основателност на претенциите,
заявени от всяка от страните, като същите следва да бъдат уважени за периода от
постановяване на решението по допускане на делбата до окончателното и
извършване (арг. от чл. 344, ал. 2 ГПК).
От заключението на вещото
лице инж.К., се установява, че средният пазарен месечен наем на имота, възлиза
на 200 лева, а от заключението на вещото лице Н., се установява, че средния
пазарен месечен наем на процесните автомобили, възлиза на 105 лева, за всеки от
тях. Заключенията на експертите като компетентно извършени, обосновани и
неоспорени от страните, съдът възприема изцяло. Ето защо, В.Д.В. следва да бъде
осъдена да заплаща на ищеца сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения имот, съобразно
дела му, за периода от датата на постановяване на настоящия съдебен акт до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС. Съответно В.М.В.
следва да бъде осъден да заплаща на ответницата сумата от 105 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените
превозни средства, съобразно дела ѝ, за периода от датата на
постановяване на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между В.М.В.,
ЕГН ********** *** и В.Д.В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, следното
придобито по време на брака имущество:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО
МЯСТО) с площ 1800 кв. метра, находящ се в строителните граници на ***,
съставляващ по одобрения със Заповед № 286/1981 г. ЗРП имот с планоснимачен номер № 384 от квартал 49 по плана на селото,
при граници: улица „Тракия“, ПИ № 341,
УПИ № IV – 339 и УПИ № VII – 385, ведно
с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана застроена площ 67 кв. метра
и стопански постройки, с обща декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 78 кв.
метра, който имот съгласно цитирания ЗРП попада в отредения УПИ № VIII – 384 с
площ 1820 кв. метра от кв. 49, с неуредени регулационни отношения за 20 кв. метра, предаващи се от ПИ № 341;
2/ Лек автомобил „Опел“,
модел „Зафира“, рег.№ ***, рама № W0L0TGF7522035272, двигател № 17A64250, дизел,
сив металик,
3/Лек автомобил „Форд“,
модел „Фокус“, рег. № ***, рама № WF0AXXGCDAXT23987, двигател № C9DAXT23987,
ПРИ ПРАВА: 1/2 ид. части В.М.В. и 1/2 ид. части
за В.Д.В..
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплаща на В.М.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 100. 00
лева (сто лева, нула стот.), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, а именно – ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО) с площ 1800 кв. метра, находящ се в строителните граници на
***, съставляващ по одобрения със Заповед № 286/1981 г. ЗРП имот с планоснимачен номер № 384 от квартал 49 по плана на селото,
при граници: улица „Тракия“, ПИ № 341,
УПИ № IV – 339 и УПИ № VII – 385, ведно
с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана застроена площ 67 кв. метра
и стопански постройки, с обща декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 78 кв.
метра, за периода от датата на постановяване на настоящия съдебен акт до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********
*** да заплаща на В.Д.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** сумата от 105.00 лева (сто и пет лева, нула стот.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствени моторни превозни средства, а именно – лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“, рег.№ *** и лек
автомобил „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ***, за периода от датата на
постановяване на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението по допускане на
делбата подлежи на обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: /П/