Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260786
гр.Бургас, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като
разгледа НАХД № 314 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД с Булстат *, съдебен адрес:***,
чрез адв. М.Н. ***, против наказателно постановление № */ 06.01.2021г.,
издадено от и.д. директор на РД „АА“ -Бургас,
с което за нарушение на чл.56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/, на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на постановлението без да се сочат конкретни доводи.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Н., която поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят
й да е извършил нарушението.
Наказващият
орган не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 13.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 20.01.2021 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На
06.08.2020 г. бил съставен АУАН (л. 7) на И.К.К. като водач на съчленени ППС с
пет/5/оси - влекач марка Скания от категория N3 с peг.№ */2 оси/ и прикачено
полуремарке от категория 04 с peг.№ * /3 оси/ за надвишаване максимално
допустимата маса на съчлененото ППС с 5 /пет/ оси, като натоварването било
48660кг. При проверката била представена товарителница № 0158174 издадена на 06.08.2020г.
В същата като превозвач било записано дружеството „Форум Транс“ ООД, като били
поставени подпис и печат за него. Като изпращач било посочено дружеството „*“
ЕООД без обаче да имало поставени подпис и печат за него.
На
12.10.2020 г. около 15:20ч. в обл.Бургас, с.Зидарово бивш стопански двор, била извършена
проверка на дружеството "*" ЕООД от страна на св. Д.-***. При
проверката не били изискани никакви документи.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Д. съставил АУАН с № 270529 на дружеството за
това, че на 06.08.2020 г. в качеството си на товародател е допуснал в база бивш
стопански двор с.Зидарово натоварване с пшеница на съчленени ППС с пет/5/оси -
влекач марка Скания от категория N3 с peг.№ */2 оси/ и прикачено полуремарке от
категория 04 с peг.№ * /3 оси/ да надвиши максимално допустимата маса на
съчлененото ППС с 5 /пет/ оси, като натоварването било 48660кг. при допустимо
натоварване от 40000кг.
Впоследствие,
на 06.01.2021 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството било санкционирано
с имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът счита, че няма
основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Независимо от горното, съдът
намира, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.
Отговорността на дружеството е
ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 от ЗАвП за това, че като
товародател е допуснал масата или натоварването на ос на пътно превозно
средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му
за регистрация с повече от пет тона.
С оглед законовата разпоредба
следва да се докаже, че именно дружеството е товародател, като някое лице от
състава му е допуснало натоварването на съответното МПС в разрез със закона. Съдът
намира, че е доказано, че действително е било управлявано МПС с маса,
надвишаваща максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН.
По мнение на настоящия състав обаче,
качеството „товародател“ на дружеството не е доказано по несъмнен начин. По
делото е налична единствено товарителница (л. 9), където като изпращач е
посочено дружеството жалбоподател, но е налице единствено изписване на фирмата,
без обаче да има положен подпис на някое лице или дори печат на дружеството.
Освен това, тази товарителница е била предоставена по време на проверката на
самото МПС, извършена на 06.08.2020 г. Иначе казано, тя е била предоставена от
водача на МПС, който обаче е на длъжност при превозвача, който е друго
юридическо лице. Накрая, самият актосъставител посочи, че при проверката в с.
Зидарово не са били изисквани никакви документи, като проверяващите са се
позовали в АУАН единствено на тази товарителница. При липсата на подпис и печат
на товарителницата и при липсата на каквито и да е други документи, изхождащи
от дружеството жалбоподател, или от друго място, които да сочат по категоричен
начин, че именно „*“ ЕООД е товародател, няма как това обстоятелство да бъде
прието за доказано. На практика фирмата на което и да е дружество може да бъде
вписано в товарителницата по този начин. Действително в процеса всички
релевантни обстоятелства могат да бъдат доказвани с всички доказателствени
средства, но по делото на практика липсват каквито и да е доказателства за
своеобразното авторство на деянието (доколкото отговорността на юридическите
лица е безвиновна).
След като не може да се установят
конкретните обстоятелства, съдът намира, че нарушението е недоказано, тъй като
се касае за предположение, което би означавало наказване в нарушение на чл. 303 НПК, който не допуска признаване на вина на база на предположения.
Предвид изложеното, обжалваното
постановление следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 4) и разписка (л. 29), в които е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. По делото е направено възражение
за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че не следва възнаграждението да бъде намалявано,
тъй като същото не се явява прекомерно. На първо място, предвидения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер е 580 лв. за този вид дело, т.е. уговореното
възнаграждение не е прекомерно. Освен това, по делото беше проведено повече от
едно съдебно заседание. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от
който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София (
предвид чл. 2 от устройствения правилник на агенцията, който предвижда, че
същата е юридическо лице със седалище гр. София) да заплати сторените в
настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */ 06.01.2021г., издадено от
и.д. директор на РД „АА“ -Бургас, с
което за нарушение на чл.56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/,
на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП на „*“ ЕООД с Булстат *, съдебен адрес:***,
чрез адв. М.Н. ***, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София да
заплати на „*“ ЕООД с Булстат *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.