№ 28
гр. гр. Радомир, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100589 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава,
за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 329,55 лева. Сочи, че между
топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по
силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия
момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия
за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда.
Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна
енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 10.03.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1124/2021 г. на ПРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260172/02.04.2021 г. против длъжника и настоящ ответник
за следните суми: главница в размер на 329,55 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 48,09 лева, начислена за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ù изплащане. В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал.
2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума
в размер на 329,55 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ
се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 48,09 лева, начислена за периода от 10.07.2018 г. до
16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2021 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който е
изразила становище за допустимост на предявените искове. Сочи, че на 15.03.2019 г. е превела по
сметка на ищцовото дружество сумата от 265,00 лева за ползвана топлинна енергия за периода от
01.11.2016 г. до 04.10.2018 г., но въпреки това претенцията на ищеца обхващала периода от време
от 01.05.2018 г. до 04.10.2018 г., за който вече било извършено плащане. Наред с това към
възражението срещу издадената заповед за изпълнение ответницата представила и платежен
документ, от който било видно, че е внесла по сметка на „Топлофикация - П.“ АД сума, с която са
погасени всички задължения към ищеца за процесния период, поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно пР.но, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата, редовно пР.на, чрез упълномощен представител, оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 10.03.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата В. Й. Р. за дължими суми за топлоенергия
за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 1124/2021 г. на ПРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 260172/02.04.2021 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в
2
регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., е открита партида на името
на В. Й. Р., с абонатен номер ..
По делото е представена и молба от 21.06.1999 г. от В. Й. Р. до „Топлофикация – П.“ АД за
откриване на партида на нейно име за плащане на топлоенергия за жилищни нужди за
топлоснабден имот, представляващ ап. ., находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ..
От страна на ответницата с отговора на исковата молба са представени талони за отчет на
уреди за дялово разпределение, както и 2 бр. разписки за извършени от страна на ответницата
плащания в полза на ищцовото дружество на суми в общ размер на 551,60 лева.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -счетоводна
експертиза се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Според вещото лице счетоводството на ищцовото дружество за
процесния период е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като
задължение на абоната. Всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение, са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответницата и са в размер
на 11,33 лева. Вещото лице е констатирало платени суми, относими към исковия период в размер
на 286,00 лева, с които са погасени част от главницата и целия размер на дължимата лихва за
забава. В заключението си е посочило, че след извършеното плащане дължимата главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот е в размер на 91,64
лева.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -техническа
експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 329,55 лева, без да се отчита
извършеното плащане от страна на ответницата. От заключението се установява, че топломерът в
сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2018 г. Посочено е,
че за процесния период „Топлофикация - П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани вярно от „Топлофикация - П.“
АД. За процесния период няма данни за подадени от ответницата възражения срещу
изравнителните сметки.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответницата е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно
ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея.
3
При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на
неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите,
пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата
дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и
пълно, че същата е клиент на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003
г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на топлоснабдявания имот.
Между страните не се спори, а се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, в т. ч. молба за откриване на партида от 21.06.1999 г., че ответницата притежава
качеството „клиент“ на ТЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е
установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните,
поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите
условия на „Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да
докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за
ползвана топлинна енергия за процесния период и за процесния топлоснабден имот, при
съобразяване на извършените плащания от страна на ответницата, възлиза на 91,64 лева. Наред с
това, въз основа на заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, съдът приема за установено, че за процесния период в процесния имот е
използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота има
отоплителни тела, монтирани в отделни помещения от жилището, посочени подробно в
заключението, като не е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от ответницата топлинна енергия за
процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество правилно е начислило дължимите
въз основа на тях суми. ФДР осъществява дейността по измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с
етажните собственици. За целия процесен период е било извършено реално отчитане на ползваната
в имота топлоенергия, след което е извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с
4
реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки
отоплителен период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите
през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати
технологичните разходи в същата.
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и
реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да прецени доколко
това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала правомощия - КЕВР) е
преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е одобрен принципът на
отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна
принципът на реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на изравнителни
сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка. Така че, макар и да няма
реално определена месечна сума, то има реална сума за отчетния период. От друга страна,
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са съобразени
от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на действително потребената
топлинна енергия за процесния период. Ответницата не установява да се е възползвала от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените изравнителни сметки в
установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата на закон за страните, нито в
срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването. Поради това, и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи
по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено в съответствие с
нормативната уредба.
От заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, е в размер на
329,55 лева, а лихвата за забава за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г. е в размер на 48,09 лева.
На 24.02.2021 г. ответницата е внесла сумата от 286,00 лева, поради което и съобразявайки
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съдът приема, че с платената сума е погасена изцяло
начислената мораторна лихва за забава в размер на 48,09 лева, както и отчасти дължимата
главница, като останалата незаплатена част от главницата е в размер на 91,64 лева и до тази сума
искът е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете. Ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на на 550,00 лева, от които
държавна такса за заповедното и исковото производство в общ размер на 100,00 лева, 300,00 лева –
5
възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от
които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство, което
съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото. От така посочената
сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 133,47 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски, които възлизат на
сумата от общо 650,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство.
С исковата молба процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което същото следва
да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с
ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В случая размерът на претендираното
възнаграждение от ответницата на основание сключените с адв. Л. Р. от ПАК 2 бр. договори за
правна защита и съдействие, съответно от 13.05.2021 г. и 09.09.2021 г., е в общ размер на 650,00
лева, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 600,00 лева (чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). От така
посочената сума ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата от
454,40 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сума в размер на 91,64 лева (деветдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.03.2021 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за главница за разликата до пълния предявен размер от 329,55 лева (триста двадесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки), както и за мораторна лихва за забава в размер на 48,09 лева (четиридесет
и осем лева и девет стотинки), начислена за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., като погасен
чрез плащане.
ОСЪЖДА В. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
– П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
сумата от 133,47 лева (сто тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) – направени
6
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: **********
сумата от 454,40 лева (четиристотин петдесет и четири лева и четиридесет стотинки) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7