№ 8218
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110154746 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Е. Ч. обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответницата да заплати следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 446,51 лв. за топлоснабден имот находящ се в *** за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., мораторна лихва в размер на 102,73 лв. за периода от
15.09.2022г. до 02.09.2024г., сумата от 43,75лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., и сумата от 10,83лв. – мораторна лихва, дължима
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021г. до 02.09.2024г.,
ведно със законна лихва върху главниците за периода от 16.09.2024г. до изплащане на
вземането. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответницата по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но
неоснователност на предявените искове. Заявява, че по делото липсват доказателства за
реално доставените количества топлинна енергия.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на
реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за дарение на
недвижим имот *, том II, рег. № 8453, дело №231 от 2010г. на нотариус В.Г. видно от който
1
Е.П.Ч. дарява на дъщеря си Н. Е. ***. Представено по делото е и изходящо от ответницата
заявление за откриване на партида за топлоснабдения имот.
Установява се, че след края на процесния период на 17.05.2023г. ответницата се е
разпоредила с правото на собственост върху имота, като го е прехвърлила на трето лице с
Нотариален акт за покупо-продажба на недвижим имот №73, том I, рег. №1442, дело
№68/2023г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост
върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е бил ответникът и той е носител на всички права и задължения за
заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал . 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Д.“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция,
където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
2
между всички потребители. Вещото лице сочи още и че по данни от ФДР в процесното
жилище има монтиран апартаментен топломер № 82698013 на стълбите и 2 водомера за
топла вода в имота . За процесният период от 01.05.2021-30.04.2023 г. , Фирмата за ДР е
отчитала уредите в имота с изключение на водомерите за периода 2021 - 2022 г., когато
ответницата не е осигурила достъп. По време на отчетите с изключение на май 2022 г. е
попълнен документ за отчет, който е подписан от потребител. Отчетите са коректно отразени
в изравнителните сметки. Според вещото лице отчитането на топлинна енергия и
разпределението й в сградата ЕС са извършени в съответствие с нормативната уредба. В
заключението е посочено, че размерът на задължението за доставената в имота на ответника
топлинна енергия за процесния период възлиза в общ размер на 638,18 лева. Експертът сочи
още и че общият топломер е преминал съответните проверки.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника не са извършвани плащания. Вещото лице е отразило данните от отчетите и
изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и за
кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е
446,51 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 3,75 лева за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на
задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по
нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и
доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. следва да бъде уважен за сумата от 446,51лв.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 48,10 лева, която сума не се явява и погасена по
давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание ччл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
3
За процесния период в отношенията между страните са приложими общите условия
от 2016 г., както бе посочено по-горе. Дължимата се мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 02.09.2024 г., върху сумата за доставена топлинна енергия, видно от
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 102,06 лв., за
която сума искът следва да бъде уважен.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в общ размер на 1025 лева,
от които: 50 лева държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 300 лева за депозит по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза, 300 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза,
както и 300лв. за особен представител.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 1005,48 лева разноски за съдебното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Е. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сумата 446,51 лв. за доставена в периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2024 г. топлинна енергия за имот, находящ се в ***, сумата 102,06 лв. - лихва за
забава върху главното вземане за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2024 г., сумата от 43,75
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.10.2021 г. до.30.04.2023 г.., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
подаване на исковата молба – 16.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумите като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за сумата над 102,06лв. лихва за забава
върху главното вземане до пълния предявен размер от 102,73лв., както и за сумата от 10,83
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до
02.09.2024 г.
ОСЪЖДА Н. Е. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1005,48
лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Д.”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4