№ 113
гр. Враца , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от АЛБ. Н. ИВ., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца,
с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. И. поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Началника на Затвора гр. Враца – Старши комисар И.С. изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви,
заложените в плана цели не са изпълнени в пълен обем, а И. не е склонен да спазва
нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 24.06.2021 г., постановено по НОХД № 8973/21
г. по описа на PC София и имащо значение на влязла в сила присъда, И. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр.чл. 130, ал. 1 НК,
като му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, от
което на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето през което осъденият е бил
с мярка за неотклонение ЗПС.
И. е започнал да търпи наказанието на 24.06.2021 год., като до момента е
изтърпял фактически 1 месец и 18 дни. От предварителен арест му се зачитат 1 месец и
29 дни или общо 3 месеца и 17 дни.
1
Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1 месеца и 13
дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
Поради краткия размер на присъдата, оценка на риска от рецидив не е правена.
В профила на криминогенни нужди, като детерминиращите фактори за
извършеното престъпление от И. са посочени ниското правно съзнание, некритичното
отношение към криминалните си действия, липсата на контрол върху поведението.
В доклада на ИСДВР е посочено, че рискът от вреди за обществото е с високи
стойности, поради извършеното користно престъпление - нанася множество удари с
дървен предмет по полицейски служител. Нанесената телесна повреда е извършена
при изпълнение на служебните задължения на служителя по опазване на обществения
ред.
Рискът от вреди за служителите и за останалите лишените от свобода по време
на изтърпяване на присъдата е бил определен като нисък.
Рискът от суицид и самоувреждане е бил определен като среден, тъй като И.,
смята присъдата си за прекалено голяма и е омаловажавал извършеното престъпление.
В изготвения План за осмисляне на сводното време като цели са били заложени
пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС, чрез включване в мероприятия,
съобразени с интелектуалното му ниво и социална компетентност. Участие в трудов
процес и дейности, свързани със снижаване на емоционалното напрежение и
недопускане на агресивни прояви.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието е
констатирано, че числовите стойности на риска от вреди се запазват за всички
категории.
От доклада на социалният работник е видно, че в следствие на интензивно
провежданото корекционно въздействие, в И. се наблюдава частична положителна
промяна.
Посочено е, че осъденият е спазвал изискванията на ЗИНЗС, няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липса на
констатирана устойчива тенденцията на цялостно позитивно поведение.
Инспектора СДВР обаче е категоричен, че И. за краткия си престой в затвора
все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот - въпреки че демонстрира добро поведение
и не са регистрирани агресивни прояви и други форми на неподчинение на
2
служителите от надзорно-охранителния състав, показаното примерно поведение от
него, не е категорично доказателство, че той е променил модела, манталитета и
стереотипа си на престъпно мислене и поведение. И. е склонен към импулсивни
действия и необмислени постъпки, които повишават риска от вреди към обществото.
По отношение на престъплението отчасти признава вината си и е слабо
критичен към извършеното деяние.
Уменията му за мислене не са на необходимото ментално ниво. Липсват добри
умения за самоконтрол и себевладеене. Не е склонен да спазва изцяло законовите
изисквания в обществото.
Осъденият не се е включвал в организираните ресоциализиращи мероприятия в
ЗО.
Наред с това, договорените дейности, отразени в Плана на присъдата не са
изпълнени в пълен обем, поради което и според ИСДВР индивидуално - корекционната
работа с осъдения трябва продължи в посока промяна в нагласите и формиране на
критично отношение към досегашното криминално поведение и постигане на целите
по чл. 36 от НК.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони, които
са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл. 439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.
Приложените мерки за корекция не са дали очакваните резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
3
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото
лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
Фактът, че е лицето е осъдено за деяние, което е извършило в
изпитателния срок на предходно осъждане и което предстои да бъде приведено в
изпълнение показва, че липсват убедителни доказателства за поправяне на
осъдения.
Налице са дефицитни зони, свързани с начина му на мислене и отношението му
към настоящото правонарушение в които не са постигнати нужните промени. Именно
в тази връзка, трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от
свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия период от
време, през който те са в затвора.
Така, в плана към присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от
свобода да се работи в насока към подобряване на уменията за разпознаване и
разрешаване на проблемите и формиране на ясни и реалистични цели; формиране на
самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди; пълноценно оползотворяване на
престоя в МЛС, чрез включване в мероприятия, съобразени с интелектуалното му ниво
и социална компетентност; участие в трудов процес и дейности, свързани със
снижаване на емоционалното напрежение и недопускане на агресивни прояви.
Трудностите, свързани с идентифициране и дефиниране на проблемите,
респективно с адекватния избор на вариантите за решаването им, както и фактът, че
стойността на риска от вреди е запазил стойностите почти непроменени от началото
на изпълнение на наказанието, навеждат на извода, че не е постигната трайна
положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във
формирането на стереотип на мислене, резониращ със социално приемливи модели на
поведение. В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-
продължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да
преосмисли отношението си към правонарушението.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че И. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно убедителни доказателства за
своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36
от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
4
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения АЛБ. Н. ИВ., роден на
09.07.2000 год. в гр. Враца, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено
му с протоколно определение от 24.06.2021 г., постановено по НОХД № 8973/21 г. по
описа на PC София и имащо значение на влязла в сила присъда, с остатък от 1 месец и
13 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5